Добре дошли в “Sofia Art Galleries” – сайт на софийските галерии !

Тук ще намерите детайлно представяне на водещите галерии и музеи в град София.

Галерии и музеи

(случайно избрани)



Актуални изложби

(текущи и предстоящи изложби в София)


Comments Box SVG iconsUsed for the like, share, comment, and reaction icons
Галерия СЕРДИКА
представя
ОТКОЛЕ ИМЯЛО...(Имало едно време...)
Агушевите чифлици – възстановка в илюстрации, живопис и видео от Красимир Ризов
23.07–10.08.2024
Откриване: 23.07/вторник/ от 18:00–21:00 часа

 
ОТКОЛЕ ИМЯЛО…(Имало едно време…) е художествено съдържание, което предлага на вашето внимание, изживяване, кратко пътуване извън настоящия момент в друго време на едно красиво, далечно място в което се е строило дълго време с много практична мисъл, естетика и труд горе, високо в планината Родопи.
Ансамбълът от живопис, илюстрации видеото с документални кадри и завладяващите мелодии от родопска каба гайда ще докосне най-чувствителните струни в душата ви и ще ви развълнува дълбоко. Този разказ прави опит да открехне за кратко воалът на забравата, която следва след разрухата...
Накрая има едно архитектурно бижу, което надмогнало превратностите на времето, гостоприемно чака да го посетите за да удовлетвори желанието ви да се докоснете реално до същата предвъзрожденска родопска архитектура, строена от същите неизвестни родопски майстори - Агушевите конаци в с. Могилица.

Красимир Ризов

Галерия СЕРДИКА
представя
ОТКОЛЕ ИМЯЛО...(Имало едно време...)
Агушевите чифлици – възстановка в илюстрации, живопис и видео от Красимир Ризов
23.07–10.08.2024
Откриване: 23.07/вторник/ от 18:00–21:00 часа


ОТКОЛЕ ИМЯЛО…(Имало едно време…) е художествено съдържание, което предлага на вашето внимание, изживяване, кратко пътуване извън настоящия момент в друго време на едно красиво, далечно място в което се е строило дълго време с много практична мисъл, естетика и труд горе, високо в планината Родопи.
Ансамбълът от живопис, илюстрации видеото с документални кадри и завладяващите мелодии от родопска каба гайда ще докосне най-чувствителните струни в душата ви и ще ви развълнува дълбоко. Този разказ прави опит да открехне за кратко воалът на забравата, която следва след разрухата...
Накрая има едно архитектурно бижу, което надмогнало превратностите на времето, гостоприемно чака да го посетите за да удовлетвори желанието ви да се докоснете реално до същата предвъзрожденска родопска архитектура, строена от същите неизвестни родопски майстори - Агушевите конаци в с. Могилица.

Красимир Ризов
... Виж още | See MoreВиж по-малко | See Less

22/07/24
Софийска градска художествена галерия,
Институт за съвременно изкуство – София, Фондация „Едмонд Демирджиян“
и Фондация „Лъчезар Цоцорков“
съвместно с:

Фондация за гражданско общество, Ню Йорк
и международната мрежа Награди за млади художници

представят:

 Изложба на номинираните художници за Наградата за съвременно изкуство БАЗА 2024:
Александър Лазарков, Диана Бункин, Кристина Ненова, Невелин Иванов,
 rawlab (Радина Йотова и Рослана Йотова), Цветомира Борисова
 Куратор: Марина Славова

23 юли – 8 септември 2024, откриване 23 юли, вторник, 18.00 ч.

Наградата за млад художник е основана за първи път през 1990 г. в Чехия от създателката на Фондацията за гражданско общество (САЩ) Уенди Люерс по инициатива на Вацлав Хавел. Днес тя съществува в дванадесет държави от Централна и Източна Европа, обединени в Международна мрежа за награди за млади художници YVAA (www.yvaawards.org). Наградата се състои от двумесечен творчески престой в Residency Unlimited, Ню Йорк, както и от самостоятелна изложба в галерията на ИСИ-София. Спонсор на наградения е Trust for Mutual Understanding, Ню Йорк.

В България Наградата БАЗА е основана през 2008 г. по инициатива на Мария Василева и се организира от Института за съвременно изкуство – София и Фондация Едмонд Демирджиян. От 2021 г. Фондация „Лъчезар Цоцорков“ подкрепя номинираните автори с финансиране на проектите им.

В конкурса могат да участват художници до 35 г. Жури с двугодишен мандат номинира между четири и осем участници. Изложбата на избраните автори се провежда в СГХГ. Победителят се обявява по време на откриването.

Носители на наградата БАЗА досега са: Рада Букова (2008), Самуил Стоянов (2009), Антон Терзиев (2010), Викенти Комитски (2011), Леда Екимова (2012), Кирил Кузманов (2013), Зоран Георгиев (2014), Александра Чаушова (2015), Димитър Шопов (2016), Мартина Вачева (2017), Мартин Пенев (2018), Вълко Чобанов (2019), Мария Налбантова (2020), Марта Джурина (2021), Красимира Буцева (2022), Виктор Петров (2023).

Членовете на журито на БАЗА за 2024 г. са: Ализа Еделман, Васил Владимиров, Димитър Божков, Калина Цонева и Мария Налбантова.

***

Александър Лазарков (р. 1999 г., София) завършва Националното училище за изящни изкуства в София през 2018 г. След това продължава обучението си в Националната художествена академия в София. През 2021 г. участва в програма „Еразъм“, Билбао, Испания. През 2022 г. получава бакалавърска степен по Изобразително изкуство. От 2017 г. до 2022 г. участва в повече от 30 групови изложби в България и в чужбина. През 2021 г. е номиниран за наградата БАЗА. Същата година е и първата му самостоятелна изложба в София. Оттогава той осъществява седем самостоятелни изложби в София. През 2022 г. е номиниран за наградата „Стоян Камбарев“. Работи в областта на инсталацията, обекта, живописта и др., като често творбите му са инспирирани от природата.

Диана Бункин (р. 1999 г., София) е визуален артист и графичен дизайнер. Завършва дърворезба в Националната гимназия за приложни изкуства „Свети Лука“, София, а през 2022 г. – графичен дизайн и илюстрация в Де Монфорт, Лестър. В изкуството си тя се фокусира върху лични и поколенчески травми, женския опит, детството и емоционалнаите кризи. Създава инсталации, дигитална живопис, фотография. От 2022 г. тя е основна част от Synaesthesia Collective, като дизайнер, художник и организатор. От 2023 г. е включена в организационния екип на Sofia Underground International Performance Art Festival.

Кристина Ненова (р. 2001 г., София) е интердисциплинарен артист, който се занимава с усвояването и предаването на традиции, истории, вещи и идеи през различните поколения. Интересите ѝ са породени от личния ѝ опит, свързан с миграцията от България в Англия и баланса на идентичностите в един постоянно променящ се политически и социален контекст. Ненова работи със звук, архивни материали, текстил и движещи се изображения, като често комбинира средствата с цел разказване на истории.

Невелин Иванов (р. 2002 г., Бургас) е студент в специалност Mода в Националната художествена академия. Той е визуален артист, експериментиращ в областта на рисунката и концептуалната мода. Първата му самостоятелна изложба „Ако имах прасе, щях да го кръстя Нево“ (2023) се провежда под формата на pop-up събитие в галерия Little Bird Place, София. Втората му самостоятелна изложба – „Спалнята на Нево“, е представена през януари 2024 г. в същата галерия, а след това на фестивала за съвременно изксутво БУНА. Той има няколко участия в групови изложби и модни пърформанси, част от които са: „Играчка-плачка“, галерия ИСИ, София (2023); Defy The Status Quo, Æther Haga, Хага, Нидерландия (2023)/ DOZA, София (2023); Арт фешън пърформанс, галерия „Академия“, София (2023).

rawlab (Радина Йотова - р. 1998 г., София и Рослана Йотова - р. 1996 г., София) е колектив от визуални артисти, работещи в областта на дигиталните изкуства и интерактивния дизайн. В практиката си експериментират с различни форми и изразни средства. Подхождайки критично и аналитично към технологиите, новите медии и изкуствения интелект, колективът изследва политическите им измерения и ефектите им върху развитието на социалните норми.

Цветомира Борисова (р. 1991 г., София) завършва Нов Български Университет със специалност Керамика през 2016 г. Стажант в СБХ (2016) и Swimming Pool (2018); участва в образователни проекти и програми, сред които New Creative Academy (2021) и School of Kindness (2021). През 2022 г. е резидент на Sarieva Gallery и осъществява първата си самостоятелна изложба „Cool S“. Сред другите ѝ самостоятелни проекти са “A Place to Rest“ (2022), Dupka Contemporary - Пловдив; ”Death at the Dinner Table: An Exploration of the Case of Johann Schobert and the Poisonous Mushrooms” (2023), ГАРА - София; ”Changes” (2023), галерия Харта, София. Участвала е в групови изложби сред които “Market of Desire” (2021), “Sofia Underground” (2023), “View With a Room” (2023), поп-ъп на ПОСТА в Берлин.

Софийска градска художествена галерия,
Институт за съвременно изкуство – София, Фондация „Едмонд Демирджиян“
и Фондация „Лъчезар Цоцорков“
съвместно с:

Фондация за гражданско общество, Ню Йорк
и международната мрежа Награди за млади художници

представят:

Изложба на номинираните художници за Наградата за съвременно изкуство БАЗА 2024:
Александър Лазарков, Диана Бункин, Кристина Ненова, Невелин Иванов,
rawlab (Радина Йотова и Рослана Йотова), Цветомира Борисова
Куратор: Марина Славова

23 юли – 8 септември 2024, откриване 23 юли, вторник, 18.00 ч.

Наградата за млад художник е основана за първи път през 1990 г. в Чехия от създателката на Фондацията за гражданско общество (САЩ) Уенди Люерс по инициатива на Вацлав Хавел. Днес тя съществува в дванадесет държави от Централна и Източна Европа, обединени в Международна мрежа за награди за млади художници YVAA (www.yvaawards.org). Наградата се състои от двумесечен творчески престой в Residency Unlimited, Ню Йорк, както и от самостоятелна изложба в галерията на ИСИ-София. Спонсор на наградения е Trust for Mutual Understanding, Ню Йорк.

В България Наградата БАЗА е основана през 2008 г. по инициатива на Мария Василева и се организира от Института за съвременно изкуство – София и Фондация "Едмонд Демирджиян". От 2021 г. Фондация „Лъчезар Цоцорков“ подкрепя номинираните автори с финансиране на проектите им.

В конкурса могат да участват художници до 35 г. Жури с двугодишен мандат номинира между четири и осем участници. Изложбата на избраните автори се провежда в СГХГ. Победителят се обявява по време на откриването.

Носители на наградата БАЗА досега са: Рада Букова (2008), Самуил Стоянов (2009), Антон Терзиев (2010), Викенти Комитски (2011), Леда Екимова (2012), Кирил Кузманов (2013), Зоран Георгиев (2014), Александра Чаушова (2015), Димитър Шопов (2016), Мартина Вачева (2017), Мартин Пенев (2018), Вълко Чобанов (2019), Мария Налбантова (2020), Марта Джурина (2021), Красимира Буцева (2022), Виктор Петров (2023).

Членовете на журито на БАЗА за 2024 г. са: Ализа Еделман, Васил Владимиров, Димитър Божков, Калина Цонева и Мария Налбантова.

***

Александър Лазарков (р. 1999 г., София) завършва Националното училище за изящни изкуства в София през 2018 г. След това продължава обучението си в Националната художествена академия в София. През 2021 г. участва в програма „Еразъм“, Билбао, Испания. През 2022 г. получава бакалавърска степен по Изобразително изкуство. От 2017 г. до 2022 г. участва в повече от 30 групови изложби в България и в чужбина. През 2021 г. е номиниран за наградата БАЗА. Същата година е и първата му самостоятелна изложба в София. Оттогава той осъществява седем самостоятелни изложби в София. През 2022 г. е номиниран за наградата „Стоян Камбарев“. Работи в областта на инсталацията, обекта, живописта и др., като често творбите му са инспирирани от природата.

Диана Бункин (р. 1999 г., София) е визуален артист и графичен дизайнер. Завършва дърворезба в Националната гимназия за приложни изкуства „Свети Лука“, София, а през 2022 г. – графичен дизайн и илюстрация в Де Монфорт, Лестър. В изкуството си тя се фокусира върху лични и поколенчески травми, женския опит, детството и емоционалнаите кризи. Създава инсталации, дигитална живопис, фотография. От 2022 г. тя е основна част от Synaesthesia Collective, като дизайнер, художник и организатор. От 2023 г. е включена в организационния екип на Sofia Underground International Performance Art Festival.

Кристина Ненова (р. 2001 г., София) е интердисциплинарен артист, който се занимава с усвояването и предаването на традиции, истории, вещи и идеи през различните поколения. Интересите ѝ са породени от личния ѝ опит, свързан с миграцията от България в Англия и баланса на идентичностите в един постоянно променящ се политически и социален контекст. Ненова работи със звук, архивни материали, текстил и движещи се изображения, като често комбинира средствата с цел разказване на истории.

Невелин Иванов (р. 2002 г., Бургас) е студент в специалност Mода в Националната художествена академия. Той е визуален артист, експериментиращ в областта на рисунката и концептуалната мода. Първата му самостоятелна изложба „Ако имах прасе, щях да го кръстя Нево“ (2023) се провежда под формата на pop-up събитие в галерия Little Bird Place, София. Втората му самостоятелна изложба – „Спалнята на Нево“, е представена през януари 2024 г. в същата галерия, а след това на фестивала за съвременно изксутво БУНА. Той има няколко участия в групови изложби и модни пърформанси, част от които са: „Играчка-плачка“, галерия ИСИ, София (2023); Defy The Status Quo, Æther Haga, Хага, Нидерландия (2023)/ DOZA, София (2023); Арт фешън пърформанс, галерия „Академия“, София (2023).

rawlab (Радина Йотова - р. 1998 г., София и Рослана Йотова - р. 1996 г., София) е колектив от визуални артисти, работещи в областта на дигиталните изкуства и интерактивния дизайн. В практиката си експериментират с различни форми и изразни средства. Подхождайки критично и аналитично към технологиите, новите медии и изкуствения интелект, колективът изследва политическите им измерения и ефектите им върху развитието на социалните норми.

Цветомира Борисова (р. 1991 г., София) завършва Нов Български Университет със специалност Керамика през 2016 г. Стажант в СБХ (2016) и Swimming Pool (2018); участва в образователни проекти и програми, сред които New Creative Academy (2021) и School of Kindness (2021). През 2022 г. е резидент на Sarieva Gallery и осъществява първата си самостоятелна изложба „Cool S“. Сред другите ѝ самостоятелни проекти са “A Place to Rest“ (2022), Dupka Contemporary - Пловдив; ”Death at the Dinner Table: An Exploration of the Case of Johann Schobert and the Poisonous Mushrooms” (2023), ГАРА - София; ”Changes” (2023), галерия Харта, София. Участвала е в групови изложби сред които “Market of Desire” (2021), “Sofia Underground” (2023), “View With a Room” (2023), поп-ъп на ПОСТА в Берлин.
... Виж още | See MoreВиж по-малко | See Less

22/07/24
Галерия НЮАНС
представя
ЛЕТНИ АКЦЕНТИ 2024
живопис
16 юли - 08 септември 2024 г.

 През горещите летни месеци от 16-ти юли до 08-ми септември 2024 г., галерия Нюанс с радост Ви кани на своята традиционна изложба “Летни акценти”. За 9-ти пореден път ще бъде представена впечатляваща колекция от произведения на признати творци, чиито имена са неразривно свързани с историята на българското изобразително изкуство. Както всяка година досега, нашият стремеж е да покажем колкото се може повече завладяващи произведения, които загатват темата за лятото с неговите емоции и жизненост. Изложбата ще включва творби, които обхващат разнообразни стилове и течения, характерни за 20-ти век.
В експозицията ще имате възможността да се потопите във вълнуващия свят на морските пейзажи, дело на Александър Мутафов, който твори през първата половина на 20-ти век. Неговите произведения не само ще пренесат красотата и драматизма на морето, но и ще създадат усещане за лято. Творчеството на Александър Мутафов разкрива неговата дълбока връзка с морето и безграничния му талант да улови неговата същност. Голямо влияние върху стила му оказват срещите с големите български художници от началото на 20-ти век като Антон Митов, Николай Павлович и Иван Мърквичка.
Отново ще Ви  срещнем с изключителния талант на Борис Стефчев, един от малкото представители на символизма в България. Въпреки че е по-известен и утвърден в чужбина, творчеството на Стефчев заслужава по-голямо признание и у нас. Неговите произведения са белязани от дълбоки теми,  богат символизъм и мистични сюжети. В тази изложба ще видите една впечатляваща картина, изобразяваща митологичен сюжет, в който фантазията и реалността се преплитат с натуралистични детайли и мистична символика. Картината представя сцена от морски пейзаж с митологични същества, която със своята изразителност и дълбочина ще ви потопи в света на магията и мистерията.
 
Неотдавна отбелязахме 120-тата годишнина от рождението на Златю Бояджиев, велик творец, чиито произведения продължават да вдъхновяват и впечатляват със своето майсторство. Картините, които ще бъдат изложени, са от втория му творчески период, който започва след 1951 г. Въпреки парализата на дясната си ръка, той продължава да рисува с лявата, развивайки уникален стил, характеризиращ се с експресивност и ярки цветове. 
В изложбата ще бъдат представени две творби, които обещават да пренесат посетителите във великолепието на природата. Сред тях ще бъде и картината Козарче, нарисувана през далечната 1923 година от художника Атанас Тасев, чието изкуство оживява с несравнима впечатляваща техника и уникално усещане.
В изложбата ще видите и произведения от художниците Борис Георгиев, Дечко Узунов, Марио Жеков, Стоян Кирязов, Никола Танев, Цено Тодоров, Стоян Венев, Иван Георгиев-Рембранда, както и на авторите от по-близкото минало и настояще Иван Вукадинов, Емил Стойчев, Слав Бакалов, Дора Бонева, Димитър Буюклийски.

Галерия НЮАНС
представя
ЛЕТНИ АКЦЕНТИ 2024
живопис
16 юли - 08 септември 2024 г.

През горещите летни месеци от 16-ти юли до 08-ми септември 2024 г., галерия Нюанс с радост Ви кани на своята традиционна изложба “Летни акценти”. За 9-ти пореден път ще бъде представена впечатляваща колекция от произведения на признати творци, чиито имена са неразривно свързани с историята на българското изобразително изкуство. Както всяка година досега, нашият стремеж е да покажем колкото се може повече завладяващи произведения, които загатват темата за лятото с неговите емоции и жизненост. Изложбата ще включва творби, които обхващат разнообразни стилове и течения, характерни за 20-ти век.
В експозицията ще имате възможността да се потопите във вълнуващия свят на морските пейзажи, дело на Александър Мутафов, който твори през първата половина на 20-ти век. Неговите произведения не само ще пренесат красотата и драматизма на морето, но и ще създадат усещане за лято. Творчеството на Александър Мутафов разкрива неговата дълбока връзка с морето и безграничния му талант да улови неговата същност. Голямо влияние върху стила му оказват срещите с големите български художници от началото на 20-ти век като Антон Митов, Николай Павлович и Иван Мърквичка.
Отново ще Ви срещнем с изключителния талант на Борис Стефчев, един от малкото представители на символизма в България. Въпреки че е по-известен и утвърден в чужбина, творчеството на Стефчев заслужава по-голямо признание и у нас. Неговите произведения са белязани от дълбоки теми, богат символизъм и мистични сюжети. В тази изложба ще видите една впечатляваща картина, изобразяваща митологичен сюжет, в който фантазията и реалността се преплитат с натуралистични детайли и мистична символика. Картината представя сцена от морски пейзаж с митологични същества, която със своята изразителност и дълбочина ще ви потопи в света на магията и мистерията.

Неотдавна отбелязахме 120-тата годишнина от рождението на Златю Бояджиев, велик творец, чиито произведения продължават да вдъхновяват и впечатляват със своето майсторство. Картините, които ще бъдат изложени, са от втория му творчески период, който започва след 1951 г. Въпреки парализата на дясната си ръка, той продължава да рисува с лявата, развивайки уникален стил, характеризиращ се с експресивност и ярки цветове.
В изложбата ще бъдат представени две творби, които обещават да пренесат посетителите във великолепието на природата. Сред тях ще бъде и картината "Козарче", нарисувана през далечната 1923 година от художника Атанас Тасев, чието изкуство оживява с несравнима впечатляваща техника и уникално усещане.
В изложбата ще видите и произведения от художниците Борис Георгиев, Дечко Узунов, Марио Жеков, Стоян Кирязов, Никола Танев, Цено Тодоров, Стоян Венев, Иван Георгиев-Рембранда, както и на авторите от по-близкото минало и настояще Иван Вукадинов, Емил Стойчев, Слав Бакалов, Дора Бонева, Димитър Буюклийски.
... Виж още | See MoreВиж по-малко | See Less

22/07/24
Галерия АРОСИТА
представя
РУМЯНА КАРАСТАМОВА
NEON FLOWERS
19 – 31 юли 2024
понеделник - петък: 15-19 ч.

 Изображенията в тази изложба са банални – цветя и жилищен блок. Но не е ли баналността едно от най-големите препятствия в живота? Колко лесно се свиква с еднообразието и битовизма? Можем ли да намерим наслада по пътя от работното място до дома? Какво е наистина да усещаш живота, да се потопиш в него напълно и осъзнато? Отговорът на тези въпроси се опитах да потърся в собственото си динамично, но еднообразно ежедневие. Рисувах един и същи обект многократно – блокът, който виждам през прозореца на кухнята. Гледам го сутрин, докато си правя кафето, по обяд, следобяд, привечер, нощем. Опитах се да уловя на хартия не само как се променят цветовете му в различните части на деня, но и как влияе моето емоционално състояние. В 30-те избражения прозират нюанси от ежедневето ми – от радост и вдъхновение до отчаяние и досада. Вместо да се съпротивлявам на негатините дни, в които цикъла на живота ме поставя, аз се потапях в тях и ги изживявах в пълната им сила и мъдрост. Този процес роди вдъхновението ми за продължението на цикъла “Опитомени цветя”. Това сме ние, хората – красиви по природа, изродени по преживявания. Използвам цветето като символ на красота, сила и уязвимост – специфични особености на природата. Тя е нашият живот и нашата смърт, вечната константа на нашият свят. По време на процеса моите цветя се трансформираха от бетонни конструкции до портрети и ботанически рисунки. Отчасти въхновението ми идва от по-голямото ми дете, което обича гадинарството. Близостта до пъстта и корените прекара творчеството ми по път, който и за мен беше неочакван. Накрая се получи странна симбиоза между цвете и човек. Някои начества на човека надделяха и превърнаха цветята ми в електрически заредени обекти. Това са радиоактивни цветя, чието място е в мазето, скрити от лъчите на слънцето, но разчитащи на свой собствен неонов цвят. Те са отражение на нашата съвременна същност – атрактивна, модерна и токсична. Но любовта започва от приемането. Примането на живота в истинската му красота – а именно разнообразието от възможности и емоционална наситеност. Майчинството ме научи на това, че животът е красив, дори когато нищо не се случва по начина, по който “трябва”, дори когато ни предлага водопад от трудности и предизвикателства. Той е красив дори в своята баналност и в своята тъга.

Галерия АРОСИТА
представя
РУМЯНА КАРАСТАМОВА
NEON FLOWERS
19 – 31 юли 2024
понеделник - петък: 15-19 ч.

Изображенията в тази изложба са банални – цветя и жилищен блок. Но не е ли баналността едно от най-големите препятствия в живота? Колко лесно се свиква с еднообразието и битовизма? Можем ли да намерим наслада по пътя от работното място до дома? Какво е наистина да усещаш живота, да се потопиш в него напълно и осъзнато? Отговорът на тези въпроси се опитах да потърся в собственото си динамично, но еднообразно ежедневие. Рисувах един и същи обект многократно – блокът, който виждам през прозореца на кухнята. Гледам го сутрин, докато си правя кафето, по обяд, следобяд, привечер, нощем. Опитах се да уловя на хартия не само как се променят цветовете му в различните части на деня, но и как влияе моето емоционално състояние. В 30-те избражения прозират нюанси от ежедневето ми – от радост и вдъхновение до отчаяние и досада. Вместо да се съпротивлявам на негатините дни, в които цикъла на живота ме поставя, аз се потапях в тях и ги изживявах в пълната им сила и мъдрост. Този процес роди вдъхновението ми за продължението на цикъла “Опитомени цветя”. Това сме ние, хората – красиви по природа, изродени по преживявания. Използвам цветето като символ на красота, сила и уязвимост – специфични особености на природата. Тя е нашият живот и нашата смърт, вечната константа на нашият свят. По време на процеса моите цветя се трансформираха от бетонни конструкции до портрети и ботанически рисунки. Отчасти въхновението ми идва от по-голямото ми дете, което обича гадинарството. Близостта до пъстта и корените прекара творчеството ми по път, който и за мен беше неочакван. Накрая се получи странна симбиоза между цвете и човек. Някои начества на човека надделяха и превърнаха цветята ми в електрически заредени обекти. Това са радиоактивни цветя, чието място е в мазето, скрити от лъчите на слънцето, но разчитащи на свой собствен неонов цвят. Те са отражение на нашата съвременна същност – атрактивна, модерна и токсична. Но любовта започва от приемането. Примането на живота в истинската му красота – а именно разнообразието от възможности и емоционална наситеност. Майчинството ме научи на това, че животът е красив, дори когато нищо не се случва по начина, по който “трябва”, дори когато ни предлага водопад от трудности и предизвикателства. Той е красив дори в своята баналност и в своята тъга.
... Виж още | See MoreВиж по-малко | See Less

22/07/24
НАЦИОНАЛНАТА ГАЛЕРИЯ
представя

БИСТРА ЛЬОШЕВАЛИЕ
РЕТРОСПЕКТИВА
16 юли – 20 октомври 2024
Куратор: Яна Братанова
Квадрат 500, пл. „Св. Александър Невски”, ул. „19-ти февруари” №1

Националната галерия продължава своята мисия и политика да запознава публиката с автори от български произход, получили професионално признание извън границите на страната. Бистра Льошевалие е сред малцината съвременни концептуални творци с международно присъствие. Ретроспективната експозиция представя за първи път у нас изкуството на авторката.
Свободата е първостепенен код за Бистра Льошевалие. Първите й композиции– „Полет на птици“ (1964), емблематичната серия „Прозорци“ („Блокиран прозорец“, „Изгорял прозорец“, „Бял прозорец“) и „Болни столове“ от 1970-те са израз на нейното непреодолимо желание да бъде свободна. Създаденото от Бистра Льошевалие е мощна машина за полет над ограниченията.
Творбите на художничката са изградени едновременно от естествени и промишлени материи. Тя използва гипс, комбиниран с дърво, слама и стъкло, на които придава особена изтънченост. Борави умело с хартия, смола, каучук, чугун, олово, лят алуминий и бронз, полиестер, неопренова гума, огледална повърхност, плат, въжета и др., с помощта на които осъществява своите сънища и идеи. Трансформира материята с плавни преходи от обем към плоскост и обратно с вродена способност за търсене на нови форми. 
В Националната галерия пристигат знакови скулптури, обекти, рисунки и инсталации от ателието на Бистра Льошевалие и колекцията на Дарителския фонд „Enseigne des Oudin“ в Париж. Сред включените емблематични серии е и непоказваната мащабна инсталация „След“ (2024), изцяло съобразена с пространствените характеристики на изложбената зала. Двадесетте скулптурни форми, издигащи се на височина от 2,5 м, символизират бъдещето – онова „ново, светло начало, което винаги излиза над разрухата“, за което авторката пише в текста си „Синята планета“.

Бистра Льошевалие е родена в София през 1933. След 15 септември 1946 баща й изчезва безследно. В началото на 1950-те тя е приета в Националната художествена академия. По време на следването си е отстранена, като й е отказан достъп до учебното заведение. Решена да продължи образованието си с надеждата баща й да се върне и да види скулптурите й, Бистра Льошевалие завършва специалността „Скулптура“ през 1962. Тези години определя като „черен период“ в живота си.
От средата на 1960-те се установява в Париж, където започва да излага активно в редица знакови галерии и да работи по свои проекти за публични пространства във Франция. Изявите й не остават незабелязани от френската критика. Сред пишещите за нея през годините са Ален Оден, Дени Каминад, Дора Валие, Жак дьо Лонгвил, Мишел Пенсон и Себастиен Дубински. Положителните отзиви и категоричните изяви разширяват кръга от галерии по света, с които тя работи и до днес. 
През годините осъществява множество самостоятелни и съвместни изложби в Япония (Кобе, Киото, Осака, Нишиномия). Работи с известните художници Такесада Матсутани и Садахару Хорио, водещи членoве на легендарната японска авангардна група „Gutai“. С Такесада Матсутани излага в галерия „Rosa Turetsky”, Женева.
Изкуството на Бистра Льошевалие присъства във фондовете на престижни световни галерии и частни колекции: Националния фонд за съвременно изкуство (FNAC),Париж (Франция);фондацията „Toms Pauli”, Лозана (Швейцария); Националната галерия, София (България); Дарителския фонд „Enseigne des Oudin“, Париж (Франция); галерията „Rosa Turestky“, Женева (Швейцария); колекцията „Yoko Hoshida”, Киото (Япония); колекцията „Horio“, Кобе (Япония) и др.
Изложбата се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата, Програма „Култура“ на Столичната община, Френския институт, България и УниКредит Булбанк АД.

НАЦИОНАЛНАТА ГАЛЕРИЯ
представя

БИСТРА ЛЬОШЕВАЛИЕ
РЕТРОСПЕКТИВА
16 юли – 20 октомври 2024
Куратор: Яна Братанова
Квадрат 500, пл. „Св. Александър Невски”, ул. „19-ти февруари” №1

Националната галерия продължава своята мисия и политика да запознава публиката с автори от български произход, получили професионално признание извън границите на страната. Бистра Льошевалие е сред малцината съвременни концептуални творци с международно присъствие. Ретроспективната експозиция представя за първи път у нас изкуството на авторката.
Свободата е първостепенен код за Бистра Льошевалие. Първите й композиции– „Полет на птици“ (1964), емблематичната серия „Прозорци“ („Блокиран прозорец“, „Изгорял прозорец“, „Бял прозорец“) и „Болни столове“ от 1970-те са израз на нейното непреодолимо желание да бъде свободна. Създаденото от Бистра Льошевалие е мощна машина за полет над ограниченията.
Творбите на художничката са изградени едновременно от естествени и промишлени материи. Тя използва гипс, комбиниран с дърво, слама и стъкло, на които придава особена изтънченост. Борави умело с хартия, смола, каучук, чугун, олово, лят алуминий и бронз, полиестер, неопренова гума, огледална повърхност, плат, въжета и др., с помощта на които осъществява своите сънища и идеи. Трансформира материята с плавни преходи от обем към плоскост и обратно с вродена способност за търсене на нови форми.
В Националната галерия пристигат знакови скулптури, обекти, рисунки и инсталации от ателието на Бистра Льошевалие и колекцията на Дарителския фонд „Enseigne des Oudin“ в Париж. Сред включените емблематични серии е и непоказваната мащабна инсталация „След“ (2024), изцяло съобразена с пространствените характеристики на изложбената зала. Двадесетте скулптурни форми, издигащи се на височина от 2,5 м, символизират бъдещето – онова „ново, светло начало, което винаги излиза над разрухата“, за което авторката пише в текста си „Синята планета“.

Бистра Льошевалие е родена в София през 1933. След 15 септември 1946 баща й изчезва безследно. В началото на 1950-те тя е приета в Националната художествена академия. По време на следването си е отстранена, като й е отказан достъп до учебното заведение. Решена да продължи образованието си с надеждата баща й да се върне и да види скулптурите й, Бистра Льошевалие завършва специалността „Скулптура“ през 1962. Тези години определя като „черен период“ в живота си.
От средата на 1960-те се установява в Париж, където започва да излага активно в редица знакови галерии и да работи по свои проекти за публични пространства във Франция. Изявите й не остават незабелязани от френската критика. Сред пишещите за нея през годините са Ален Оден, Дени Каминад, Дора Валие, Жак дьо Лонгвил, Мишел Пенсон и Себастиен Дубински. Положителните отзиви и категоричните изяви разширяват кръга от галерии по света, с които тя работи и до днес.
През годините осъществява множество самостоятелни и съвместни изложби в Япония (Кобе, Киото, Осака, Нишиномия). Работи с известните художници Такесада Матсутани и Садахару Хорио, водещи членoве на легендарната японска авангардна група „Gutai“. С Такесада Матсутани излага в галерия „Rosa Turetsky”, Женева.
Изкуството на Бистра Льошевалие присъства във фондовете на престижни световни галерии и частни колекции: Националния фонд за съвременно изкуство (FNAC),Париж (Франция);фондацията „Toms Pauli”, Лозана (Швейцария); Националната галерия, София (България); Дарителския фонд „Enseigne des Oudin“, Париж (Франция); галерията „Rosa Turestky“, Женева (Швейцария); колекцията „Yoko Hoshida”, Киото (Япония); колекцията „Horio“, Кобе (Япония) и др.
Изложбата се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата, Програма „Култура“ на Столичната община, Френския институт, България и УниКредит Булбанк АД.
... Виж още | See MoreВиж по-малко | See Less

22/07/24
Галерия Credo Bonum
представя
ОГЛЕДАЛОТО НА ВЯРАТА
УЛТРАФУТУРО (Боряна Росса и Олег Мавроматти)
10-28 юли 2024
Заедно с: Д-р. Майкъл Едел, Лаборатория по контрол на плурипотенцията на стволовите клетки, Университет Барселона, Испания и Д-р. Хайди Хенли, Факултет по биология, Сиракузки университет, Ню Йорк.
Галерия Credo Bonum, ул. „Славянска“ 2, вход от ул. „Бенковски“

Възможно ли е нашата духовност да бъде предопределена генетично? Молекулярният биолог Дийн Хеймер твърди, че може. В книгата си „Генът на Бога“ Хамер твърди, че генът VMAT2 кодира протеин, който влияе върху духовността, трансцедентността и вярата. Медийното представяне на неговата хипотеза обаче повдига въпроси относно потенциалното й влияние върху обществото и свободата на индивида.

Проектът изследва дискусията за това доколко гените определят човешкото поведение (генетична детерминация) и критикува представянето в медиите на изследванията в областта на биологията, разглеждайки различни социални, културни и религиозни гледни точки. В свят, в който социалните мрежи често печелят повече доверие от научните източници, ние бихме искали да покажем как представянето на научните изследвания в медиите влияе на отношението ни към тях, дори и това описание да няма общо със самата наука.

В работата си ние разсъждаваме около проблематичното бинарно противопоставяне на дух/материя и култура/природа или въпросът дали носителят на духовното е материята или че дух и материя са напълно разделени.

За да засегнем централния въпрос за „въплътяването“ на гена в тялото, както и ожесточеното бинарно противопоставяне на „природа“ и „култура“ в медиите, ние решихме буквално да ги илюстрираме. Така създадохме нашите „Генетично модифицирани трансцендентални дрожди“. Чрез генетично модифициране на един първичен организъм с „божествения ген“, ние искахме да създадем един символичен образ, но и биологичен обект, който да представи това противопоставяне, за да разкрием проблемите, които виждаме и да провокираме критично мислене.

Като част от съпътстващата програма към „Огледалото на вярата ви киним на 11 юли, четвъртък, 18:30 ч., на среща-разговор с Боряна Росса и д-р Петър Ефтимов, посветена на генетичните предразположености и идеята за генетична предопределеност в контекста на изложбата.

Галерия Credo Bonum
представя
ОГЛЕДАЛОТО НА ВЯРАТА
УЛТРАФУТУРО (Боряна Росса и Олег Мавроматти)
10-28 юли 2024
Заедно с: Д-р. Майкъл Едел, Лаборатория по контрол на плурипотенцията на стволовите клетки, Университет Барселона, Испания и Д-р. Хайди Хенли, Факултет по биология, Сиракузки университет, Ню Йорк.
Галерия Credo Bonum, ул. „Славянска“ 2, вход от ул. „Бенковски“

Възможно ли е нашата духовност да бъде предопределена генетично? Молекулярният биолог Дийн Хеймер твърди, че може. В книгата си „Генът на Бога“ Хамер твърди, че генът VMAT2 кодира протеин, който влияе върху духовността, трансцедентността и вярата. Медийното представяне на неговата хипотеза обаче повдига въпроси относно потенциалното й влияние върху обществото и свободата на индивида.

Проектът изследва дискусията за това доколко гените определят човешкото поведение (генетична детерминация) и критикува представянето в медиите на изследванията в областта на биологията, разглеждайки различни социални, културни и религиозни гледни точки. В свят, в който социалните мрежи често печелят повече доверие от научните източници, ние бихме искали да покажем как представянето на научните изследвания в медиите влияе на отношението ни към тях, дори и това описание да няма общо със самата наука.

В работата си ние разсъждаваме около проблематичното бинарно противопоставяне на дух/материя и култура/природа или въпросът дали носителят на духовното е материята или че дух и материя са напълно разделени.

За да засегнем централния въпрос за „въплътяването“ на гена в тялото, както и ожесточеното бинарно противопоставяне на „природа“ и „култура“ в медиите, ние решихме буквално да ги илюстрираме. Така създадохме нашите „Генетично модифицирани трансцендентални дрожди“. Чрез генетично модифициране на един първичен организъм с „божествения ген“, ние искахме да създадем един символичен образ, но и биологичен обект, който да представи това противопоставяне, за да разкрием проблемите, които виждаме и да провокираме критично мислене.

Като част от съпътстващата програма към „Огледалото на вярата" ви киним на 11 юли, четвъртък, 18:30 ч., на среща-разговор с Боряна Росса и д-р Петър Ефтимов, посветена на генетичните предразположености и идеята за генетична предопределеност в контекста на изложбата.
... Виж още | See MoreВиж по-малко | See Less

22/07/24
Галерия-книжарница София Прес 
представя
Пейзажът в скулптурата / Света Атанасова
9 -29 юли 2024

Проектът Пейзажът в скулптурата на Света Атанасова се реализира като награда на галерия-книжарница София Прес за участието на авторката в Националната изложба-конкурса за живопис и скулптура 2023 г. на СБХ, по инициатива на г-н Тодор Стайков.

Повече за събитието:

Суровият, жив, дори някак невротичен интерес към дивата непосредствена природа е постоянно присъстващ и добре разпознаваем мотив в работите на Светослава Атанасова. Изборът и употребата на временни, естествени материали като гипс, дърво, глина, слама, коноп, тиня, восък и др., които бързо се разграждат и не остават трайни следи след себе си, говори достатъчно за цялостния патос на нейното творчество. В произведенията на Света Атанасова „природата“ е представена като постоянстващ предмет на едно многопластово, но свободно от човешка намеса пространство за художествени съзерцания. Идеята за „пейзаж“ обаче пренася тези станали обичайни за художничката търсения на едно ново, бихме могли да го наречем, „мета“ равнище. В този смисъл в основата си концепцията на настоящата работа „Пейзажът в скулптурата“ се заключава в това да очертае само идеално възможните траектории на художественото възприятие, като извайва и композира отделни временно-веществени пластични еквиваленти на непосредствената природна среда в нейните многостранни явления, създавайки по този начин не просто условия за фрагментиран художествен опит - обикновено свързан със съзерцанието, в случая - на отделни и устойчиви във времето скулптурни обекти - а единно време-пространство за цялостно естетическо преживяване на природата – на живата естественост в нейната непосредственост, първичност, суровост и простота.
Пейзажът в скулптурата, по думите на авторката, е „идеализирано моментно състояние на природната среда“, а не устойчив веществен обект, създаден, за да поражда илюзията за присъствието на непосредствената природна действителност. Нека да видим какви обаче биха могли да бъдат естествените първообрази на тези временно-веществени пластични еквиваленти, участващи в изграждането на идеално-архитектоничната структура на скулптурния пейзаж при Света Атанасова. Това са камъни, потоци, дървета, клони, почви, корени, стада, глутници, ята сухи листа и треви, сняг и др. естествени образования. Пейзажът на Света като скулптурен концепт стилизира това многообразно от естествени природни явления в себе си, превръщай го в един вид идеален метаобект, очертаващ границите на художественото съзерцание на природата, полагайки пластичната употреба на времето като категория на човешкия опит и на човешкото естетическо преживяване. В живописта това време е застинало в простотата или пък в сложността на статичната композиция. Тук в скулптурата обаче тази застиналост на пейзажа има динамично-композиционен характер. Художественият поглед, както на автора, така и на зрителя, е призован да обхожда свободно временно-веществената определеност на пространството и да композира за себе си своето собствено естетическо преживяване. Всеки път и с всеки нов зрител скулптурният пейзаж разказва отново своята история за „дивата“ природа, но не със слово и реч, а със следи и белези от време. Именно времето на художника-зрител изобразява себе си върху всеки един от елементите на този пейзаж. То е, което разказва, белязвайки и оставайки следи в енергията на всички обособени свои моменти. Какви са багрите на този несловесен, темпорално-пластичен пространствен наратив? Какво има там, в самия извор на многолюдното художествено време, можем да се поинтересуваме, разбира се, ако желаем. Може би бихме се натъкнали на някаква дълбока депресивна носталгия?... Или пък на нещо титанично, нещо сурово и примитивно, напомнящо за свобода или за жажда и невротичен копнеж?...
Копнежът по живата непосредствена естественост, която обикновено наричаме природа, е ясно разпознаваем в творбите на Светослава Атанасова и при това през един категоричен регресивен и дори някак, ще си позволя да го нарека, антикултурен художествен жест, на който обаче е чуждо всякакво сантиментално-поетическо умиление пред например Майката Природа.
В работите на Света едва ли ще открием съчувствие към съвременните квазиромантически носталгии към природосъобразния начин на живот, към био-земеделието и органик-градинарството. В нейното изкуство няма лозунги от вида на „Назад към природата“ или „Елате на село“. Напротив, за художничката Света природата си остава нещо доста по-просто, сурово, първично и дори някак студено... Тя започва там, където следите на човека изчезват…

Ивайло Добрев

***
Светослава Атанасова е родена през 1996 г. в гр. София. Завършва скулптура в Националното училище за изящни изкуства Илия Петров, гр. София и след това в Националната художествена академия. Част е от колекцията „Млади български художници“ на Тодор Стайков от 2019 г. и участва активно в изложбите и конкурсите, посветени на развитието на художниците в колекцията. Печели награда за дебют в националната скулптурна изложба на СБХ през 2021 г.

Галерия-книжарница София Прес
представя
Пейзажът в скулптурата / Света Атанасова
9 -29 юли 2024

Проектът "Пейзажът в скулптурата" на Света Атанасова се реализира като награда на галерия-книжарница "София Прес" за участието на авторката в Националната изложба-конкурса за живопис и скулптура 2023 г. на СБХ, по инициатива на г-н Тодор Стайков.

Повече за събитието:

"Суровият, жив, дори някак невротичен интерес към дивата непосредствена природа е постоянно присъстващ и добре разпознаваем мотив в работите на Светослава Атанасова. Изборът и употребата на временни, естествени материали като гипс, дърво, глина, слама, коноп, тиня, восък и др., които бързо се разграждат и не остават трайни следи след себе си, говори достатъчно за цялостния патос на нейното творчество. В произведенията на Света Атанасова „природата“ е представена като постоянстващ предмет на едно многопластово, но свободно от човешка намеса пространство за художествени съзерцания. Идеята за „пейзаж“ обаче пренася тези станали обичайни за художничката търсения на едно ново, бихме могли да го наречем, „мета“ равнище. В този смисъл в основата си концепцията на настоящата работа „Пейзажът в скулптурата“ се заключава в това да очертае само идеално възможните траектории на художественото възприятие, като извайва и композира отделни временно-веществени пластични еквиваленти на непосредствената природна среда в нейните многостранни явления, създавайки по този начин не просто условия за фрагментиран художествен опит - обикновено свързан със съзерцанието, в случая - на отделни и устойчиви във времето скулптурни обекти - а единно време-пространство за цялостно естетическо преживяване на природата – на живата естественост в нейната непосредственост, първичност, суровост и простота.
Пейзажът в скулптурата, по думите на авторката, е „идеализирано моментно състояние на природната среда“, а не устойчив веществен обект, създаден, за да поражда илюзията за присъствието на непосредствената природна действителност. Нека да видим какви обаче биха могли да бъдат естествените първообрази на тези временно-веществени пластични еквиваленти, участващи в изграждането на идеално-архитектоничната структура на скулптурния пейзаж при Света Атанасова. Това са камъни, потоци, дървета, клони, почви, корени, стада, глутници, ята сухи листа и треви, сняг и др. естествени образования. Пейзажът на Света като скулптурен концепт стилизира това многообразно от естествени природни явления в себе си, превръщай го в един вид идеален метаобект, очертаващ границите на художественото съзерцание на природата, полагайки пластичната употреба на времето като категория на човешкия опит и на човешкото естетическо преживяване. В живописта това време е застинало в простотата или пък в сложността на статичната композиция. Тук в скулптурата обаче тази застиналост на пейзажа има динамично-композиционен характер. Художественият поглед, както на автора, така и на зрителя, е призован да обхожда свободно временно-веществената определеност на пространството и да композира за себе си своето собствено естетическо преживяване. Всеки път и с всеки нов зрител скулптурният пейзаж разказва отново своята история за „дивата“ природа, но не със слово и реч, а със следи и белези от време. Именно времето на художника-зрител изобразява себе си върху всеки един от елементите на този пейзаж. То е, което разказва, белязвайки и оставайки следи в енергията на всички обособени свои моменти. Какви са багрите на този несловесен, темпорално-пластичен пространствен наратив? Какво има там, в самия извор на многолюдното художествено време, можем да се поинтересуваме, разбира се, ако желаем. Може би бихме се натъкнали на някаква дълбока депресивна носталгия?... Или пък на нещо титанично, нещо сурово и примитивно, напомнящо за свобода или за жажда и невротичен копнеж?...
Копнежът по живата непосредствена естественост, която обикновено наричаме природа, е ясно разпознаваем в творбите на Светослава Атанасова и при това през един категоричен регресивен и дори някак, ще си позволя да го нарека, антикултурен художествен жест, на който обаче е чуждо всякакво сантиментално-поетическо умиление пред например Майката Природа.
В работите на Света едва ли ще открием съчувствие към съвременните квазиромантически носталгии към природосъобразния начин на живот, към био-земеделието и органик-градинарството. В нейното изкуство няма лозунги от вида на „Назад към природата“ или „Елате на село“. Напротив, за художничката Света природата си остава нещо доста по-просто, сурово, първично и дори някак студено... Тя започва там, където следите на човека изчезват…"

Ивайло Добрев

***
Светослава Атанасова е родена през 1996 г. в гр. София. Завършва скулптура в Националното училище за изящни изкуства "Илия Петров", гр. София и след това в Националната художествена академия. Част е от колекцията „Млади български художници“ на Тодор Стайков от 2019 г. и участва активно в изложбите и конкурсите, посветени на развитието на художниците в колекцията. Печели награда за дебют в националната скулптурна изложба на СБХ през 2021 г.
... Виж още | See MoreВиж по-малко | See Less

10/07/24
Фондация „МУСИЗ“ и Националната галерия
представят
МАЙСТОРИ НА ФОТОГРАФИЯТА, 16-то издание 
Джесика Ланг
ФОТОГРАФИИ
4 юли – 29 септември 2024
Разговор с Хауърд Грийнбърг и Джесика Ланг:
4 юли, четвъртък, 18:30 часа
Двореца, пл. „Княз Александър I“ № 1

Прочутата кино и театрална актриса Джесика Ланг, носителка на две награди “Оскар”, в продължение на почти две десетилетия гради кариера като художествен фотограф. Първата по рода си нейна ретроспектива в България е в рамките на платформата “Майстори на фотографията” и включва близо 120 черно-бели снимки, разкриващи интересите на Джесика Ланг, уловени от обектива на фотокамерата. Това са много лични, почти интимни произведения, създадени по време на пътувания по света.
Какво се случва, когато вместо пред камерата човек застава зад нея?

Ланг е привлечена от изразните средства на фотографията, като първоначално документира своите близки. В книгата си „50 фотографии“ тя пише: „Спомням си как разглеждах кутии със снимки като дете и бях много впечатлена от тях, от тази способност върху лента да се улови мимолетен момент като запис на времето и пространството.“ 
През 1967 Ланг печели стипендия да учи фотография в Университета на Минесота, от която се отказва, за да се занимава с актьорско майсторство. По време на пребиваването си в Париж през 1970-те се сприятелява с бележитите фотографи Робърт Франк и Дани Лайън, които й помагат да развие,  усъвършенства и фокусира погледа си. Тя преоткрива тази си страст едва в началото на 1990-те, когато получава като подарък фотоапарат Leica. Оттогава до днес не спира да снима. 

Макар първоначално привлечена от фотографията просто като от начин да документира живота и израстването на децата си, Ланг продължава да снима, използвайки това изкуство като антидот за нестихващите емоции в Холивуд. Тя казва следното: „Това е начин на работа,  който е противоположен на актьорската игра. Фотографията не зависи от взаимодействието, тя може да бъде самостоятелна и лична“.
От Юкатан през Русия до Скандинавия, от Минесота през Румъния до Етиопия, снимките на Ланг са едновременно кинематографично и традиционно фиксиране на определено време и място. Въпреки че темите варират от традиционния американски карнавал до затънтена железопътна линия, затрупана от сняг, отново и отново се затвърждава чувството, че светлината е истинската тема на снимките. Ланг не може да избяга напълно от влиянието на кинематографията. Очарованието на нейните снимки идва от усещането за кино в тях – атмосферата, драматичното осветление и блестящо уловените моменти, които сякаш разказват истории. Ланг обозначава мястото само като заглавие и не датира снимките си,  което още повече акцентира върху тяхното безвремие.

През 2007 Мери Елън Марк, един от най-великите документални фотографи на всички времена, дава на света първа представа за визуалната работа Ланг в статия за сп. Aperture: „Позицията на Джесика като фотограф е определено тази на анонимен наблюдател. Намирам това за много интересно, защото като актриса тя трябва постоянно да ангажира и колегите, и публиката си. Като фотограф е избрала противоположната гледна точка“. А според Дебора Клочко, директор на Музея за фотографски изкуства в Сан Диего: „Талантливата Джесика Ланг се чувства еднакво добре и от двете страни на камерата – и като актриса, и като фотограф със собствени заслуги. Нейните фотографии са мощни и изразителни, позволяващи на зрителя да се докосне до част от живота, която малцина успяват да видят истински. Изображенията притежават силен кинематографичен усет, който често се движи по ръба на мрака.“

За Джесика Ланг
Родена и израснала в Клокет, Ланг е известна с участията си в „Кинг Конг“, „Тутси“, „Пощальонът винаги звъни два пъти“, „Франсис“, „Синьо небе“ и „Сивите градини“. Тя е тринадесетата актриса в историята, удостоена с Тройната корона за актьорско майсторство, след като печели две награди „Оскар“, три награди „Еми“, една награда „Тони“, една награда на Гилдията на филмовите актьори и пет награди „Златен глобус“. 

Фотографиите ѝ са излагани в Музея „Джордж Ийстман“ в Рочестър, щата Ню Йорк (2009); Музея за мултимедийно изкуство в Москва (2014); Галерията за художествена фотография в Ню Орлиънс (2014); Центъра за изкуство „Санта Моника“ в Барселона (2015); Културния център на Кашкайш в Португалия  (2015); галерията „Хауърд Грийнбърг“ в Ню Йорк (2008, 2013, 2016, 2019, 2020); MOPA – Музея за фотографски изкуства в Сан Диего (2013); Градската галерия „Сан Бенито“ във Валядолид и Културния център „Нимайер“ в  Авилес, Испания (2011); Градската галерия BWA в Бидгошч, Полша (2016); галерията „Алта“ в Париж (Paris Photo 2023) и др. 

Джесика Ланг е първият носител на почетната награда на Музея „Джордж Ийстман“ през 2009. Сред нейните книги са дебютната ѝ монография „50 фотографии“ (powerHouse Books, 2008), „В Мексико“ (RM, 2010) и детската книга „Става дума за едно малко птиче“ (Sourcebooks, 2013). На партньора си от 26 години, драматурга и актьора Сам Шепърд, който ѝ подарява първия фотоапарат, тя посвещава книгата си „Магистрала 61“ (powerHouse Books, 2019).

Фондация „МУСИЗ“ и Националната галерия
представят
МАЙСТОРИ НА ФОТОГРАФИЯТА, 16-то издание
Джесика Ланг
ФОТОГРАФИИ
4 юли – 29 септември 2024
Разговор с Хауърд Грийнбърг и Джесика Ланг:
4 юли, четвъртък, 18:30 часа
Двореца, пл. „Княз Александър I“ № 1

Прочутата кино и театрална актриса Джесика Ланг, носителка на две награди “Оскар”, в продължение на почти две десетилетия гради кариера като художествен фотограф. Първата по рода си нейна ретроспектива в България е в рамките на платформата “Майстори на фотографията” и включва близо 120 черно-бели снимки, разкриващи интересите на Джесика Ланг, уловени от обектива на фотокамерата. Това са много лични, почти интимни произведения, създадени по време на пътувания по света.
Какво се случва, когато вместо пред камерата човек застава зад нея?

Ланг е привлечена от изразните средства на фотографията, като първоначално документира своите близки. В книгата си „50 фотографии“ тя пише: „Спомням си как разглеждах кутии със снимки като дете и бях много впечатлена от тях, от тази способност върху лента да се улови мимолетен момент като запис на времето и пространството.“
През 1967 Ланг печели стипендия да учи фотография в Университета на Минесота, от която се отказва, за да се занимава с актьорско майсторство. По време на пребиваването си в Париж през 1970-те се сприятелява с бележитите фотографи Робърт Франк и Дани Лайън, които й помагат да развие, усъвършенства и фокусира погледа си. Тя преоткрива тази си страст едва в началото на 1990-те, когато получава като подарък фотоапарат Leica. Оттогава до днес не спира да снима.

Макар първоначално привлечена от фотографията просто като от начин да документира живота и израстването на децата си, Ланг продължава да снима, използвайки това изкуство като антидот за нестихващите емоции в Холивуд. Тя казва следното: „Това е начин на работа, който е противоположен на актьорската игра. Фотографията не зависи от взаимодействието, тя може да бъде самостоятелна и лична“.
От Юкатан през Русия до Скандинавия, от Минесота през Румъния до Етиопия, снимките на Ланг са едновременно кинематографично и традиционно фиксиране на определено време и място. Въпреки че темите варират от традиционния американски карнавал до затънтена железопътна линия, затрупана от сняг, отново и отново се затвърждава чувството, че светлината е истинската тема на снимките. Ланг не може да избяга напълно от влиянието на кинематографията. Очарованието на нейните снимки идва от усещането за кино в тях – атмосферата, драматичното осветление и блестящо уловените моменти, които сякаш разказват истории. Ланг обозначава мястото само като заглавие и не датира снимките си, което още повече акцентира върху тяхното безвремие.

През 2007 Мери Елън Марк, един от най-великите документални фотографи на всички времена, дава на света първа представа за визуалната работа Ланг в статия за сп. Aperture: „Позицията на Джесика като фотограф е определено тази на анонимен наблюдател. Намирам това за много интересно, защото като актриса тя трябва постоянно да ангажира и колегите, и публиката си. Като фотограф е избрала противоположната гледна точка“. А според Дебора Клочко, директор на Музея за фотографски изкуства в Сан Диего: „Талантливата Джесика Ланг се чувства еднакво добре и от двете страни на камерата – и като актриса, и като фотограф със собствени заслуги. Нейните фотографии са мощни и изразителни, позволяващи на зрителя да се докосне до част от живота, която малцина успяват да видят истински. Изображенията притежават силен кинематографичен усет, който често се движи по ръба на мрака.“

За Джесика Ланг
Родена и израснала в Клокет, Ланг е известна с участията си в „Кинг Конг“, „Тутси“, „Пощальонът винаги звъни два пъти“, „Франсис“, „Синьо небе“ и „Сивите градини“. Тя е тринадесетата актриса в историята, удостоена с Тройната корона за актьорско майсторство, след като печели две награди „Оскар“, три награди „Еми“, една награда „Тони“, една награда на Гилдията на филмовите актьори и пет награди „Златен глобус“.

Фотографиите ѝ са излагани в Музея „Джордж Ийстман“ в Рочестър, щата Ню Йорк (2009); Музея за мултимедийно изкуство в Москва (2014); Галерията за художествена фотография в Ню Орлиънс (2014); Центъра за изкуство „Санта Моника“ в Барселона (2015); Културния център на Кашкайш в Португалия (2015); галерията „Хауърд Грийнбърг“ в Ню Йорк (2008, 2013, 2016, 2019, 2020); MOPA – Музея за фотографски изкуства в Сан Диего (2013); Градската галерия „Сан Бенито“ във Валядолид и Културния център „Нимайер“ в Авилес, Испания (2011); Градската галерия BWA в Бидгошч, Полша (2016); галерията „Алта“ в Париж (Paris Photo 2023) и др.

Джесика Ланг е първият носител на почетната награда на Музея „Джордж Ийстман“ през 2009. Сред нейните книги са дебютната ѝ монография „50 фотографии“ (powerHouse Books, 2008), „В Мексико“ (RM, 2010) и детската книга „Става дума за едно малко птиче“ (Sourcebooks, 2013). На партньора си от 26 години, драматурга и актьора Сам Шепърд, който ѝ подарява първия фотоапарат, тя посвещава книгата си „Магистрала 61“ (powerHouse Books, 2019).
... Виж още | See MoreВиж по-малко | See Less

03/07/24
Галерия АРОСИТА
представя
БЕЗЦВЕТНИТЕ ЗЕЛЕНИ ИДЕИ ЯРОСТНО СПЯТ
Изложба на Наталия Йорданова
4 - 18 юли 2024
Откриване: 4 юли (четвъртък), 18-20ч. - ул. Врабча 12, София

През последните 10 години Наталия създава светове, които изследват човешката природа, състоянието на човека, емоционалността и отношенията със заобикалящата среда през технологичното взаимодействие. Голяма част от тази творческа дейност понастоящем съществува като документация в архив от цифрови изображения, като набор от информация. За този проект тя категоризира архива и го структурира в сбор от характеристики. След това го изучава и намира начини да го превърне в граматика, като го използва за създаване на нови произведения. Така той се превръща от носител на визуални и формални качества, които предизвикват асоциации и емоционални реакции, в 0-ли и 1-ци.
Обмисляйки своя архив, Наталия се интересува в какво може да се преобрази този материал, ако бъде използван като набор от данни. Звуците се трансформират в нови композиции, текстът в картини, а изображенията в инструкции, които могат да бъдат претворени.
В повечето случаи алгоритмите се обучават от данни без ясен произход; източникът е изгубен, а авторът е анонимизиран. Разработен в сътрудничество с Дейвид Рау—компютърен учен, с когото Наталия изследва машинното обучение от няколко години—„Безцветните зелени идеи яростно спят“ използва лична информация вместо мащабни генеративни модели. Чрез създаването на опростена компютърна програма, предварително определените свойства на произведенията се семплират, за да се създаде структурна база за нови инструкционни творби.
Заглавието на изложбата, „Безцветни зелени идеи яростно спят“, е фраза от книгата на Ноам Чомски „Синтактични структури“ от 1957 г. Тя демонстрира разликата между синтаксис и семантика: пример за това как едно граматически добре оформено изречение не предава очевиден смисъл. Приносът на Чомски към лингвистиката определя синтаксиса на езиците за програмиране и по-късно има огромно значение за областта на компютърните науки, машинното обучение и изкуствения интелект, като до голяма степен повлиява върху възприемането и възпроизвеждането на знания.
Граматиката без контекст, подобна на системата, която Наталия създава на основата на предишната си работа, определя синтаксиса на езиците, но не може да изрази факти за тяхната семантика. Тази концепция е предпоставката за нейните инструкционни произведения, които тя разглежда като отворени възможности. Те се „изпълняват“ всеки път, когато наблюдателят си представи тяхната възможна реализация. Публиката се превръща в генеративния алгоритъм, а наборът от данни, с който си служи, са субективното знание и човешката памет.

Проектът е резултат от работата на наталия Йорданова като стипендиант на платформата за дигитални изкуства e-valuation 4.0 на фондация „ДА ЛАБ“.

Стипендианти на е-valuation тази година са и:
Райна Тенева и Аарон Рот с проекта МИС ДЕМОКРАЦИЯ(не на политиката!), представен в галерия Депо на ул. Врабча 12 от 17 до 30 юни

Вълко Чобанов, Марина Генова и Цветомира Борисова с колаборативния им проект “Драма Клас”, представен в галерия Харта на ул. Врабча 12 от 17 до 30 юни

Куратори на изложбата и ментори в процеса на нейното създаване са тримата основатели на „ДА ЛАБ“ - проф. Венелин Шурелов, д-р Галина Димитрова-Димова и Антони Райжеков.

Галерия АРОСИТА
представя
БЕЗЦВЕТНИТЕ ЗЕЛЕНИ ИДЕИ ЯРОСТНО СПЯТ
Изложба на Наталия Йорданова
4 - 18 юли 2024
Откриване: 4 юли (четвъртък), 18-20ч. - ул. Врабча 12, София

През последните 10 години Наталия създава светове, които изследват човешката природа, състоянието на човека, емоционалността и отношенията със заобикалящата среда през технологичното взаимодействие. Голяма част от тази творческа дейност понастоящем съществува като документация в архив от цифрови изображения, като набор от информация. За този проект тя категоризира архива и го структурира в сбор от характеристики. След това го изучава и намира начини да го превърне в граматика, като го използва за създаване на нови произведения. Така той се превръща от носител на визуални и формални качества, които предизвикват асоциации и емоционални реакции, в 0-ли и 1-ци.
Обмисляйки своя архив, Наталия се интересува в какво може да се преобрази този материал, ако бъде използван като набор от данни. Звуците се трансформират в нови композиции, текстът в картини, а изображенията в инструкции, които могат да бъдат претворени.
В повечето случаи алгоритмите се обучават от данни без ясен произход; източникът е изгубен, а авторът е анонимизиран. Разработен в сътрудничество с Дейвид Рау—компютърен учен, с когото Наталия изследва машинното обучение от няколко години—„Безцветните зелени идеи яростно спят“ използва лична информация вместо мащабни генеративни модели. Чрез създаването на опростена компютърна програма, предварително определените свойства на произведенията се семплират, за да се създаде структурна база за нови инструкционни творби.
Заглавието на изложбата, „Безцветни зелени идеи яростно спят“, е фраза от книгата на Ноам Чомски „Синтактични структури“ от 1957 г. Тя демонстрира разликата между синтаксис и семантика: пример за това как едно граматически добре оформено изречение не предава очевиден смисъл. Приносът на Чомски към лингвистиката определя синтаксиса на езиците за програмиране и по-късно има огромно значение за областта на компютърните науки, машинното обучение и изкуствения интелект, като до голяма степен повлиява върху възприемането и възпроизвеждането на знания.
Граматиката без контекст, подобна на системата, която Наталия създава на основата на предишната си работа, определя синтаксиса на езиците, но не може да изрази факти за тяхната семантика. Тази концепция е предпоставката за нейните инструкционни произведения, които тя разглежда като отворени възможности. Те се „изпълняват“ всеки път, когато наблюдателят си представи тяхната възможна реализация. Публиката се превръща в генеративния алгоритъм, а наборът от данни, с който си служи, са субективното знание и човешката памет.

Проектът е резултат от работата на наталия Йорданова като стипендиант на платформата за дигитални изкуства e-valuation 4.0 на фондация „ДА ЛАБ“.

Стипендианти на е-valuation тази година са и:
Райна Тенева и Аарон Рот с проекта МИС ДЕМОКРАЦИЯ(не на политиката!), представен в галерия Депо на ул. Врабча 12 от 17 до 30 юни

Вълко Чобанов, Марина Генова и Цветомира Борисова с колаборативния им проект “Драма Клас”, представен в галерия Харта на ул. Врабча 12 от 17 до 30 юни

Куратори на изложбата и ментори в процеса на нейното създаване са тримата основатели на „ДА ЛАБ“ - проф. Венелин Шурелов, д-р Галина Димитрова-Димова и Антони Райжеков.
... Виж още | See MoreВиж по-малко | See Less

02/07/24
Галерия ONE
представя
КОНТАКТ
Изложба на Елина Кешишева и фондация Emprove.
Юли 2024 г., ONE Gallery

Имаме нужда от притихване и един нов, чист контакт помежду си. Контакт, който служи като заряд и проводник на идеята за меко общуване, опит за разбиране, смирение, пробуждане. За силата да съграждаме, а не да рушим...

 

 

 

видеотрейлър: Виктор Попов

Галерия ONE
представя
КОНТАКТ
Изложба на Елина Кешишева и фондация Emprove.
Юли 2024 г., ONE Gallery

Имаме нужда от притихване и един нов, чист контакт помежду си. Контакт, който служи като заряд и проводник на идеята за меко общуване, опит за разбиране, смирение, пробуждане. За силата да съграждаме, а не да рушим...







видеотрейлър: Виктор Попов
... Виж още | See MoreВиж по-малко | See Less

30/06/24
Галерия Little Bird Place
представя
ДОБРИ МОМЧЕТА 
изложба на Харита Асумани
01- 21 юли 2024
Откриване: 01.07.2024 (понед.), 18:00 – 21:00 ч. - ул.11-ти Август 7, София

Във феминистката теория „мъжкият поглед“ е актът на изобразяване на жените във визуалните изкуства и в литературата от мъжка гледна точка, която представя жените като сексуални обекти за удоволствието на хетеросексуалния мъж зрител. Погледът на мъжа върху женското тяло е инстинктивен, завладяващ. Мъжът гледа, жената е гледана. Ролите в новата изложба на Харита Асумани „Добри момчета“ са сменени. Жената художник наблюдава и рисува по спомените си мъжете, оставили следа в живота й. Те са ефимерни образи, базирани на реални хора, портрети на на мъжете, които в някакъв момент са въздействали романтично, окриляващо и еротично на авторката.

Харита никога не се е страхувала от секса в творчеството си. Темата, както и розовият цвят, се превръщат в нейните запазени отличителни следи. Дали ще авто-представя себе си гола като рисунка в предизвикателни пози или ще открехва вратата към интимните сцени от романтичния живот с партньора си, при Харита темата за сексуалната свобода и за феминизма съжителстват безкрайно комфортно.

Харита изгражда в света си двойници на тези мъже, с които понякога си е разменяла само дума. Взима от тях онези качества, които най-много харесва и през розовата призма рисува тези непознати и техните измислени светове. Кураторът тук влиза в ролята и на обект като един от портретите, което създава едно особено безкрайно огледало на пречупващи се гледни точки. Той е гледан, рисуван, но и наблюдаващ процеса през призмата на темите в изложбата.

Ето какво споделя за процеса самата тя: „С някои от тях сме се засичали едва няколко пъти. В това сгъстено време се е случил енергийно-информационен обмен. Тази хаотична информация е работила в подсъзнанието ми, дълго след нашата последна среща. Когато умът ми е извиквал техния образ, съм сглобявала наличното по свое усмотрение, добавяйки нужните светли краски. Ето защо в представите ми тези мъже присъстват под обобщението “добри момчета”.

В спомените на Харита по възстановяване образа на момчетата, се прокрадва и сладострастното усещане, което „измерването с поглед“ на един от обектите е предизвикало в нея. Тази игра на размяна на погледи, преобръща за пореден път местата на обекта и наблюдаващият. Дистанцирането на художничката от реалните личности е с егоистична цел – да не разрушава романизираната представа за тях.

Към петте картини в изложбата можем да чуем и аудио с личните истории и преживявания на Харита, канейки ни още веднъж да се потопим в нейните романтични спомени. И да гледаме заедно, добрите момчета.  
 

                                                                                                           Симеон Василев

Галерия Little Bird Place
представя
ДОБРИ МОМЧЕТА
изложба на Харита Асумани
01- 21 юли 2024
Откриване: 01.07.2024 (понед.), 18:00 – 21:00 ч. - ул."11-ти Август" 7, София

Във феминистката теория „мъжкият поглед“ е актът на изобразяване на жените във визуалните изкуства и в литературата от мъжка гледна точка, която представя жените като сексуални обекти за удоволствието на хетеросексуалния мъж зрител. Погледът на мъжа върху женското тяло е инстинктивен, завладяващ. Мъжът гледа, жената е гледана. Ролите в новата изложба на Харита Асумани „Добри момчета“ са сменени. Жената художник наблюдава и рисува по спомените си мъжете, оставили следа в живота й. Те са ефимерни образи, базирани на реални хора, портрети на на мъжете, които в някакъв момент са въздействали романтично, окриляващо и еротично на авторката.

Харита никога не се е страхувала от секса в творчеството си. Темата, както и розовият цвят, се превръщат в нейните запазени отличителни следи. Дали ще авто-представя себе си гола като рисунка в предизвикателни пози или ще открехва вратата към интимните сцени от романтичния живот с партньора си, при Харита темата за сексуалната свобода и за феминизма съжителстват безкрайно комфортно.

Харита изгражда в света си двойници на тези мъже, с които понякога си е разменяла само дума. Взима от тях онези качества, които най-много харесва и през розовата призма рисува тези непознати и техните измислени светове. Кураторът тук влиза в ролята и на обект като един от портретите, което създава едно особено безкрайно огледало на пречупващи се гледни точки. Той е гледан, рисуван, но и наблюдаващ процеса през призмата на темите в изложбата.

Ето какво споделя за процеса самата тя: „С някои от тях сме се засичали едва няколко пъти. В това сгъстено време се е случил енергийно-информационен обмен. Тази хаотична информация е работила в подсъзнанието ми, дълго след нашата последна среща. Когато умът ми е извиквал техния образ, съм сглобявала наличното по свое усмотрение, добавяйки нужните светли краски. Ето защо в представите ми тези мъже присъстват под обобщението “добри момчета”.

В спомените на Харита по възстановяване образа на момчетата, се прокрадва и сладострастното усещане, което „измерването с поглед“ на един от обектите е предизвикало в нея. Тази игра на размяна на погледи, преобръща за пореден път местата на обекта и наблюдаващият. Дистанцирането на художничката от реалните личности е с егоистична цел – да не разрушава романизираната представа за тях.

Към петте картини в изложбата можем да чуем и аудио с личните истории и преживявания на Харита, канейки ни още веднъж да се потопим в нейните романтични спомени. И да гледаме заедно, добрите момчета.


Симеон Василев
... Виж още | See MoreВиж по-малко | See Less

30/06/24
Галерия ПАРИЖ
представя
SUMMERTIME 2024
обща лятна експозиция 
01 юли -14 септември 2024

 От 01 юли 2024г. столичната галерия „Париж“ стартира традиционната си сборна  лятна експозиция - SUMMERTIME. Участват постоянните автори на галерията, които са представители на следните стилове:
   
РЕАЛИЗЪМ И СЮРРЕЛИЗЪМ: Марина Богданова, Андриан Бекяров, Бойко Колев, Димитър Войнов, Иван Стратиев, Станислав Вардев, Григор Ангелов, Кирил Киров и най-новите автори на галерията – Борис Желев, Елена Стоева, Мария Илиева и дебюта на младата художничка и ученичка на Иван Тафров – Мая Трайчева.

НАИВИЗЪМ: Анета Яламова, Росен Рашев - Рошпака, Стоян Божкилов, Петър Димов, Владимир Шунев и Гуидо Ведовато (Италия). Специално към тях ще се присъедини след двугодишно отсъствие така обичания от всички художник Димитър Вецин. 

ГРАФИКА, КЕРАМИКА, АБСТРАКЦИЯ:  Литографии от Иван Нинов, офорти и живопис от Димитър Каратонев, Петко Антонов и Руслан Котев, както и керамични скулптури от Изабел Немечек.

SUMMERTIME е обща лятна експозиция в галерия „Париж“, в която посетителите могат да разгледат и закупят някои от най-новите произведенията на художниците на галерията, специално създадени за тази колективна изложба.
Почти всички участващи творби са с топли, зареждащи цветове, което допълнително допринася за приятното лятно настроение, което вече ни завладява. 
SUMMERTIME в галерия „Париж“ продължава до средата на месец септември 2024 г., както и онлайн на www.gallery-paris.com.

Галерия ПАРИЖ
представя
SUMMERTIME 2024
обща лятна експозиция
01 юли -14 септември 2024

От 01 юли 2024г. столичната галерия „Париж“ стартира традиционната си сборна лятна експозиция - SUMMERTIME. Участват постоянните автори на галерията, които са представители на следните стилове:

РЕАЛИЗЪМ И СЮРРЕЛИЗЪМ: Марина Богданова, Андриан Бекяров, Бойко Колев, Димитър Войнов, Иван Стратиев, Станислав Вардев, Григор Ангелов, Кирил Киров и най-новите автори на галерията – Борис Желев, Елена Стоева, Мария Илиева и дебюта на младата художничка и ученичка на Иван Тафров – Мая Трайчева.

НАИВИЗЪМ: Анета Яламова, Росен Рашев - Рошпака, Стоян Божкилов, Петър Димов, Владимир Шунев и Гуидо Ведовато (Италия). Специално към тях ще се присъедини след двугодишно отсъствие така обичания от всички художник Димитър Вецин.

ГРАФИКА, КЕРАМИКА, АБСТРАКЦИЯ: Литографии от Иван Нинов, офорти и живопис от Димитър Каратонев, Петко Антонов и Руслан Котев, както и керамични скулптури от Изабел Немечек.

SUMMERTIME е обща лятна експозиция в галерия „Париж“, в която посетителите могат да разгледат и закупят някои от най-новите произведенията на художниците на галерията, специално създадени за тази колективна изложба.
Почти всички участващи творби са с топли, зареждащи цветове, което допълнително допринася за приятното лятно настроение, което вече ни завладява.
SUMMERTIME в галерия „Париж“ продължава до средата на месец септември 2024 г., както и онлайн на www.gallery-paris.com.
... Виж още | See MoreВиж по-малко | See Less

30/06/24