post-title event-title „Срещи“ – изложба на класици в Галерия ЛОРАНЪno noПродължителност: 2019-09-19 - 2019-10-25

„Срещи“ – изложба на класици в Галерия ЛОРАНЪ

Продължителност: -

Галерия ЛОРАНЪ

представя

СРЕЩИ

сборна изложба, живопис

19 септември – 25 октомври 2019

София, ул. „Оборище“ 16

Изложбата „Срещи“ събира новите постъпления през летния сезон в галерия „Лоранъ“. Определяме заглавието за представяне на тази колекцията като досег с големите имена в българското изкуство. В нея са включени живописни творби, акварели и рисунки, които се показват за първи път. Сред авторите са Златю Бояджиев, Данаил Дечев, Владимир Димитров – Майстора, Васил Стоилов, Иван Милев, Константин Щъркелов, Никола Кожухаров и др.

Много от творбите са с история. Ако се фокусираме върху тях ще забележим, че композицията на Данаил Дечев се разгръща сред сенките на дърветата. В тъмнозелените листаци се прокрадват малки светли отблясъци и въпреки това има оживление от жизнерадостта и безгрижието на хората.

Работата на Иван Милев, която показваме е мотив от Венеция. Простотата, ритъма, силната стилизация, редуващите се петна са съчетани с типичния за него тъмно-винен, драматичен колорит и това запазва приказното усещане.

Пейзажите на друг наш живописец от градчето Сакрофано в Италия са от 60-те години. Те се отличават от общата ни представа за метода му на работа. Почти геометричните и обобщени сгради в двете творби на Васил Стоилов оформят един имагинерен свят. В тях се е загубила романтичната нотка на малките италиански градчета, но пък е останала леката въздушна цветност.

Може би трябва специално да откроим ранното произведение на Георги Попов – Джон от 1933 г. при пребиваването му във Франция. Изпълнено е в маниер, който авторът изоставя през годините. Озаглавено е „Жена в черно”. В него дамата е седнала върху постамент за натюрморт и сякаш е вещ, напълно дистанцирана от заобикалящото я. Нестабилната й поза засилва ефекта на несъответствие и нереалност, което увеличава разминаването със задния план, където е избран оживен пасторален пейзаж. Двете части са сякаш два отделни опозиционни свята.

Пейзажът на Никола Кожухаров от Рилския манастир е потънал в мъгли и в пъстротата на есенния склон.

Константин Щъркелов присъства в изложбата с два акварела, единият е речен мотив, а другият нежен натюрморт в гълъбово-сиво с цъфнали клонки и върби. Сякаш, за да не наруши лекото и въздушно усещане, авторът поставя букета в прозрачен съд и запазва цветната хармония.

Гвашът на Иван Пенков в нашата експозиция е от 1927 г., а темата в него е хоро. Концентричната композиция е майсторски поместена в квадратния формат. Движението на фигурите е умело съчетание на обобщеност, динамика на жестове и пози, и пастелна гама.

И тук към края ще споменем няколко рисунки, които не отстъпват по стойност на живописните творби. Златю Бояджиев присъства с две бързи моливни скици, каквито рядко се появяват в обръщение.

Голямоформатната рисунка на Владимир Димитров – Майстора е харизматична. Портретът на старица има почти гротескно излъчване със засилената геометризация на сгърченото лице.

При Елиезер Алшех засичаме как се създава картина от незначителен изглед – двора на къщата му в Буенос Айрес. Акварелната рисунка оживява с помощта на експресивното и кръгообразно движение на линията в зелено и жълто.

Тук отново няма да разкрием всички страни на изложбата докрай, защото „срещи“ се случва в пространството на галерията и историите трябва да бъдат разказани там.

 

Местоположение: Галерия ЛОРАНЪ - ул. „Оборище“ 16, София

Още актуални изложби

Зареждане на …