Добре дошли в “Sofia Art Galleries” – сайт на софийските галерии !
Тук ще намерите детайлно представяне на водещите галерии и музеи в град София.
Галерии и музеи
(случайно избрани)
Актуални изложби
(текущи и предстоящи изложби в София)
Галерия за съвременно изкуство HOSTGALLERY
Прес-съобщение
“Eleven” – Изложба на единайсет български авторки в HOSTGALLERY
30 ноември 2023 г. – 30 януари 2024 г.
Откриване: 30 ноември, 18:00 – 20:30 ч.
Разговор с участниците: от 18:30 ч.
В последния ден на ноември, към края на изтичащата година, поставяме начало на една много емоционална и изцяло женска изложба.
Единайсет безспорно ярки със своето артистично присъствие български авторки ни потапят в изключително любопитен колективен диалог за изкуството и за света.
На фона на отминаващата година, заредена с прекомерна доза несигурност и дисхармония, правим опит за балансиране – нещо, което жените имат силата да постигат привидно с лекота, смеем да твърдим.
С настоящата изложба опитваме да намерим липсващия детайл, който все не достига, за да доведем до съвършенство нещата и да изпълним желанията си до край.
- Вратата на стаята често остава открехната, светлината се промъква през процепите на драпериите, домът не е напълно уютен, някой винаги отсъства, пътят остава неизвървян, времето не е достатъчно...
Животът тече по своя предопределен начин, като жива златна река, виейки се между крайъгълните камъни на изтичащата година, с брегове замръзнал лед.
Едно изчезва, а друго се появява и в това стремглаво житие имаме нужда да открием повече хармония и надежда в живота.
Поканихме за участие в изложбата единайсет жени, чиито имена са знакови за артистичната сцена в България, като творческият път на някои от тях е свързан с Австрия или Франция:
Ангелика Радева (BG), Василена Ганковска (AT/BG), Гергана Табакова (BG), Десислава Унгер (AT/BG), Ивелина Иванова (BG), Иглика Христова (BG/FR), Калия Калъчева (BG), Нора Ампова (BG), Рада Якова (BG), Росица Гецова (BG), Стела Василева (BG).
С голямо любопитство очакваме разговора с тях за изкуството, за живота, за съвремието ни и за всичко, което се превръща в крайъгълни камъни по пътя им.
Заедно с кратката ни дискусия публиката ще има възможност да види прекрасни арт обекти, живопис в изящни малки форми и обемни картини в пространството, финни рисунки с много силна емоционална история, както и прекрасни видео творби.
Част от произведенията са специално създадени за изложбата и ще имаме удоволствието да видим за първи път.
Успехи
Бул. „И. Е. Гешов“ 102 (вътр. вход), София
Адрес на галерията няма ли?
Галерия Арте представя юбилейна изложба на МИЛКО БОЖКОВ
РЕТРОРЕПРО – II
от 30.11. до 10.12.2023
Откриване на 30.11.2023 от 18.00 часа
Изложбата е съпътствана от луксозен албум, който проследява творчеството на Милко Божков от ученическите му години до днес. Официалното представяне на книгата е на 29 ноември в СГХГ от 18.00ч. В изложбата в галерия Арте са включени едни от най-знаковите картини на Милко, които сега имат нов живот чрез нова техника за художника: върху Giclée принт Божков дорисува с маслен пастел, акрилни бои, акварел, цветни моливи, туш и др. Ще видите: „Реквием – на А. Тарковски“, портрет на Стоян Цанев/“И гледа в прозорците ми нощта“/, серията Италия, абстрактните му картини – „Пеперуди и светулки“, „Есенно равноденствие“, „Хайку“ и др.
Giclée арт принтове
"Giclée" е общоприет термин, описващ висококачествени принтове на художествени произведения или фотографии, използвайки професионален мастилено-струен печат върху архивни материали (100% памук или др.) и архивни пигментни мастила.
Ако приемем, че изображението е от качествен цифров източник, giclée отпечатъкът ще има изключителна яснота и фантастична дълбочина на цветовете, далеч надминавайки качеството на стандартен фотографски или литографски печат. За да се осигури оптимално възпроизвеждане на печат, всяко изображение е индивидуално цветово балансирано и коригирано, за да съответства точно на оригиналното произведение по отношение на тона, яснотата и детайлите.
За напълно идентичното възпроизвеждане на художествени произведения използваме най-качествените архивни 100% памучни хартии на Hahnemühle.
Giclée арт принтовете на картини на Милко Божков са отпечатани с EPSON Sure Color PROFESSIONAL принтер, с резолюция 2.400 dpi и 12 цвята пигментни архивни мастила UltraChrome PRO, възпроизвеждащи изключително ярки и точни цветове, върху 350гр. / 100% памучна хартия Hahnemühle Museum Etching. Комбинацията от архивни пигментни мастила с архивна 100% памучна хартия позволява създаването на Giclée арт принтове с музейно качество, които запазват напълно оригиналните си цветове минимум 150–200 години.
В допълнение към изключителното качество на принтиране, Милко Божков собственоръчно е дорисувал някой елементи върху памучната основа на принта, а на места е добавял нови, като за целта използва маслен пастел, акрилни бои, акварел, цветни моливи, туш и дори везмо, превръщайки по този начин всички дорисувани принтове в напълно нови оригинали, с доразвити и обогатени първоначални идеи. /Методий Петриков/
Мисля, че винаги в изкуството си Милко Божков е изобразявал местата и състоянията, които са му носили хармония и в които се е чувствал щастлив. От самото начало той визуализира представата си – осъзната или интуитивна, конкретизирана или абстрактна – за своята лична Аркадия (с това име са назовани немалко негови картини и графики)... Изкуство, в което с удивителна мъдрост смесва, съпоставя и интерпретира времена, култури, естетически, морални и философски категории. В него, с неизчерпаемите преображения на формата той сякаш събира разпилените, но все още живи територии и оцелели свидетелства на чистия, универсален дух.
Затова, когато съзерцавам изкуството на Милко Божков, се връщам към онази красива, мистериозна фраза : Et in Arcadia ego! („И аз бях в Аркадия!“) /Румен Серафимов/
Творбите на Милко Божков съчетават в себе си тишината на първосътворението, безметежност, простор и същевременно – поетичната звънкост и осезаема острота на битието. Изконното влиза в съюз с ефимерната и крехка красота на мигновеното. Окото търси жадно тези фини пулсации на материята, които разкриват най-точно пътешествието на душата на художника в неизбродното мироздание. Погледът потъва в дълбочина, преминавайки отвъд двуизмерните предели на кавалетната творба. Картините се превръщат в овеществени късове от пътя на творческия Аз към разкриването на незримата същност. /Елица Терзиева/
Галерия СТРУКТУРА
представя
СТРУКТУРА PROJECT ROOM
Мисловен експеримент #3
Никола Грозданов. Интерференции
Куратор: Аксиния Пейчева
Арт мениджър: Теодора Джерекарова
29 ноември - 16 декември 2023
Откриване: 29 ноември, сряда, 18:00 - 20:00
Изложбата „Интерференции“ на Никола Грозданов създава пространство на условни възприятия. Позовавайки се на мисловния експеримент „Стаята на Мери“, авторът изследва съответствието между функционалността на човешкото съзнание и реалността, в която то съществува. Експериментът описва Мери, която живее в изцяло черно-бял свят. В този свят тя има широк достъп до научните характеристики на различните цветове, но няма възможност да ги възприеме с очите си. Мери е научила всичко, което може да се научи за цвета, но никога не го е виждала. Централният въпрос в експеримента е дали Мери ще придобие нови знания, когато излезе извън безцветния си свят. Експериментът има за цел да се противопостави на физикализма, според който Вселената, включително всичко, което е умствено, е изцяло физическа.
В стаята на Никола Грозданов физическите обекти са стъклено-метални, изработени изцяло ръчно от него, а техният цвят е условен, защото той зависи от светлината, която се намира вътре в тях. Светвайки за кратко, тя зарежда пигментите, заедно с които стъклото е изпечено, като така те самите започват да светят, когато тя изгасне. Единствено изпълнявайки конкретните условия, тяхната светлина успява да се материализира в пространството. Със своята овална, но неправилна форма, те се появяват за кратко, докато зарядът им не свърши, подобно на сигнали между синапсите в мозъка. Тези условия препращат към неписаните правила между зрителя и обекта на изкуството. Те са нещо като своеобразен „договор“. Ако първата страна успее да ги изпълни и да ги представи във физическия свят, тогава и зрителят може да успее да ги види. Но тяхното истинско възприятие идва след това; то не е продукт на физическия свят, то е просто негово следствие. И отново, както и за света на познатото, тяхната истинска същност е нефизическа, а тяхното истинско възприемане – априори условно.
В този смисъл обектите в стаята създават една затворена система на взаимодействия. Пространството се превръща в експериментална площадка на смислови интерфериращи връзки – между физическата предопределеност на битието и нефизическия му отпечатък в човешкото съзнание, между истината и нуждата, между липсата и присъствието.
В проекта „Мисловен експеримент“ авторът работи с гл. ас. д-р Тина Ташева и доц. д-р инж. Албена Йолева, преподаватели в ХТМУ, София, катедра „Технология на силикатите“.
Авторът изказва благодарности на Тихомир Данчев от Omega Light за помощта с осветителните тела, Петър Мануилов от Лукс Нокс за помощта при боравенето със светещите пигменти, както и на Михаела Каменова за помощта при работата с метал.
***
Никола Грозданов (р. 1988 в София). Живее и работи в София. Придобива образователно-квалификационна степен Магистър (2014), специалност „Стенопис“ в НХА, София. Специализира изящни изкуства в Глиндор, Уелс (2011). В периода 2017-2021 живее и работи на остров Мурано, Венеция, като колаборатор в студио за съвременно стъкло. Номиниран за Наградата „База“ (2023) и Наградата за млади автори „Миланско стъкло“ (2022). Организирал е самостоятелна изложба „Знам защо пее птицата в клетка“ (2021), галерия Heerz Tooya, Велико Търново. Участва в групови изложби, сред които: „Изложба на номинираните художници за наградата за съвременно изкуство База“ (2023), СГХГ, София, куратор Марина Славова; „Emergencies, Refractions, Reflections“ (2022), Архив Емили Харви, куратор Роберто Мастрояни, Венеция; „Международно биенале на стъклото“ (2023 и 2021), Национална галерия Квадрат 500, куратор Константин Вълчев, София; „MilanoVetro - 35“ (2022), Кастело Сфорцеско, Милано. Произведенията на Грозданов са социално и политически насочени. Работи в техниката на витража, лятото стъкло, фюзинга и ситопечата.
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма „ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТИЕ И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ЧАСТНИ КУЛТУРНИ ОРГАНИЗАЦИИ“
Галерия ДЕЧКО УЗУНОВ
ПРОГРАМА „СРЕЩИ ОТВЪД ВРЕМЕТО“
ДЕЧКО УЗУНОВ/ИСКРА БЛАГОЕВА
ПРЕСИЧАНЕ НА ГРАНИЦИ
ноември 2023 – февруари 2024
Откриване: 28 ноември, 18:00 ч.
„Пресичане на граници“ е втори проект от програмата „Срещи отвъд времето“ на Художествена галерия „Дечко Узунов“. Той представя съвместна изложба на съвременната художничка Искра Благоева и на Дечко Узунов. Експозицията включва общо 6 произведения, маркиращи важни теми в творчеството на двамата автори. Показаните в изложбата творби са собственост на ХГ „Дечко Узунов“, на СГХГ и на частни колекции. Макар и решени с различни художествени подходи, в темите и сюжетите, представяни от двамата автори, изпъкват веднага две тематични линии, които се явяват общи за тях. Това са темата за жената в обществото (момата при Дечко Узунов), и темата за собствения образ, за автопортрета. Искра Благоева реши обаче да навлезе дори в повече от приетото, а именно да твори временно в ателието на Дечко Узунов и в определени дни в хода на изложбата да работи, създавайки до края на проекта своя творба, повлияна от срещата с изкуството отвъд времевите граници, от това задочно запознаване с един от класическите български художници. Заобиколена от неговите вещи и художнически пособия, тя ще навлезе в светая светих и ще работи в едно пространство, застинало от десетилетия. Посетителите ще могат да надникнат в процеса на нейната работа, а създаденото произведение ще бъде представено на отделно събитие в края на изложбата.
Куратор Любен Домозетски
Галерия СТРУКТУРА
представя
ВАЛЕНТИНА ШАРРА. ОРГАНИЧНА ФОРМУЛА
23-ти ноември 2023 - 10-ти януари 2024
В изложбата Валентина Шарра продължава изследването на формулите – тези кратки условни изрази, прилагани в науката, за да онагледят връзките между елементите и по този начин да структурират познанието. Шарра извежда научните конструкции отвъд конвенционалното им значение и ги разширява до експресивни и семантични измерения. Като използва символи, репрезентиращи абстрактни понятия, тя създава органични формули, надхвърлящи научната стойност и посочващи фините природни зависимости, които са в основата на света.
Изложбата се развива в две основни линии: създаването на нови органични формули, способни да обяснят реалността чрез използване на творчески подход към знанието, и изследването на символни скулптури, имащи за цел да изразят добре познати понятия и явления, част от съвременния ни живот, които все още нямат общо разпознаваема визуална репрезентация. Шарра навлиза в богатата история на символите, като прави паралели между древната философия, сакралната геометрия и съвременните художествени изразни средства, изследвайки ролята им за разбирането на хармонията на Вселената.
В тази поредица от творби Шарра остава вярна на своя скулптурен език, който следва определена алхимична логика. При нея цялостното въздействие на обекта се изгражда не само от формата му, но и от комбинацията от материали и текстури, връзката им с първичните елементи (земя, огън, вода и въздух) и символичната им употреба. Сливайки фантастичното и въображаемото с научни и физически изследвания, нейните скулптури вдъхват живот на видимите нереалности, които се материализират и са принудени да се подчинят на същите природни закони като нашите тела, което ги прави съотносими и разбираеми. По този начин Шарра набляга на способността на скулптурата не само да отразява реалността, но и да формира и направлява начина на мислене, променяйки възприятието ни за заобикалящата среда и допринасяйки за общото творческо познание.
Валентина Шарра е родена през 1983 г. в Рим. След магистърска степен по право и множество специализирани курсове по фотография тя получава дипломата си с отличие през 2013 г. в Академията за изящни изкуства в Рим с дипломна работа на тема „Les espaces en friches“ („Пустеещи земи в градското пространство“), написана по време на програмата за обучение във Villa Arson, Ecole nationale supérieure d’art в Ница, Франция. Понастоящем живее и работи в София, където през 2018 г. завършва магистърска степен по скулптура в Националната художествена академия.
НАЦИОНАЛНАТА ГАЛЕРИЯ
представя
МАГДА АБАЗОВА
(1923 – 2011)
100 години от рождението на художничката
23 ноември 2023 – 10 март 2024
Откриване: 23 ноември, четвъртък, 18.00 часа
Квадрат 500, пл. “Св. Александър Невски”, ул. “19-ти февруари” 1
Куратор: д-р Надежда Джакова
Дизайн: Светлана Мирчева
Мощна, безкомпромисна, провокираща и многообразна в творчеството си, Магда Абазова изпълва собствено пространство без излишна показност, високи лозунги и кресливи послания, но с цветове, идеи и светлина. Художничката не следва определени стилове, догми и предписания, дистанцира се от тенденциите на своето време, но същевременно и ги изпреварва. Иновативна, експериментираща, търсеща, тя не се бои да опитва нови стилови насоки и мотиви, както и да се връща към вече познати теми и похвати. С лекота съчетава в обща експозиция серия интериори, потрети, натюрморти и пейзажи, развива фигурални сцени, редувани от абстрактни композиции. Живописният й почерк е силен, категоричен и отчетлив, но и поетичен, романтичен и деликатен.
Въпреки огромното си творчество Магда Абазова прави малко самостоятелни изложби – до 1980-те са само две, поради което извън признанието на специалисти и колеги тя остава непозната за публиката. Иван Кирков, Найден Петков, Тодор Панайотов, Любен Зидаров са художниците – приятели и съмишленици на Магда Абазова. Споделят, че тя е различна във всяка следваща серия картини, ненатрапваща се и неагресивна, но категорично отличаваща се сред стотиците други участници в общите художествени изложби от 1970-те и 1980-те.
През 1990-те се включва във фестивала “Процес-пространство”. Димитър Грозданов – изкуствовед, куратор и създател на фестивала – я нарежда сред първите ни авангардисти и я определя като любимата художничка на младите.
Настоящата изложба пресъздава опоетизираната реалност на Магда Абазова, в която художничката е лиричен герой и създател, следва цветовата и стилова игра на художничката в цялата й размноженост, но и очертава ясни жанрови и тематични полета. В експозицията и придружаващия я двуезичен каталог (превод Нигрита Дейвис) са включени над 100 произведения на Магда Абазова, сред които са една от най-ранните й творби – “Пейзаж с фигура”, 1948; “Автопортрет” от 1962, получил голямата награда за живопис на СБХ; картини от циклите “Копривщенски интериори” (1969-1971) и “Родопски пейзажи” (1968-1972); социалните композиции: “Гладът в Поволжието” (1979) и “10 януари 1944” (1985); голямоформатни абстракции, сред които “Вълна” (1982) и “Космическо пространство” (1981); характерни за късното й творчество асамблажи като “Четири лодки” (2001) и много други.
В съзвучие с изкуството й стихове от Таня Кольовска, Христо Радевски и Палми Ранчев, посветени на Магда, допринасят за опоетизирането на пространството. Зрителят е предизвикан да подреди разпилените строфи в едно цялостно поетично възприемане на живописта й – лирично-монументална, метафорична и иносказателна.
Изложбата се организира със съдействието на: СБХ, СГХГ, ГХГ – Пловдив, ГХГ "Борис Георгиев" – Варна, ХГ – Русе, ХГ "Станислав Доспевски" – Пазарджик, ХГ "Христо Цокев" – Габрово, ХГ – Казанлък, ХГ "Владимир Димитров-Майстора" – Кюстендил, ХГ "Елена Карамихайлова" – Шумен, ХГ "Димитър Добрович" – Сливен, ХГ – Смолян, ХГ – Добрич, ХГ – Стара Загора, галерия “Сезони”, колекция "Дарик", фондация "Процес – пространство", фотографите Дени Кръстев и Зафер Галибов, изкуствоведа и фотограф Жени Христова, както и частни колекционери.
Stanko Gospodinov
Галерия АКАДЕМИЯ
представя
LIMINAL | Изложба на Мариана Смит | 9-то Триенале на графиката
23.11 – 06.12.2023
На 26, 27 и 28 ноември 2023 Мариана Смит ще проведе и 3-дневен майсторски клас/уъркшоп по фотогравюра със Solar Plates в Графичната база на НХА, в който ще вземат участие преподаватели, студенти и ученици.
Мариана Смит е в България по покана на Организационния комитет на 9-ото Триенале на графиката в София, СБХ като член на международното жури за определяне на наградния фонд. Събитието е част от Културния календар на Столична община. Изложбата на Мариана Смит е първата от поредицата изложби и културни събития от програмата на триеналето.
Мариана Смит е доцент по визуални изкуства в Stockton University, Galloway, NJ. Води класове по рисуване, графика и съвременни методи на графичен печат и арт книги. Тя има две бакалавърски степени от Moscow College of Applied and Industrial Arts и Columbus College of Art and Design, щат Охайо, и магистърска степен по изящни изкуства от Университета „Корнел“ (Cornell University).
В своята артистична практика тя използва графика, живопис и видео инсталация, в търсене на нереализираната мечта за родина. Творби на Мариана Смит са представяни в САЩ, Италия, Тайван, Китай, Ирландия, Нова Зеландия, Гуам и Армения, и показвани в имението на Губернатора на щата Охайо в Кълъмбъс, Охайо.
Осъществила е творчески резиденции в: Арт институт КАЛА (Kala Art Institute) в Бъркли, Калифорния; Art Print Residency в Барселона, Испания; Международен семинар по графика в Окланд, Нова Зеландия; Международна школа по графика (Scuola Internazionale di Grafica di Venezia) във Венеция, Италия; Международен уъркшоп по графика (International Printmaking Workshop) в Сиан, Китай; GCAC Dresden Residency в Дрезден, Германия; Vermont Studio Center във Вермонт, САЩ и Фабрика за лакирани миниатюри „Федоскино“ (Fedoskino Lacquer Miniature Factory) в Русия.
„Работя с графика, живопис и видео инсталации, като създавам колажи от пейзажи и изследвам пространствените смущения и естеството на имигрантските дислокации. Изложбата Liminal включва пейзажи, свързани с различни места, като Венеция, пространствата Burren в Ирландия, калифорнийските секвои, както и творби, базирани на лични спомени.
В поредицата от творби за Венеция съм колажирала историите за преместване на основата на собствените си преживявания и на колекцията от есета за Венеция Watermark от Йосиф Бродски, създадени по време на резиденции в Scuola Internazionale di Grafica di Venezia във Венеция, Италия. Вече бях прочела творбата на Бродски преди първата си лична среща с Венеция, където бях поразена от необичайното усещане, че имам спомени за място, което виждам за първи път. Фрагментираната венецианска образност на Йосиф Бродски от звук, светлина и вода съответства на колажирани фрагменти и поредица от кинематографични пространства, където разстоянието се колебае между материалното и преходното.
Най-новите пейзажи се фокусират върху секвоите, тяхната красота и белезите от катастрофалните горски пожари. Тези пейзажи са създадени през 2023 г. по време на творческия ми престой в Kala Art Institute в Бъркли и работата на място в калифорнийските държавни паркове Big Basin Redwoods и Henry Cowell Redwoods. Това са свидетелства за овъглените останки на величествените секвои, за тяхната сюрреалистична красота; тяхната временност е толкова осезаема, когато човек се разхожда из парковете, белязани от причинените от климатични изменения пожари.
Сглобявам фрагментите отново, за да представя идеята за крехкост и устойчивост. Повторенията и внимателното сглобяване са в противовес на разривите, предизвикани от случайности в нови пространства, кодирани с метафорите на графиката.“
Мариана Смит
ГАЛЕРИЯ СИНТЕЗИС
представя
ИСТАНБУЛ
ИЗЛОЖБА НА АРА ГЮЛЕР
23 ноември 2023 – 25 януари 2024
Откриване: 23 ноември, 18:30 ч. в присъствието на г-жа Чагла Сарач – директор на Музея "Ара Гюлер" / Архив и изследователски център "Ара Гюлер в Истанбул.
Галерия Синтезис, Музеят „Ара Гюлер“ в Истанбул, Пловдивско фотографско средище и Фотосинтезис представят изложбата „Истанбул“ на Ара Гюлер.
Истанбул – вълшебният град на контрастите, разположен на два континента, е едновременно хаотичен и спокоен, шумен и тих, сияещ в тюркоаз и злато, а на моменти мрачен и черно-бял.
Изложбата показва вечния чар на Истанбул чрез творбите на световноизвестния фотограф Ара Гюлер, чиито черно-бели фотографии са се превърнали в синоним на самия град. Ара Гюлер улавя Истанбул през обектива на майстор разказвач – отражение и на късите разкази, които е писал на млади години, и на влиянието на киноизкуството върху собственото му творчество.
По думите на Самих Ръфат: „ако търсим фотограф, който – подобно на Судек, Атже, Брасай или Изис – почти напълно се идентифицира с града и се е превърнал в органична част от него, който вече се счита за негов символ, който през целия си живот го е обичал с безумна страст и го е снимал с чувствителността на поет и наблюдателното око на романист, мисля, че само един човек на лицето на земята отговаря на това описание и може да бъде наречен „фотографът на Истанбул“: това е Ара Гюлер. От момента, когато започва да се занимава с фотография, и до края на живота му Истанбул е единственият обект, който той никога не изоставя – не че някога е бил способен да го изостави."
Замислени мъже, седнали в кафене, уплътненият корпус на лодка, ферибот, който отплава в Босфора с притъмнени светлини – това са само част от моментите, които намираме в обширното изследване на града, който Гюлер нарича свой дом. На фона на свещените паметници и архитектурното великолепие на Истанбул Гюлер създава портрет на неспирното движение на града, чиито звуци и аромати се простират извън рамките на фотографиите. Силното чувство за общност е в центъра на образите на Ара Гюлер – работници, които неуморно се трудят, за да издържат семействата си, споделени моменти по време на ежедневното пътуване през Босфора, снимка на група деца, които се смеят заедно. Дори и в нефигуралните му творби индивидът е главен герой на визуалния разказ. В богатото културно наследство, което се предава през поколенията, в топлината на улицата, споделена със съседите, и в сладката горчивина, предизвикана от гледката на два празни стола до Босфора, хората на Истанбул оцветяват черно-белите снимки на Ара Гюлер.
Работата на Ара Гюлер е представяна в десетки музеи и галерии по света, а през 2023 г. бе показана и в програмата на фестивала Международни фотографски срещи в Пловдив.
За Ара Гюлер:
Ара Гюлер (1928 -2018) е турски фотограф, роден в Истанбул. В ученическите си години е силно повлиян от киното и работи във филмови студия, където помага със сценографията и продукцията. През 1951 г. завършва арменската гимназия „Гетронаган“, а след това започва обучение в театралната сфера. Докато следва в Стопанския факултет на Истанбулския университет, публикува къси разкази в литературни списания и арменски вестници. Скоро след това Гюлер решава да стане фотожурналист и напуска университета. През 1950 г. завършва военна служба и започва кариерата си във вестник Yeni Istanbul. Започва да работи като фотожурналист за американската издателска компания Time Life от 1956 г. и за Paris Match и Stern от 1958 г. Става част от екипа на престижната агенция Magnum Photos, която разпространява снимките му и днес. От 1956 г. до 1961 г. Ара Гюлер е главен фоторедактор на списание Hayat. В изданието на „British Journal of Photography Year Book“ от 1961 г. той е обявен за един от седемте най-добри фотографи в света. През 1962 г. получава наградата Master of Leica в Германия. Негови творби участват в изложбата „Man and His World“ в Канада през 1967 г. и на панаира Фотокина в Кьолн през 1968 г.
Негова фотография е на корицата на книгата „Picasso, Métamorphoses et Unité“, с която издателство Скира oтбелязва 90-ия рожден ден на Пикасо. През 1974 г. е поканен да гостува в Америка, където снима множество известни личности, чиито портрети по-късно са показани в пътуващата изложба „Creative Americans Around the World“. През 1992 г. дългогодишният му проект за творчеството на великия османски архитект Мимар Синан е публикуван в книгата „Sinan, Architect of Suleyman the Magnificent“.
През 2002 г. Франция награждава Гюлер със степента Офицер на ордена за изкуство и литература, а през 2009 г. Гюлер получава Медала на Париж. Удостоен е с почетни докторски степени от Университета „Йълдъз Текник“ през 2004 г., Университета за изящни изкуства „Мимар Синан“ през 2013 г. и с Наградата за изключителни заслуги на Великото народно събрание на Турция през 2009 г. През същата година получава награда за цялостен принос от фондация Lucie в САЩ. Творчеството му е част от стотици изложби по целия свят, а фотографиите му са публикувани в десетки книги. Гюлер интервюира и фотографира множество забележителни политици и хора на изкуството – от Уинстън Чърчил, Вили Бранд и Индира Ганди до Мария Калас, Алфред Хичкок, Пабло Пикасо и Салвадор Дали.
Музеят „Ара Гюлер“ има удоволствието да открие първата си изложба в София – „Истанбул“, организирана в сътрудничество с галерия „Синтезис“ и в партньорство с посолството на Република Турция в България, Генерално консулство на Република Турция в Пловдив, Пловдивско фотографско средище, Културният център на СУ и Фотосинтезис.
LITTLE BIRD PLACE
представя
ВУЛКАНИЗЪМ И ЕНЕРГЕТИКА
Изложба на Александър Лазарков
Куратор Радослав Механджийски
22.11 – 10.12.2023
Още в заглавието на изложбата си, Александър Лазарков ни подсказва основните теми в експозицията. Вулканизмът и енергетиката са две проявления на енергийна жизненост. Естествен природен процес с огромна мощ, роден в невидимостта на земното ядро, величествен, опасен и необуздан е съпоставен с потребността на човека да укроти тази необузданост, да я организира и разпредели в различни енергийни източници, да я дистрибутира в мрежи и по този начин да захрани неспирно повишаващия се енергиен глад на съвременната култура.
Тази съпоставка е едновременно логична и несправедлива. Логична, защото най-присъщо за човека е да изобретява, наподобявайки и използвайки природните форми и процеси. Несправедлива, защото при подобно сравнение концентрацията на ресурс в природата винаги доминира могъщо и поставени в контекста на големите природни процеси, постиженията на цивилизацията ни най-често изглеждат ограничени и нетрайни.
В желанието си да комуникира тези взаимоотношения между природното и човешкото, Александър Лазарков създава четири серии произведения, напълно различни като материали и художествен подход. Типично за работата му в последните години, всяка творба подстрекава едновременно интереса на окото и ума, формирайки метафори за големите процеси в природната и социална среда.
Радослав Механджийски
ГАЛЕРИЯ ПАРИЖ
представя
ВЛАДИМИР ШУНЕВ
„ПРИВЕЧЕР“
изложба – живопис
21.11 – 09.12.2023г
Вернисаж: 17.00 - 19.00ч., ул. „Цар Самуил“ 47, София
На 21-ви ноември от 17.00ч в галерия „Париж“ се открива петдесетата самостоятелна изложба на така обичания от българската публика художник наивист – Владимир Шунев. Изложбата се казва „Привечер“ и съдържа двадесет и шест новосъздадени картини изпълнени в традиционната за художника авторска техника.
Заглавието на експозицията подсказва, че се намираме в навечерието на предстоящите празници, че сме в онзи преход, когато всички са леко притихнали в снежната нощ, замислени за отминалата година и съпреживяващи предстоящото чудо.
Зимни пейзажи, които ни разказват истории, затрупани със сняг къщички, хора бързащи към дома, светещи прозорчета и димящи коминчета са само част от усещането за празнично настроение, което вече малко по малко ни завладява. Родопски къщи, мъже, жени и деца, както и хоро на мегдана пък са новите мотиви в картините на Владо Шунев. Любимите есенни пейзажи, които пресъздават по един неповторим начин есенната красота в златисто-кафяви цветове и багри отново радват с присъствието си.
И докато в миналата изложба преобладаваше широтата и простора на лавандуловите полета и нивите като черги, то сега е съвсем различно усещането, защото пространствата са запълнени с къщи, хора и животинки, а това придава много уют, закътаност и топлота. Точно както се очаква да бъде привечер преди празника.
Владимир Шунев е самобитен и самоук автор, с образование на минен инженер, но с душата и живота на художник. Доказват го вече целите му петдесет самостоятелни изложби, множеството награди, обичта на публиката и неизчерпаемото му желание да рисува.
Изложбата може да се разгледа в галерия „Париж“ до 12 декември, както и онлайн в сайта на галерията.
www.gallery-paris.com Надя Павлова
СОФИЙСКА ГРАДСКА ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ
представя
Янаки Манасиев. Самотен и встрани
21. 11. 2023 – 11. 02. 2024 г.
Откриване – 21 ноември, вторник, 18,00 ч.
Екип на изложбата:
Куратори: Аделина Филева, Галина Димитрова-Димова, Мила Старейшинска-Ангелова Дизайн: Надежда Олег Ляхова
Реставратори: Илинка Чергарова, Милан Михайлович, Светлана Христова
Янаки Манасиев е сред ярките имена на българското изкуство от втората половина на XX век, но остава недостатъчно познат на публиката и особено на по-младото поколение. За краткия си жизнен път авторът създава внушително по обем, разнообразно и високостойностно творчество.
Изложбата „Самотен и встрани“ по повод 90 години от рождението на художника е най-мащабната, подготвяна досега, и предлага пълен обзор на творчеството на Янаки Манасиев, като представя както едни от най-емблематичните негови произведения, така и по-малко познати творби. Стремежът е да станат видими всички теми и сюжети, които художникът разработва, както и да се усети разнообразието на изразни средства, с които си служи. Сред своите съвременници Янаки Манасиев е имал авторитета на смел експериментатор и новатор, който вкарва нови сюжети и изразни средства в изкуството на 60-те и 70-те години на XX век, време, което се стреми да се отърси от догмата на соцреализма.
Изложбата разкрива именно това и същевременно показва и интимния свят на художника, останал встрани от оживения културен живот на България, за да се посвети на изкуството. Творчеството на Манасиев има диалектични черти: от експресивни, драматични и пластично мощни до нежни, хармонични и изтънчено поетични творби. Основното място в произведенията му е отредено на човека с цялата сложност на неговия духовен и емоционален свят. Жанровете, в които работи основно, са портрет и фигурална композиция и по-малко пейзажи. Наравно с живописта той твори активно и в графиката и създава много силни графични цикли. Главната роля в творбите на Манасиев заема жената с нейните сложни чувства и настроения, нежна външност и лирично изражение. Именно женските портрети са едни от най-отличителните творби на художника с изтънчена живопис и поетично излъчване.
Макар да си отива само на 45 г., Манасиев оставя ярка следа в българското изкуство и повлиява на много български художници както със смелата си артистична позиция, така и с преподавателската си дейност във Факултета по изобразителни изкуства към Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“ в периода 1970–1978 г.
В експозицията са включени над 70 живописни творби, 20 графики и част от рисунките на художника, разкриващи процеса на работа.
В изложбата са представени произведения от: Софийска градска художествена галерия, Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, Градска художествена галерия - Пловдив, Национална галерия, Художествена галерия „Борис Денев“ – Велико Търново, Художествена галерия „Димитър Добрович“ – Сливен, Художествена галерия „Елена Карамихайлова“ – Шумен, Художествена галерия „Жорж Папазов“ – Ямбол, Художествена галерия „Илия Бешков“ – Плевен, Художествена галерия „Проф. Илия Петров“ – Разград, Художествена галерия „Никола Маринов“ – Търговище, Художествена галерия Дарение „Колекция Светлин Русев“ – Плевен, Художествена галерия „Христо Цокев“ – Габрово, Къща-музей „Янаки Манасиев“, с. Божица, и частни колекции.
Експозицията ще бъде съпътствана от двуезичен каталог, представящ пълното творчество на Янаки Манасиев.
Екип на изложбата:
Куратори: Аделина Филева, Галина Димитрова-Димова, Мила Старейшинска-Ангелова Дизайн: Надежда Олег Ляхова
Реставратори: Илинка Чергарова, Милан Михайлович, Светлана Христова
-----
Янаки Манасиев е роден на 2.11.1932 г. в село Божица, област Търговище, в семейството на Станкия и Никола Манасиеви. Израства в чистата и неподправена среда на българското село. През 1952 г. е приет за студент във Висшия институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“ (днес Национална художествена академия), специалност „Живопис“ при проф. Ненко Балкански. След кратко прекъсване поради болест продължава обучението си при проф. Илия Петров. Завършва следването си през 1958 г. и след година се установява в Шумен, където работи като художник в автомобилостроителния завод „Мадара“ и вестник „Шуменска заря“. През 1960–1970 развива активна творческа дейност в Шумен, като е избран за творчески секретар и председател на художествения съвет на окръжната група на художниците към Съюза на българските художници (СБХ). Сред първите творчески изяви на Янаки Манасиев е участие в двете младежки изложби на СБХ (1961 и 1966), с които става кандидат-член, а по-късно и редовен член на СБХ. През годините на творческата си дейност има множество участия в общи художествени изложби (ОХИ), организирани от СБХ. През 1970 г. се премества във Велико Търново, където преподава живопис. Развива забележителна педагогическа дейност, с която оказва силно влияние в творческото развитие на поколения бъдещи художници. През 1975 г. специализира в Художествената академия „И. П. Репин“ в Ленинград (днес Санкт Петербург), където създава забележителна серия акварели. Те са показани в самостоятелна изложба в залата на СБХ на ул. „Раковски“ 125 през февруари 1976 г. и стават истинско събитие за тогавашния художествен живот. Умира на 23.06.1978 г. след няколкомесечно боледуване от рак. Погребан е в родното му село Божица. След смъртта му са реализирани множество посмъртни и ретроспективни изложби в СГХГ, СБХ, ХГ Търговище, ХГ Велико Търново, ХГ Шумен, ХГ Габрово, ХГ Разград и ХГ Плевен.
АТЕЛИЕ 28
представя
ИВАН ДОКОВ
Архив I: София
фотографска изложба и представяне на фотокнига
21 ноември - 14 декември 2023
Откриване: 21 ноември, вторник, 18:30 - Ателие 28, ул. Ангел Кънчев 28, София
Ателие 28 и Иван Доков представят Архив I: София, фотокнига и изложба, включващи аналогови кадри на София от периода 2006-2023 година.
На страниците на първата му фотокнига обективът на Иван Доков се превръща в медиум, през който опознаваме града и себе си. Неговите черно-бели градски пейзажи не са просто изображения; те са отражения на постоянно променящото се човешко преживяване в град, където миналото и бъдещето се гонят непрекъснато.
В работите си Доков отправя покана за преминаване през метафоричен праг, където миналото и настоящето се сливат. Ефирното качество на тези фотографски композиции ни примамва да се движим по вечните улици на София, където историческото и съвременното участват в постоянен танц на предефиниране.
Обхванат на страниците на Архив I: София, фотографският обектив на Доков е издигнат до статуса на пътеводител през един град, който е едновременно неуловим и дълбоко залегнал в човешкия разказ. Взаимодействието на светлина и сянка ни насърчава да прегърнем енигматичния характер на живота, който отразява непрекъснато развиващия се облик на София.
Фотокнигата служи като портал към измерение, където границите на времето се размиват, където сенките артикулират неизказаните разкази от историята на града, а светлината разкрива фрагменти от неговото разгръщащо се бъдеще. Работата на Иван Доков в София служи като почит към изкуството да се капсулират мимолетни моменти и да се превърнат в трайни свидетелства на паметта.
Архив I: София надхвърля ефимерното, канейки ни да се впуснем в съзерцание на града и впоследствие на нашето собствено съществуване. Тази фотографска разходка в сърцето на София празнува непреходната привлекателност на града и ролята му като хранилище за нашите колективни преживявания и разкази.