Изложбите в София.

Информация за изложбите през тази седмица и месец. Избрани акценти от културния афиш на столицата.

Cover for Sofia Art Galleries
3,870
Sofia Art Galleries

Sofia Art Galleries

Художествени галерии и музеи в София - информация, адреси и актуални изложби.

Comments Box SVG iconsUsed for the like, share, comment, and reaction icons
ГАЛЕРИЯ „ПАРИЖ“ & ICONS-BG
представят
ТАТЯНА НЕДЯЛКОВА
„НЕИЗГАРЯЩА КЪПИНА“
изложба – иконопис
22 април – 04 май 2024г.
(*Вернисаж не се предвижда)

На 22-ри април 2024 г. в галерия „Париж“ ще дебютира с първа самостоятелна изложба в България иконографът Татяна Недялкова. Ще бъдат представени около тридесет икони от различни нейни периоди. Изложбата се осъществява със съдействието на ICONS-BG – онлайн магазин и каталог за поръчка на рисувани православни  икони (https://icons-bg.com).
 Татяна Недялкова е родена през 1960 година в град Троян. Завършва Троянското художествено училище и започва кариерата си на художник, като създава произведения предимно с акварел и акрил. По-късно се посвещава на иконографията. През 1991 г. се премества да живее в Италия. Там участва в редица художествени конкурси, като през 1993 г. се класира на първо място в националния конкурс за живопис „La città di Codogno“, а през 1994 г. на второ място в изложбата за живопис „Città di Macherio“.
Следват години с иконографски изложби в различни италиански градове. Днес художничката представя своя самостоятелна Великденска изложба в столичната галерия „Париж“.
  Намираме се в навечерието на най-големия Празник на Празниците – Възкресение Христово, затова и решихме да покажем тази иконографска изложба, която има за цел да обърне погледа на човека както нагоре към Царството Божие, така и навътре към себе си, защото е казано: „Царството Божие вътре във вас е“ (Лука 17:21)
  Изложбата е озаглавена „Неизгаряща къпина“, тъй като тази икона съединява в себе си и Стария, и Новия завет, и има изключително богата символика. От една страна Бог се явява на Мойсей чрез къпиновия храст, който гори, но не изгаря. 1 
От друга страна това библейско събитие е и предобраз на Божията Майка, която вместява в утробата си Невместимия, за да приеме от Нея Той   телесно естество. Както за Мойсей, а и за никой човек, не е постижимо да види Бога лице в Лице, така и за разума не е постижимо да разбере раждането на Богочовека от Дева. На празника на Благовещение се пее: „Радвай се Неопалимо Къпино“ и още: „Както къпината не изгоря в огъня, така и Ти Дево си родила“. Осмоъгълната звезда вътре в иконата, която окръжава Богородица е съставена от два четириъгълника – единият е червен, а другият е зелен, съответно символ на огъня и къпиновия храст. В дясната ръка на Божията Майка се намира стълба – символ на самата Пречиста Дева, по която стълба Сам Бог Слово слезе, за да се въплъти и да ни изкупи, а човечеството се въздигна към Небето. „Бог Син стана човек, за да станат синовете човешки синове Божии“ пише св. Атанасий Велики.
Освен иконата „Неизгаряща къпина“, в изложбата ще могат да се видят и други библейски сцени като „Разпятие Христово“, „Благовещение“, „Рождество Христово“, „Старозаветна Света Троица“, „Поклонение на влъхвите“, множество различни типове иконографски изображения на Пресвета Богородица – Елеуса (Умиление),  Одигитрия (Пътеводителка) и Оранта (Знамение), икони на Иисус Христос и различни православни светци като св. Георги, св. Николай Чудотворец, св. апостол и евангелист Йоан Богослов и св. Архангел Михаил.
Характерно за иконите на Татяна е, че от една страна тя следва точно оригиналните образци, а от друга успява да внесе своя авторски почерк чрез една специфична живописна обработка на фона и орнаментиката. По този начин всяка една нейна икона се превръща в уникално и единствено художествено произведение. 
  Изложбата с икони ще може да се разгледа на живо в галерия „Париж“ до 4 май 2024г. или онлайн в сайтовете на галерията и ICONS-BG. 
Галерия „Париж“ пожелава на всички християни Светли Великденски празници!
Надя Павлова

www.icons-bg.com 
www.gallery-paris.com                          
-------------
1. „Веднъж (Мойсей) откара стадото далеч в пустинята и дойде при Божията планина Хорив. И яви му се ангел Господен в огнен пламък изсред една къпина. И видя той, че къпината гори в огън, но не изгаря. Мойсей рече: ще ида и ще погледам това велико явление защо къпината не изгаря..., и извика към него Бог изсред къпината и рече Мойсее! Мойсее! Той отговори: Ето ме, Господи! И рече Бог: не се приближавай насам; събуй си обущата от нозете, защото мястото, на което стоиш, е земя света” (Изх. 3:1-5).

ГАЛЕРИЯ „ПАРИЖ“ & ICONS-BG
представят
ТАТЯНА НЕДЯЛКОВА
„НЕИЗГАРЯЩА КЪПИНА“
изложба – иконопис
22 април – 04 май 2024г.
(*Вернисаж не се предвижда)

На 22-ри април 2024 г. в галерия „Париж“ ще дебютира с първа самостоятелна изложба в България иконографът Татяна Недялкова. Ще бъдат представени около тридесет икони от различни нейни периоди. Изложбата се осъществява със съдействието на ICONS-BG – онлайн магазин и каталог за поръчка на рисувани православни икони (icons-bg.com).
Татяна Недялкова е родена през 1960 година в град Троян. Завършва Троянското художествено училище и започва кариерата си на художник, като създава произведения предимно с акварел и акрил. По-късно се посвещава на иконографията. През 1991 г. се премества да живее в Италия. Там участва в редица художествени конкурси, като през 1993 г. се класира на първо място в националния конкурс за живопис „La città di Codogno“, а през 1994 г. на второ място в изложбата за живопис „Città di Macherio“.
Следват години с иконографски изложби в различни италиански градове. Днес художничката представя своя самостоятелна Великденска изложба в столичната галерия „Париж“.
Намираме се в навечерието на най-големия Празник на Празниците – Възкресение Христово, затова и решихме да покажем тази иконографска изложба, която има за цел да обърне погледа на човека както нагоре към Царството Божие, така и навътре към себе си, защото е казано: „Царството Божие вътре във вас е“ (Лука 17:21)
Изложбата е озаглавена „Неизгаряща къпина“, тъй като тази икона съединява в себе си и Стария, и Новия завет, и има изключително богата символика. От една страна Бог се явява на Мойсей чрез къпиновия храст, който гори, но не изгаря. 1
От друга страна това библейско събитие е и предобраз на Божията Майка, която вместява в утробата си Невместимия, за да приеме от Нея Той телесно естество. Както за Мойсей, а и за никой човек, не е постижимо да види Бога лице в Лице, така и за разума не е постижимо да разбере раждането на Богочовека от Дева. На празника на Благовещение се пее: „Радвай се Неопалимо Къпино“ и още: „Както къпината не изгоря в огъня, така и Ти Дево си родила“. Осмоъгълната звезда вътре в иконата, която окръжава Богородица е съставена от два четириъгълника – единият е червен, а другият е зелен, съответно символ на огъня и къпиновия храст. В дясната ръка на Божията Майка се намира стълба – символ на самата Пречиста Дева, по която стълба Сам Бог Слово слезе, за да се въплъти и да ни изкупи, а човечеството се въздигна към Небето. „Бог Син стана човек, за да станат синовете човешки синове Божии“ пише св. Атанасий Велики.
Освен иконата „Неизгаряща къпина“, в изложбата ще могат да се видят и други библейски сцени като „Разпятие Христово“, „Благовещение“, „Рождество Христово“, „Старозаветна Света Троица“, „Поклонение на влъхвите“, множество различни типове иконографски изображения на Пресвета Богородица – Елеуса (Умиление), Одигитрия (Пътеводителка) и Оранта (Знамение), икони на Иисус Христос и различни православни светци като св. Георги, св. Николай Чудотворец, св. апостол и евангелист Йоан Богослов и св. Архангел Михаил.
Характерно за иконите на Татяна е, че от една страна тя следва точно оригиналните образци, а от друга успява да внесе своя авторски почерк чрез една специфична живописна обработка на фона и орнаментиката. По този начин всяка една нейна икона се превръща в уникално и единствено художествено произведение.
Изложбата с икони ще може да се разгледа на живо в галерия „Париж“ до 4 май 2024г. или онлайн в сайтовете на галерията и ICONS-BG.
Галерия „Париж“ пожелава на всички християни Светли Великденски празници!
Надя Павлова

www.icons-bg.com
www.gallery-paris.com
-------------
1. „Веднъж (Мойсей) откара стадото далеч в пустинята и дойде при Божията планина Хорив. И яви му се ангел Господен в огнен пламък изсред една къпина. И видя той, че къпината гори в огън, но не изгаря. Мойсей рече: ще ида и ще погледам това велико явление защо къпината не изгаря..., и извика към него Бог изсред къпината и рече Мойсее! Мойсее! Той отговори: Ето ме, Господи! И рече Бог: не се приближавай насам; събуй си обущата от нозете, защото мястото, на което стоиш, е земя света” (Изх. 3:1-5).
... Виж още | See MoreВиж по-малко | See Less

20/04/24
Галерия Depoo
 представя:
НЕ Е КАКТО ТРЯБВА!
Съпътсваща изложба
19 април - 10 май, 2024 г.

Изложбата се провежда в рамките на проекта „Не е както трябва! Манифест за промяна на живота на хората с увреждания в България и на грижещите се за тях“. И е част от серия научни и културни събития по темата. В нея съвременните визуални артисти Петя Денева, Гергана Табакова, Ива Груева, Милена Симеонова, Полина Стоянова и Теодора Дончева – Теч представят свои работи базирани на интервюта с хора с увреждания и грижещи се за тях. Използвани са похватите на комикса, фотографията и колажа. 
Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Национален съвет за изкуства и хуманитарни науки и Кардифски университет, Великобритания.
Инициатори и организатори на програмата са д-р Райън Праут (Университет Кардиф), доц. Галина Гончарова (Софийски университет „Св.Кл.Охридски“), доц. Ина Димитрова (Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“), докторант Стефан Гончаров (Софийски университет „Св.Кл. Охридски“).

Участници и сътрудници в програмата са също:
Театър „Феникс Джуниър“, Варна;
Център за независим живот – София;
Сдружение на хора с увреждания „Бриз“ – Варна;
Бистро „Академика“ – Варна;
Паралелен свят – Пловдив;
Сдружение „Семеен Център – Мария“ – Варна.

Галерия Depoo
представя:
НЕ Е КАКТО ТРЯБВА!
Съпътсваща изложба
19 април - 10 май, 2024 г.

Изложбата се провежда в рамките на проекта „Не е както трябва! Манифест за промяна на живота на хората с увреждания в България и на грижещите се за тях“. И е част от серия научни и културни събития по темата. В нея съвременните визуални артисти Петя Денева, Гергана Табакова, Ива Груева, Милена Симеонова, Полина Стоянова и Теодора Дончева – Теч представят свои работи базирани на интервюта с хора с увреждания и грижещи се за тях. Използвани са похватите на комикса, фотографията и колажа.
Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Национален съвет за изкуства и хуманитарни науки и Кардифски университет, Великобритания.
Инициатори и организатори на програмата са д-р Райън Праут (Университет Кардиф), доц. Галина Гончарова (Софийски университет „Св.Кл.Охридски“), доц. Ина Димитрова (Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“), докторант Стефан Гончаров (Софийски университет „Св.Кл. Охридски“).

Участници и сътрудници в програмата са също:
Театър „Феникс Джуниър“, Варна;
Център за независим живот – София;
Сдружение на хора с увреждания „Бриз“ – Варна;
Бистро „Академика“ – Варна;
Паралелен свят – Пловдив;
Сдружение „Семеен Център – Мария“ – Варна.
... Виж още | See MoreВиж по-малко | See Less

20/04/24
Галерия АРОСИТА
представя
Радослав Мъглов
Резервно око
18 – 29 април 2024
Вернисаж: 18 април, 19-21 ч. 

  В тази изложба на Радослав Мъглов, под формата на серия от непоказвани рисунки, авторът се ангажира с една история за деконструкция на образа като такъв.

Рисунките, с четка и графитен прах, на обратната страна на фотографска хартия, бързи на вид ескизи, скициращи елементи от ежедневието не разказват на практика нищо, безмълвни, стоят в лимбо на възприятието, някъде между казано и разбрано, око и ум. Неопределеноста им, като прашинка в окото, смущава и обърква изградените вътрешни механизми на възприятие.

Авторът, говори за рисунките, като за незалепваща повърхност, около която мисли могат да витаят, но не и да се закачат. Лишени от детайл до загуба на конкретика, решението дали да разпознае обект, или да разбере изображението като абстракция, остава в гледащия. В колебанието между двете, се очертава двойствеността между гледане и виждане.

Куратор: Викенти Комитски

Галерия АРОСИТА
представя
Радослав Мъглов
"Резервно око"
18 – 29 април 2024
Вернисаж: 18 април, 19-21 ч.

В тази изложба на Радослав Мъглов, под формата на серия от непоказвани рисунки, авторът се ангажира с една история за деконструкция на образа като такъв.

Рисунките, с четка и графитен прах, на обратната страна на фотографска хартия, бързи на вид ескизи, скициращи елементи от ежедневието не разказват на практика нищо, безмълвни, стоят в лимбо на възприятието, някъде между казано и разбрано, око и ум. Неопределеноста им, като прашинка в окото, смущава и обърква изградените вътрешни механизми на възприятие.

Авторът, говори за рисунките, като за незалепваща повърхност, около която мисли могат да витаят, но не и да се закачат. Лишени от детайл до загуба на конкретика, решението дали да разпознае обект, или да разбере изображението като абстракция, остава в гледащия. В колебанието между двете, се очертава двойствеността между гледане и виждане.

Куратор: Викенти Комитски
... Виж още | See MoreВиж по-малко | See Less

15/04/24
ГАЛЕРИЯ СИНТЕЗИС и ФРЕНСКИЯТ ИНСТИТУТ В БЪЛГАРИЯ  
ПРЕДСТАВЯТ

THE HEAVENS
ИЗЛОЖБА НА ПАОЛО УУДС И ГАБРИЕЛЕ ГАЛИМБЕРТИ
18 април – 15 юни 2024 
Откриване:  18 април (четвъртък), 18:30 ч. 
в присъствието на Паоло Уудс

Куратори: Надежда Павлова и Никола Михов 

Галерия Синтезис и Френският институт в България представят изложбата “The Heavens” на Паоло Уудс и Габриеле Галимберти, чиято премиера е на фестивала Les Rencontres dArles през 2015 г. и оттогава гостува на множество музеи и фестивали. “The Heavens” е мащабен артистичен проект с критичен поглед към офшорните зони, който съчетава дългосрочно журналистическо разследване, фотография, финансови анализи и инфографики. Офшорните зони* тихомълком превземат целия свят. Повече от половината световна търговия преминава през тях. Нарастващият брой статии и доклади по тази сложна тема обикновено са илюстрирани със снимки на тропически плажове с палми. Така ли изглеждат наистина данъчните убежища? 
 
В продължение на повече от две години Паоло Уудс и Габриеле Галимберти посещават тринайсет офшорни центъра, олицетворение на укриване на данъци, секретност, офшорно банкиране и екстремно богатство, като авторите се ръководят от стремежа си да придадат фотографски образ на тази по-скоро безплътна тема. От американския щат Делауеър до британския остров Джърси, от Британските Вирджински острови до Лондонското сити, от Панама до Хонконг и Сингапур, двамата фотографи ни разкриват един рядко виждан и потаен свят, който силно се различава от нашите представи за него. 

Паоло и Габриеле заимстват фотографските тропи и езика на света, който разследват. Те дори регистрират собствена компания с името на проекта “The Heavens” в Делауеър, където срещу ниска такса и без допълнителни документи всеки може да учреди дружество с ограничена отговорност за по-малко от 20 минути. Седалището на “The Heavens” е в същия невзрачен офис в Делауеър, където се помещават и Apple, Bank of America, Coca-Cola, General Electric, Google, Walmart и 285 000 други компании. 

Според приблизителни изчисления към 2015 г. в офшорните зони по света се укриват около 32 трилиона долара. Тази сума е около десет пъти по-голяма от БВП на Германия. Данъчните убежища не са ексцентрична тропическа екзотика, а основен инструмент в структурата на глобализираната икономика. Те спомагат физически лица и фирми да заобиколят финансови регулации и да намалят данъчните си задължения. Проектът “The Heavens” ни изправя пред фундаментални морални въпроси относно взаимоотношенията между публичното и частното, между държавите и корпорациите и между имащите и нямащите. 

„Това е изключително важна тема, защото е глобален феномен, който засяга всеки един от нас. Пенсионният ви план, банковата ви сметка, фирмата, от която купувате автомобила си, вероятно използват офшорни зони за оптимизация на своите данъчни задължения. Не бива да забравяме, че голяма част от това, което се случва в данъчния рай, е напълно законно. Може да не е морално, но е напълно законно. Въпреки че е законно, когато се опитате да потърсите личен контакт с тези хора, много от тях ще ви откажат и няма да поискат да говорят с вас като представител на пресата. ... Работил съм като военен фотограф в Афганистан и Ирак. Повече от пет години снимах в Иран. Работил съм и с китайците в Африка, които са меко казано резервирани към медиите, но това е най-трудната тема, върху която съм работил досега.“, споделя Паоло Уудс. 

*„Данъчните убежища са място, където можете да вложите богатството си, за да избегнете финансовите правила на своята държава. Може да става дума за данъчни или наказателни закони, закони за прозрачност и деклариране или финансови регламенти. Не става въпрос само за данъци. Не е задължително да преместите богатството си в данъчния рай. Обикновено е достатъчно правната структура, която е собственик на това имущество, да се намира в данъчния рай – това може да е фиктивна компания, тръст или нещо друго. Самият актив, вашата собственост, може да е каквото и да е, може да се намира където и да е. Може да е картина, частен самолет, швейцарска банкова сметка или дом в луксозен квартал на Лондон. 
Често се използват думи като „офшор“ или „убежище“, “paradis fiscal” (фискален рай) на френски или “Steueroase” (данъчен оазис) на немски език. Тези термини целят да предизвикват позитивни емоции у хората. Затова организации борещи се срещу данъчните убежища като Tax Justice Network понякога предпочитат термини като „юрисдикция, практикуваща поверителност“.” – откъс от есето “The Great Escape” на британския журналист и писател Никълъс Шаксън, публикувано в книгата “The Heavens” (Dewi Lewis, 2015).

ГАЛЕРИЯ СИНТЕЗИС и ФРЕНСКИЯТ ИНСТИТУТ В БЪЛГАРИЯ
ПРЕДСТАВЯТ

THE HEAVENS
ИЗЛОЖБА НА ПАОЛО УУДС И ГАБРИЕЛЕ ГАЛИМБЕРТИ
18 април – 15 юни 2024
Откриване: 18 април (четвъртък), 18:30 ч.
в присъствието на Паоло Уудс

Куратори: Надежда Павлова и Никола Михов

Галерия Синтезис и Френският институт в България представят изложбата “The Heavens” на Паоло Уудс и Габриеле Галимберти, чиято премиера е на фестивала Les Rencontres d'Arles през 2015 г. и оттогава гостува на множество музеи и фестивали. “The Heavens” е мащабен артистичен проект с критичен поглед към офшорните зони, който съчетава дългосрочно журналистическо разследване, фотография, финансови анализи и инфографики. Офшорните зони* тихомълком превземат целия свят. Повече от половината световна търговия преминава през тях. Нарастващият брой статии и доклади по тази сложна тема обикновено са илюстрирани със снимки на тропически плажове с палми. Така ли изглеждат наистина данъчните убежища?

В продължение на повече от две години Паоло Уудс и Габриеле Галимберти посещават тринайсет офшорни центъра, олицетворение на укриване на данъци, секретност, офшорно банкиране и екстремно богатство, като авторите се ръководят от стремежа си да придадат фотографски образ на тази по-скоро безплътна тема. От американския щат Делауеър до британския остров Джърси, от Британските Вирджински острови до Лондонското сити, от Панама до Хонконг и Сингапур, двамата фотографи ни разкриват един рядко виждан и потаен свят, който силно се различава от нашите представи за него.

Паоло и Габриеле заимстват фотографските тропи и езика на света, който разследват. Те дори регистрират собствена компания с името на проекта “The Heavens” в Делауеър, където срещу ниска такса и без допълнителни документи всеки може да учреди дружество с ограничена отговорност за по-малко от 20 минути. Седалището на “The Heavens” е в същия невзрачен офис в Делауеър, където се помещават и Apple, Bank of America, Coca-Cola, General Electric, Google, Walmart и 285 000 други компании.

Според приблизителни изчисления към 2015 г. в офшорните зони по света се укриват около 32 трилиона долара. Тази сума е около десет пъти по-голяма от БВП на Германия. Данъчните убежища не са ексцентрична тропическа екзотика, а основен инструмент в структурата на глобализираната икономика. Те спомагат физически лица и фирми да заобиколят финансови регулации и да намалят данъчните си задължения. Проектът “The Heavens” ни изправя пред фундаментални морални въпроси относно взаимоотношенията между публичното и частното, между държавите и корпорациите и между имащите и нямащите.

„Това е изключително важна тема, защото е глобален феномен, който засяга всеки един от нас. Пенсионният ви план, банковата ви сметка, фирмата, от която купувате автомобила си, вероятно използват офшорни зони за оптимизация на своите данъчни задължения. Не бива да забравяме, че голяма част от това, което се случва в данъчния рай, е напълно законно. Може да не е морално, но е напълно законно. Въпреки че е законно, когато се опитате да потърсите личен контакт с тези хора, много от тях ще ви откажат и няма да поискат да говорят с вас като представител на пресата. ... Работил съм като военен фотограф в Афганистан и Ирак. Повече от пет години снимах в Иран. Работил съм и с китайците в Африка, които са меко казано резервирани към медиите, но това е най-трудната тема, върху която съм работил досега.“, споделя Паоло Уудс.

*„Данъчните убежища са място, където можете да вложите богатството си, за да избегнете финансовите правила на своята държава. Може да става дума за данъчни или наказателни закони, закони за прозрачност и деклариране или финансови регламенти. Не става въпрос само за данъци. Не е задължително да преместите богатството си в данъчния рай. Обикновено е достатъчно правната структура, която е собственик на това имущество, да се намира в данъчния рай – това може да е фиктивна компания, тръст или нещо друго. Самият актив, вашата собственост, може да е каквото и да е, може да се намира където и да е. Може да е картина, частен самолет, швейцарска банкова сметка или дом в луксозен квартал на Лондон.
Често се използват думи като „офшор“ или „убежище“, “paradis fiscal” (фискален рай) на френски или “Steueroase” (данъчен оазис) на немски език. Тези термини целят да предизвикват позитивни емоции у хората. Затова организации борещи се срещу данъчните убежища като Tax Justice Network понякога предпочитат термини като „юрисдикция, практикуваща поверителност“.” – откъс от есето “The Great Escape” на британския журналист и писател Никълъс Шаксън, публикувано в книгата “The Heavens” (Dewi Lewis, 2015).
... Виж още | See MoreВиж по-малко | See Less

15/04/24
Галерия РАКУРСИ
представя
АТАНАС ХРАНОВ
изложба, живопис
„НАСКО Х., ЛЕТЯЩИЯТ ОХЛЮВ И МЕХАНИЗМИТЕ“
18 април – 23 май 2024              

   Галерия „Ракурси“ има удоволствието да покаже изложбата на Атанас Хранов  „Наско. Х., летящият охлюв  и механизмите“. Изложбата е представена от известния писател, поет и драматург Александър Секулов, който съвместно с Атанас Хранов създава поредица от колекции, чийто главен герой е художника. Двамата творци са автори на пътуваща изложба и на множество артистични проекти. Последните произведения на Атанас Хранов вдъхновяват Александър Секулов да напише: 
  „Наско Х. отвори очи сред странна мъглявина, из която плуваха най-различни механизми: зъбчати колелца от часовници, чугунени панти от стенни шкафове, сребърен обков от мощехранителници, бронзови чукала от врати, златни нимби около главата на светци в забравени селски църкви, пиринчени закопчалки на подвързани с телешка кожи старинни книги. Видя още манометри на локомотиви, потънали в сладостна ръжда, железопътни стрелки, плуващи като риби срещу течението на времето, части от железни сирени, в които свири единствено вятъра.
В този момент Наско Х. усети и вятъра.
Бавният, меден, стипчив, бароков, ласкав, обичлив, виолетов, но и тъмнозелен, тъмносин, на места лазурен, но и светещо жълт вятър, който носеше различните механизми из прозрачния въздух. И не само ги носеше, а сякаш с невидими пръсти и с божествено търпение на библиотекар, часовникар, изобретател, инженер, алхимик, поет, художник и математик ги сглобяваше наново.
Всичко това силно учуди Наско Х. и той с още по-голям кураж отвори очи в дългия си сън.
Виж ти, сякаш всичко се е разпиляло на съставните си части и някой го сглобява отново, каза си той на ум.
От възклицанието Наско Х. едва не се събуди.
После усети как бавният вятър го повдига над земята и го понася из странната мъглявина. Тялото му се стопи в млечната белота на облаците. Докато се издигаше видя лицето на една жена, което чезнеше, помисли си, че не първата, а последната любов е онази, с която те дарява Господ, видя малко детско краче да мърда с пръсти, сякаш на ум преповтаря пътищата из живота, който му предстои…
Толкова високо стигна Наско Х., че успя да види как всички механизми са се подредили в една съвършена спирала. Стрелките сочеха правилните посоки, часовниците работеха, нимбите светеха, локомотивите изпущаха пара…
Гледай ти!, възкликна Наско Х, всичко е подредено, и то без първоначален план!
После вятърът го повдигна още по-нависоко и оттам той видя мъглявината да пълзи като един летящ и напълно щастлив охлюв.“

Галерия РАКУРСИ
представя
АТАНАС ХРАНОВ
изложба, живопис
„НАСКО Х., ЛЕТЯЩИЯТ ОХЛЮВ И МЕХАНИЗМИТЕ“
18 април – 23 май 2024

Галерия „Ракурси“ има удоволствието да покаже изложбата на Атанас Хранов „Наско. Х., летящият охлюв и механизмите“. Изложбата е представена от известния писател, поет и драматург Александър Секулов, който съвместно с Атанас Хранов създава поредица от колекции, чийто главен герой е художника. Двамата творци са автори на пътуваща изложба и на множество артистични проекти. Последните произведения на Атанас Хранов вдъхновяват Александър Секулов да напише:
„Наско Х. отвори очи сред странна мъглявина, из която плуваха най-различни механизми: зъбчати колелца от часовници, чугунени панти от стенни шкафове, сребърен обков от мощехранителници, бронзови чукала от врати, златни нимби около главата на светци в забравени селски църкви, пиринчени закопчалки на подвързани с телешка кожи старинни книги. Видя още манометри на локомотиви, потънали в сладостна ръжда, железопътни стрелки, плуващи като риби срещу течението на времето, части от железни сирени, в които свири единствено вятъра.
В този момент Наско Х. усети и вятъра.
Бавният, меден, стипчив, бароков, ласкав, обичлив, виолетов, но и тъмнозелен, тъмносин, на места лазурен, но и светещо жълт вятър, който носеше различните механизми из прозрачния въздух. И не само ги носеше, а сякаш с невидими пръсти и с божествено търпение на библиотекар, часовникар, изобретател, инженер, алхимик, поет, художник и математик ги сглобяваше наново.
Всичко това силно учуди Наско Х. и той с още по-голям кураж отвори очи в дългия си сън.
Виж ти, сякаш всичко се е разпиляло на съставните си части и някой го сглобява отново, каза си той на ум.
От възклицанието Наско Х. едва не се събуди.
После усети как бавният вятър го повдига над земята и го понася из странната мъглявина. Тялото му се стопи в млечната белота на облаците. Докато се издигаше видя лицето на една жена, което чезнеше, помисли си, че не първата, а последната любов е онази, с която те дарява Господ, видя малко детско краче да мърда с пръсти, сякаш на ум преповтаря пътищата из живота, който му предстои…
Толкова високо стигна Наско Х., че успя да види как всички механизми са се подредили в една съвършена спирала. Стрелките сочеха правилните посоки, часовниците работеха, нимбите светеха, локомотивите изпущаха пара…
Гледай ти!, възкликна Наско Х, всичко е подредено, и то без първоначален план!
После вятърът го повдигна още по-нависоко и оттам той видя мъглявината да пълзи като един летящ и напълно щастлив охлюв.“
... Виж още | See MoreВиж по-малко | See Less

15/04/24
НАЦИОНАЛНАТА ГАЛЕРИЯ
представя
ФРАНЦ ФОН ЩУК
Между светлината и мрака
16 април – 13 октомври 2024
Куратор: Ярослава Бубнова
Асистент-куратор: Мария Кодинова
Откриване на 16 април, вторник, 18.00 часа
Квадрат 500, пл. „Св. Александър Невски“, ул. „19-ти февруари“ 1

 Изложбата „Франц фон Щук. Между светлината и мрака“ е първото в България представяне на прочутия германски символист (1863 – 1928), популярен сред широката публика у нас заради творбата си „Луцифер“ (1890) от фонда на Националната галерия, закупена в годината след създаването й от княз Фердинанд Български по време на визита в Мюнхен. Сега тя се експонира заедно с дванадесет произведения на художника от колекцията на музея „Вила Щук“ в Мюнхен (живописни портрети, митологични и религиозни сцени и свързаните с тях рисунки и офорти), което предоставя общ поглед върху творчеството на автора. 

Двете картини на Щук, донесли му световна известност, голямоформатният „Пазителят на Рая“ (1889), рядко показван извън Вила Щук, и „Луцифер“ от нашата колекция възстановяват драматичния си диалог в зала 24 на Квадрат 500. Освен да станат свидетели на изразителния сблъсък между „светлината“ и „мрака“, зрителите имат възможност да се запознаят и с други широко известни творби на автора – „Прометей“, „Самсон и лъвът”, както и платното „Грехът“, толкова популярно във времето си, че авторът изпълнява няколко негови варианта, а този, показан в изложбата, монтира в „Олтара на художника“ в ателието си във Вила Щук. Експозицията предоставя възможност познатата ни емблематична творба „Луцифер“ да бъде съпреживяна в изначалния си контекст, със семантичната натовареност, характерна за епохата, в която е създадена.

Пространственият дизайн на зала 24 адресира към естетиката на Вила Щук – най-мащабният артистичен проект на Франц фон Щук, който впоследствие е превърнат в общински музей, съхраняващ голяма част от творчеството на художника. Архитектите Кирил Асс и Надя Корбут използват поредица от пространствени и цветови намеци към помпейската антична традиция, положена от Щук в основата на неговите декоративни решения.

Франц фон Щук не само е един от най-известните представители на течението на символизма в световното изкуство, но е и сред основателите на Мюнхенския сецесион, предшественик на този във Виена. И до днес символизмът е сред най-популярните и атрактивни художествени явления от края на ХIХ век. Тази изложба разширява представата на българската публика за един от най-известните европейски художници от десетилетията на границата между XIX – XX век и чрез неговите творби се запознава по-задълбочено с изкуството на символизма, оказало голямо влияние и върху българските модернисти. Франц фон Щук е живописец, скулптор, график и архитект, а сред неговите ученици в Мюнхенската художествена академия са световни фигури като Василий Кандински, Паул Клее, Йозеф Алберс и българинът Кочо (Константин) Гърнев. 

Изложбата е придружена от двуезична каталожна публикация, издадена в партньорство с музея „Вила Щук“ и съдържаща по-задълбочен разказ за  представените произведения. . 

Проектът е подкрепен от Министерството на културата и съфинансиран от фондация „Лъчезар Цоцорков“. Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.

НАЦИОНАЛНАТА ГАЛЕРИЯ
представя
ФРАНЦ ФОН ЩУК
Между светлината и мрака
16 април – 13 октомври 2024
Куратор: Ярослава Бубнова
Асистент-куратор: Мария Кодинова
Откриване на 16 април, вторник, 18.00 часа
Квадрат 500, пл. „Св. Александър Невски“, ул. „19-ти февруари“ 1

Изложбата „Франц фон Щук. Между светлината и мрака“ е първото в България представяне на прочутия германски символист (1863 – 1928), популярен сред широката публика у нас заради творбата си „Луцифер“ (1890) от фонда на Националната галерия, закупена в годината след създаването й от княз Фердинанд Български по време на визита в Мюнхен. Сега тя се експонира заедно с дванадесет произведения на художника от колекцията на музея „Вила Щук“ в Мюнхен (живописни портрети, митологични и религиозни сцени и свързаните с тях рисунки и офорти), което предоставя общ поглед върху творчеството на автора.

Двете картини на Щук, донесли му световна известност, голямоформатният „Пазителят на Рая“ (1889), рядко показван извън Вила Щук, и „Луцифер“ от нашата колекция възстановяват драматичния си диалог в зала 24 на Квадрат 500. Освен да станат свидетели на изразителния сблъсък между „светлината“ и „мрака“, зрителите имат възможност да се запознаят и с други широко известни творби на автора – „Прометей“, „Самсон и лъвът”, както и платното „Грехът“, толкова популярно във времето си, че авторът изпълнява няколко негови варианта, а този, показан в изложбата, монтира в „Олтара на художника“ в ателието си във Вила Щук. Експозицията предоставя възможност познатата ни емблематична творба „Луцифер“ да бъде съпреживяна в изначалния си контекст, със семантичната натовареност, характерна за епохата, в която е създадена.

Пространственият дизайн на зала 24 адресира към естетиката на Вила Щук – най-мащабният артистичен проект на Франц фон Щук, който впоследствие е превърнат в общински музей, съхраняващ голяма част от творчеството на художника. Архитектите Кирил Асс и Надя Корбут използват поредица от пространствени и цветови намеци към помпейската антична традиция, положена от Щук в основата на неговите декоративни решения.

Франц фон Щук не само е един от най-известните представители на течението на символизма в световното изкуство, но е и сред основателите на Мюнхенския сецесион, предшественик на този във Виена. И до днес символизмът е сред най-популярните и атрактивни художествени явления от края на ХIХ век. Тази изложба разширява представата на българската публика за един от най-известните европейски художници от десетилетията на границата между XIX – XX век и чрез неговите творби се запознава по-задълбочено с изкуството на символизма, оказало голямо влияние и върху българските модернисти. Франц фон Щук е живописец, скулптор, график и архитект, а сред неговите ученици в Мюнхенската художествена академия са световни фигури като Василий Кандински, Паул Клее, Йозеф Алберс и българинът Кочо (Константин) Гърнев.

Изложбата е придружена от двуезична каталожна публикация, издадена в партньорство с музея „Вила Щук“ и съдържаща по-задълбочен разказ за представените произведения. .

Проектът е подкрепен от Министерството на културата и съфинансиран от фондация „Лъчезар Цоцорков“. Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.
... Виж още | See MoreВиж по-малко | See Less

15/04/24
Галерия СТУБЕЛ
представя
ПУЛСАЦИИ
Феникс Върбанов
16 април – 3 май 2024

 За пръв път галерия „Стубел“ представя  Феникс Върбанов. Живеещият в Париж художник определя себе си като космополит и признава, че е дар от Бога да бъде посредник между три култури. 
Изкуствоведът и уредник в СГХГ Красимир Илиев, куратор на „Пулсации“, пише:
След изложбата с ретроспективен характер Следи по пътя в галерия Райко Алексиев през 2016 г., все по-често виждаме Феникс Върбанов на родната художествена сцена.
Дете от първия смесен брак между българин и китайка, носещ кръвта на художниците Марин Върбанов и Сун Хуай Куей, усмихнал се и проплакал в София, обучаван в Lycèe Pilote de Sèvres и Ecole Nationale Supèriore des Beaux-Arts, Париж, но омагьосан от китайските техники на рисуване, вече почти 40 години той е пленник на туша и хартията.
Смачквана и нежно опъвана хартията поема туша с едва доловим шепот. Докосването на черното и бялото, преминаващо през безкрайните нюанси помежду им. Прегръдка в унеса на разливането или сблъсък по ръба на гънката се редуват в шеметен танц, който завихря погледа и засмуква гледащия, лишавайки го от опорите на логиката и разума, запращайки го във вселената на чувствата.
В последно време в неговите творби властно нахлува цветът, търсещ възмездие за дългогодишното пренебрегване. Особено отмъстително, червеното пирува, изтласквайки бялото, нажежавайки туша до плашеща апокалиптичност. Хартията е подложена на рязане, разпарчетосване и снаждане. 
В галерия Стубел Феникс Върбанов показва за пръв път и малки творения, направени с  една различна техника – на разливане. Те са резултат от деликатните лъкатушения на стичането, нежни звуци на китайската лютня (пипа, 琵琶), много различни и балансиращи, ускоряващите пулса водопади от страсти на инструмента джън (筝), които трескаво пулсират от голямоформатните цветни картини.

Галерия СТУБЕЛ
представя
ПУЛСАЦИИ
Феникс Върбанов
16 април – 3 май 2024

За пръв път галерия „Стубел“ представя Феникс Върбанов. Живеещият в Париж художник определя себе си като космополит и признава, че е дар от Бога да бъде посредник между три култури.
Изкуствоведът и уредник в СГХГ Красимир Илиев, куратор на „Пулсации“, пише:
След изложбата с ретроспективен характер Следи по пътя в галерия Райко Алексиев през 2016 г., все по-често виждаме Феникс Върбанов на родната художествена сцена.
Дете от първия смесен брак между българин и китайка, носещ кръвта на художниците Марин Върбанов и Сун Хуай Куей, усмихнал се и проплакал в София, обучаван в Lycèe Pilote de Sèvres и Ecole Nationale Supèriore des Beaux-Arts, Париж, но омагьосан от китайските техники на рисуване, вече почти 40 години той е пленник на туша и хартията.
Смачквана и нежно опъвана хартията поема туша с едва доловим шепот. Докосването на черното и бялото, преминаващо през безкрайните нюанси помежду им. Прегръдка в унеса на разливането или сблъсък по ръба на гънката се редуват в шеметен танц, който завихря погледа и засмуква гледащия, лишавайки го от опорите на логиката и разума, запращайки го във вселената на чувствата.
В последно време в неговите творби властно нахлува цветът, търсещ възмездие за дългогодишното пренебрегване. Особено отмъстително, червеното пирува, изтласквайки бялото, нажежавайки туша до плашеща апокалиптичност. Хартията е подложена на рязане, разпарчетосване и снаждане.
В галерия Стубел Феникс Върбанов показва за пръв път и малки творения, направени с една различна техника – на разливане. Те са резултат от деликатните лъкатушения на стичането, нежни звуци на китайската лютня (пипа, 琵琶), много различни и балансиращи, ускоряващите пулса водопади от страсти на инструмента джън (筝), които трескаво пулсират от голямоформатните цветни картини.
... Виж още | See MoreВиж по-малко | See Less

15/04/24
Галерия НЮАНС
представя
Нина Петрова и Иво Петров
живопис
16 април - 12 май 2024 г.

За трети път семейството художници Нина и Иво Петрови ще представят изкуството си в галерия “Нюанс”. С миналата изложба те успешно ни отведоха в романтично изгубения свят на Бел епок и Великият Гетсби. Сега Ви каним да опознаете още по-детайлно техния светоглед, който остава верен на личните им възприятия. Нина определя стила си като ретро поп арт и намира най-голямо вдъхновение в постерите от 20те години, както и във фотографията от 50те и 60те години. По този начин се създава една своеобразна ретро атмосфера. Иво, от своя страна, твори в сферата на фигуралната живопис и се определя като силно повлиян от сецесиона. Творбите им са разпознаваеми сами по себе си, като характерно за Иво е вплитането на различни орнаменти в сюжета, докато за Нина са поп арт мотивите, както и почти невъзможността за зрителя да определи, дали съзерцава фотография или картина, но в същото време картините им носят усещане за допълнение. Както те самите споделят, не работят в различни ателиета, напротив вдъхновяват се един от друг и творческият процес процъфтява благодарение на работата им заедно. През годините би могло дори да се забележат конкретни цикличности, общи и за двамата, които са обединителна тема в картините им – силата на спокойствието, джаз клубовете от началото на миналия век, портрети, съчетани с абстракция.
Настоящата изложба е различно наблюдение на моменти и усещания от едно не толкова далечното минало на Арт деко, за чиято естетическа есенция, освен артистите, мечтае и всеки един от нас. 

Нина и Иво са повече от тандем. Съученици в приложното училище в Трявна, състуденти в художествения факултет на Великотърновски университет, партньори в живота и творческо дуо. През годините имат реализирани изложби в Барселона, Париж, Москва, Виена, Истанбул, Тулуза, Лил, Хага, Амстердам, Страсбург и Люксембург.

Галерия НЮАНС
представя
Нина Петрова и Иво Петров
живопис
16 април - 12 май 2024 г.

За трети път семейството художници Нина и Иво Петрови ще представят изкуството си в галерия “Нюанс”. С миналата изложба те успешно ни отведоха в романтично изгубения свят на Бел епок и Великият Гетсби. Сега Ви каним да опознаете още по-детайлно техния светоглед, който остава верен на личните им възприятия. Нина определя стила си като ретро поп арт и намира най-голямо вдъхновение в постерите от 20те години, както и във фотографията от 50те и 60те години. По този начин се създава една своеобразна ретро атмосфера. Иво, от своя страна, твори в сферата на фигуралната живопис и се определя като силно повлиян от сецесиона. Творбите им са разпознаваеми сами по себе си, като характерно за Иво е вплитането на различни орнаменти в сюжета, докато за Нина са поп арт мотивите, както и почти невъзможността за зрителя да определи, дали съзерцава фотография или картина, но в същото време картините им носят усещане за допълнение. Както те самите споделят, не работят в различни ателиета, напротив вдъхновяват се един от друг и творческият процес процъфтява благодарение на работата им заедно. През годините би могло дори да се забележат конкретни цикличности, общи и за двамата, които са обединителна тема в картините им – силата на спокойствието, джаз клубовете от началото на миналия век, портрети, съчетани с абстракция.
Настоящата изложба е различно наблюдение на моменти и усещания от едно не толкова далечното минало на Арт деко, за чиято естетическа есенция, освен артистите, мечтае и всеки един от нас.

Нина и Иво са повече от тандем. Съученици в приложното училище в Трявна, състуденти в художествения факултет на Великотърновски университет, партньори в живота и творческо дуо. През годините имат реализирани изложби в Барселона, Париж, Москва, Виена, Истанбул, Тулуза, Лил, Хага, Амстердам, Страсбург и Люксембург.
... Виж още | See MoreВиж по-малко | See Less

15/04/24
Галерия CREDO BONUM
представя
VIVID DREAMS OF LIFE AND DEATH
Самостоятелна изложба на Ганчо Ганчев - GANA
 16 април - 5 май 2024
Официално откриване: 16 април, вторник, 18:00 ч. - ул. „Славянска“ 2, вход от ул. „Бенковски“
 

Картините от серията ,,Vivid Dreams of Life and Death’’ са показани за пръв път преди две години. Тогава художника Ганчо Ганчев ги поставя на голяма височина, върху каменните стени на Лапидариума на Великотърновския археологически музей. Живописните платна, големи по размер, са посветени на живота и смъртта и на постоянната трансформация, протичаща между тези две крайни състояния. Смъртта, като процес на преминаване на енергии от едно състояние в друго. Смъртта, в която нищо напълно не умира и не изчезва, а само сменя своята форма и състояние. За тези иначе сложни и тежки теми, художника говори чрез метафорични и символни образи.

Подобно на алегоричните композиции ,,vanitas’’ в които всеки елемент крие различно значение и тук предметите са кодове, през които може да се прочете отделна история. Такива са захвълнетите сред храстите детски играчки, плуващата сред розови цветчета мишена с безразборни стрели, символизиращи фриволността на шанса. Далеч по-директни и по темата са образите на оглозгани животински кости в храстите или увяхналото цвете сред други цъфтящи. В тези платна се вижда типичната за работата на художника стрийт арт стилистика. За нея напомнят и ярките цветове и употребата на спрей, както и поп-арт звученето на част от образите. В същото време сериозният подход към темата, способността за се изгради сложна живописна композиция, в която и мъртвата и живата природа са част от едно цяло, прави присъствието на тези големи платна и в двора на Археологическия музей в Велико Търново и в галерия ,,Credo Bonum’’, впечатляващо категорично.

Галерия CREDO BONUM
представя
VIVID DREAMS OF LIFE AND DEATH
Самостоятелна изложба на Ганчо Ганчев - GANA
16 април - 5 май 2024
Официално откриване: 16 април, вторник, 18:00 ч. - ул. „Славянска“ 2, вход от ул. „Бенковски“


Картините от серията ,,Vivid Dreams of Life and Death’’ са показани за пръв път преди две години. Тогава художника Ганчо Ганчев ги поставя на голяма височина, върху каменните стени на Лапидариума на Великотърновския археологически музей. Живописните платна, големи по размер, са посветени на живота и смъртта и на постоянната трансформация, протичаща между тези две крайни състояния. Смъртта, като процес на преминаване на енергии от едно състояние в друго. Смъртта, в която нищо напълно не умира и не изчезва, а само сменя своята форма и състояние. За тези иначе сложни и тежки теми, художника говори чрез метафорични и символни образи.

Подобно на алегоричните композиции ,,vanitas’’ в които всеки елемент крие различно значение и тук предметите са кодове, през които може да се прочете отделна история. Такива са захвълнетите сред храстите детски играчки, плуващата сред розови цветчета мишена с безразборни стрели, символизиращи фриволността на шанса. Далеч по-директни и по темата са образите на оглозгани животински кости в храстите или увяхналото цвете сред други цъфтящи. В тези платна се вижда типичната за работата на художника стрийт арт стилистика. За нея напомнят и ярките цветове и употребата на спрей, както и поп-арт звученето на част от образите. В същото време сериозният подход към темата, способността за се изгради сложна живописна композиция, в която и мъртвата и живата природа са част от едно цяло, прави присъствието на тези големи платна и в двора на Археологическия музей в Велико Търново и в галерия ,,Credo Bonum’’, впечатляващо категорично.
... Виж още | See MoreВиж по-малко | See Less

15/04/24
Галерия на Art Hotel 158
представя 
Боряна Боко
“Нулева честота”
Откриване - 16 април, 18 ч. - ул. Княз Борис I, 158, София

 Боряна Боко формулира понятието “нулева честота” в новата си изложба абстрактни творби, подредена в столичната галерия на Art Hotel 158. Изложбата представя внимателно селектирана колекция от повече от 20 предимно монохромни абстрактни рисунки на авторката, както и четири големи свободно висящи в пространството абстрактни платна. 

За идеята си Боряна споделя, че:

“При нулевата честота всичко започва от нулата. 
От нея се тръгва нагоре или надолу. Наляво или на дясно… 
В зоната на нулевата честота за мен и малкото е много. А минимумът - всичко.” 

В “Нулева честота” Боряна представя най-добрите примери на своите абстрактни проучвания, а си струва да ги назовем именно “проучвания”, за да подчертаем сериозността на това, което тя прави. Защото зад всяка една от тези творби стоят стотици други опити, които не са по-малко сполучливи, но не притежават онази искра, която бележи именно тази “нулева честота”, която Боряна търси и която се съдържа в най-чистото си състояние в абстрактните й творби. 

За авторката “нулевата честота” това е мигът в който боята се плъзга по празния лист с внимателно обмислено и преценено почти с научна точност движение. За нея абстракцията не е случайност, развиваща се върху бялата повърхност. Експериментът тук е изцяло планиран и обмислен, резултат от хиляди опити, докато се получи желания резултат. Говорейки за работата си, Боряна заключава, че:

“Те заедно вибрират точно в тази нулева честота, където хем я има, хем я няма, хем е всичко, хем е нищо. Защото според мен всички започваме именно от нея и възприемаме различно една точка например.”

Боряна Боко е позната на публиката с текстилните си “пачуърк” картини и колажи, които сме виждали в не малко общи и национални изложби. Днес тя ни представя един нов път, по който е поела в творческите си търсения - този на абстрактното изкуство, където жестът, композицията и цветът са от водещо значение. Една напълно различна за нейното амплоа изложба, но не и за хората, които следят отблизо творческата й биография. Една смела изложба, с която Боряна казва, че за да бъдеш истински творец не трябва да следваш измислени правила, а само да чувстваш и съпреживяваш случващото се на платното и че никога не е късно в търсене на собствения си стил да поемеш в една различна посока, предизвиквайки себе си. 

По време на откриването ще имате възможността да разгледате и други творби от тази серия, специално подбрани в папка.

Куратор на изложбата е Румена Калчева.

Галерия на Art Hotel 158
представя
Боряна Боко
“Нулева честота”
Откриване - 16 април, 18 ч. - ул. Княз Борис I, 158, София

Боряна Боко формулира понятието “нулева честота” в новата си изложба абстрактни творби, подредена в столичната галерия на Art Hotel 158. Изложбата представя внимателно селектирана колекция от повече от 20 предимно монохромни абстрактни рисунки на авторката, както и четири големи свободно висящи в пространството абстрактни платна.

За идеята си Боряна споделя, че:

“При нулевата честота всичко започва от нулата.
От нея се тръгва нагоре или надолу. Наляво или на дясно…
В зоната на нулевата честота за мен и малкото е много. А минимумът - всичко.”

В “Нулева честота” Боряна представя най-добрите примери на своите абстрактни проучвания, а си струва да ги назовем именно “проучвания”, за да подчертаем сериозността на това, което тя прави. Защото зад всяка една от тези творби стоят стотици други опити, които не са по-малко сполучливи, но не притежават онази искра, която бележи именно тази “нулева честота”, която Боряна търси и която се съдържа в най-чистото си състояние в абстрактните й творби.

За авторката “нулевата честота” това е мигът в който боята се плъзга по празния лист с внимателно обмислено и преценено почти с научна точност движение. За нея абстракцията не е случайност, развиваща се върху бялата повърхност. Експериментът тук е изцяло планиран и обмислен, резултат от хиляди опити, докато се получи желания резултат. Говорейки за работата си, Боряна заключава, че:

“Те заедно вибрират точно в тази нулева честота, където хем я има, хем я няма, хем е всичко, хем е нищо. Защото според мен всички започваме именно от нея и възприемаме различно една точка например.”

Боряна Боко е позната на публиката с текстилните си “пачуърк” картини и колажи, които сме виждали в не малко общи и национални изложби. Днес тя ни представя един нов път, по който е поела в творческите си търсения - този на абстрактното изкуство, където жестът, композицията и цветът са от водещо значение. Една напълно различна за нейното амплоа изложба, но не и за хората, които следят отблизо творческата й биография. Една смела изложба, с която Боряна казва, че за да бъдеш истински творец не трябва да следваш измислени правила, а само да чувстваш и съпреживяваш случващото се на платното и че никога не е късно в търсене на собствения си стил да поемеш в една различна посока, предизвиквайки себе си.

По време на откриването ще имате възможността да разгледате и други творби от тази серия, специално подбрани в папка.

Куратор на изложбата е Румена Калчева.
... Виж още | See MoreВиж по-малко | See Less

15/04/24
Галерия ПАГАНЕ
представя
Тошко Илиев 
Градски пейзажи
изложба, живопис
15 0 30 април 2024 г.
Вернисаж: 15.04.2024 от 18.00 часа

Галерия ПАГАНЕ
представя
Тошко Илиев
"Градски пейзажи"
изложба, живопис
15 0 30 април 2024 г.
Вернисаж: 15.04.2024 от 18.00 часа
... Виж още | See MoreВиж по-малко | See Less

12/04/24

Comment on Facebook

Плагиатство!!!

Успех!

Галерия ХАРТА
представя
КАРТИЧКИ И КОНТРАБАНДА
Изложба на Аарон Рот и Никола Стоянов
Куратор Христо Калоянов
11. 04. - 12. 05. 2024
Charta Gallery (ул. Врабча 12)
POSTA SPACE (бул. Дондуков 34)

 „Картички и контрабанда започва от изследването на случайно намерен архив от агенция „Митници, дирекция „Борба с наркотрафика от периода 1975-1985. Служебните бележки, фотографии, негативи, справки и докладни записки маркират част от рутината на митническото дело, като проверка и регулация на транзита, както и дипломатическия образ, който митниците следва да поддържат пред международната общност. Тези следи са фрагменти от широко разгърната система на митнически регламенти, търговски маршрути и международни споразумения.

 Водещо тук е съмнението, че намерените архиви дават само частичен поглед към организирания „скрит транзит - термин, зад който комунистическото управление на Народна република България прикрива контрабандната търговия, осъществявана от Държавна сигурност чрез държавни предприятия и външно търговските им организации за партийни цели. Тази практика стои в основата на последващото частно забогатяване на определени лица, свързани с властта, в ранните години на прехода и формирането на частните групировки, белязали 90-те с явната прикритост на незаконна търговска и транзитна дейност с държавна подкрепа. В настоящата изложба намерените архиви са в основата на негативния образ на историята, който в своята прикритост влияе върху дискурса за незаконния трафик, подсилва съмненията към властта и формира дълбоко конспиративната идея на миналото, както и спекулативното съзнание на настоящето.

Контрабандата, която следва да остане скрита по предназначение, както и организацията зад нея, и до днес остават само частично уловени. Може ли тогава намереният архив и последващото проследяване на негативния образ на миналото да разкрият стаеното в държавната памет? Оттук „Картички и контрабанда проследява различни белези както на границата, нейната митница и преминаващите блага, така и на паметта, която архивният образ транзитира в настоящето.

 Аарон Рот (1998) работи с намерени изображения и средствата на живописта, инсталацията, скулптурата и фотографията. Инсталациите му преминават между ready-made и асамблаж, докато картините му имат миметично и иронично отношение към рекламния образ. Творбите черпят вдъхновение от чалгата, теорията на конспирацията и рекламите на луксозни стоки, изследвайки въпросите за желанието, митовете за национализма и капитала.

 Никола Стоянов (1994) е автор, преводач и визуален артист, работещ в областта на философията и историята на технологията. Интересите му включват пресичането на инфраструктура и технологически апарати с изкуството и всекидневния живот. Като дългогодишен преводач и фотограф, преплита хуманитарното с научното по посока на спекулативното.

 Изложбата се осъществява с подкрепата на Фондация „Зингер-Захариев и Перно Рикар България.

Галерия ХАРТА
представя
КАРТИЧКИ И КОНТРАБАНДА
Изложба на Аарон Рот и Никола Стоянов
Куратор Христо Калоянов
11. 04. - 12. 05. 2024
Charta Gallery (ул. Врабча 12)
POSTA SPACE (бул. Дондуков 34)

„Картички и контрабанда" започва от изследването на случайно намерен архив от агенция „Митници", дирекция „Борба с наркотрафика" от периода 1975-1985. Служебните бележки, фотографии, негативи, справки и докладни записки маркират част от рутината на митническото дело, като проверка и регулация на транзита, както и дипломатическия образ, който митниците следва да поддържат пред международната общност. Тези следи са фрагменти от широко разгърната система на митнически регламенти, търговски маршрути и международни споразумения.

Водещо тук е съмнението, че намерените архиви дават само частичен поглед към организирания „скрит транзит" - термин, зад който комунистическото управление на Народна република България прикрива контрабандната търговия, осъществявана от Държавна сигурност чрез държавни предприятия и външно търговските им организации за партийни цели. Тази практика стои в основата на последващото частно забогатяване на определени лица, свързани с властта, в ранните години на прехода и формирането на частните групировки, белязали 90-те с явната прикритост на незаконна търговска и транзитна дейност с държавна подкрепа. В настоящата изложба намерените архиви са в основата на негативния образ на историята, който в своята прикритост влияе върху дискурса за незаконния трафик, подсилва съмненията към властта и формира дълбоко конспиративната идея на миналото, както и спекулативното съзнание на настоящето.

Контрабандата, която следва да остане скрита по предназначение, както и организацията зад нея, и до днес остават само частично уловени. Може ли тогава намереният архив и последващото проследяване на негативния образ на миналото да разкрият стаеното в държавната памет? Оттук „Картички и контрабанда" проследява различни белези както на границата, нейната митница и преминаващите блага, така и на паметта, която архивният образ транзитира в настоящето.

Аарон Рот (1998) работи с намерени изображения и средствата на живописта, инсталацията, скулптурата и фотографията. Инсталациите му преминават между ready-made и асамблаж, докато картините му имат миметично и иронично отношение към рекламния образ. Творбите черпят вдъхновение от чалгата, теорията на конспирацията и рекламите на луксозни стоки, изследвайки въпросите за желанието, митовете за национализма и капитала.

Никола Стоянов (1994) е автор, преводач и визуален артист, работещ в областта на философията и историята на технологията. Интересите му включват пресичането на инфраструктура и технологически апарати с изкуството и всекидневния живот. Като дългогодишен преводач и фотограф, преплита хуманитарното с научното по посока на спекулативното.

Изложбата се осъществява с подкрепата на Фондация „Зингер-Захариев" и Перно Рикар България.
... Виж още | See MoreВиж по-малко | See Less

12/04/24
Галерия ЛИК
представя

ИЗЛОЖБА ОТ КОЛЕКЦИЯТА НА ГАЛЕРИЯТА
масло, акварел, пастел, малка пластика
10 април - 11 юни 2024 г.

 Акварели от Иван Манойлов, Никола Ангелаков, Иван Додов, Александър Телалим, Венета Дочева, Атанаска Янева, Хейди Ефрат.
 
Масла  от Иван Манойлов, Климент Атанасов, Сашо Костов, Ненко Чанев, Величко Коларски, Стефано Поповски, Илия Янакиев, Петър Ройдов, Владимир Стан, Бранимир Цаков, Полина Герджикова, Владимир Пенев, Живко Мутафчиев, Антон Антонов, Вили Николов,  Валентин Топалов,  Жорж Сопаджиев, Пламен Бонев, Цветомир Асенов,  Валери Цветков, Иван Маджаров, Петър Беляшки,  проф. Васил Вълев, Силва Бъчварова, Тихомир Витков, Петър Маринов, Десислава Денева, Кристина Среткова, Жоро Ткачов,  Ангел Пачаманов, Райна Стоймирова, Константин Константинов, Даниел Динев, Димитър Дечев, Николай Пенков, Красимир Дойчев, Краси Михайлова, Дана Кандинска, Симеон Халачев, Кирил Кацаров, Мариян Иванов - Мано, Маргарита Калайджиева, Галина Александрова,  Борислав Димитров, Хейди Ефрат, Ани Петрова,  Бисерка Огнянова, Тодор Шопов, Станислав Кънчев, Григор Ангелов, Ваня Бурова, Диана Дезир, Ани Ралчева, Димка Ставрева, Божидар Димитров, Христо Антонов, Румяна Вачева и др.
Също така, картини донесени от Етиопия, Куба, Перу, Индия, Аржентина, 
Виетнам, Мексико, Бразилия, Тибет и др.

Пастели от Живко Мутафчиев, Сашо Костов, Александрина Караджова, Нина Христозова.

Графика от Данаил Игнатов,  Юлиян Йорданов, Живко Мутафчиев, Христо Кабакчиев, Тодор Великов, Димо Миланов. 

Малка пластика от Ален Роа, Илия Иванов, Владимир Шошков, Тома Ненов, Александър Пройнов, Малин Малинов.

Галерия „ЛИК“ ул „Лайш Кошут“ / www.gallery-lik.com

Галерия ЛИК
представя

ИЗЛОЖБА ОТ КОЛЕКЦИЯТА НА ГАЛЕРИЯТА
масло, акварел, пастел, малка пластика
10 април - 11 юни 2024 г.

Акварели от Иван Манойлов, Никола Ангелаков, Иван Додов, Александър Телалим, Венета Дочева, Атанаска Янева, Хейди Ефрат.

Масла от Иван Манойлов, Климент Атанасов, Сашо Костов, Ненко Чанев, Величко Коларски, Стефано Поповски, Илия Янакиев, Петър Ройдов, Владимир Стан, Бранимир Цаков, Полина Герджикова, Владимир Пенев, Живко Мутафчиев, Антон Антонов, Вили Николов, Валентин Топалов, Жорж Сопаджиев, Пламен Бонев, Цветомир Асенов, Валери Цветков, Иван Маджаров, Петър Беляшки, проф. Васил Вълев, Силва Бъчварова, Тихомир Витков, Петър Маринов, Десислава Денева, Кристина Среткова, Жоро Ткачов, Ангел Пачаманов, Райна Стоймирова, Константин Константинов, Даниел Динев, Димитър Дечев, Николай Пенков, Красимир Дойчев, Краси Михайлова, Дана Кандинска, Симеон Халачев, Кирил Кацаров, Мариян Иванов - Мано, Маргарита Калайджиева, Галина Александрова, Борислав Димитров, Хейди Ефрат, Ани Петрова, Бисерка Огнянова, Тодор Шопов, Станислав Кънчев, Григор Ангелов, Ваня Бурова, Диана Дезир, Ани Ралчева, Димка Ставрева, Божидар Димитров, Христо Антонов, Румяна Вачева и др.
Също така, картини донесени от Етиопия, Куба, Перу, Индия, Аржентина,
Виетнам, Мексико, Бразилия, Тибет и др.

Пастели от Живко Мутафчиев, Сашо Костов, Александрина Караджова, Нина Христозова.

Графика от Данаил Игнатов, Юлиян Йорданов, Живко Мутафчиев, Христо Кабакчиев, Тодор Великов, Димо Миланов.

Малка пластика от Ален Роа, Илия Иванов, Владимир Шошков, Тома Ненов, Александър Пройнов, Малин Малинов.

Галерия „ЛИК“ ул „Лайш Кошут“ / www.gallery-lik.com
... Виж още | See MoreВиж по-малко | See Less

12/04/24
Галерия АСТРИ  I  ASTRY Galerie
представя
П Р И Я Т Е Л И   I   L E S   A M I S
от Нормандия до Париж през Умбрия
de Normandie par Paris via Umbria
11.04 – 10.05.2024
С участието на:

Луси МАКГИЛИС  I  Lucy MacGILLIS
Жан-Даниел БУВАР  I Jean-Daniel BOUVARD
Рамзи ГОТБАЛДЕН  I  Ramzi GHOTBALDIN
Филип ВАСьОР  I  Philippe VASSEUR
Алберт ХАДЖИГАНЕВ  I  Albert HADJIGANEV

Изложбата е по идея на Алберт ХАДЖИГАНЕВ 
Lexposition est basée sur lidée et avec la participation dAlbert HADJIGANEV   
Подбор и грижа, аранжиране и каталог Вихра ПЕШЕВА

Сommissaire dexposition, aménagement de lespace et catalogue  Vihra PESHEVA
Снимка за корицата на каталога Дара МАКМЪРА
Photo de couverture Dara MCMURRUGH

Преди време, в разговор с Алберт Хаджиганев, той спомена за трима свои приятели- Жан-Даниел, Филип и Рамзи. Срещали се и се сближили в изложбените зали на Париж, а по-късно и на Ню Йорк. Историята е, че  приятелството между четиримата много талантливи артисти, чийто стил, произход и чувствителност са различни, но чиито изисквания са еднакви*, поражда желанието им да се събират и рисуват заедно, на пленер. Реализират го в Нормандия, която опитоми Хаджиганев или той нея**. Рисуват, а в последствие излагат картините си в Старите кожарски цехове на  Фериер сюр Рил (La Ferrière-sur-Risle, 2011), които са превърнати в пространства за култура. Местната общност е впечатлена и техните изложби стават събития.
По-късно в компания им влиза и една американка, Луси. Тя обаче е опитомена или е опитомила своя хълм в Умбрия, Италия. Там е намерила и наследила светлината и традицията на страната, която е избрала***. Вече петима, те отново правят изложба в Palazzo Pietromarchi , Маршано, Умбрия, 2014.
Сега, докато пиша този текст и сглобявам един особен урок по история на съвременното изкуство, получавам съобщение от Алберт: виж справка в интернет - Palazzo Pietromarchi е благородническа резиденция, построена през XIV век от семейството на графовете Булгарели. Булгарели! Странно, но почти не съм учудена на тази новопоявила се връзка. Наслагва се идеално върху удивителната история за срещата ми в Париж с картините на Хаджиганев, и за която вече съм разказвала****. 

Дали е само фонетика или има друга история името на фамилията, в чийто дворец, седем века по-късно, излага един роден в България художник от Нормандия? Или роденият на границата на Иран и Ирак персийски разказвач, който не е загубил през  годините на Съпротивата нежността и любовта си към хората*****? Или американката, открила себе си в Италия? И двамата французи, в чието творчество, по различен начин, наследството е придобито, а индивидуалността им съхранена? Не знам, но това не пречи на фактите.

Днес, показвайки тези 5-ма художници, намирам повод и смисъл да Ви разкажа и това: При реплика от публиката по време на първата изложба на Алберт в България през 2022, по-късно той ми каза: „Тогава се сетих за един текст от Роже Бисиер / Roger Bissiere/, един голям френски художник, незаслужено забравен от съвременната критика, публикуван в Les Lettres Françaises (от 5 септември 1963) в знак на почит към починалия току-що Жорж Брак. Бисиер пише: „Всъщност по същество той беше художник на френската традиция, какъвто се надявам да бъда и аз. Той продължи подновявайки тази непрекъсната верига, която върви от Средновековието до Сезан и Реноар през Коро. Във всичко, което е създал, винаги има тази строгост, това чувство за мярка и баланс, тази трезвост, която намираме само между Атлантика и Рейн, и която остава нашето най-ценно наследство.“

И накрая- попитаха ме: няма ли достатъчно български художници, които да показвам в галерията?
Има! Напротив! Има истински, живи титани, значими! Богатство не само за нашата си земя. Има творци, които приемам като подарък от съдбата, че съм техен съвременник, че мога да общувам с тях, и знам, че оставят дълбока следа в изкуството. Има силно младо поколение художници, които носят толкова надежда! Но аз съм убедена, че смяната на гледната точка е обогатяваща за всички нас- зрители, художници, галеристи. Всеки щедро получава и се зарежда от тази обмяна на културни, емоционални, човешки стойности.

Благодаря на Алберт Хаджиганев за идеята и подкрепата в реализирането на  тази изложба! Благодаря на Луси, Жан-Даниел, Рамзи и Филип и вярвам, че дълго ще мислят за България с радост и топло чувство! За мен, няколкото месеца работа над „Приятели - от Нормандия до Париж през Умбрия“ в посока София, беше истинско удоволствие и дълбоко удовлетворение. 
Заповядайте! 
Изложбата е ваша!

29.03.2024, София                                                                   Вихра Пешева

Рамзи ГОТБАЛДЕН  I  Ramzi GHOTBALDIN  
Роден през 1955 г. в Ханакин, между Ирански и Иракски Кюрдистан, в семейство на фотографи. В много млада възраст участва в дейностите на семейното ателие и тази вселена естествено го насочва към училището за изящни изкуства. Дипломира се през 1975 г., специалност графика/гравюра. От 1982 г. до 1990 г. се включва в кюрдската съпротива. През 1988 г., след обгазяването на Иракски Кюрдистан, той заминава да живее в Ирански Кюрдистан. Там направи първите си изложби. През 1990 г. той е поканен в Париж за изложба на кюрдски художници. Няколко години по-късно получава политическо убежище и френско гражданство. Тази двойна принадлежност определя неповторимостта на неговата вселена. Неговите картини са кръстопът на наблюдение, памет и мечти, на границата памет и въображение. Пристигайки във Франция преди повече от 30 години, Рамзи Готбалдин, сега на 69 години, в зрелостта си, той e синтез на вътрешно богатство и възторжен поглед към света. Живее и работи в Париж. От 1996 г. редовно излага в Париж и Дордон, но също така в Белгия, Кюрдистан, Австрия, а от 2022 и в  България, галерия „Астри“. През същата година получава Голямата награда за живопис от Фондация Тейлър, Париж, на името на Рене Бернар. 

Жан- Даниел БУВАР  I  Jean-Daniel BOUVARD
Роден през 1957 г. в Сент-Етиен, Франция. Живее и работи в Париж от 1976 г. Дипломира се като архитект през 1984 г. Окончателно се посвещава на живописта през 1985 г.
От 1986 г. до сега следват повече от 50 самостоятелни и десетки групови изложби в Париж, в цяла Франция, в Съединените щати, особено в Ню Йорк, Ню Орлиънс, Сан Франциско, Бостън, както и в Италия, Китай, Ливан / Бейрут /.
Неговият свят е идеализиран и въздействащ, свят на светлина, чистота и покой. След миг обаче той ще бъде населен от нечии стъпки; в пристанището ще се плъзне лодка; отзвучава плясъкът на скочил във водата плувец.
През 1991 г. Жан-Даниел Бувар получава наградата за портрет на Пол-Луис Вайлер от Академията за изящни изкуства, а през 1995 г. наградата Габриел Оливие от фондацията на принц Пиер от Монако. През 2006 г. става лауреат на фондация Colas, Париж.

Филип ВАСьОР  I  Philippe VASSEUR
Роден през 1954 г. в Лизийо, Франция. Двадесет години по-късно завършва Националното висше училище за изящни изкуства в Париж / Ecole Nationale Supérieure des Beaux-Arts de Paris/, както и Кралската академия за рисуване в Лондон / Royal Drawing School /. Започва кариерата си като илюстратор в издателство Галимар / Gallimard /, списанията Elle и Lire.
През 1977 г., в Париж, е първата му самостоятелна изложба. От тогава неговите картини излагат едни от най-добрите галерии от Париж до Нормандия, през Лондон, Съединените щати- в Ню Йорк и Ню Орлиънс, както и в Токио.
Обектите и персонажите, срещани по време на пътувания, художникът изразява чрез средства, сведени почти до знак. Монохромни в своята цветност, но наситени с цялата гама от чувства, те носят културата на своята география, обозначават социална принадлежност и проблематика, сменят посоките на времето и разказаната ни история е вълнуваща.

Луси МАКГИЛИС  I  Lucy MacGILLIS
Родена е през 1977 г. в САЩ.  Дипломира се през 2000 г. в университета на Филаделфия, Пенсилвания- Живопис и психология  /Fine Arts and Psychology, University of Pennsylvania, Philadelphia/. Веднага след това  се връща в Умбрия, където година преди това е пребивавала  в Международното училище за изкуства / International School of Art, Umbria, Italy /. 
Оттогава насетне тя живее и рисува на своя хълм в Умбрия. Това, което виждаме и чувстваме в картините ѝ днес, ме кара да мисля, че тя е съхранила светлината и вдъхновението  от първите си дни в Италия. А годините на хълма само са насищали и облагородявали творчеството ѝ чрез опита в тишината на ателието.
Над двадесет години вече излага в една и съща галерия в Масачузетс. Редом с това и в други градове на същия щат, както и в Ню Йорк, Бостън, Филаделфия, в Рим, Перуджа и десетина  други града на Италия, във Франция и Австрия, а от 2020 г. и в България, във ФОРМАТ 30/30 на Галерия АСТРИ. Носител е на награди от симпозиуми в Перуджа, 1999 г. и 2000 г. награди на Университета в Пенсилвания, а през 2012 г. от Масачузетс.

Алберт ХАДЖИГАНЕВ  I  Albert HADJIGANEV
Роден е през 1954 г. в Севлиево, България, в семейство на художници. През 1982 емигрира, заминавайки за Париж за да стане художник. И става! Художник със свой стил и значимост, както във Франция, така и в САЩ, а от 2021 вече и в родната си страна. 
В Париж, от 1982 до 1989, рисува в ателието на Реми Арон и едновременно завършва Висшето национално училище по изящни изкуства /Ecole Nationale Supérieure des Beaux-Arts de Paris/.  
През 1989 получава Голямата награда за живопис на Академията за изящни изкуства при Френския институт, Париж, последвана от изложба в Сен Жан /Saint Jean/ – зала на кметството на Париж със знаково значение. През 1991 става носител на Наградата за живопис на правителството на Монако.
Досега има над 60 самостоятелни изложби в цяла Франция, в Германия, Италия, Австрия,  Америка - в Бостън, Сан Франциско, Ню Йорк, а от 2021 и в София. Частни и държавни колекции от 4 континента съхраняват и представят неговото изкуство.

*Кристин Фове-Мисиа/ Christine Fauvet - Mycia / «Le Figaro » - текст във „Фигаро“по повод изложбата на четиримата в Фериер-сюр-Рил, 2011
** пак там
***в разговор с Алберт Хаджиганев
**** Преди много години, в първото ми ранно утро в Париж, имах две неочаквани срещи. Бродейки по улиците на Маре, погледът ми отдалече улови витрината на една, още затворена галерия. Стоях отпред. Спираха и други минувачи и това ме изпълваше с превъзходство- бяха изложени серия от графики на Захари Каменов. Възхищавах му се от години, но още не познавах лично. После продължих покрай Реката и през Пон дез Ар влязох в 6-ти район по улица Сена. Галериите вече бяха отворили; влизах, гледах ... Но в една останах дълго. По стените ѝ имаше картини, които ме вълнуваха. Исках да ги притежавам. Исках да ги показвам в собствената си галерия. Изобщо не поглеждах към табелките за да чета имена и заглавия; нито едно от желанията ми не беше реалистично. Просто се наслаждавах. По някое време се доближи галеристът и ме заговори. С особена гордост ми разказваше за  художника на картините, пред които стояхме. Някъде в разказа му дочух думата българин. Как ли беше разбрал от къде идвам!? В следващия момент обаче видях табелката: Алберт Хаджиганев. Очевидно българин, но никога не бях чувала това име... Със Захари се запознах още същата година. Правих много негови изложби, той ме научи на много неща и разбрах, че за свободния дух географията е важна, но не е определяща. Трябваше обаче  да минат много години, за да се срещнем с Хаджиганев. Той също ми направи подарък, който сега споделям с Вас – изпълни желанията ми от улица Сена и сега мога,  за първи път в България, да Ви покажа неговото изкуство. Април, 2020 / Вихра Пешева
*****Алберт Хаджиганев за „Фигаро“, 2011

Галерия АСТРИ I ASTRY Galerie
представя
П Р И Я Т Е Л И I L E S A M I S
от Нормандия до Париж през Умбрия
de Normandie par Paris via Umbria
11.04 – 10.05.2024
С участието на:

Луси МАКГИЛИС I Lucy MacGILLIS
Жан-Даниел БУВАР I Jean-Daniel BOUVARD
Рамзи ГОТБАЛДЕН I Ramzi GHOTBALDIN
Филип ВАСьОР I Philippe VASSEUR
Алберт ХАДЖИГАНЕВ I Albert HADJIGANEV

Изложбата е по идея на Алберт ХАДЖИГАНЕВ
L'exposition est basée sur l'idée et avec la participation d'Albert HADJIGANEV
Подбор и грижа, аранжиране и каталог Вихра ПЕШЕВА

Сommissaire d'exposition, aménagement de l'espace et catalogue Vihra PESHEVA
Снимка за корицата на каталога Дара МАКМЪРА
Photo de couverture Dara MCMURRUGH

Преди време, в разговор с Алберт Хаджиганев, той спомена за трима свои приятели- Жан-Даниел, Филип и Рамзи. Срещали се и се сближили в изложбените зали на Париж, а по-късно и на Ню Йорк. Историята е, че приятелството между четиримата много талантливи артисти, чийто стил, произход и чувствителност са различни, но чиито изисквания са еднакви*, поражда желанието им да се събират и рисуват заедно, на пленер. Реализират го в Нормандия, която опитоми Хаджиганев или той нея**. Рисуват, а в последствие излагат картините си в Старите кожарски цехове на Фериер сюр Рил (La Ferrière-sur-Risle, 2011), които са превърнати в пространства за култура. Местната общност е впечатлена и техните изложби стават събития.
По-късно в компания им влиза и една американка, Луси. Тя обаче е опитомена или е опитомила своя хълм в Умбрия, Италия. Там е намерила и наследила светлината и традицията на страната, която е избрала***. Вече петима, те отново правят изложба в Palazzo Pietromarchi , Маршано, Умбрия, 2014.
Сега, докато пиша този текст и сглобявам един особен урок по история на съвременното изкуство, получавам съобщение от Алберт: виж справка в интернет - Palazzo Pietromarchi е благородническа резиденция, построена през XIV век от семейството на графовете Булгарели. Булгарели! Странно, но почти не съм учудена на тази новопоявила се връзка. Наслагва се идеално върху удивителната история за срещата ми в Париж с картините на Хаджиганев, и за която вече съм разказвала****.

Дали е само фонетика или има друга история името на фамилията, в чийто дворец, седем века по-късно, излага един роден в България художник от Нормандия? Или роденият на границата на Иран и Ирак персийски разказвач, който не е загубил през годините на Съпротивата нежността и любовта си към хората*****? Или американката, открила себе си в Италия? И двамата французи, в чието творчество, по различен начин, наследството е придобито, а индивидуалността им съхранена? Не знам, но това не пречи на фактите.

Днес, показвайки тези 5-ма художници, намирам повод и смисъл да Ви разкажа и това: При реплика от публиката по време на първата изложба на Алберт в България през 2022, по-късно той ми каза: „Тогава се сетих за един текст от Роже Бисиер / Roger Bissiere/, един голям френски художник, незаслужено забравен от съвременната критика, публикуван в Les Lettres Françaises (от 5 септември 1963) в знак на почит към починалия току-що Жорж Брак. Бисиер пише: „Всъщност по същество той беше художник на френската традиция, какъвто се надявам да бъда и аз. Той продължи подновявайки тази непрекъсната верига, която върви от Средновековието до Сезан и Реноар през Коро. Във всичко, което е създал, винаги има тази строгост, това чувство за мярка и баланс, тази трезвост, която намираме само между Атлантика и Рейн, и която остава нашето най-ценно наследство.“

И накрая- попитаха ме: няма ли достатъчно български художници, които да показвам в галерията?
Има! Напротив! Има истински, живи титани, значими! Богатство не само за нашата си земя. Има творци, които приемам като подарък от съдбата, че съм техен съвременник, че мога да общувам с тях, и знам, че оставят дълбока следа в изкуството. Има силно младо поколение художници, които носят толкова надежда! Но аз съм убедена, че смяната на гледната точка е обогатяваща за всички нас- зрители, художници, галеристи. Всеки щедро получава и се зарежда от тази обмяна на културни, емоционални, човешки стойности.

Благодаря на Алберт Хаджиганев за идеята и подкрепата в реализирането на тази изложба! Благодаря на Луси, Жан-Даниел, Рамзи и Филип и вярвам, че дълго ще мислят за България с радост и топло чувство! За мен, няколкото месеца работа над „Приятели - от Нормандия до Париж през Умбрия“ в посока София, беше истинско удоволствие и дълбоко удовлетворение.
Заповядайте!
Изложбата е ваша!

29.03.2024, София Вихра Пешева

Рамзи ГОТБАЛДЕН I Ramzi GHOTBALDIN
Роден през 1955 г. в Ханакин, между Ирански и Иракски Кюрдистан, в семейство на фотографи. В много млада възраст участва в дейностите на семейното ателие и тази вселена естествено го насочва към училището за изящни изкуства. Дипломира се през 1975 г., специалност графика/гравюра. От 1982 г. до 1990 г. се включва в кюрдската съпротива. През 1988 г., след обгазяването на Иракски Кюрдистан, той заминава да живее в Ирански Кюрдистан. Там направи първите си изложби. През 1990 г. той е поканен в Париж за изложба на кюрдски художници. Няколко години по-късно получава политическо убежище и френско гражданство. Тази двойна принадлежност определя неповторимостта на неговата вселена. Неговите картини са кръстопът на наблюдение, памет и мечти, на границата памет и въображение. Пристигайки във Франция преди повече от 30 години, Рамзи Готбалдин, сега на 69 години, в зрелостта си, той e синтез на вътрешно богатство и възторжен поглед към света. Живее и работи в Париж. От 1996 г. редовно излага в Париж и Дордон, но също така в Белгия, Кюрдистан, Австрия, а от 2022 и в България, галерия „Астри“. През същата година получава Голямата награда за живопис от Фондация Тейлър, Париж, на името на Рене Бернар.

Жан- Даниел БУВАР I Jean-Daniel BOUVARD
Роден през 1957 г. в Сент-Етиен, Франция. Живее и работи в Париж от 1976 г. Дипломира се като архитект през 1984 г. Окончателно се посвещава на живописта през 1985 г.
От 1986 г. до сега следват повече от 50 самостоятелни и десетки групови изложби в Париж, в цяла Франция, в Съединените щати, особено в Ню Йорк, Ню Орлиънс, Сан Франциско, Бостън, както и в Италия, Китай, Ливан / Бейрут /.
Неговият свят е идеализиран и въздействащ, свят на светлина, чистота и покой. След миг обаче той ще бъде населен от нечии стъпки; в пристанището ще се плъзне лодка; отзвучава плясъкът на скочил във водата плувец.
През 1991 г. Жан-Даниел Бувар получава наградата за портрет на Пол-Луис Вайлер от Академията за изящни изкуства, а през 1995 г. наградата Габриел Оливие от фондацията на принц Пиер от Монако. През 2006 г. става лауреат на фондация Colas, Париж.

Филип ВАСьОР I Philippe VASSEUR
Роден през 1954 г. в Лизийо, Франция. Двадесет години по-късно завършва Националното висше училище за изящни изкуства в Париж / Ecole Nationale Supérieure des Beaux-Arts de Paris/, както и Кралската академия за рисуване в Лондон / Royal Drawing School /. Започва кариерата си като илюстратор в издателство Галимар / Gallimard /, списанията Elle и Lire.
През 1977 г., в Париж, е първата му самостоятелна изложба. От тогава неговите картини излагат едни от най-добрите галерии от Париж до Нормандия, през Лондон, Съединените щати- в Ню Йорк и Ню Орлиънс, както и в Токио.
Обектите и персонажите, срещани по време на пътувания, художникът изразява чрез средства, сведени почти до знак. Монохромни в своята цветност, но наситени с цялата гама от чувства, те носят културата на своята география, обозначават социална принадлежност и проблематика, сменят посоките на времето и разказаната ни история е вълнуваща.

Луси МАКГИЛИС I Lucy MacGILLIS
Родена е през 1977 г. в САЩ. Дипломира се през 2000 г. в университета на Филаделфия, Пенсилвания- Живопис и психология /Fine Arts and Psychology, University of Pennsylvania, Philadelphia/. Веднага след това се връща в Умбрия, където година преди това е пребивавала в Международното училище за изкуства / International School of Art, Umbria, Italy /.
Оттогава насетне тя живее и рисува на своя хълм в Умбрия. Това, което виждаме и чувстваме в картините ѝ днес, ме кара да мисля, че тя е съхранила светлината и вдъхновението от първите си дни в Италия. А годините на хълма само са насищали и облагородявали творчеството ѝ чрез опита в тишината на ателието.
Над двадесет години вече излага в една и съща галерия в Масачузетс. Редом с това и в други градове на същия щат, както и в Ню Йорк, Бостън, Филаделфия, в Рим, Перуджа и десетина други града на Италия, във Франция и Австрия, а от 2020 г. и в България, във ФОРМАТ 30/30 на Галерия АСТРИ. Носител е на награди от симпозиуми в Перуджа, 1999 г. и 2000 г. награди на Университета в Пенсилвания, а през 2012 г. от Масачузетс.

Алберт ХАДЖИГАНЕВ I Albert HADJIGANEV
Роден е през 1954 г. в Севлиево, България, в семейство на художници. През 1982 емигрира, заминавайки за Париж за да стане художник. И става! Художник със свой стил и значимост, както във Франция, така и в САЩ, а от 2021 вече и в родната си страна.
В Париж, от 1982 до 1989, рисува в ателието на Реми Арон и едновременно завършва Висшето национално училище по изящни изкуства /Ecole Nationale Supérieure des Beaux-Arts de Paris/.
През 1989 получава Голямата награда за живопис на Академията за изящни изкуства при Френския институт, Париж, последвана от изложба в Сен Жан /Saint Jean/ – зала на кметството на Париж със знаково значение. През 1991 става носител на Наградата за живопис на правителството на Монако.
Досега има над 60 самостоятелни изложби в цяла Франция, в Германия, Италия, Австрия, Америка - в Бостън, Сан Франциско, Ню Йорк, а от 2021 и в София. Частни и държавни колекции от 4 континента съхраняват и представят неговото изкуство.

*Кристин Фове-Мисиа/ Christine Fauvet - Mycia / «Le Figaro » - текст във „Фигаро“по повод изложбата на четиримата в Фериер-сюр-Рил, 2011
** пак там
***в разговор с Алберт Хаджиганев
**** Преди много години, в първото ми ранно утро в Париж, имах две неочаквани срещи. Бродейки по улиците на Маре, погледът ми отдалече улови витрината на една, още затворена галерия. Стоях отпред. Спираха и други минувачи и това ме изпълваше с превъзходство- бяха изложени серия от графики на Захари Каменов. Възхищавах му се от години, но още не познавах лично. После продължих покрай Реката и през Пон дез Ар влязох в 6-ти район по улица "Сена". Галериите вече бяха отворили; влизах, гледах ... Но в една останах дълго. По стените ѝ имаше картини, които ме вълнуваха. Исках да ги притежавам. Исках да ги показвам в собствената си галерия. Изобщо не поглеждах към табелките за да чета имена и заглавия; нито едно от желанията ми не беше реалистично. Просто се наслаждавах. По някое време се доближи галеристът и ме заговори. С особена гордост ми разказваше за художника на картините, пред които стояхме. Някъде в разказа му дочух думата българин. Как ли беше разбрал от къде идвам!? В следващия момент обаче видях табелката: Алберт Хаджиганев. Очевидно българин, но никога не бях чувала това име... Със Захари се запознах още същата година. Правих много негови изложби, той ме научи на много неща и разбрах, че за свободния дух географията е важна, но не е определяща. Трябваше обаче да минат много години, за да се срещнем с Хаджиганев. Той също ми направи подарък, който сега споделям с Вас – изпълни желанията ми от улица "Сена" и сега мога, за първи път в България, да Ви покажа неговото изкуство. Април, 2020 / Вихра Пешева
*****Алберт Хаджиганев за „Фигаро“, 2011
... Виж още | See MoreВиж по-малко | See Less

09/04/24