Добре дошли в “Sofia Art Galleries” – сайт на софийските галерии !
Тук ще намерите детайлно представяне на водещите галерии и музеи в град София.
Галерии и музеи
(случайно избрани)
Актуални изложби
(текущи и предстоящи изложби в София)
ГАЛЕРИЯ „ПАРИЖ“
представя
СТОЯН БОЖКИЛОВ
„ДВАМА“
изложба – живопис
17.09 – 01.10.2024г.
На 17.септември в празничния ден на гр. София и на християнските светици София, Вяра, Надежда и Любов, галерия „Париж“ ще открие своя нов изложбен сезон. Започва със самостоятелната изложба на добре познатия наивист Стоян Божкилов, който ще подреди дванадесет платна, повечето от които са новосъздадени, а някои са от личната му колекция.
Изложбата се казва „Двама“, тъй като всичките творби на Божкилов показват именно това – любовта между мъжа и жената. Във всяка една от тях ще срещнем неизменната прегърната двойка, която влюбено крачи през живота. Този свят на слялите се души и тела е винаги цветен, красив, топъл, уютен и много често е кръгъл. Кръгът е символ на вечността, на сливането в едно, там където началото и краят стават безкрайност, защото мъжът и жената се прилепят един към друг и стават една плът в пълния библейски смисъл. Винаги ще видим цветя в тези картини, благославящи ангели, щастливи магарета, овчици, кокошчици, кучета, и неизменния старец с бастун и книжка – символ на предстоящата старост, но и мъдрост.
В картините на Стоян Божкилов има много символика, философия и библейски препратки, т.е. многопластовост, която придава и необходимата дълбочина на неговите произведения. Това не са просто красиви влюбени хора, а цели светове, каквито всички ние носим в себе си. Невидимото за окото е много често видимо в картините на Стоян, защото небесното и земното са в съвършената си хармония именно заради спойката на любовта. “И така, остават тези трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.” (Кор.1 13:13) - казва св. апостол Павел.
И така, с благословението на светите Вяра, Надежда и Любов и майка им София, нека заедно да отбележим празника с една прекрасна изложба и да дадем началото на поредицата от невероятни експозиции, които сме подготвили до края на 2024г!
Изложбата може да се разгледа на живо както и онлайн в сайта на галерията:
gallery-paris.com/2024/09/16/stoyan-bozhkilov-dvama-izlozhba-zhivopis-2024g/
Галерия Vivacom Art Hall Оборище 5
представя
„ТриМа“
Мирослава Мерекьова, Марин Мерекьов и Александра Мерекьова
17 - 28 септември 2024
Творците Мирослава Мерекьова, Марин Мерекьов и Александра Мерекьова са наследници на Никола Вълчев – известен български художник, майстор на битовия пейзаж. Картините си показват заедно – като почит и признателност към предците си, развили таланта им, научили ги да се оглеждат и за невидимото.
Темите и стиловете върху платната, емоциите и състоянията, които пресъздават, са много различни, но и обединени от сюжети от детството на художниците – Алжир и слънцето, Ахтопол и рибата, манастири, цветя и птици, гръцки и хърватски острови, мечти и късчета фантазии.
Марин и Мирослава са брат и сестра, а Александра е дъщерята на Марин. И тримата творят в къщата на дядо си и родителите на Марин и Мирослава – Венета Вълчева Мерекьова, също художник, дъщеря на Никола Вълчев, и Никола Мерекьов, агроном и поет. Артистичен дом, построен през 1939 г., който винаги е бил храм на рисуването, на въображението, на непосредственото общуване и интелектуалните разговори.
Детството на Мирослава (р. 1969 г.) и Марин (р. 1968 г.) преминава сред картини, платна, бои и разговори за изкуство. И двамата помнят от най-ранните си години миризмата на бои и терпентин, чудото на цветовете и магията на пресъздадените образи. Родителите и дядо им успяват да ги вдъхновят да творят с удоволствие, а не по задължение, да бъдат наблюдателни, любопитни и търсещи красотата дори там, където трудно се забелязва.
Двамата завършват Висшия лесотехнически университет със специалност Ландшафтна архитектура и през 1995 г. основават една от първите български фирми в сферата на ландшафтния дизайн: Студио ДАЕЛ - Дизайн, Архитектура, Екология, Ландшафт. Разработките им се отличават с характер и почит към българската история и нейните допирни точки с културите на други народи. Най познатите и харесвани техни проекти в София включват кръговите кръстовища Лъвов мост и Телевизионна кула, зелената обемна фигура пред зала Арена Армеец, ЦУМ и околното пространство, множество столични булеварди. В чужбина представляват България през 2002 г. на световното изложение FLORIADE в Холандия, където печелят 3-то място, а след това получават втори награди на изложенията IGA (Германия, 2003 г.) и SHENZHEN (Китай, 2004 г.). И през всичките вече 30 години те продължават да рисуват.
И през всичките вече 30 години те продължават да рисуват.
Първата страст на Мирослава, повлияна от картините на дядо й, са пейзажите и старите къщи. След това идва безграничното и радостно възхищение от всички божии творения – птици, цветчета, пеперуди, гъсеници, скакалци. Тя не просто ги рисува – тя ги познава в дълбина, защото ги е изучавала, и чрез картините си сякаш разговаря с тях. В изложбата Мирослава представя храмове, градове, трамваи, морета, острови, образи, крави, кокошки, в увлекателен и колоритен разказ за неща видени, преживени и мечтани. Разказ, който е по детски искрен, шарен и пъстър.
От 2008 г. Марин рисува и дигитална карикатура, изработва плакати за театрални постановки, за професионални събития, илюстрира книги и списания. В последните години създава картини върху платно, вдъхновени от спомените за детството му (Гара Макреш, Ахтопол, реките Видбол и Арчар с много риба, Алжир, Видин, река Дунав) и православните манастири. Вълнуват го и най-малките детайли. В изложбата той предлага своя поглед към манастирите на Света гора и в подробности ни разказва за предмети от бита, за морета, риби, чепарета и морски тайни.
Дебютна изява в изложбата са картините на Александра. Родена през 1998 г., тя от малка рисува, като първите й платна са, разбира се, стените вкъщи. Родителите й не само не я упрекват, а я насърчават, като баща й рисува заедно с нея. Александра завършва интериорен дизайн в IED – Милано, мотивирана и подкрепена от майка си Юлияна, която също е дизайнер.
Галерия СТРУКТУРА
представя
КОНСТАНТИН ЗЛАТЕВ. PEACE BY PEACE
Куратор: Мария Василева
17 септември - 12 октомври 2024
Откриване: 17-ти септември, вторник, 18:00 - 21:00
Заглавието на изложбата е парафраза на английския израз “piece by piece” (в превод – част по част, стъпка по стъпка). То коментира смисъла на всяко малко действие, което би отдалечило човечеството от глобална военна катастрофа. Вдъхновено е и от серията творби „Търговски мъниста“, занимаващи се с историческото минало и като че ли с неизбежната повторяемост на събитията. Броеницата от железни бомби “Prayer Beads” („Молитвени мъниста“), 2016, най-добре илюстрира посланието на изложбата и се превръща в знак на разрушената вяра, изгубените илюзии и напразните молитви.
Константин Златев се занимава с проблемите на насилието като израз на политическа доминация, териториално преразпределение, икономически фактори или религиозни конфликти от доста време, като изследва различните му проявления през епохите. Представената колекция е създавана в периода след 2010 г. и носи общото название „Ахимса (Не наранявай)“. Според автора, основната концепция произтича от наблюдението, че човечеството влага най-добрите си технологични ресурси и научни усилия в изобретяването на оръжия и методи на агресия, които неизбежно водят до самоунищожение. Създадени от части, наподобяващи на военен арсенал, произведенията коментират проблема с въоръженото насилие в обществото и заплетената сложност на световната оръжейна индустрия и търговия.
Галерия МИСИЯТА
представя
„Haute couture – Haute soudure“
изложба на Живко Седларски - български творец, живеещ във Франция
Дати: 16 септември – 4 октомври, 2024 г.
Откриване: 16 септември 2024 г., 18:30 ч. - ул. Александър Жендов №2
Галерия „Мисията“ към Държавния културен институт има удоволствието да бъде домакин на дългоочакваната самостоятелна изложба „Haute couture – Haute soudure“ на световно признатия българо-френски скулптор Живко Седларски. Експозицията ще се състои от 16 септември до 4 октомври 2024 г. и ще представи най-новите творби на твореца, известен със своите уникални скулптури, които обединяват изкуството на модата с майсторството на скулптурата.
Живко Седларски, роден в Елхово – България, син на известния живописец Кольо Седларски, започва своя творчески път през 1987 г. През 1977 г. завършва Техникума по керамика и стъкло в София, а през 1989 г. – Националната художествена академия. Специализирал е скулптура в Художествената академия в Берлин, Германия. През годините неговите произведения намират място в музеи, галерии и частни колекции в България, Франция, Белгия, Германия, Испания, Швейцария, САЩ, Ливан, Китай и други страни по света. През 2019 година в Монте Карло негови произведения са показани заедно с творби на великите художници на Ренесанса - Рубенс, Тинторето и Тиеполо. Седларски е известен като „рицарят на стоманените дами“, поради своите скулптури, които представляват „мода, която не се облича“.
Изложбата „Haute couture – Haute soudure“ е израз на дългогодишното изследване на Седларски върху темата за жената като символ и източник на енергия, форма и изящество. Вдъхновен от модните дефилета в Париж, Милано и Ню Йорк, художникът създава скулптури, които са не само обекти на изкуството, но и символи на дуалистичната природа на жената – едновременно нежна и силна, войнствена и деликатна. Произведенията на Седларски се отличават със своя изтънчен минимализъм и усещане за кинетичност. В тях се преплитат противоположни качества, които подчертават уникалността на женската фигура. Скулптурите са създадени от различни материали като метал, смола, мед, дърво, бронз и гранит, които взаимно се допълват и кореспондират, създавайки богатство на образите и усещане за цялостност.
Изложбата ще бъде открита от изкуствоведа Борис Данаилов. По време на откриването ще се състои и премиерата на едноименния триезичен албум за Живко Седларски – „Haute couture / Haute soudure, Zivko Sedlarski, ART“.
Събитието се реализира в партньорство с Посолството на Франция в България и Френския институт. Медиен партньор е Българската телеграфна агенция.
Изложбата може да бъде посетена от понеделник до петък, между 10:00 и 17:00 ч.
Художествена галерия "ДЕЧКО УЗУНОВ"
представя
Програма ПОКОЛЕНИЯ
ГЕОРГИ БАЕВ
Хоризонти
100 години от рождението на художника
13 септември - 13 ноември 2024
Изложбата „Георги Баев. Хоризонти“ е част от програма „Поколения“ на Художествена галерия „Дечко Узунов“, филиал на Софийска градска художествена галерия, която има за цел да популяризира живота, творческото и преподавателската дейност на големия български художник Дечко Узунов. През 2024 се навършват 100 години от рождението на Георги Баев (1924–2007) – един от най-талантливите ученици на Дечко Узунов. По този повод Софийска градска художествена галерия представя експозиция с живописни творби на художника, създадени в периода на 60-те, 70-те и 80-те години на ХХ век, част от колекцията на галерията.
Житейският и творческият път на Георги Баев са свързани с родния Бургас. Той прекарва целия си живот в града, като неизменно обвързва творчеството си с морския хоризонт. В пейзажите на Георги Баев хоризонтът е отвъд мястото, на което небето среща морето. Той е онази линия, която разделя, събира, отваря пространство, пренася в различно състояние. Изключително продуктивен, неговото творчество достига до зрял етап още през 60-те години, като творбите му се характеризират с плътна живописна мазка и осезаемо предпочитание към студените тонове.
Георги Баев (наричан Джурлата) завършва Бургаската мъжка гимназия в родния град, където негов учител е Петко Задгорски. Съсед и близък негов приятел е Генко Генков, който го убеждава да кандидатства в Художествената академия в София. Приет е специалност „Живопис“ в класа на проф. Илия Петров и проф. Дечко Узунов.
Още при завършването на Художествената академия през 1949 г. Георги Баев става лауреат на VI Световен младежки фестивал, Москва. По-късно, през 1961 г., получава сребърен медал на емблематичната за развитието на българското изкуство Първа младежка национална изложба в София. Първата си самостоятелна изложба в София и Бургас организира три години по-късно – през 1964, която е последвана от изложби в Лондон през 1972 и Будапеща през 1973 и от още множество експозиции в страната и в чужбина. Участва и в редица общи, национални и международни изложби. Носител е на престижната награда „Готфрид фон Хердер“ на Виенския университет, връчена му през 1986 г.
Творчеството на Георги Баев е белязано от опожаряването на ателието му през нощта на 12 юни 1983 г., когато той гостува в предаването „Всяка неделя“, излъчвано по Националната телевизия. В резултат от пожара изгарят напълно или частично над 250 творби, по-голямата част от зрялото му творчество.
В рамките на изложбата посетителите ще могат да видят филма на Недялко Йорданов „Георги Баев – Джурлата“ (1989).
Галерия СЕРДИКА
представя
Пепа Николова - ПЕША
„ГОРАТА, която създадохме?“
дебютна самостоятелна изложба
13.09 – 05.10.2024
Откриване: 18:30 – 21:30 часа, Галерия "Сердика" (обновената част на Женски пазар)
Пепа Николова - Пеша, макар и не широко известна в художествените среди, има богат опит като сценограф и костюмограф, работейки повече от 30 години в театъра и киното. През този период тя е създавала костюми и декори за други сценографи и костюмографи, но сега, на 54 години, решава да излезе на преден план със своя първа самостоятелна изложба, която изследва теми като устойчивост и влиянието на човека върху природата.
„ГОРАТА, която създадохме?“ представя „дървета“, изработени от рециклирани тъкани, събрани през годините на нейната работа в театъра и киното. Тези тъкани са трансформирани в впечатляващи текстилни творби, която размиват границите между художествената галерия и омагьосаната гора. Вътре в тази текстилна гора, посетителите ще могат да разгледат разнообразни произведения на изкуството, които отразяват визията на Пепа Николова за творческа повторна употреба на материали.
„За мен тази изложба е личен връх в кариерата ми“, споделя Пепа Николова. „След толкова години работа зад кулисите, е вълнуващо да мога да представя своя собствена визия и да покажа какво може да се постигне чрез устойчиви практики.“
Основни послания на изложбата:
• Устойчивост: Насърчаване на размисъл върху влиянието на човека върху околната среда и необходимостта от разумно потребление.
• Повторна употреба и пренасочване: Демонстрация на творческия потенциал на рециклираните материали и тяхната трансформираща сила.
• Баланс с природата: Напомняне за важността на хармонията между човека и природата.
„ГОРАТА, която създадохме?“ е визуално интригуваща и провокираща размисъл изложба, която обещава да предизвика важни разговори за устойчивостта и връзката ни с природата, докато демонстрира магията на рециклираните материали.
За художничката:
Пепа Николова е дългогодишен опит в театъра и киното. След повече от 30 години работа зад кулисите, тя представя своята първа самостоятелна изложба разкривайки своята лична артистична визия.
Текст: Валентин Бакърджиев
Гьоте-институт България
представя
ДОРИ НЕЩО ДОБРО НЕ Е ТОЛКОВА ДОБРО,
КОЛКОТО НИЩОТО
Изложба на Желко Терзиев
12.09. – 03.10.2024 г.
Гьоте-институт България - ул. „Будапеща“ 1, София
След кратка лятна пауза Гьоте-институт България открива втората половина на тазгодишната си културна програма с изложба на художника ЖЕЛКО ТЕРЗИЕВ.
„Дори нещо добро не е толкова добро, колкото нищото“ 1 ще може да бъде видяна в галерията на института между 12-и септември и 3-ти октомври, а откриването е на 12-и септември, от 18:30 часа, на ул. „Будапеща“ 1.
Основният въпрос, който Желко Терзиев изследва в рамките на това творческо търсене е – можем ли да направим паралели между съвременното изкуство и Дзен?
Въпреки всеобхватността на така формулирания въпрос, авторът няма за цел съпоставянето на всички техни характеристики една по една, а предимно на една, но отличителна черта. Именно склонността или неразделната част от философията и на двете към използването на противоречие или парадокс, като метод за обяснение и разбиране на феномените около нас или на това, което наричаме реалност.
Оттук не по-малко интересен изглежда въпросът за съпоставяне на двете системи по използваните противоречия в тях. Но онова, което е още по-интересно, е ефектът от използване на противоречия при едната и при другата система.
Накратко, как е възможно след придържане към еднаква или близка методология да отключи напълно противоположни ефекти? Как с подобна методология на ирония и противоречие могат да се възприемат противоположно различни цели?
В единия случай изненадата и объркването могат да провокират възприемането на дълбинни разбирания, състояния, определяни като – „Просветление“, постигане на „Сатори“, разбирано, като път към Истината, така и самата Истина.
В другия случай отключват ефект за край на изкуството или „демонтаж на реалността“, ако погледнем чрез анализа на Бодрияр за абстрактното изкуство – „Парадоксът на абстракцията се състои в това, че „освобождавайки“ обекта от ограниченията на фигуративността, за да го върне към чистата игра на формата, тя приковава обекта към една скрита структура, една по-строга, по-радикална обективност от обективността на подобието. Тя се стреми да свали маската на подобието и фигуративността, за да достигне до аналитичната истина на обекта. Под егидата на абстракцията парадоксално се движим към още по-голяма реалност, към разкриване на „елементарните структури“ на предметността, с други думи към нещо по-реално от реалното.“
1 Дзен-поговорка
Галерия Little Bird Place
представя
ОТ ВОДА - КАМЪК
изложба на Теодор Генов
10.09.2024 - 27.09.2024
В „От вода – камък“, Генов разглежда влиянието на глобалната климатична криза върху природните ресурси, като изследва теми като водата, сушата и камъка. Художникът създава поредица от рисунки и произведения върху мраморни плочи, които представят размисли върху водните ресурси и тяхното нерационално използване, както и сушата, която застрашава природата и хората.
„Проектът се зароди от невъзможността да осъществим резиденцията в село Лещен поради липсата на вода това лято,“ казва Теодор Генов. „Вместо това се фокусирах върху изследване на сушата, безводието и камъка, като символ на времето и промяната.“
Творбите в изложбата са разделени на две основни теми – в първата част се разглеждат въпросите за водата и нейната жизнена необходимост, докато втората част изследва връзката между камъка и сушата. Изложбата провокира дискусия относно ролята на природните ресурси в нашето бъдеще и представя уникалния суров стил на Генов, който съчетава анимационна графика с философски и екологични идеи.
Изложбата се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма „Създаване“.
Галерия АРТЕ
представя
НАМИБИЯ - ХОРАТА
ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА – ЖИВОПИС
САНДРО АРАБЯН – ФОТОГРАФИЯ
11 до 24 септември 2024
Вернисаж – галерия Арте на 11 септември от 17.00 до 20.00
Успоредно с изложба на Шипка 6 „Намибия – природата“.
Откриване на 9 септември от 18.30 часа.
РОЗОВИ ПЯСЪЦИ Ако изобщо има случайности в нашия живот, то ние отидохме в Намибия именно така - случайно. После, в рамките на 2 месеца заминахме и втори път. Пътувахме заедно със сина ми. Ще пиша в първо лице, ед.ч., защото е възможно усещанията ни с него да се разминават, въпреки, че по-скоро мисля обратното. Още в началото знаех вътрешно, че трябва да запазя в картини (не само в снимки) това усещане за величието на природата и се надявам с поредица от изложби проектът ни да стане по-всеобхватен и по-смислен. Изложбата през февруари в галерия "Пролет"беше самостоятелна, но сега двамата със Сандро предприемаме едно малко рисково начинание, съчетавайки живопис и фотография. Даже разделяме на две експозициите - "Намибия/природата" на "Шипка"6 /9 септември 2024/ и два дена по-късно - "Намибия/хората" в галерия "Арте"/11 септември 2024/.
Това, което видях, изпитах и преживях там беше неочаквано, въпреки предварителната ми информация. То беше напълно ново за мен и всъщност - любов от пръв поглед. Силна, въздействаща красота и странност, които те карат да преосмислиш всички предишни представи и клишета. Не е възможно да се опише с думи онова очакване да се разсъмне в пустинята Намиб, за да се сблъскаш с абсолютната, нереална красота на розовите пясъци - перфектни в природната си геометрия, с резките светлини и тъмно сини сенки, трудно е да изразиш смайването си и пълнотата на усещането пред безкрая, тамошната широта и съвършенството на земните форми и желанието да задържиш мига, преди светлината да промени пейзажа, буквално за минути... Катеренето и издигането до върха на 300-метрови, огромни дюни, тъмночервените до абсурдност пясъци до океана, архаичните каньони и необитаеми планини, племената, до които се докосваш истински - екзотични за нас и напълно автентични все още, стадата тюлени и езерата, порозовели от колонии фламинго, нощното небе с ярък Млечен път и звезди в непознати конфигурации, надвиснали над теб сякаш на пластове, неизброими... дивите животни, разхождащи се из места , съществуващи от момента на сътворението си и останали непокътнати досега... Всичко това е нещо, което ни кара, даже изисква да поставим себе си на полагаемото ни се място - мънички прашинки, обитаващи закратко големия свят. Бихме могли и трябва да му засвитетелстваме поне нашата възхита и любов, поне това! В Намибия ти се иска да удължиш даденото ти време живот и да успееш пак да видиш тази безмерна красота. Но даже да не ми е писано да стоя отново, безмълвна сред дюните, даже да не успея повече да бъда зрител и участник в този грандиозен спектакъл, знам, че спомените ми за това място ще ме съпровождат до края. В Намибия сякаш се връщаш там, откъдето е започнало всичко на Земята. Преживяванията по онези земи са някак много дълбоки, архетипни. Истински! Извън безусловната красота, ти по особен начин се сблъскваш със самото Сътворение, незавоалирано и незацапано от цивилизационен прах. То и затова е толкова силно това място! Видяхме мъртви тюлени по брега, някакви тъмни скулптури, зловещи, но и умиротворени. Вълните ще ги приберат... Живите бяха до нас и със нас, издавайки невероятни, радостни звуци, които те карат да се усмихваш. Един от тях дойде до мен и легна на гърба ми...как се забравя това? Жените и децата от племето Химба, с техните дрехи и украшения и с оранжевите им, намазани с глина коси - излъчващи първичност, но и достойнство... и очите им - някак златисти, особено на бебетата, живи и хипнотични! Племето Хереро - друг невероятен свят - толкова красиви в цветните си, дълги рокли на фона на пустинните планини, че изглеждаха като персонажи от пиеса, създена от необуздана фантазия. Каньоните и скалите - мощно нагънати, безлюдни, страшни и омайващи едновременно... Залезите - като никъде другаде, обагрящи в кармин всичко и изгревите - оранжев блясък, разрастващ се в чиста, жизнена светлина...Абсолютно невъзможно е да бъде нарисувано всичко това! Художникът ( или поне при мен е така) е изправен пред неравна битка с природата, обречен да я загуби. Но въпреки всичко тръгваш да си мериш силите с нея, някак не успяваш да се откажеш. Не можеш, а и не трябва да си буквален в пресъздаването и, но пък ти е трудно и да я трансформираш по твоему, защото ще я лишиш от нейната мощ и автентичност. Много, много трудна задача! Опитвам се да предам в картините си своето огромно възхищение от земята на Намибия и от духа на мястото, от неговата безкомпромисна красота и сила, но...трябва да вдишате въздуха там, да изпиете едно страхотно кафе и да изядете парче топъл щрудел в последната бензиностанция преди пустината, да пропътувате дълги часове, обвити в бял прах до някое жадувано място и едва тогава да усетите поне малко тази страна. Едва тогава.... А аз ще продължа да се боря с нея и най-вече със себе си! Фотографиите на Сандро са забележителни. Наложи се да се избират кадри от общо над 12000... Искрено съжалявам, че огромно количество от тях няма да могат да бъдат показани, поне сега. Те съдържат всичко онова, което прави светът ни, а и животът ни, да изглеждат съвършени. Не просто красиви, а наистина съвършени! Понякога - нереални отрязъци от природата, силни и първични, друг път - игра на плавни и хармонични светлини и сенки, пясъчни гънки в музикален ритъм и абстрактната фактура на пустинята, само моменти или пък вечност... И хората! Честни, искрени кадри, без промяна на истиността, без разкрасяване и преднамереност, фотографии - документи. Просто възможният Рай. Десислава Минчева, 2024
* ТОЗИ ПРОЕКТ Е РЕАЛИЗИРАН С ФИНАНСОВАТА ПОДКРЕПА НА МИНИСТЕРСТВОТО НА КУЛТУРАТА.
Галерия НЮАНС
представя
Кристина ВЪТОВА
“(Не)сигурност”
живопис
10 септември – 28 септември 2024 г.
Галерия "Нюанс" с удоволствие Ви кани на изложбата на талантливата художничка Кристина Вътова, известна със своите вдъхновяващи творби, които изследват крехкостта и силата на човешкия живот.
С настъпването на есента често присъства страх от промяната, когато дългите летни дни отстъпват място на прохладните и по-кратки дни. Летните радости бавно се отдалечават, а новият сезон ни предизвиква да се изправим пред нови неизвестности.
С фокус върху нежността на съществуването, Кристина Вътова изразява красотата на преходността. Изложбата разкрива вътрешните търсения на художничката, вдъхновена от стремежа на човека да съхрани себе си в свят, изпълнен с неопределеност. Тя разглежда начина, по който изграждаме защитни бариери около нашите уязвими части, опитвайки се да запазим целостта на своя вътрешен свят. За своята изложба Кристина споделя:
“Една от главните цели на всеки от нас. През целия си живот се стремим към сигурна работа, сигурен дом, сигурна връзка, сигурно приятелство, подсигурени старини…
Възможно ли е човек да достигне сигурността като състояние или самото чувство ни е достатъчно? Има ли изобщо нещо сигурно в този живот, освен това че в един момент свършва?
Опитвайки се да съхраним максимално дълго тленното ни същество сме способни да "опаковаме" в защитни балончета всяка чуплива част от себе си. Предпазваме крехките си компрометирани фрагменти, които са ни предавали веднъж и трупаме пластове върху все още здравите и незасегнати. Изграждаме живота си като един огромен балон, в който се стремим да не допускаме нищо остро и ръбато, което може да го спука.
Но използвайки толкова много предпазни средства и способи не ставаме ли още по-крехки и уязвими? Не е ли по-добре да се сблъскваме директно с ръбовете, докато ги загладим, отколкото да се надяваме, че острият връх няма да пробие защитата ни и да ни повреди? Ако просто се пазим от всичко лошо, реално не правим нищо добро… Нужно е да се порежеш, за да видиш как заздравяваш. Нужно е да се счупиш, за да успееш да се събереш. Нужно е да се калиш, за да усетиш истинското чувство на сигурност. Състояние, в което нищо не може да те нарани.”
Галерия ВАСКА ЕМАНУИЛОВА
представя
Женска природа. Юдит Рита Рабоцки
10 септември – 10 ноември 2024 г.
Откриване: 10 септември, вторник, 18 ч. | Галерия „Васка Емануилова“
Изложбата „Женска природа“ на Юдит Рита Рабоцки е представена паралелно в две пространства – на Галерия „Васка Емануилова“ и на Институт Лист – Унгарски културен институт.
Отправна точка в произведенията на унгарската скулпторка е женската природа и женското тяло.
Седем тела, изработени от рециклиран материал, постепенно навлизат сред керамичните фигури от постоянната експозиция на Васка Емануилова. Паралелът между двете авторки с почти сто години дистанция помежду им създава особена хореография и ритъм в пространството на музея.
Раздвижени, самовглъбени, откъснати от света наоколо, впили поглед в отражението си в огледалото, тези фигури се намират в свое пространство помежду, където женствеността се люлее неудобно между примамливо-сексуалното и заплашителното. Сякаш са застинали, огънати, в полет, в гърч, като че ли довършват онзи разказ за жената, започнат от Васка Емануилова.
В изложбеното пространство на Институт Лист – Унгарски културен институт е представена серията „The Mysterious Object of Desire“ (Мистериозният обект на желанието) на Юдит Рита Рабоцки, в която стереотипите на женствеността са изпразнени от съдържанието си и са обгърнати в железни доспехи. Тук тялото липсва, но жената присъства отново, също толкова силно и нееднозначно. Деликатното дантелено бельо и корсети са в сблъсък с материала и неговата непроницаема издръжливост.
Образът за жената, която носи своята женственост като бойно защитно покритие, не е нов, но в ръцете на Юдит Рита Рабоцки той добива силата на знак едновременно изящен и многопластов, като засяга и много обществени стигми, които тежат като желязо върху феминистичните идеи.
Диалогът между двете пространства и двете авторки проследява не само формалното развитие на съвременната скулптурата и концепцията за женското тяло, но изважда тези теми във фокуса на внимание, като използва най-вече контраста в материалите, формата и посланията.
***
На 11 септември, сряда, 18 ч., в рамките на изложбата ще се проведе среща разговор с Юдит Рита Рабоцки в пространство на Институт Лист – Унгарски културен институт, по време на която тя ще сподели повече за своята работа.
***
Юдит Рита Рабоцки (р. 1979) е художничка, родена в Егер, Унгария, където в момента живее и работи. Учила е в Унгарскта академия за изящни изкуства, отдел по скулптура, с преподаватели: Zoltán Karmó, Pál Kő. Членства: Асоциация на унгарските творци (MAOE), Дружество на унгарските скулптори. Има множество институционални изложби и участия, сред които: MANNER, Изложба с Атила Мата в G13 Gallery, Будапеща (2010 г.); FLESH, Bur Gallery, о-в Магрит (2011 г.); Luca-chains, Karinthy salon, Будапеща (2011 г.); RAVEL, изложба в Унгарскта академия за изящни изкуства, Будапеща (2013 г.); KIDS, Полски културен институт, Будапеща (2014 г.); Raiffeisen Gallery, Будапеща (2015 г.); Rautakissat/ Ironcat, Balassi Institute, Хелзинки (2016 г.); The Queen, Nest Gallery, Будапеща (2016 г.); The Origin of the World, Център за архитектура Будапеща FUGA (2018 г.); Judith, Градина на Музея за керамика „Маргит Ковач“, Сентендре (2018 г.); The Object of Desire, Fészek Gallery, Herman-hall, Будапеща (2020 г.); VASÉNEK, Институт за съвременни изкуства GODOT, Будапеща (2021 г.); VASRA VERVE, B32 Gallery, Будапеща (2023 г.). Част от последните ѝ групови участия: „Statek Robinsona“ Muzeum Architektury we Wrocławiu, Полша (2019 г.); Living Collection, Унгарска национална галерия, Будапеща (2019 г.); The Free Game / II. National Salon of Fine Arts, Kunsthalle, Будапеща (2020 г.); Artus residents exhibition, Nádor Gallery, Печ (2021 г.); LIÁN, MKE Barcsay Hall, Будапеща (2023 г.); Essentia Artis, Pesti Vigadó, Будапеща (2023 г.); Blue Velvet, Gallery Max, Тьорьокбалинт (2023 г.); Young Hungarian Contemporaries, Ausstellungbrücke, Санкт Пьолтен, Австрия (2024 г.); Freiraum 2024, Open Air Exhibition, Голс, Австрия (2024 г.).
Има участия в различни резиденции и е наградена с индивидуални стипендии и отличия: 16th Winter Exhibition of Miskolc Prize (2001 г.); The Award of the Carmen Würth and Reinhold Foundation (2003 г.); Barcsay Anatomical Prize (2004 г.); Diploma Prize of the Hungarian Artists Association (2007 г.); 55th Autumn Exhibition of Hódmezővásárhely Prize; Junior Prima Prize (2008 г.); 37th Summer Exhibition of Szeged Prize; Artist in residence at Atelier Vienna (2013 г.); Hungarian Academy of Arts Scholarship for Young Artists (2016 г.); Fourth Sculptor Biennial Prize (2017 г.); Hungarian Academy of Arts Scholarship Program (2019 г.); Support of the Hungarian Academy of Arts Popularization Program (2024).
Галерия ONE
представя
Петър Георгиев - РЕЙ
"Преодоляване"
самостоятелна изложба
10.09.2024 - 29.09.2024г.
Откриване : 09. септември/ понеделник 2024 - 18:00 ч.
„Преодоляване" е покана за вътрешно пътуване и изследване на необятността на духовното и творческото пространство. Тази изложба призовава всеки от нас да се свърже с дълбоките слоеве на своето същество и да открие магията на невидимите светове, които обитаваме в нашето въображение, където духът е свободен да се движи без ограниченията на времето и пространството, едно астралното пътуване като форма на трансформация и лично израстване.
Изкуството на Петър Георгиев - Рей е пътуване и символ на стремежа ни да открием нови хоризонти в себе си и в заобикалящия ни свят. Преодоляването в този контекст не е само физическо, а и духовно – излизане извън границите на познатото, за да открием и осъзнаем безкрайните възможности на човешкото съзнание.
За него Д-р Паскалин Куедлиг, изкуствовед и директорка на галерия “Студио 261”, казва:
Поливалентният артист Петър Г. Рей ни показва в картините си един фастантичен и мистериозен свят сътворен от оригинални биоморфни форми. Плуващи в пространството върху цветни еднотонови фонове, тези елементи нарисувани с впечатляваща триизмерност, провокират у зрителя усещане за скорост и космологично осъзнаване на безкрайно голямото и на безкрайно малкото.
Петър Г. Рей е без съмнение артистът, който използва акрилната боя върху платно, по начин изключително иновативен за своето време. Чрез абстрактно-експресионичен език, той дава нов тласък напред в развитието на съвременното изкуство.
Петър Г. Рей е и откритие на Кенуърт Мофет ( куратор в музея в Бостън ). Той определя неговото творчество като постмодернизъм, вдъхновен от Джаксън Полък, но също и от биоморфния сюрреализъм на Масон, Матта и Ернст.
В тази изложба представяме картини, които черпят вдъхновение от биоморфния сюрреализъм и неговата способност да трансформира реалността в нещо ново и неочаквано.
Творбите в тази колекция изследват границите на въображението, като представят фантастични същества и форми, които изглеждат живи и дишащи, въпреки че не съществуват в познатия ни свят. Художника използва меки, криволинейни форми, напомнящи за биологични структури, корали, водорасли и други природни елементи, за да създаде сюрреалистични композиции, които са едновременно странни и красиви.
Тези картини не са просто абстрактни; те са живи метафори, които изразяват сложността и взаимовръзките на естествения свят, както и нашите собствени вътрешни светове. Те предизвикват зрителя да се потопи в една вселена на визуални метафори и асоциации, където реалното и въображаемото се сливат в едно.
За автора:
Петър Георгиев - Рей е роден през 1963 г. в Перник. През 1987 г. изавършва ВИТИЗ, актьорско майсторство. Играе две години във Врачанския театър. През 1989 получава Втора награда на Националния преглед за драма и театър, за ролята на Лило, в пиесата "Суматоха" на Радичков (реж: Бина Харалампиева). През 1991 г. емигрира в Канада. Там написва стихосбирката "Гвоздеи Кръстни" и романите "Мислителят или Насаме с един живял", "Пътят" и "Планината". Също и пиесата "Светлината, която мами". През 2000 г. започва да рисува. Оттогава досега е участвал в повече от 50 индивидуални и групови изложби в Канада, САЩ, България, Франция.
Изкуството на Петър Георгиев Рей съчетава елементи от абстрактния експресионизъм и сюрреализма, създавайки уникални визуални разкази, които изследват границите на реалността и фантазията. Неговите картини често включват органични форми, наподобяващи природни структури като корали, растения и клетъчни организми, което създава усещане за непрекъснато движение и живот.
Изкуството на Петър Георгиев Рей представлява едно уникално изследване на човешката психика и нашата връзка със света. Чрез своите картини той успява да създаде пространство за размисъл и съзерцание, което позволява на зрителя да се свърже с дълбоките пластове на своето съзнание и да открие нови измерения на въображението и реалността.
Рей използва разнообразие от техники и материали, за да постигне текстурирани и многопластови ефекти в своите произведения. Неговият стил се характеризира с интензивни цветови палитри и контрасти, които засилват емоционалния и визуалния ефект на творбите му. Чрез използването на различни форми и линии, той успява да създаде композиции, които съчетават хаос и хармония, ред и безредие.
Вдъхновението на Петър Георгиев Рей идва от разнообразни източници, включително природата, науката, философията и личните му преживявания. Неговите произведения често отразяват сложността на човешкото съзнание и взаимоотношенията ни със заобикалящата ни среда. Той се стреми да предаде чувство на удивление и мистерия, като ни приканва да се замислим за нашето място в света и връзката ни с него.
Работата на Рей също е повлияна от някои от големите имена в съвременното изкуство и сюрреализма, като Жоан Миро и Макс Ернст. Въпреки това, неговият стил е уникален и лесно разпознаваем, благодарение на неговата способност да съчетава различни техники и влияния по оригинален и иновативен начин.
Десислава Зафирова, куратор