Добре дошли в “Sofia Art Galleries” – сайт на софийските галерии !

Тук ще намерите детайлно представяне на водещите галерии и музеи в град София.

Галерии и музеи

(случайно избрани)



Актуални изложби

(текущи и предстоящи изложби в София)


Comments Box SVG iconsUsed for the like, share, comment, and reaction icons
Галерия Пагане 
представя
НАДЯ
СЕНЗАЦИОННИ ПРЕДЧУСТВИЯ 
изложба, живопис
21 май - 14 юни 2024
Вернисаж: 21 май,  17.00 -20.00 h

Галерия "Пагане"
представя
НАДЯ
"СЕНЗАЦИОННИ ПРЕДЧУСТВИЯ"
изложба, живопис
21 май - 14 юни 2024
Вернисаж: 21 май, 17.00 -20.00 h
... Виж още | See MoreВиж по-малко | See Less

20/05/24
3 ПОКОЛЕНИЯ БЪЛГАРСКИ АКТЬОРИ
В 30 ПОРТРЕТА 
Face2Face
фотографска изложба на Ивайло Станев – Àlvarez
20 май – 30 юни 2022
откриване: 20 май 2024, 19:00 ч.
място: ул. „Хан Аспарух“ 37, на ъгъла с бул. „Витоша“

„Изкуство в бара“ – концептуалният проект на Monochrome Hub Gallery-Valencia и Eddie Sicoy Bar представя фотографската експозиция на Ивайло Станев – Àlvarez - „Face2Face”. Изложбата включва 30 специално селектирани и не представяни пред публика монохромни портрети на 3 поколения любими български актьори, заснети в периода 2004 - 2019 г.

В експозицията може да видите: Васил Михайлов, Йосиф Сърчаджиев, Татяна Лолова, Джоко Росич, Цветана Манева, Мария Сапунджиева, Христо Шопов, Христо Мутафчиев, Михаил Мутафов, Владислав Карамфилов-Въргала, Асен Блатечки, Башар Рахал, Лилия Маравиля, Кирил Ефремов, Ана Пападопулу, Ирини Жамбонас, Теодора Духовникова, Юлиан Вергов, Деян Донков, Калин Врачански, Мариан Вълев, Захари Бахаров, Ирмена Чичикова, Велислав Павлов, Александър Сано, Александра Сърчаджиева, Дарин Ангелов, Радина Кърджилова, Весела Бабинова и Луиза Григорова.

Изложбата “Face2Face” ще продължи до 30 юни, след което ще бъде заменена от нова тематична експозиция курирана от Monochrome Hub Gallery.

ЗА FACE2FACE
„Ние сме актьори – ние сме обратното на „хора“. Тази реплика от пиесата на Том Стопард „Розенкранц и Гилденщерн са мъртви“ може да звучи абсурдистки и извадена от контекста, но тя улавя същността на актьорското изкуство.
Актьорите, макар и хора в смисъла на разумни едри бозайници, са хамелеони; те са майстори на рязката промяна на окраска, емоция и визия. Те притежават черен колан по неуловимост. Улавянето на актьорската енергия в снимка не е просто въпрос на техническо майсторство, а изисква пълно доверие и откритост от страна на модела към фотографа.
В изложбата Face2Face, Ивайло Станев – Álvarez успява да създаде тази синергия между артистите и артиста зад обектива. От едната страна са любимите на поколения българи лица, а от другата – самият Ивайло Станев, лице в лице и душа в душа с тях. Затова и експозицията се нарича „Face2Face“. 
В тази уникална експозиция ще видите 30 от най-вдъхновяващите и талантливи български актьори, заснети на снимачни площадки, театрални сцени и в „откраднати“ моменти от медийни фотосесии. Тези 30 кадъра никога не са били отпечатвани, тиражирани или рекламирани. Те са били грижливо пазени до точния момент, когато могат да бъдат показани както на публиката, така и на самите „модели“.
Face2Face не е просто изложба. Тя е изживяване, което ни напомня защо актьорите са обратното на „хора“ – те са хамелеони, които оживяват пред обектива и пред нашите очи, разкривайки своите най-истински моменти.

ЗА АВТОРА 

Ивайло Станев-Álvarez е фотограф, базиран във Валенсия, Испания, роден в България през 1976 година. Той открива страстта си към фотографията на 15 години. Неговото детство преминава в България, но с отварянето на границите, професията го отвежда в различни части на света - Европа, Азия, Латинска Америка и Африка, където заснема множество комерсиални и документални проекти.
В началото на своята кариера той работи главно в областта на модната и рекламна фотография. Въпреки промените и търсенията през годините, той запазва своя чист и 

непретенциозен стил на работа. В неговите арт произведения образът на човека винаги е представен под една или друга форма.

Неговото име става разпознаваемо с работата му за някои от известните печатни марки с повече от 150 корици по целия свят - Esquire, Playboy, Maxim, FHM, Harpers Bazaar, Elegance, OK! Magazine, Dali Magazine, Go guide. Работил е в телевизионната и филмовата индустрия, но любовта му към фотографията надделява.
През 2017 година Magnum photo и thePrintspace го избират за един от финалистите на Magnum swap shop, конкурс, вдъхновен от Мартин Пар и Дейвид Хърн. 
През 2018 година той е един от авторите, удостоени с наградата Olympus Masters Europe с изложби в Прага, Лондон и Ню Йорк.
В началото на 2018 година той открива галерия MONOCHROME Hub VLC., където експонира и продава оригинална авторска фотография в лимитирани серии, представяща неговите фотографски търсения и проекти, както и иконични снимки, направени за печатните медии, с които е работил.
Ивайло Станев-Álvarez има 11 индивидуални изложби и 25 участия в общи изложби и проекти. През годините той работи с множество галерии и фото салони и печели редица фотографски награди и отличия. Негови произведения се притежават от голям брой колекционери и частни институции по света.
Повече за автора и неговите творби можете да откриете на сайта на Monochrome Hub Gallery.

3 ПОКОЛЕНИЯ БЪЛГАРСКИ АКТЬОРИ
В 30 ПОРТРЕТА
Face2Face
фотографска изложба на Ивайло Станев – Àlvarez
20 май – 30 юни 2022
откриване: 20 май 2024, 19:00 ч.
място: ул. „Хан Аспарух“ 37, на ъгъла с бул. „Витоша“

„Изкуство в бара“ – концептуалният проект на Monochrome Hub Gallery-Valencia и Eddie Sicoy Bar представя фотографската експозиция на Ивайло Станев – Àlvarez - „Face2Face”. Изложбата включва 30 специално селектирани и не представяни пред публика монохромни портрети на 3 поколения любими български актьори, заснети в периода 2004 - 2019 г.

В експозицията може да видите: Васил Михайлов, Йосиф Сърчаджиев, Татяна Лолова, Джоко Росич, Цветана Манева, Мария Сапунджиева, Христо Шопов, Христо Мутафчиев, Михаил Мутафов, Владислав Карамфилов-Въргала, Асен Блатечки, Башар Рахал, Лилия Маравиля, Кирил Ефремов, Ана Пападопулу, Ирини Жамбонас, Теодора Духовникова, Юлиан Вергов, Деян Донков, Калин Врачански, Мариан Вълев, Захари Бахаров, Ирмена Чичикова, Велислав Павлов, Александър Сано, Александра Сърчаджиева, Дарин Ангелов, Радина Кърджилова, Весела Бабинова и Луиза Григорова.

Изложбата “Face2Face” ще продължи до 30 юни, след което ще бъде заменена от нова тематична експозиция курирана от Monochrome Hub Gallery.

ЗА FACE2FACE
„Ние сме актьори – ние сме обратното на „хора“. Тази реплика от пиесата на Том Стопард „Розенкранц и Гилденщерн са мъртви“ може да звучи абсурдистки и извадена от контекста, но тя улавя същността на актьорското изкуство.
Актьорите, макар и хора в смисъла на разумни едри бозайници, са хамелеони; те са майстори на рязката промяна на окраска, емоция и визия. Те притежават черен колан по неуловимост. Улавянето на актьорската енергия в снимка не е просто въпрос на техническо майсторство, а изисква пълно доверие и откритост от страна на модела към фотографа.
В изложбата Face2Face, Ивайло Станев – Álvarez успява да създаде тази синергия между артистите и артиста зад обектива. От едната страна са любимите на поколения българи лица, а от другата – самият Ивайло Станев, лице в лице и душа в душа с тях. Затова и експозицията се нарича „Face2Face“.
В тази уникална експозиция ще видите 30 от най-вдъхновяващите и талантливи български актьори, заснети на снимачни площадки, театрални сцени и в „откраднати“ моменти от медийни фотосесии. Тези 30 кадъра никога не са били отпечатвани, тиражирани или рекламирани. Те са били грижливо пазени до точния момент, когато могат да бъдат показани както на публиката, така и на самите „модели“.
Face2Face не е просто изложба. Тя е изживяване, което ни напомня защо актьорите са обратното на „хора“ – те са хамелеони, които оживяват пред обектива и пред нашите очи, разкривайки своите най-истински моменти.

ЗА АВТОРА

Ивайло Станев-Álvarez е фотограф, базиран във Валенсия, Испания, роден в България през 1976 година. Той открива страстта си към фотографията на 15 години. Неговото детство преминава в България, но с отварянето на границите, професията го отвежда в различни части на света - Европа, Азия, Латинска Америка и Африка, където заснема множество комерсиални и документални проекти.
В началото на своята кариера той работи главно в областта на модната и рекламна фотография. Въпреки промените и търсенията през годините, той запазва своя чист и

непретенциозен стил на работа. В неговите арт произведения образът на човека винаги е представен под една или друга форма.

Неговото име става разпознаваемо с работата му за някои от известните печатни марки с повече от 150 корици по целия свят - Esquire, Playboy, Maxim, FHM, Harper's Bazaar, Elegance, OK! Magazine, Dali Magazine, Go guide. Работил е в телевизионната и филмовата индустрия, но любовта му към фотографията надделява.
През 2017 година Magnum photo и thePrintspace го избират за един от финалистите на Magnum swap shop, конкурс, вдъхновен от Мартин Пар и Дейвид Хърн.
През 2018 година той е един от авторите, удостоени с наградата Olympus Masters Europe с изложби в Прага, Лондон и Ню Йорк.
В началото на 2018 година той открива галерия MONOCHROME Hub VLC., където експонира и продава оригинална авторска фотография в лимитирани серии, представяща неговите фотографски търсения и проекти, както и иконични снимки, направени за печатните медии, с които е работил.
Ивайло Станев-Álvarez има 11 индивидуални изложби и 25 участия в общи изложби и проекти. През годините той работи с множество галерии и фото салони и печели редица фотографски награди и отличия. Негови произведения се притежават от голям брой колекционери и частни институции по света.
Повече за автора и неговите творби можете да откриете на сайта на Monochrome Hub Gallery.
... Виж още | See MoreВиж по-малко | See Less

20/05/24
НАЦИОНАЛНАТА ГАЛЕРИЯ
представя
КЕТЕ КОЛВИЦ: СЪДБА, КОНТЕКСТ, ПОЗИЦИЯ
18 май – 16 юни 2024
Откриване на 18 май, събота, 19.00 часа
Двореца, пл. „Княз Александър I“ №1

Националната галерия съхранява 22 графични листа на Кете Колвиц (1867–1945), които заедно с  произведенията на редица други автори от кръга, към който принадлежи художничката, формират настоящата изложба. Творби, които подчертават основните пластически и философски аспекти и в търсенията на авторката, и във връзките ѝ с изкуството на едни от най-изтъкнатите с естетическата и техническата си виртуозност художници на ХХ век – Макс Слефогт (1857 – 1920), Макс Либерман (1847 – 1935), Теофил-Александър Стайнлен (1859-1923), Луис Коринт (1858 – 1925), Ернст Барлах (1870 – 1938), Хайнрих Циле (1885  – 1929), Ото Дикс (1891 – 1969), Оскар Кокошка (1886 – 1980), Ото Нагел (1894 – 1967) и др. Сбирката, която галерията ни притежава от тези имена и която за първи път се показва цялостно, представят майсторството им и същевременно разкриват в дълбочина техния хуманистичен светоглед.
Независимо че са представители на различни направления в изобразителното изкуство, посочените имена са свързани както с основни моменти от творческата и житейска биография на Кете Колвиц, така и в общата тенденция на възгледите си спрямо историята, обществото и  културата.
Кете Колвиц, обединяващата фигура в експозицията, е най-известната германска художничка за своето време, а и до днес. Стилът ѝ се утвърждава въпреки постоянната съпротива на официалната власт относно творчеството й – изкуство разтърсващо, обърнато към най-драматичните и универсални човешки стойности, с емоционален ангажимент за социална съвест и пацифизъм. Нейните графични и пластични произведения са съдбовна част и от онова, което тя самата преживява рамо до рамо до нарисуваните от нея образи:  чрез чувствата на оплакващата мъртвото си дете майка и на жените, отчаяно искащи да избавят децата си от войната, мизерията и глада. Тя е първата жена професор в Берлинската художествена  академия на изкуствата, където ръководи майсторския клас по графика, преди нацистите да я принудят да напусне поради нейните антифашистки, антивоенни и творчески позиции. 
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.

НАЦИОНАЛНАТА ГАЛЕРИЯ
представя
КЕТЕ КОЛВИЦ: СЪДБА, КОНТЕКСТ, ПОЗИЦИЯ
18 май – 16 юни 2024
Откриване на 18 май, събота, 19.00 часа
Двореца, пл. „Княз Александър I“ №1

Националната галерия съхранява 22 графични листа на Кете Колвиц (1867–1945), които заедно с произведенията на редица други автори от кръга, към който принадлежи художничката, формират настоящата изложба. Творби, които подчертават основните пластически и философски аспекти и в търсенията на авторката, и във връзките ѝ с изкуството на едни от най-изтъкнатите с естетическата и техническата си виртуозност художници на ХХ век – Макс Слефогт (1857 – 1920), Макс Либерман (1847 – 1935), Теофил-Александър Стайнлен (1859-1923), Луис Коринт (1858 – 1925), Ернст Барлах (1870 – 1938), Хайнрих Циле (1885 – 1929), Ото Дикс (1891 – 1969), Оскар Кокошка (1886 – 1980), Ото Нагел (1894 – 1967) и др. Сбирката, която галерията ни притежава от тези имена и която за първи път се показва цялостно, представят майсторството им и същевременно разкриват в дълбочина техния хуманистичен светоглед.
Независимо че са представители на различни направления в изобразителното изкуство, посочените имена са свързани както с основни моменти от творческата и житейска биография на Кете Колвиц, така и в общата тенденция на възгледите си спрямо историята, обществото и културата.
Кете Колвиц, обединяващата фигура в експозицията, е най-известната германска художничка за своето време, а и до днес. Стилът ѝ се утвърждава въпреки постоянната съпротива на официалната власт относно творчеството й – изкуство разтърсващо, обърнато към най-драматичните и универсални човешки стойности, с емоционален ангажимент за социална съвест и пацифизъм. Нейните графични и пластични произведения са съдбовна част и от онова, което тя самата преживява рамо до рамо до нарисуваните от нея образи: чрез чувствата на оплакващата мъртвото си дете майка и на жените, отчаяно искащи да избавят децата си от войната, мизерията и глада. Тя е първата жена професор в Берлинската художествена академия на изкуствата, където ръководи майсторския клас по графика, преди нацистите да я принудят да напусне поради нейните антифашистки, антивоенни и творчески позиции.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.
... Виж още | See MoreВиж по-малко | See Less

20/05/24
ARTMARK
Нощ на музеите 2024: Специална изложба в Artmark чества 100-годишнината от рождението на Любен Зидаров
• Откриване на 18.05  (събота) в 19.00 часа. Отворено: 19.00 - 24.00 ч.
• Галерия Artmark, ул. „Кузман Шапкарев“ № 1, София
• Вход свободен

София, 16 май 2024: Галерия Artmark ще се включи за първи път в инициативата „Европейска нощ на музеите“ 2024 със специална изложба, посветена на 100-годишнината от рождението на Любен Зидаров, изключителният творец, чието влияние се простира през времето и пространството, оставяйки зад себе си незабравима следа в българската култура. 

Изложбата се открива на 18 май, в събота, от 19.00 ч. в галерията на Artmark, на ул. „Кузман Шапкарев“ № 1, София и ще бъде отворена за любителите на изкуството до 24.00 ч. Вход свободен.

Експозицията включва над 50 селектирани живописни, акварелни творби, и илюстрации от частни колекции на Любен Зидаров. 

„Изключителна чест и вълнение за нас е да сме домакини на изложбата в чест на 100-годишнината на Любен Зидаров. На художник, чието творчество вълнува, кара ни да мечтаем, да се потапяме в неговите живописни разкази. Изкуството е провокация на въображението и смелостта да му позволиш мислено да те разведе в разнообразни светове. 

Каним публиката да не пропуска възможността да се докосне до чудния творчески свят на художника Любен Зидаров. Изключително важна фигура в развитието на българското изкуство. Произведенията, които ще могат да се видят в изложбата в галерията ни, заслужават нужното внимание, защото разкриват пред гледащия разнообразните интереси на Зидаров, както и ретроспективно обогатяват познанията ни за художника. Любителите на изкуството, колекционерите и всеки заинтересован ще бъдат развълнувани да разгледат изложбата в пространството на галерията на Artmark. 

В различните ни зали внимателно ще бъдат подбрани и подредени творбите, които стъпка по стъпка ще разкриват пред гледащия богатото творчество на този така обичан български художник - Любен Зидаров.”, казва Александра Мицева, заместник-управител на Artmark.

ARTMARK
Нощ на музеите 2024: Специална изложба в Artmark чества 100-годишнината от рождението на Любен Зидаров
• Откриване на 18.05 (събота) в 19.00 часа. Отворено: 19.00 - 24.00 ч.
• Галерия Artmark, ул. „Кузман Шапкарев“ № 1, София
• Вход свободен

София, 16 май 2024: Галерия Artmark ще се включи за първи път в инициативата „Европейска нощ на музеите“ 2024 със специална изложба, посветена на 100-годишнината от рождението на Любен Зидаров, изключителният творец, чието влияние се простира през времето и пространството, оставяйки зад себе си незабравима следа в българската култура.

Изложбата се открива на 18 май, в събота, от 19.00 ч. в галерията на Artmark, на ул. „Кузман Шапкарев“ № 1, София и ще бъде отворена за любителите на изкуството до 24.00 ч. Вход свободен.

Експозицията включва над 50 селектирани живописни, акварелни творби, и илюстрации от частни колекции на Любен Зидаров.

„Изключителна чест и вълнение за нас е да сме домакини на изложбата в чест на 100-годишнината на Любен Зидаров. На художник, чието творчество вълнува, кара ни да мечтаем, да се потапяме в неговите живописни разкази. Изкуството е провокация на въображението и смелостта да му позволиш мислено да те разведе в разнообразни светове.

Каним публиката да не пропуска възможността да се докосне до чудния творчески свят на художника Любен Зидаров. Изключително важна фигура в развитието на българското изкуство. Произведенията, които ще могат да се видят в изложбата в галерията ни, заслужават нужното внимание, защото разкриват пред гледащия разнообразните интереси на Зидаров, както и ретроспективно обогатяват познанията ни за художника. Любителите на изкуството, колекционерите и всеки заинтересован ще бъдат развълнувани да разгледат изложбата в пространството на галерията на Artmark.

В различните ни зали внимателно ще бъдат подбрани и подредени творбите, които стъпка по стъпка ще разкриват пред гледащия богатото творчество на този така обичан български художник - Любен Зидаров.”, казва Александра Мицева, заместник-управител на Artmark.
... Виж още | See MoreВиж по-малко | See Less

17/05/24
Софийска Градска Художествена Галерия
представя
ДЕЧКО УЗУНОВ. СЪЗИДАНИЯ
125 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ХУДОЖНИКА
16 май – 8 септември 2024 г.
Откриване: 16 май (четвъртък), 18:00

„(…) Това, което си създал, това е твоят живот.“
Дечко Узунов

През 2024 г. се навършват 125 години от рождението на големия български художник и интелектуалец Дечко Узунов (1899–1986). Едва ли ще се намерят малцина, които да не знаят името му, да не са се срещали с негови творби, които отдавна са в музеите и днес определяме с думата „класика“. Преминал през живота си с толкова много динамизъм, колкото и в творчеството си, Узунов винаги е бил обект на интерес от страна на критиката, журналистите, колегите си и широката публика. Известен като портретист, изявил се като майстор на монументалните изкуства, оценяван високо за своите композиции, пейзажи, натюрморти и голи тела, желан като илюстратор и сценограф, той е и интересният професор, приятният събеседник, авторитетният и вещ колега. Повече от шест десетилетия художникът ще се движи към своето изкуство. От символизма, сецесиона, експресионизма и неокласиката през академизираната формула на соцреализма до пространствената чистота, синтетизма на монументалния език и абстрактния израз.
В опит да се проследи пътят на развитие на Дечко Узунов като художник и своеобразен съзидател на българското изкуство в залите на Софийска градска художествена галерия е подредена изложба, представяща неговите живописни платна по десетилетия, както и творби, в които той се проява и като майстор на акварелната техника. Показани са над 90 произведения в жанровете портрет, натюрморт, пейзаж и композиция (фигурална и абстрактна). Индивидуалността на всяко десетилетие е подчертана посредством подбрани цитати от критиката в периода. Не на последно място разказът е допълнен от обширна биография, илюстрирана от богат фотографски материал. Към изложбата са подготвени няколко интервюта с личности, които са общували пряко с Дечко Узунов, и посредством тях се предоставя възможност публиката да се докосне непосредствено до личността на големия художник. С помощта на Българската национална телевизия в изложбата почитателите на изкуството ще имат възможност да видят и режисирания от Дамян Петров филм от 2000 г. „Бай Дечко“. Експозицията е придружена от албум. По повод юбилея ще бъде валидирана марка в блок с подкрепата на Министерството на транспорта и съобщенията.

Настоящото събитие е третото след откриването на изложбата „Голямото надлъгване. Към изложбата на Дечко Узунов от 1969 година и археологията на един скандал“, представена в Художествена галерия – Казанлък (февруари – май 2024 г.), и „Дечко Узунов. Светско монументално изкуство“, реализирана в Художествена галерия „Дечко Узунов“, филиал на Софийска градска художествена галерия (февруари – юни 2024 г.).

Проектът е съвместен между Софийска градска художествена галерия, Художествена галерия – Казанлък, Държавна агенция „Архиви“, със съдействието на Българска национална телевизия, с финансовата подкрепа на Столична програма „Култура“, „Аурубис България“ АД, частни лица и медийното партньорство на Българската телеграфна агенция.

В изложбата са включени произведения и архивни материали от:
Национална галерия, Софийска градска художествена галерия, Художествена галерия „Дечко Узунов“, филиал на СГХГ, Художествена галерия – Казанлък, Държавна агенция „Архиви“,
Бургаска художествена галерия „Петко Задгорски“, Градска художествена галерия – Пловдив, Исторически музей – Панагюрище, Музейна сбирка на Национална художествена академия, Народен музей – Белград, Художествена галерия „Димитър Добрович“ – Сливен, Художествена галерия – Добрич, Художествена галерия „Жорж Папазов“ – Ямбол, Художествена галерия „Илия Бешков“ – Плевен, Художествена галерия дарение „Колекция Светлин Русев“ – Плевен, Художествена галерия „Никола Маринов“ – Търговище, Художествена галерия „Проф. Васил Захариев“ – Самоков, Художествена галерия „Проф. Илия Петров“ – Разград, Художествена галерия „Проф. Теофан Сокеров“ – Ловеч, Художествена галерия – Русе, Художествена галерия „Станислав Доспевски“ – Пазарджик, Художествена галерия „Станка Димитрова“ – Кърджали, Художествена галерия – Стара Загора, Художествена галерия „Христо Цокев“ – Габрово, частни колекции.

Екип на изложбата:
Аделина Филева, Пламен В. Петров, Рамона Димова – куратори
Николета Гологанова-Петрова и Наташа Ноева – сътрудници
Илинка Чергарова, Милан Михайлович, Светлана Христова – реставратори
Петър Димов и Маргарита Енева – връзки с обществеността
Надежда Олег Ляхова – дизайн на експозицията
Цветан Игнатовски – фотограф
Татяна Пунева – коректор 
Трейси Спийд, Мирослава Николова-Чернодринска – превод на английски език

Софийска Градска Художествена Галерия
представя
ДЕЧКО УЗУНОВ. СЪЗИДАНИЯ
125 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ХУДОЖНИКА
16 май – 8 септември 2024 г.
Откриване: 16 май (четвъртък), 18:00

„(…) Това, което си създал, това е твоят живот.“
Дечко Узунов

През 2024 г. се навършват 125 години от рождението на големия български художник и интелектуалец Дечко Узунов (1899–1986). Едва ли ще се намерят малцина, които да не знаят името му, да не са се срещали с негови творби, които отдавна са в музеите и днес определяме с думата „класика“. Преминал през живота си с толкова много динамизъм, колкото и в творчеството си, Узунов винаги е бил обект на интерес от страна на критиката, журналистите, колегите си и широката публика. Известен като портретист, изявил се като майстор на монументалните изкуства, оценяван високо за своите композиции, пейзажи, натюрморти и голи тела, желан като илюстратор и сценограф, той е и интересният професор, приятният събеседник, авторитетният и вещ колега. Повече от шест десетилетия художникът ще се движи към своето изкуство. От символизма, сецесиона, експресионизма и неокласиката през академизираната формула на соцреализма до пространствената чистота, синтетизма на монументалния език и абстрактния израз.
В опит да се проследи пътят на развитие на Дечко Узунов като художник и своеобразен съзидател на българското изкуство в залите на Софийска градска художествена галерия е подредена изложба, представяща неговите живописни платна по десетилетия, както и творби, в които той се проява и като майстор на акварелната техника. Показани са над 90 произведения в жанровете портрет, натюрморт, пейзаж и композиция (фигурална и абстрактна). Индивидуалността на всяко десетилетие е подчертана посредством подбрани цитати от критиката в периода. Не на последно място разказът е допълнен от обширна биография, илюстрирана от богат фотографски материал. Към изложбата са подготвени няколко интервюта с личности, които са общували пряко с Дечко Узунов, и посредством тях се предоставя възможност публиката да се докосне непосредствено до личността на големия художник. С помощта на Българската национална телевизия в изложбата почитателите на изкуството ще имат възможност да видят и режисирания от Дамян Петров филм от 2000 г. „Бай Дечко“. Експозицията е придружена от албум. По повод юбилея ще бъде валидирана марка в блок с подкрепата на Министерството на транспорта и съобщенията.

Настоящото събитие е третото след откриването на изложбата „Голямото надлъгване. Към изложбата на Дечко Узунов от 1969 година и археологията на един скандал“, представена в Художествена галерия – Казанлък (февруари – май 2024 г.), и „Дечко Узунов. Светско монументално изкуство“, реализирана в Художествена галерия „Дечко Узунов“, филиал на Софийска градска художествена галерия (февруари – юни 2024 г.).

Проектът е съвместен между Софийска градска художествена галерия, Художествена галерия – Казанлък, Държавна агенция „Архиви“, със съдействието на Българска национална телевизия, с финансовата подкрепа на Столична програма „Култура“, „Аурубис България“ АД, частни лица и медийното партньорство на Българската телеграфна агенция.

В изложбата са включени произведения и архивни материали от:
Национална галерия, Софийска градска художествена галерия, Художествена галерия „Дечко Узунов“, филиал на СГХГ, Художествена галерия – Казанлък, Държавна агенция „Архиви“,
Бургаска художествена галерия „Петко Задгорски“, Градска художествена галерия – Пловдив, Исторически музей – Панагюрище, Музейна сбирка на Национална художествена академия, Народен музей – Белград, Художествена галерия „Димитър Добрович“ – Сливен, Художествена галерия – Добрич, Художествена галерия „Жорж Папазов“ – Ямбол, Художествена галерия „Илия Бешков“ – Плевен, Художествена галерия дарение „Колекция Светлин Русев“ – Плевен, Художествена галерия „Никола Маринов“ – Търговище, Художествена галерия „Проф. Васил Захариев“ – Самоков, Художествена галерия „Проф. Илия Петров“ – Разград, Художествена галерия „Проф. Теофан Сокеров“ – Ловеч, Художествена галерия – Русе, Художествена галерия „Станислав Доспевски“ – Пазарджик, Художествена галерия „Станка Димитрова“ – Кърджали, Художествена галерия – Стара Загора, Художествена галерия „Христо Цокев“ – Габрово, частни колекции.

Екип на изложбата:
Аделина Филева, Пламен В. Петров, Рамона Димова – куратори
Николета Гологанова-Петрова и Наташа Ноева – сътрудници
Илинка Чергарова, Милан Михайлович, Светлана Христова – реставратори
Петър Димов и Маргарита Енева – връзки с обществеността
Надежда Олег Ляхова – дизайн на експозицията
Цветан Игнатовски – фотограф
Татяна Пунева – коректор
Трейси Спийд, Мирослава Николова-Чернодринска – превод на английски език
... Виж още | See MoreВиж по-малко | See Less

15/05/24
Галерия ХАРТА
 представя:
in the shade of the ceiling
Асен Янев
16.05 - 12.06.2024
Откриване: 16 май 2024, четвъртък, от 18:00ч.

Към кого да посоча с пръст сега? Cтрашно обичам да го правя.

- Eфриде Йелинек

Ние, хората, преминаваме през живота с определена представа за самите нас. Убедени сме, че се познаваме добре. Знаем, какво ни отличава, какви характерни черти и качества притежаваме. Но наистина ли е така? Колко често се улавяме, че изпитваме чувства, имаме мисли, извършваме действия, които ни се струват напълно чужди? Колко пъти съзнаваме, че притежаваме качества, начини на поведение и черти в характера, с които не се гордеем и които крием от околните? Сякаш не сме ние самите.
Ученикът на Зигмунд Фройд, швейцарският психиатър и психотерапевт Карл Густав Юнг, определя тези подсъзнателни или потиснати страни на личността като нашата сянка. Сянката въплъщава всички онези социално несъвместими и нежелани черти на нашата същност; всички характеристики, поведения и чувства, с които не се идентифицираме, но въпреки това латентно носим в себе си. Сянката се явява кaтo антипод на идеализираният ни себеобраз - persona, както казва Юнг. „Persona символизира нашата социална маска - представителният, ориентиран навън аспект на нашето его-съзнание“; фасадата от конформизъм и учтивост, зад която се крият истинските ни желания и стремежи. И така ние уверено демонстрираме на света ярките си страни, докато недолюбваните черти на характера дремят дълбоко в мрака на нашето битие.
Но защо се крием от себе си? Защото смятаме, че нашите сенки са неприемливи за обществото? Защото не се вписват в избрания от нас и публично инсцениран образ? Юнг дава една много проста дефиниция: Нашата сянка всъщност е човекът, който не бихме искали да бъдем, но въпреки всичко сме; която често отразяваме върху другите и срещу която се борим. Обикновено се сблъскваме лице в лице с нашата сянка, когато се дразним от поведението на други хора или реагираме прекомерно на тях. Другият ни се струва проблематичен или подозрителен, най-вече защото разпознаваме в него черти, които не искаме да забележим в себе си. Юнг определя този механизъм като проекция. Проекцията върху другият е изпитано средство и най-разпространеният защитен механизъм, за да се избегне сблъсъкът със собствената сянка. Проекцията ни помага да пренасочим вътрешната заплаха навън, тъй като предпочитаме да видим в другият това, което не желаем да видим в себе си.
Всеки, който погледне критично на случващото се в нашето ежедневие, ще забележи колко широко разпространен е този вид проекция. Независимо дали става дума за политика, спорт, бизнес, работа или семейство - да обвиниш другият изглежда по-лесно, отколкото да разгледаш и разпиташ собствената си съвест. Дали обаче не се поддаваме на измамното усещане, че сме ‚по-добрите‘ хора, когато съдим другият за това, което всъщност е нашата сянка? Нима не е възможно да осъзнаем и приемем човешката същност на другият, стига да признаем и приемем собствената си човешка същност? Защото всички ние сме бегълци от самите нас. Всички ние сме ние, другаде и никъде. Ние сме другият - вън и вътре в нас. Никой от нас не е един. Всички ние сме и двете; наполовина ние, наполовина другият.

текст: Асен Янев

Галерия ХАРТА
представя:
in the shade of the ceiling
Асен Янев
16.05 - 12.06.2024
Откриване: 16 май 2024, четвъртък, от 18:00ч.

"Към кого да посоча с пръст сега? Cтрашно обичам да го правя."

- Eфриде Йелинек

Ние, хората, преминаваме през живота с определена представа за самите нас. Убедени сме, че се познаваме добре. Знаем, какво ни отличава, какви характерни черти и качества притежаваме. Но наистина ли е така? Колко често се улавяме, че изпитваме чувства, имаме мисли, извършваме действия, които ни се струват напълно чужди? Колко пъти съзнаваме, че притежаваме качества, начини на поведение и черти в характера, с които не се гордеем и които крием от околните? Сякаш не сме ние самите.
Ученикът на Зигмунд Фройд, швейцарският психиатър и психотерапевт Карл Густав Юнг, определя тези подсъзнателни или потиснати страни на личността като нашата "сянка". "Сянката" въплъщава всички онези социално несъвместими и нежелани черти на нашата същност; всички характеристики, поведения и чувства, с които не се идентифицираме, но въпреки това латентно носим в себе си. "Сянката" се явява кaтo антипод на идеализираният ни себеобраз - "persona", както казва Юнг. „Persona" символизира нашата социална маска - представителният, ориентиран навън аспект на нашето "его-съзнание“; фасадата от конформизъм и учтивост, зад която се крият истинските ни желания и стремежи. И така ние уверено демонстрираме на света ярките си страни, докато недолюбваните черти на характера дремят дълбоко в мрака на нашето битие.
Но защо се крием от себе си? Защото смятаме, че нашите "сенки" са неприемливи за обществото? Защото не се вписват в избрания от нас и публично инсцениран образ? Юнг дава една много проста дефиниция: "Нашата сянка всъщност е човекът, който не бихме искали да бъдем, но въпреки всичко сме; която често отразяваме върху другите и срещу която се борим." Обикновено се сблъскваме лице в лице с нашата "сянка", когато се дразним от поведението на други хора или реагираме прекомерно на тях. "Другият" ни се струва проблематичен или подозрителен, най-вече защото разпознаваме в него черти, които не искаме да забележим в себе си. Юнг определя този механизъм като "проекция". "Проекцията" върху "другият" е изпитано средство и най-разпространеният защитен механизъм, за да се избегне сблъсъкът със собствената "сянка". "Проекцията" ни помага да пренасочим вътрешната "заплаха" навън, тъй като предпочитаме да видим в "другият" това, което не желаем да видим в себе си.
Всеки, който погледне критично на случващото се в нашето ежедневие, ще забележи колко широко разпространен е този вид "проекция". Независимо дали става дума за политика, спорт, бизнес, работа или семейство - да обвиниш "другият" изглежда по-лесно, отколкото да разгледаш и разпиташ собствената си съвест. Дали обаче не се поддаваме на измамното усещане, че сме ‚по-добрите‘ хора, когато съдим "другият" за това, което всъщност е нашата "сянка"? Нима не е възможно да осъзнаем и приемем човешката същност на "другият", стига да признаем и приемем собствената си човешка същност? Защото всички ние сме бегълци от самите нас. Всички ние сме ние, другаде и никъде. Ние сме "другият" - вън и вътре в нас. Никой от нас не е един. Всички ние сме и двете; наполовина ние, наполовина "другият".

текст: Асен Янев
... Виж още | See MoreВиж по-малко | See Less

15/05/24
Гьоте-институт България
представя
НЕВРОТИЧНИЯТ БАЛЕТ НА
КРАСОТАТА И РАЗРУХАТА
Изложба на Надежда Георгиева
17.05. – 16.06.2024 г.
Откриване: 17 май, петък, 18:30 часа

Европейска нощ на музеите: 
18 май, събота, 20:00 часа
Тур и разговор с Надежда Георгиева 
и Весела Ножарова

Най-актуалната изложба в галерията на Гьоте-институт България представя художествения дебют на мултидисциплинарната артистка от Берлин Надежда Георгиева. Откриването на първата ѝ самостоятелна изложба, с куратор Весела Ножарова, ще представи творбите — WILD AND BEAUTIFUL ENTITY (текстил), FRAGRANT BOUQUET (керамика, дърво) и A DANCE WITH TIME (текстил).

На 17 май, петък, от 18:30 часа, в галерията на Гьоте-институт България, се открива първата ѝ самостоятелна изложба, наречена „Невротичният балет на красотата и разрухата“. На следващия ден, 18 май, от 20:00 часа, в рамките на Европейска нощ на музеите в София, предстои и разговор с художничката, както и с кураторката Весела Ножарова. 

Надежда Георгиева е родена през 1973 г. в комунистическа България, където прекарва първите 14 години от живота си, след което емигрира в Западна Германия. През 1995 г. влиза в музикалната индустрия, подписвайки договор със Сони Мюзик. Следва турне с американския музикант Моби, а по-късно тя придобива опит и във филмовата и медийна индустрия. През 1996 г. Георгиева започва да разработва разнообразни креативни концепции за модната компания Diesel Jeans. Мултимедийният ѝ опит включва и работа в САЩ за продуцентската къща Wall to Wall Media, част от  Уорнър Брос Ентъртейнмънт.

Надежда Георгиева влиза в изкуството по необичаен начин, търсейки динамичното равновесие и припокриването между силата и лекотата. Работата ѝ винаги е била свързана с творчество, дори на ръба на изкуството. Преди пет години тя загърбва кариерата си на креативен директор за големи модни марки и решава да се посвети изцяло на изкуството. Наема си студио в Берлин и решително започва да търси собствен изразен език. 

Само за няколко години генерира забележително богата и комплексна артистична практика, включваща живопис, скулптура и виртуална реалност. Работи с дърво, керамика, текстил, рисува, шие, бродира, изгражда необятни виртуални светове, пише поезия. Като мощна вълна, която не може да бъде спряна, изкуството завладява пространството на берлинското ѝ студио. Силно вдъхновена е от света на театъра, модата и дизайна. 

Противно на очакваното, в изложбата ще бъдат показани три най-нови, актуално създадени творби. Това са пластики в които цветята заемат централно място. В семантичния пантеон на своето творчество, Надежда Георгиева е отредила специално място на образа на цветята. Те са цъфтящи, разлистващи се, с или без „отлитащи“ тичинки, със стъбла и клони подобно на гигантски пипала, са едновременно крехък и категоричен образ на женската доминация. Те са символ на женската природа, събираща енергии и стихии в една възхитителна буря.

Изключително интересен е работният процес на художничката, която неуморно експериментира с нови материали и подходи, а работите ѝ ловко убягват всеки опит за категоризиране. Той е дълъг и методичен и всяка работа преминава през различни етапи на техническа обработка. Върху повърхността им тя апликира тестил, рисува, пише или шие, дори бродира. Със забележителна увереност тя съчатава плат, керамика, текстил, дърво и метал, подчинявайки ги на крайния търсен художествен образ. Превръща ги в поезия в прекия смисъл на думата, опасвайки формите им с поетични авторски текстове. Освен на повърхността на творбите, текстовете ще присъстват и с гласа на своята авторка под  формата на звуков пейзаж.

Изкуството на Надежда Георгиева, родено като че ли в един миг на творческо себеосъзнаване, предстои да бъде открито от публиката. То тепърва излиза от ателието, за да намери своето място в галерията. От тази перспектива пред него стоят безкрайни възможности за изява и интерпретация.

Гьоте-институт България
представя
НЕВРОТИЧНИЯТ БАЛЕТ НА
КРАСОТАТА И РАЗРУХАТА
Изложба на Надежда Георгиева
17.05. – 16.06.2024 г.
Откриване: 17 май, петък, 18:30 часа

Европейска нощ на музеите:
18 май, събота, 20:00 часа
Тур и разговор с Надежда Георгиева
и Весела Ножарова

Най-актуалната изложба в галерията на Гьоте-институт България представя художествения дебют на мултидисциплинарната артистка от Берлин Надежда Георгиева. Откриването на първата ѝ самостоятелна изложба, с куратор Весела Ножарова, ще представи творбите — WILD AND BEAUTIFUL ENTITY (текстил), FRAGRANT BOUQUET (керамика, дърво) и A DANCE WITH TIME (текстил).

На 17 май, петък, от 18:30 часа, в галерията на Гьоте-институт България, се открива първата ѝ самостоятелна изложба, наречена „Невротичният балет на красотата и разрухата“. На следващия ден, 18 май, от 20:00 часа, в рамките на Европейска нощ на музеите в София, предстои и разговор с художничката, както и с кураторката Весела Ножарова.

Надежда Георгиева е родена през 1973 г. в комунистическа България, където прекарва първите 14 години от живота си, след което емигрира в Западна Германия. През 1995 г. влиза в музикалната индустрия, подписвайки договор със Сони Мюзик. Следва турне с американския музикант Моби, а по-късно тя придобива опит и във филмовата и медийна индустрия. През 1996 г. Георгиева започва да разработва разнообразни креативни концепции за модната компания Diesel Jeans. Мултимедийният ѝ опит включва и работа в САЩ за продуцентската къща Wall to Wall Media, част от Уорнър Брос Ентъртейнмънт.

Надежда Георгиева влиза в изкуството по необичаен начин, търсейки динамичното равновесие и припокриването между силата и лекотата. Работата ѝ винаги е била свързана с творчество, дори на ръба на изкуството. Преди пет години тя загърбва кариерата си на креативен директор за големи модни марки и решава да се посвети изцяло на изкуството. Наема си студио в Берлин и решително започва да търси собствен изразен език.

Само за няколко години генерира забележително богата и комплексна артистична практика, включваща живопис, скулптура и виртуална реалност. Работи с дърво, керамика, текстил, рисува, шие, бродира, изгражда необятни виртуални светове, пише поезия. Като мощна вълна, която не може да бъде спряна, изкуството завладява пространството на берлинското ѝ студио. Силно вдъхновена е от света на театъра, модата и дизайна.

Противно на очакваното, в изложбата ще бъдат показани три най-нови, актуално създадени творби. Това са пластики в които цветята заемат централно място. В семантичния пантеон на своето творчество, Надежда Георгиева е отредила специално място на образа на цветята. Те са цъфтящи, разлистващи се, с или без „отлитащи“ тичинки, със стъбла и клони подобно на гигантски пипала, са едновременно крехък и категоричен образ на женската доминация. Те са символ на женската природа, събираща енергии и стихии в една възхитителна буря.

Изключително интересен е работният процес на художничката, която неуморно експериментира с нови материали и подходи, а работите ѝ ловко убягват всеки опит за категоризиране. Той е дълъг и методичен и всяка работа преминава през различни етапи на техническа обработка. Върху повърхността им тя апликира тестил, рисува, пише или шие, дори бродира. Със забележителна увереност тя съчатава плат, керамика, текстил, дърво и метал, подчинявайки ги на крайния търсен художествен образ. Превръща ги в поезия в прекия смисъл на думата, опасвайки формите им с поетични авторски текстове. Освен на повърхността на творбите, текстовете ще присъстват и с гласа на своята авторка под формата на звуков пейзаж.

Изкуството на Надежда Георгиева, родено като че ли в един миг на творческо себеосъзнаване, предстои да бъде открито от публиката. То тепърва излиза от ателието, за да намери своето място в галерията. От тази перспектива пред него стоят безкрайни възможности за изява и интерпретация.
... Виж още | See MoreВиж по-малко | See Less

15/05/24
Галерия 88 :: Камен Попов
представя
Захари Каменов
живопис, графика, теракота
Откриване: 16 май 2024, ул. Богатица 25, София

Галерия 88 :: Камен Попов
представя
Захари Каменов
живопис, графика, теракота
Откриване: 16 май 2024, ул. Богатица 25, София
... Виж още | See MoreВиж по-малко | See Less

15/05/24

Comment on Facebook

✌️УСПЕШНА АРТ' МИСИЯ 👏 !!!

Галерия АРОСИТА
представя
ФЕНИКС ВЪРБАНОВ / SWELL
16 - 31 май 2024  
Вернисаж: 16.05.2024 / 18,00 ч. , ул. Врабча 12Б, София

 Изложбата на Феникс Върбанов  SWELL / Мъртво течение , представя автора в нова светлина. Творбите в нея са едновременно близки, но и различни от показаното в наскоро завършилата изложба „Пулсации“, в галерия „Стубел“. Тук, освен произведения изпълнени в характерната колажна техника, художникът представя рисунки и литографии. Феникс Върбанов последователно развива, задълбочава и разширява изразните си средства, постигнати след дългогодишни експерименти с китайски туш и тънка китайска хартия. За разлика от сдържаната виртуозност, характерна за китайска естетика, монументалните творбите на Феникс Върбанов са резултат на силови физически въздействия. Те са демиургични - акумулират и излъчват пулсираща енергия, ритъм, страст и копнежност доста по-близки до балканската чувствителност. Контрапункт на монументалната линия се явяват сериите от камерни, лирични творби. Те заедно с поезията, която авторът представя за първи път пред публика, превръщат тази изложба в особено, интимно събитие. Всеки зрител може да долови „мъртвото течение“ като тътен от сблъсъка на различни културни пластове под привидното спокойствие на повърхността.

Галерия АРОСИТА
представя
ФЕНИКС ВЪРБАНОВ / SWELL
16 - 31 май 2024
Вернисаж: 16.05.2024 / 18,00 ч. , ул. Врабча 12Б, София

Изложбата на Феникс Върбанов SWELL / Мъртво течение , представя автора в нова светлина. Творбите в нея са едновременно близки, но и различни от показаното в наскоро завършилата изложба „Пулсации“, в галерия „Стубел“. Тук, освен произведения изпълнени в характерната колажна техника, художникът представя рисунки и литографии. Феникс Върбанов последователно развива, задълбочава и разширява изразните си средства, постигнати след дългогодишни експерименти с китайски туш и тънка китайска хартия. За разлика от сдържаната виртуозност, характерна за китайска естетика, монументалните творбите на Феникс Върбанов са резултат на силови физически въздействия. Те са демиургични - акумулират и излъчват пулсираща енергия, ритъм, страст и копнежност доста по-близки до балканската чувствителност. Контрапункт на монументалната линия се явяват сериите от камерни, лирични творби. Те заедно с поезията, която авторът представя за първи път пред публика, превръщат тази изложба в особено, интимно събитие. Всеки зрител може да долови „мъртвото течение“ като тътен от сблъсъка на различни културни пластове под привидното спокойствие на повърхността.
... Виж още | See MoreВиж по-малко | See Less

15/05/24
Галерия ONE
представя
RASSIM® | Недовършени творби 2024-2007
15.05.2024 - 10.06.2024
Откриване: 15 май 2024 - 19часа, ул. Дякон Игнатий 1, София

Кариерата на художника в съвременния свят на изкуството зависи както от художествените качества, визуалните решения и концептуалните търсения в работата му, така и до голяма степен от нейното представяне и формирането на определена „аура“ около изключителния характер на произведението и на неговия автор. Тази стратегия e добре приета в контекста на българския неоконцептуализъм и в началото на XXI в. RASSIM® вече е сред известните български художници, участвал е в престижни международни форуми, включен е в западни издания за съвременно изкуство и е успял да превърне автора (т.е. себе си) във внимателно трансформирано или по-точно „коригирано“ произведение на изкуството. Зад тази добре полирана визитка на професионалния художник стоят много експерименти и разнородни технически условности, които поради преходния си характер обикновено остават в сянката на изведените проекти и завършените произведения. Затова може да се каже, че настоящата изложба представлява неконвенционално решение – тя включва недовършени и непоказани работи, започнати след 2006 г. в период, когато художникът търси формата на своето връщане към живописта след повече от десетилетие работа с т.нар. алтернативни медии, каквито са фотографията, видеото и инсталацията. В този ред на мисли двете широкоформатни платна, показани в изложбата - „Предпочитаното тяло“ (2007) и „Отделяне от тялото“ (2007), могат да се осмислят като централни за експозицията, защото са част от споменатата трансформация в работата на художника и са напълно непознати за публиката. Използваните акрилни бои и работата по подготвителни рисунки са нетипични решения за по-късните живописни серии на RASSIM® и затова дори да допуснем, че тези две картини са идейно продължение на проекта „Корекции“ (1998/1996), те са и свидетелство за новите в онзи момент формални търсения на художника. Тази преднамерена подмяна на медията откриваме и в най-разпознаваемата сред включените работи - „Автопортрет“ (2024/2015/1995), публикувана за пръв път като акция в списание „Изкуство/Art In Bulgaria“ през 1995 г. Освен че не споделя фотографския реализъм на оригиналното изображение, показаният автопортрет се отличава от другите му живописни интерпретации заради колажираната кинезио лепенка, знак за физическото натоварване върху тялото на художника.

Важен акцент от настоящата експозиция е и картината „Et in Arcadia ego“ (1630/2016) по Никола Пусен, която представя следващия период в работата на RASSIM® - от 2006 г. насам, художникът рисува с органични материали и натурални пигменти като урина, сол, изгоряло моторно масло, петрол и син камък. Независимо от точното композиционно репликиране на оригинала, тази творба от серията „Стари картини“ може да се отнесе към определението „недовършена“ поради ескизния характер на живописната ѝ разработка и по-свободното третиране на пластиката, фона и пренебрегнатата конкретика в детайла. Подобно приземяване на автора пред публиката е рядкост в съвременното изкуство, защото до голяма степен вече споменатата „аура“ произлиза от мистерията на гениалността, от скритата за всички зрители работа в ателието и от илюзията за почти неръкотворната перфектност – илюзия, поддържана от институционалните стандарти в света на изкуството. Ето защо този път не с жълтите ръкавици от корицата на списание, а с белите ръкавици и директно от ателието си RASSIM® провокира с един откровен поглед към недовършените и несъвършени, но внимателно съхранявани в продължение на години живописни произведения и подготвителни рисунки. Следва да поставим въпроса имат ли недовършените произведения легитимно място в изложбените зали или подобни опити са екзотика, ценна само за изследователите и тесните специалисти? На този институционален казус може да се даде принципно положителния отговор, че в света на изкуството днес всичко подлежи на легитимация – особено ако попадне в полезрението на историческата наука.
И тъкмо защото финалните изводи са привилегия на историята на изкуството, смятам, че в рамките на тази освободена от научни ангажименти експозиция можем да си позволим формирането на една предварителна и частично нагласена представа за „недовършените творби“ на RASSIM®.

Иван Стефанов

Галерия ONE
представя
RASSIM® | Недовършени творби 2024-2007
15.05.2024 - 10.06.2024
Откриване: 15 май 2024 - 19часа, ул. "Дякон Игнатий" 1, София

Кариерата на художника в съвременния свят на изкуството зависи както от художествените качества, визуалните решения и концептуалните търсения в работата му, така и до голяма степен от нейното представяне и формирането на определена „аура“ около изключителния характер на произведението и на неговия автор. Тази стратегия e добре приета в контекста на българския неоконцептуализъм и в началото на XXI в. RASSIM® вече е сред известните български художници, участвал е в престижни международни форуми, включен е в западни издания за съвременно изкуство и е успял да превърне автора (т.е. себе си) във внимателно трансформирано или по-точно „коригирано“ произведение на изкуството. Зад тази добре полирана визитка на професионалния художник стоят много експерименти и разнородни технически условности, които поради преходния си характер обикновено остават в сянката на изведените проекти и завършените произведения. Затова може да се каже, че настоящата изложба представлява неконвенционално решение – тя включва недовършени и непоказани работи, започнати след 2006 г. в период, когато художникът търси формата на своето връщане към живописта след повече от десетилетие работа с т.нар. алтернативни медии, каквито са фотографията, видеото и инсталацията. В този ред на мисли двете широкоформатни платна, показани в изложбата - „Предпочитаното тяло“ (2007) и „Отделяне от тялото“ (2007), могат да се осмислят като централни за експозицията, защото са част от споменатата трансформация в работата на художника и са напълно непознати за публиката. Използваните акрилни бои и работата по подготвителни рисунки са нетипични решения за по-късните живописни серии на RASSIM® и затова дори да допуснем, че тези две картини са идейно продължение на проекта „Корекции“ (1998/1996), те са и свидетелство за новите в онзи момент формални търсения на художника. Тази преднамерена подмяна на медията откриваме и в най-разпознаваемата сред включените работи - „Автопортрет“ (2024/2015/1995), публикувана за пръв път като акция в списание „Изкуство/Art In Bulgaria“ през 1995 г. Освен че не споделя фотографския реализъм на оригиналното изображение, показаният автопортрет се отличава от другите му живописни интерпретации заради колажираната кинезио лепенка, знак за физическото натоварване върху тялото на художника.

Важен акцент от настоящата експозиция е и картината „Et in Arcadia ego“ (1630/2016) по Никола Пусен, която представя следващия период в работата на RASSIM® - от 2006 г. насам, художникът рисува с органични материали и натурални пигменти като урина, сол, изгоряло моторно масло, петрол и син камък. Независимо от точното композиционно репликиране на оригинала, тази творба от серията „Стари картини“ може да се отнесе към определението „недовършена“ поради ескизния характер на живописната ѝ разработка и по-свободното третиране на пластиката, фона и пренебрегнатата конкретика в детайла. Подобно приземяване на автора пред публиката е рядкост в съвременното изкуство, защото до голяма степен вече споменатата „аура“ произлиза от мистерията на гениалността, от скритата за всички зрители работа в ателието и от илюзията за почти неръкотворната перфектност – илюзия, поддържана от институционалните стандарти в света на изкуството. Ето защо този път не с жълтите ръкавици от корицата на списание, а с белите ръкавици и директно от ателието си RASSIM® провокира с един откровен поглед към недовършените и несъвършени, но внимателно съхранявани в продължение на години живописни произведения и подготвителни рисунки. Следва да поставим въпроса имат ли недовършените произведения легитимно място в изложбените зали или подобни опити са екзотика, ценна само за изследователите и тесните специалисти? На този институционален казус може да се даде принципно положителния отговор, че в света на изкуството днес всичко подлежи на легитимация – особено ако попадне в полезрението на историческата наука.
И тъкмо защото финалните изводи са привилегия на историята на изкуството, смятам, че в рамките на тази освободена от научни ангажименти експозиция можем да си позволим формирането на една предварителна и частично нагласена представа за „недовършените творби“ на RASSIM®.

Иван Стефанов
... Виж още | See MoreВиж по-малко | See Less

13/05/24