Current and upcoming exhibitions in Sofia, Bulgaria

Cover for Sofia Art Galleries
3,421
Sofia Art Galleries

Sofia Art Galleries

Арт Галерии в София - информация, адреси, актуални изло?

Comments Box SVG iconsUsed for the like, share, comment, and reaction icons
Галерия АСТРИ
THE  COLLECTION
ФОРМАТ  30/30 2022/2023 
21-ва Годишна изложба за живопис
24.11. 2022- 29.01. 2023

Подбор и грижа / commissaire de l‘exposition Vihra PESHEVA-
curator of the exhibition

ФОРМАТ 30/30 датира от зимата на 2002 година. Тогава открихме изложбата с картините на  46 художници– някои съвсем млади, други във върховете на  творческата си кариера, знакови имена на съвременната  живопис. 
Днес идеята и ядрото на първата изложба  са съхранени. Съвсем естествено обаче качествените натрупвания  в годините развиха и обогатиха изложбата. Броят на участниците, както и популярността ѝ са значими.  Тя породи определени културни феномени, излизащи извън пространството на галерията. Промени не само артистичния, но и физическия пейзаж на квартала.
В 21-та изложба ФОРМАТ 30/30, както и във всички предходни,  участват  много над 100 художници, от всички краища на България. Техният брой никога не е бил цел, но е следствие на идеята на изложбата да събира в обща хармония и същевременно изявява отделния автор.  Част от художниците излагат по моя покана, други са тук след свободна кандидатура и подбор, който правя, водена от собствената си естетика и убеждения. 
В посетителя на изложбата оформя моментно впечатление от съвременната българска живопис. То, разбира се, е фрагментарно, но и в достатъчно степен представително. Обхождайки изложбата, дори незапознатата публика  може да добие представа за различните поколения  в съвременната българска живопис, стиловете и техниките. 
Както всяка година, и тази, на разположение на публиката е малък каталог, в който са включени по-голямата част от участващите в експозицията платна.
Благодаря на художниците, които в дългата история на ФОРМАТ 30/30, със своето знаково артистично присъствие дават мощ, сила и устойчивост на настоящето! Благодаря на художниците, с които заедно израствахме и събирахме минало. И на младите, които с цялата си неистова същност, загатват за бъдещето. Благодаря на ценителите, колекционерите, меценатите! Размяната на стойности е живителна за всички ни. Благодаря и на всички посетители на изложбата, които години наред , с дух, култура и познания, са били за мен още един източник на вдъхновение и предизвикателство!
С признателност към всички Вас!
                                                                Вихра, ноември 2022

Галерия АСТРИ
THE COLLECTION
ФОРМАТ 30/30 2022/2023
21-ва Годишна изложба за живопис
24.11. 2022- 29.01. 2023

Подбор и грижа / commissaire de l‘exposition Vihra PESHEVA-
curator of the exhibition

ФОРМАТ 30/30 датира от зимата на 2002 година. Тогава открихме изложбата с картините на 46 художници– някои съвсем млади, други във върховете на творческата си кариера, знакови имена на съвременната живопис.
Днес идеята и ядрото на първата изложба са съхранени. Съвсем естествено обаче качествените натрупвания в годините развиха и обогатиха изложбата. Броят на участниците, както и популярността ѝ са значими. Тя породи определени културни феномени, излизащи извън пространството на галерията. Промени не само артистичния, но и физическия пейзаж на квартала.
В 21-та изложба ФОРМАТ 30/30, както и във всички предходни, участват много над 100 художници, от всички краища на България. Техният брой никога не е бил цел, но е следствие на идеята на изложбата да събира в обща хармония и същевременно изявява отделния автор. Част от художниците излагат по моя покана, други са тук след свободна кандидатура и подбор, който правя, водена от собствената си естетика и убеждения.
В посетителя на изложбата оформя моментно впечатление от съвременната българска живопис. То, разбира се, е фрагментарно, но и в достатъчно степен представително. Обхождайки изложбата, дори незапознатата публика може да добие представа за различните поколения в съвременната българска живопис, стиловете и техниките.
Както всяка година, и тази, на разположение на публиката е малък каталог, в който са включени по-голямата част от участващите в експозицията платна.
Благодаря на художниците, които в дългата история на ФОРМАТ 30/30, със своето знаково артистично присъствие дават мощ, сила и устойчивост на настоящето! Благодаря на художниците, с които заедно израствахме и събирахме минало. И на младите, които с цялата си неистова същност, загатват за бъдещето. Благодаря на ценителите, колекционерите, меценатите! Размяната на стойности е живителна за всички ни. Благодаря и на всички посетители на изложбата, които години наред , с дух, култура и познания, са били за мен още един източник на вдъхновение и предизвикателство!
С признателност към всички Вас!
Вихра, ноември 2022
... Виж още | See MoreВиж по-малко | See Less

30/11/22
СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ХУДОЖНИЦИ
представя
ВЯТЪРЪТ В КРИЛАТА МИ
Изложба на Ангелина Павлова
скулптура стъкло
2 декември 2022 – 7 януари 2023

откриване: 2 декември, петък, 18:00 - СБХ – Шипка 6, зала 1В 

Ангелина Павлова учи при водещи специалисти в ателието за стъкло на проф. Станислав Либенски в Чехия, завършва Академия по изкуствата в Полша и специализира в Сарс-Потри във Франция, като доразвива отличната основа в скулптурата, придобита в Художествената академия в София. 
+++
Ангелина Павлова за изложбата си:
В изложбата предлагам на вашето внимание представите си, размисли и преживявания, породени от желанието да изразя своята самота и чрез нея да разширя понятието си за свободата, дарена ми от нея. Да я обмисля, като определя за съдбовни не толкова самите обекти като факти и събития, а техните сенки и метафорите, породени от тях.
Опитах се да осмисля своя свят и превърна виденията в смисъл, пречупвайки ги през стъклото, като едновременно с това го разпадна от първичната му форма и се отразя и огледам в неговата прозрачна същност. Така конкретният спомен за нещо преживяно да превърна в метафора и за целия ми живот.
Образите ги има или изчезват в сенките, те се губят в омарата, в тънката тъга на припомнянето какво са били, но изчезват в тъгата на забравата, когато светлината изчезне. Опитах се да надникна отвъд него – стъклото, отвъд преживяното, бита и конкретния разказ, но най-вече в загатнатите в него прозрения. Вътрешният ми копнеж е да създам свой познаваем, но неповторим и личен свят, да бъда себе си, да бъда различна, следователно пределно свободна.
Ако успея да предам моето лично различие във ваше, то и моята свобода ще стане ваша – наша свобода. Така ще подам своя вятър и към вашите крила. Този вятър, който ни кара да мечтаем да сме свободни.
+++
За художничката
Обучена в Чехия от проф. Либенски, една от най-значимите фигури на изкуството на стъклото, Ангелина Павлова принадлежи към малката група майстори на стъклото в България, спечелили обществено признание в чужбина.

СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ХУДОЖНИЦИ
представя
ВЯТЪРЪТ В КРИЛАТА МИ
Изложба на Ангелина Павлова
скулптура стъкло
2 декември 2022 – 7 януари 2023

откриване: 2 декември, петък, 18:00 - СБХ – Шипка 6, зала 1В

Ангелина Павлова учи при водещи специалисти в ателието за стъкло на проф. Станислав Либенски в Чехия, завършва Академия по изкуствата в Полша и специализира в Сарс-Потри във Франция, като доразвива отличната основа в скулптурата, придобита в Художествената академия в София.
+++
Ангелина Павлова за изложбата си:
В изложбата предлагам на вашето внимание представите си, размисли и преживявания, породени от желанието да изразя своята самота и чрез нея да разширя понятието си за свободата, дарена ми от нея. Да я обмисля, като определя за съдбовни не толкова самите обекти като факти и събития, а техните сенки и метафорите, породени от тях.
Опитах се да осмисля своя свят и превърна виденията в смисъл, пречупвайки ги през стъклото, като едновременно с това го разпадна от първичната му форма и се отразя и огледам в неговата прозрачна същност. Така конкретният спомен за нещо преживяно да превърна в метафора и за целия ми живот.
Образите ги има или изчезват в сенките, те се губят в омарата, в тънката тъга на припомнянето какво са били, но изчезват в тъгата на забравата, когато светлината изчезне. Опитах се да надникна отвъд него – стъклото, отвъд преживяното, бита и конкретния разказ, но най-вече в загатнатите в него прозрения. Вътрешният ми копнеж е да създам свой познаваем, но неповторим и личен свят, да бъда себе си, да бъда различна, следователно пределно свободна.
Ако успея да предам моето лично различие във ваше, то и моята свобода ще стане ваша – наша свобода. Така ще подам своя вятър и към вашите крила. Този вятър, който ни кара да мечтаем да сме свободни.
+++
За художничката
Обучена в Чехия от проф. Либенски, една от най-значимите фигури на изкуството на стъклото, Ангелина Павлова принадлежи към малката група майстори на стъклото в България, спечелили обществено признание в чужбина.
... Виж още | See MoreВиж по-малко | See Less

29/11/22
Галерия АРОСИТА
представя
Александър Вълчев
ЧУДО
самостоятелна изложба 
02 – 13 декември 2022
Откриване 02 декември 2022, петък, от 17.00 – 21.00 ч - галерия Аросита, ул. Врабча 12 б, София

В България всяко чудо е за 3 дни. ЧУДОТО на Александър Вълчев ще трае „цели“ 11 дни! Изложбата разказва една история за мечти, чудеса и още нещо. Нещо, което не бива да бъде преразказвано и обяснявано. Ако искате да научите повече за него посетете изложбата, която ще работи дори събота и неделя.
---
Александър Вълчев е роден през 1973 в София, България, където живее и работи. През 1998 завършва НХА, специалност „Скулптура” при проф. Крум Дамянов, степен магистър, а през 2013 - магистърска степен по фотография в НБУ. През 2004 специализира в “Сите Итернатионал Дез`Ар” Париж, а през 2008 получава стипендия за пребиваване и работа ”CCN”, Грац, Австрия.
---
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура” по програма “Творчески стипендии”

Галерия АРОСИТА
представя
Александър Вълчев
ЧУДО
самостоятелна изложба
02 – 13 декември 2022
Откриване 02 декември 2022, петък, от 17.00 – 21.00 ч - галерия Аросита, ул. Врабча 12 б, София

В България всяко чудо е за 3 дни. ЧУДОТО на Александър Вълчев ще трае „цели“ 11 дни! Изложбата разказва една история за мечти, чудеса и още нещо. Нещо, което не бива да бъде преразказвано и обяснявано. Ако искате да научите повече за него посетете изложбата, която ще работи дори събота и неделя.
---
Александър Вълчев е роден през 1973 в София, България, където живее и работи. През 1998 завършва НХА, специалност „Скулптура” при проф. Крум Дамянов, степен магистър, а през 2013 - магистърска степен по фотография в НБУ. През 2004 специализира в “Сите Итернатионал Дез`Ар” Париж, а през 2008 получава стипендия за пребиваване и работа ”CCN”, Грац, Австрия.
---
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура” по програма “Творчески стипендии”
... Виж още | See MoreВиж по-малко | See Less

29/11/22
Галерия ДЕБЮТ
и НУИИ Илия Петров
представят изложбата:
Художниците от Художествената гимназия XV
Откриване: 1 декември, 13.00 часа
Изложбата ще продължи до януари 2023 г.

В изложбата участват: Ангеларий Димитров, Атанас Ташев, Ваня Малакчиева , Вера Върбанова, 
Динко Стоев, Донка Павлова, Димитър Яранов, Добрил Андреев, Зоран Мише, Камен Танев, 
Мария Стоева, Момчил Илиев, Павлина Обретенова, Петко Генов, Станимир Желев, 
Стоян Куцев и Цветомила Христова. 
Участниците са автори с многобройни изяви в различни области: 
живопис, графика, скулптура, стенопис, илюстрация и приложна графика. 
Куратор на изложбата е Атанас Ташев

Галерия ДЕБЮТ
и НУИИ "Илия Петров"
представят изложбата:
Художниците от Художествената гимназия XV
Откриване: 1 декември, 13.00 часа
Изложбата ще продължи до януари 2023 г.

В изложбата участват: Ангеларий Димитров, Атанас Ташев, Ваня Малакчиева , Вера Върбанова,
Динко Стоев, Донка Павлова, Димитър Яранов, Добрил Андреев, Зоран Мише, Камен Танев,
Мария Стоева, Момчил Илиев, Павлина Обретенова, Петко Генов, Станимир Желев,
Стоян Куцев и Цветомила Христова.
Участниците са автори с многобройни изяви в различни области:
живопис, графика, скулптура, стенопис, илюстрация и приложна графика.
Куратор на изложбата е Атанас Ташев
... Виж още | See MoreВиж по-малко | See Less

29/11/22
Галерия Лампион
представя
Боряна Накова - Боко и Деница Михайлова
съвместна изложба
1 - 12 декември 2022 
Вернисаж: 1.12.2022, от 16.00 до 20.00 ч. - ул. Кракра 2 А , София 

Боряна Накова - Боко е родена през 1982 г. в град София. Завършва средно художествено училище в с. Дрен с профил рисуване, живопис и текстил. През последните години се занимава с изработката на текстилни картини от скрап парчета плат, текстилни пана и инсталации, като използва техника за зашиване на картините с шевна машина.През последните две години започва изследване на рисунката и колажа. На изложбата ще представи рисунки от последната година.
 Нейни картини се намират в частни колекции в България, Германия и Англия.
През последните години направи четири самостоятелни изложби в София, Дупница и Перник. Има много участия в общи, национални и международни изложби в България. 

Деница Михайлова е художник oт в София, България. 
Завършила е магистърска степен през 2004 г. в Националната художествена академия в София, специалност “Дизайн на детската среда”. Работила е в областта на интериорния и продуктов дизайн, но продължава да се развива като живописец.
Има няколко самостоятелни изложби, участва в различни групови художествени проекти и изложби както в България, така и в чужбина. Част от тях са: Второ биенале на българския дизайн 2011 г., Софийски архитектурен салон 2011 г., Florence Design Week, Италия, 2012 г. Национална изложба Сливен, 2021, Artnumber 23, Атина, Гърция и други. 
 Член е на Съюза на българските художници.

Галерия "Лампион"
представя
Боряна Накова - Боко и Деница Михайлова
съвместна изложба
1 - 12 декември 2022
Вернисаж: 1.12.2022, от 16.00 до 20.00 ч. - ул. Кракра 2 А , София

Боряна Накова - Боко е родена през 1982 г. в град София. Завършва средно художествено училище в с. Дрен с профил рисуване, живопис и текстил. През последните години се занимава с изработката на текстилни картини от скрап парчета плат, текстилни пана и инсталации, като използва техника за зашиване на картините с шевна машина.През последните две години започва изследване на рисунката и колажа. На изложбата ще представи рисунки от последната година.
Нейни картини се намират в частни колекции в България, Германия и Англия.
През последните години направи четири самостоятелни изложби в София, Дупница и Перник. Има много участия в общи, национални и международни изложби в България.

Деница Михайлова е художник oт в София, България.
Завършила е магистърска степен през 2004 г. в Националната художествена академия в София, специалност “Дизайн на детската среда”. Работила е в областта на интериорния и продуктов дизайн, но продължава да се развива като живописец.
Има няколко самостоятелни изложби, участва в различни групови художествени проекти и изложби както в България, така и в чужбина. Част от тях са: Второ биенале на българския дизайн 2011 г., Софийски архитектурен салон 2011 г., Florence Design Week, Италия, 2012 г. Национална изложба Сливен, 2021, Artnumber 23, Атина, Гърция и други.
Член е на Съюза на българските художници.
... Виж още | See MoreВиж по-малко | See Less

29/11/22

Comment on Facebook

Деница Михйлова в момента има изложба в Банята в Банкя (открита в неделя).

Галерия ЛИК               
представя
РУМЯНА ВАЧЕВА
„РОДЕНИ ОТ ЛЮБОВ”
30. 11. -  20. 12. 2022 г.
Откриване на 30 ноември /сряда/  от 18.30 ч.

Родена съм в гр.София. Рисувам още от дете. Баща ми търпеливо и с голямо желание ми рисуваше анатомията на човешкото тяло и на животните. Аз се захласвах и времето спираше, гледайки  неговите рисунки.
През целият ми живот рисуването ме е съпътствало, то за мен е страст, любов, необходимост, като въздуха и водата, прави ме неописуемо щастлива, дава ми още един смисъл на живота.
В картините оставям част от моята душа, искам да направя света по-светъл, цветен, щастлив и всички да забравят своите проблеми, като се потопят в моята експлозия от багри.
Вечно критична към себе си и изискваща, не се записах след приемането ми в художествената гимназия, а реших да помагам на хората и се насочих към медицината. Редом с това участвах в художественото оформление на здравен вестник в столична поликлиника.
Преломен момент в живота е срещата ми с художника Стойчо Зерлиев-ръководител на център по изкуство. 
Имам шест самостоятелни изложби, картини в Южна Африка, Италия, Англия, Германия, Белгия, България и др.

Галерия ЛИК
представя
РУМЯНА ВАЧЕВА
„РОДЕНИ ОТ ЛЮБОВ”
30. 11. - 20. 12. 2022 г.
Откриване на 30 ноември /сряда/ от 18.30 ч.

Родена съм в гр.София. Рисувам още от дете. Баща ми търпеливо и с голямо желание ми рисуваше анатомията на човешкото тяло и на животните. Аз се захласвах и времето спираше, гледайки неговите рисунки.
През целият ми живот рисуването ме е съпътствало, то за мен е страст, любов, необходимост, като въздуха и водата, прави ме неописуемо щастлива, дава ми още един смисъл на живота.
В картините оставям част от моята душа, искам да направя света по-светъл, цветен, щастлив и всички да забравят своите проблеми, като се потопят в моята експлозия от багри.
Вечно критична към себе си и изискваща, не се записах след приемането ми в художествената гимназия, а реших да помагам на хората и се насочих към медицината. Редом с това участвах в художественото оформление на здравен вестник в столична поликлиника.
Преломен момент в живота е срещата ми с художника Стойчо Зерлиев-ръководител на център по изкуство.
Имам шест самостоятелни изложби, картини в Южна Африка, Италия, Англия, Германия, Белгия, България и др.
... Виж още | See MoreВиж по-малко | See Less

29/11/22
Галерия АКАДЕМИЯ 
представя
Емил Мирчев. Изложба скулптура
Изложбата е посветена на 70-годишнината от рождението на Емил Мирчев (1950 – 2017).
 
30 ноември – 17 декември 2022 г.
Откриване: 30 ноември (сряда), 18:00 часа
 
На 30 ноември 2022 г. от 18:00 ч. в галерия „Академия“ ще бъде открита изложба, посветена на 70-годишнината от рождението на Емил Мирчев (1950 – 2017). 
Емил Мирчев е възпитаник на Националната художествена академия и като дългогодишен професор е отдал голяма част от своите професионални умения и от богатия си опит в обучението на студентите по скулптура. Неговото творчество се простира в областта на монументалните и кавалетните форми. Работи с класически материали като бронз, камък, дърво, керамика. Творбите му се отличават с индивидуална, оригинална стилистика и носят ясни естетически, нравствени и философски  послания. 
Настоящата изложба представя различни творби от богатото му творчество. Експозицията показва едни от най-знаковите и запомнящи се негови изяви, съдържащи идеи, търсения и пластически възгледи, които формират своеобразната художествена атмосфера и аурата на неговото изкуство.
Скулптурите на Емил Мирчев свидетелстват за достигнат синтез на класически и модерни насоки. Те са многопластови като замисъл и уникални като скулптурен изказ. Прави впечатление разнообразието от конкретни решения при запазване на основните мирогледни и формални посоки на неговото пластическо верую.
Емил Мирчев по достойнство вписа своето име в аналите на съвременните изобразителни изкуства като един от най-ярките, запомнящи се и характерни автори, изявявали се както в България, така и чужбина. Участвал е в престижни симпозиуми, реализирал е множество конкурсни проекти. По този начин неговото целокупно творческо дело убедително се нарежда сред най-значимите постижения на изкуството на скулптурата в нашата страна.

Галерия АКАДЕМИЯ
представя
Емил Мирчев. Изложба скулптура
Изложбата е посветена на 70-годишнината от рождението на Емил Мирчев (1950 – 2017).

30 ноември – 17 декември 2022 г.
Откриване: 30 ноември (сряда), 18:00 часа

На 30 ноември 2022 г. от 18:00 ч. в галерия „Академия“ ще бъде открита изложба, посветена на 70-годишнината от рождението на Емил Мирчев (1950 – 2017).
Емил Мирчев е възпитаник на Националната художествена академия и като дългогодишен професор е отдал голяма част от своите професионални умения и от богатия си опит в обучението на студентите по скулптура. Неговото творчество се простира в областта на монументалните и кавалетните форми. Работи с класически материали като бронз, камък, дърво, керамика. Творбите му се отличават с индивидуална, оригинална стилистика и носят ясни естетически, нравствени и философски послания.
Настоящата изложба представя различни творби от богатото му творчество. Експозицията показва едни от най-знаковите и запомнящи се негови изяви, съдържащи идеи, търсения и пластически възгледи, които формират своеобразната художествена атмосфера и аурата на неговото изкуство.
Скулптурите на Емил Мирчев свидетелстват за достигнат синтез на класически и модерни насоки. Те са многопластови като замисъл и уникални като скулптурен изказ. Прави впечатление разнообразието от конкретни решения при запазване на основните мирогледни и формални посоки на неговото пластическо верую.
Емил Мирчев по достойнство вписа своето име в аналите на съвременните изобразителни изкуства като един от най-ярките, запомнящи се и характерни автори, изявявали се както в България, така и чужбина. Участвал е в престижни симпозиуми, реализирал е множество конкурсни проекти. По този начин неговото целокупно творческо дело убедително се нарежда сред най-значимите постижения на изкуството на скулптурата в нашата страна.
... Виж още | See MoreВиж по-малко | See Less

27/11/22
Галерия СТРУКТУРА 
представя
Мари Чивиков
ТЕЗИ МЕЖДИННИ НЕЗЕМНИ СВЕТОВЕ, КОИТО ИЗПЪЛВАТ МОЕТО СЪЩЕСТВО
29.11.2022 - 31.12.2022

Откриване 29-ти ноември, вторник, 18.00-20.00

Това е една много лична изложба, която изследва фамилната история назад във времето и изповядва чувствата на художничката в процеса на търсене на собствената си самоличност.

Мари Чивиков е дъщеря на българския дисидент, писател и журналист Жерминал Чивиков. В бащиния й род, произхождащ от Русе, се преплитат австрийска и българска кръв, историята на дядото анархист и съдбата на бащата, прекарал три години в българските затвори за разпространяване на позиви с „клеветнически твърдения срещу народната власт“. По линията на майка си Илзе Мари Чивиков трябва да преодолее географското и ментално разстояние до индонезийския остров Ява, бивша холандска колония, в която смесените бракове са били често срещани.

През 2018 художничката представя изложбата “On Track“ в независимото пространство Æther София, в която изследва корените си чрез живота на своя дядо Панайот Чивиков – анархист, поет, прозаик, публицист, участник в гражданската война в Испания. Още в този проект тя не само разказва собствената си история, но я свързва със съдбата на България и Европа от първата половина на ХХ век, съдба, в която има сериозни политически и културни сътресения.

В сегашния проект Мари Чивиков се обръща към индонезийско-холандския си произход. Проучвайки писма, снимки и посещавайки местата на своите предци, художничката изгражда своята биография, която се преплита със световните исторически процеси. В основата на нейните търсения са малките и големи истории, записани от баба й за нейното отглеждане като дете на коренна жителка и западноевропеец в колонизирана Индонезия през първата половина на ХХ век. Точно тази линия, която често започва от жените от остров Ява с деца от европейски мъже, е много малко документирана. Тяхната роля в обществото е била подчинена и гласовете им дълго време са останали недоизказани.

Изложбата включва свободно висящи в пространството живописни пана, които сглобяват пъзела на една личната история, но и хвърлят светлина върху различни световни проблеми.

Галерия СТРУКТУРА
представя
Мари Чивиков
ТЕЗИ МЕЖДИННИ НЕЗЕМНИ СВЕТОВЕ, КОИТО ИЗПЪЛВАТ МОЕТО СЪЩЕСТВО
29.11.2022 - 31.12.2022

Откриване 29-ти ноември, вторник, 18.00-20.00

Това е една много лична изложба, която изследва фамилната история назад във времето и изповядва чувствата на художничката в процеса на търсене на собствената си самоличност.

Мари Чивиков е дъщеря на българския дисидент, писател и журналист Жерминал Чивиков. В бащиния й род, произхождащ от Русе, се преплитат австрийска и българска кръв, историята на дядото анархист и съдбата на бащата, прекарал три години в българските затвори за разпространяване на позиви с „клеветнически твърдения срещу народната власт“. По линията на майка си Илзе Мари Чивиков трябва да преодолее географското и ментално разстояние до индонезийския остров Ява, бивша холандска колония, в която смесените бракове са били често срещани.

През 2018 художничката представя изложбата “On Track“ в независимото пространство Æther София, в която изследва корените си чрез живота на своя дядо Панайот Чивиков – анархист, поет, прозаик, публицист, участник в гражданската война в Испания. Още в този проект тя не само разказва собствената си история, но я свързва със съдбата на България и Европа от първата половина на ХХ век, съдба, в която има сериозни политически и културни сътресения.

В сегашния проект Мари Чивиков се обръща към индонезийско-холандския си произход. Проучвайки писма, снимки и посещавайки местата на своите предци, художничката изгражда своята биография, която се преплита със световните исторически процеси. В основата на нейните търсения са малките и големи истории, записани от баба й за нейното отглеждане като дете на коренна жителка и западноевропеец в колонизирана Индонезия през първата половина на ХХ век. Точно тази линия, която често започва от жените от остров Ява с деца от европейски мъже, е много малко документирана. Тяхната роля в обществото е била подчинена и гласовете им дълго време са останали недоизказани.

Изложбата включва свободно висящи в пространството живописни пана, които сглобяват пъзела на една личната история, но и хвърлят светлина върху различни световни проблеми.
... Виж още | See MoreВиж по-малко | See Less

27/11/22
Галерия АРТЕ
представя
АНЕТА ДРЪГУШАНУ
на 85 години
живопис и рисунки
29.11.-10.12.2022
Вернисаж на 29.11.2022/вторник/ от 17.00 до 19.00 часа

„Анета е ненаситна за рисуване. Посреща с радост всяка възможност да излее в рисунка видяното…. С бърза ръка, вярно око и развълнувано сърце….Някога нейният професор Корнелиу Баба подчертава две качества на дипломантката Анета Дръгушану – „пластическо разбиране и забележителна чувствителност“. Днес осъзнаваме колко пророческа е била оценката му. Действително удивително е това нейно свойство да изважда от видимото същината на нещата в почти кристален образ. А това не е възможно, ако пътят не минава през сърцето.“ /Ружа Маринска, 2019/        
Анета Дръгушану е родена 1937 г. в село Поточ, Румъния. През 1963 г. завършва живопис при бележития художник проф. Корнелиу Баба в Художествената академия в Букурещ. Там се запознава с бъдещия си съпруг Георги Петров – художник от България и след завършването им се установяват във Видин. Анета реализира редица самостоятелни изложби в България, Румъния, бившата Югославия, Сирия, както и участия в колективни експозиции. Носител е на орден “Кирил и Методий” – II степен, отличието “Златен век” на Министерството на културата, награди от Съюза на българските художници. През 2017 година подрежда ретроспективна изложба в София, посветена на нейната 80-годишнина. Дръгушану е носителят на Националната награда за живопис „Владимир Димитров – Майстора” за 2018 г. 
Отдадена изцяло на изкуството Анета удивлява с младежката си енергия и за пореден път доказва как изкуството, когато е чисто и искрено съхранява човека, запазва духа му и дава неподозирани сили. Сама признава “...ако един-два дни не рисувам, ставам много зла и нервна....“. 
С гордост отбелязвам, че това е трета самостоятелна изложба на Анета Дръгушану в Галерия Арте. Настоящата експозиция включва около 15 рисунки от последните три години и 8 живописни платна с ретроспективен характер /от 1996 до 2018г./ Темите в изложбата са посветени на човека и неговия свят – цикъл „Сън“, „Градината на човека“ и др. В картините: „Хляб насъщни“, „Дъх“, “Кратък престой“, „Чезнещо ехо“..... Дръгушану преминава от конкретното, фигуративното към абстрактното, обобщеното. Конструктивните форми, седефените цветове и модерният рисунък впечатляват, удивляват и респектират. Без съмнение Анета е знаков художник с неповторимо присъствие в съвременния ни художествен живот.
Пожелавам нестихващото й любопитство към човека никога  да не я напуска, да създава все така своето изкуство силно, мощно и запомнящо се!
Честита 85-та годишнина, Анета!
Гергана Борисова, 2022

Галерия АРТЕ
представя
АНЕТА ДРЪГУШАНУ
на 85 години
живопис и рисунки
29.11.-10.12.2022
Вернисаж на 29.11.2022/вторник/ от 17.00 до 19.00 часа

„Анета е ненаситна за рисуване. Посреща с радост всяка възможност да излее в рисунка видяното…. С бърза ръка, вярно око и развълнувано сърце….Някога нейният професор Корнелиу Баба подчертава две качества на дипломантката Анета Дръгушану – „пластическо разбиране и забележителна чувствителност“. Днес осъзнаваме колко пророческа е била оценката му. Действително удивително е това нейно свойство да изважда от видимото същината на нещата в почти кристален образ. А това не е възможно, ако пътят не минава през сърцето.“ /Ружа Маринска, 2019/
Анета Дръгушану е родена 1937 г. в село Поточ, Румъния. През 1963 г. завършва живопис при бележития художник проф. Корнелиу Баба в Художествената академия в Букурещ. Там се запознава с бъдещия си съпруг Георги Петров – художник от България и след завършването им се установяват във Видин. Анета реализира редица самостоятелни изложби в България, Румъния, бившата Югославия, Сирия, както и участия в колективни експозиции. Носител е на орден “Кирил и Методий” – II степен, отличието “Златен век” на Министерството на културата, награди от Съюза на българските художници. През 2017 година подрежда ретроспективна изложба в София, посветена на нейната 80-годишнина. Дръгушану е носителят на Националната награда за живопис „Владимир Димитров – Майстора” за 2018 г.
Отдадена изцяло на изкуството Анета удивлява с младежката си енергия и за пореден път доказва как изкуството, когато е чисто и искрено съхранява човека, запазва духа му и дава неподозирани сили. Сама признава “...ако един-два дни не рисувам, ставам много зла и нервна....“.
С гордост отбелязвам, че това е трета самостоятелна изложба на Анета Дръгушану в Галерия Арте. Настоящата експозиция включва около 15 рисунки от последните три години и 8 живописни платна с ретроспективен характер /от 1996 до 2018г./ Темите в изложбата са посветени на човека и неговия свят – цикъл „Сън“, „Градината на човека“ и др. В картините: „Хляб насъщни“, „Дъх“, “Кратък престой“, „Чезнещо ехо“..... Дръгушану преминава от конкретното, фигуративното към абстрактното, обобщеното. Конструктивните форми, седефените цветове и модерният рисунък впечатляват, удивляват и респектират. Без съмнение Анета е знаков художник с неповторимо присъствие в съвременния ни художествен живот.
Пожелавам нестихващото й любопитство към човека никога да не я напуска, да създава все така своето изкуство силно, мощно и запомнящо се!
Честита 85-та годишнина, Анета!
Гергана Борисова, 2022
... Виж още | See MoreВиж по-малко | See Less

27/11/22

Comment on Facebook

Много, много сериозен художник!

Любима!!!❤️

ИЗБРАНА КОЛЕКЦИЯ ОТ „ГРАДА НА ХУДОЖНИЦИТЕ“ ГОСТУВА В МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ

По покана на Държавния културен институт към министъра на външните работи в официалните пространства на Министерството на външните работи гостува отбрана колекция от Художествената галерия в Казанлък.
 „По този начин изкуството ни става достояние до по-широк кръг публики – до политици, дипломати, гости на министерството.“ – това сподели директорът на ХГ Казанлък д-р Пламен Петров по време на официалната му визита в министерството, придружен от екипа на ДКИ.
Като инструмент на външната политика културната дипломация следва да привлича промотирането на такива богати колекции, каквато е на Казанлъшката галерия, така се възпитава естетика и  се гради художествена памет.
През 1901 г. в Казанлък е основан Музей за старини и изкуства, в който по инициатива на  художника и активен общественик Иван Енчев - Видю е образувана първата извънстолична художествена сбирка в България. Благодарение на неуморните усилия и настойчивите покани на Видю към свои колеги от Държавното рисувално училище (днес Национална художествена академия) в годините от 1902 до 1906-а в колекцията на институцията постъпват творби на скулпторите Жеко Спиридонов и Борис Шац, на живописците Георги Митов, Захари Желев, Борис  Михайлов и др. Навярно именно този факт допринася през първите десетилетия на ХХ век Казанлък да се обособи като „град на художници“. Тук са родени  много автори, някои от които оставят важни следи в историята на българското изобразително изкуство, като Петко Клисуров, Иван Милев, Иван Пенков, Дечко Узунов, Ненко Балкански, Васил Бараков, Мара Йосифова и др.
Плодотворен за развитието на художествената сбирка е периодът между 1930 и 1958 г., когато директор на Музея за старини и изкуства е художникът и писател  Димитър Чорбаджийски – Чудомир. С усета и личните си контакти с художниците на своето време, той обогатява колекцията с национално значими произведения. 
От 1973 г. галерията е самостоятелен културен институт. През 1981 г. разполага постоянната си  експозиция в част от  новопостроената сграда на ул. „Св. св. Кирил и Методий“ № 9, а следващите години отварят за посетители и двата филиала на галерията – Къща музей „Ненко Балкански“ и Къща музей „Дечко Узунов“. Освен постоянните експозиции, подредени в залите на галерията, в Къща музей „Ненко Балкански“ и Къща музей „Дечко Узунов“, екипът на институцията ежегодно организира множество временни изложби, които проследяват както историческото, така и съвременното развитие на пластическите изкуства в страната и в частност в Казанлък и региона.
 В настоящата експозиция в Министерството на външните работи са представени творби на Христо Кутев (1869 – 1943), Дечко Узунов (1899 – 1986), Мара Йосифова (1905 – 1996), Константин Трингов (1907 – 1981), Ненко Балкански (1907 – 1977), Стоян Домусчиев (1935 – 2021), Георги Борисов – Лъва (1938 – 2015), Велемир Петров (1939 – 2013), Румен Петков (1955), Димитриос Пападакис (1956), Румен Нечев (1959), Дарина Янева (1965), Андрей Янев (1965). Подбраната колекция от богатия фонд на галерията, в който се съхраняват почти 5000 произведения на живописта, графиката, скулптурата и декоративно-приложните изкуства на едни от най-именитите български художници ще остане в МВнР до края на 2024 година.

ИЗБРАНА КОЛЕКЦИЯ ОТ „ГРАДА НА ХУДОЖНИЦИТЕ“ ГОСТУВА В МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ

По покана на Държавния културен институт към министъра на външните работи в официалните пространства на Министерството на външните работи гостува отбрана колекция от Художествената галерия в Казанлък.
„По този начин изкуството ни става достояние до по-широк кръг публики – до политици, дипломати, гости на министерството.“ – това сподели директорът на ХГ Казанлък д-р Пламен Петров по време на официалната му визита в министерството, придружен от екипа на ДКИ.
Като инструмент на външната политика културната дипломация следва да привлича промотирането на такива богати колекции, каквато е на Казанлъшката галерия, така се възпитава естетика и се гради художествена памет.
През 1901 г. в Казанлък е основан Музей за старини и изкуства, в който по инициатива на художника и активен общественик Иван Енчев - Видю е образувана първата извънстолична художествена сбирка в България. Благодарение на неуморните усилия и настойчивите покани на Видю към свои колеги от Държавното рисувално училище (днес Национална художествена академия) в годините от 1902 до 1906-а в колекцията на институцията постъпват творби на скулпторите Жеко Спиридонов и Борис Шац, на живописците Георги Митов, Захари Желев, Борис Михайлов и др. Навярно именно този факт допринася през първите десетилетия на ХХ век Казанлък да се обособи като „град на художници“. Тук са родени много автори, някои от които оставят важни следи в историята на българското изобразително изкуство, като Петко Клисуров, Иван Милев, Иван Пенков, Дечко Узунов, Ненко Балкански, Васил Бараков, Мара Йосифова и др.
Плодотворен за развитието на художествената сбирка е периодът между 1930 и 1958 г., когато директор на Музея за старини и изкуства е художникът и писател Димитър Чорбаджийски – Чудомир. С усета и личните си контакти с художниците на своето време, той обогатява колекцията с национално значими произведения.
От 1973 г. галерията е самостоятелен културен институт. През 1981 г. разполага постоянната си експозиция в част от новопостроената сграда на ул. „Св. св. Кирил и Методий“ № 9, а следващите години отварят за посетители и двата филиала на галерията – Къща музей „Ненко Балкански“ и Къща музей „Дечко Узунов“. Освен постоянните експозиции, подредени в залите на галерията, в Къща музей „Ненко Балкански“ и Къща музей „Дечко Узунов“, екипът на институцията ежегодно организира множество временни изложби, които проследяват както историческото, така и съвременното развитие на пластическите изкуства в страната и в частност в Казанлък и региона.
В настоящата експозиция в Министерството на външните работи са представени творби на Христо Кутев (1869 – 1943), Дечко Узунов (1899 – 1986), Мара Йосифова (1905 – 1996), Константин Трингов (1907 – 1981), Ненко Балкански (1907 – 1977), Стоян Домусчиев (1935 – 2021), Георги Борисов – Лъва (1938 – 2015), Велемир Петров (1939 – 2013), Румен Петков (1955), Димитриос Пападакис (1956), Румен Нечев (1959), Дарина Янева (1965), Андрей Янев (1965). Подбраната колекция от богатия фонд на галерията, в който се съхраняват почти 5000 произведения на живописта, графиката, скулптурата и декоративно-приложните изкуства на едни от най-именитите български художници ще остане в МВнР до края на 2024 година.
... Виж още | See MoreВиж по-малко | See Less

25/11/22
Минерална баня, гр. Банкя
представя
Деница Михайлова
 „Мигове“
изложба, живопис
откриване: 27 ноември 2022, 14 часа - гр. Банкя

 Изпълнени сме с многообразни, различни, провокиращи ни и противоречиви изживявания оставящи отпечатък негативен или позитивен в нашият личен свят и действителност. Емоционални изживявания, които понякога е трудно да изразим с думи, те са невидими, усещат се и се улавят чрез емоционалните състояния на душата, отразяват се ежедневно и изпълват живота с мигове спомени, които можем да разкажем или да премълчим, да изпеем, да нарисуваме, да напишем или изтанцуваме. Чрез моите картини създавам мигове реалност различна от ежеднвената, провокирана от моменти, състояния, теми, които са разнообразни, мигове на вдъхновения, въображение, свобода, на непознат свят пречупен от моменти реалност и палитра емоции, обединени от стилистика характерна за мен и претърпяваща промени. Чрез картините всеки може да направи опит за разпознаване на мигове чрез своето въображение, да се вдъхнови или просто да се потопи в светове извън реалността.

***

Живописец с изключителна чувствителност към цвета, Деница Михайлова изследва в своите картини фрагменти от природата и света, който ни заобикаля. Причудливите и понякога незабележими за човека елементи стават основен обект на творчеството й, пречупени през призмата на личните й възприятия. Те олицетворяват един дълбок и вътрешен свят, който остава встрани от очите на хората. Затова с изкуството си Деница се опитва да го разкрие пред тях с цялата му красота и очарование.

С импресионистичен подход и поантилистични мазки тя изгражда своите образи върху платното, изпълнени с трептяща светлина и отблясъци. И ни отвежда ту в дълбините на морската шир, ту върху финните власинки на падналото случайно от някоя птица перо, под пръските на някой водопад или на морския бряг, където играта на светлини и сенки върху вълните се превръща в безграничен извор на вдъхновение.

Арт критик: Румена Калчева

***

Деница Михайлова е художник oт София, България.

Завършила е магистърска степен през 2004 г. в Националната художествена академия в София, специалност “Дизайн на детската среда”. Работила е в областта на интериорния и продуктов дизайн, но продължава да се развива като живописец.

Има няколко самостоятелни изложби: през 2018 г. в галерия Лампион, София и галерия Банкя, през 2011 г. - кафе - галерия GR6,  София и Art club cafe-bar, София, през 2010. Участва в различни групови художествени проекти и изложби както в България, така и в чужбина. Част от тях са: Второ биенале на българския дизайн 2011 г., Софийски архитектурен салон 2011 г., Florence Design Week, Италия, 2012 г., Национална изложба Сливен, 2021, Artnumber 23, Атина, Гърция, „Пролетен Салон“ Габрово 2022, участие в ARTUP Mi италианско издание с благтворителна цел и други.

Картина Мигове е сред наградените Топ 30 в пролетното издание на Bruxelles Art Vue, 2022

Член е на Съюза на българските художници.

Минерална баня, гр. Банкя
представя
Деница Михайлова
„Мигове“
изложба, живопис
откриване: 27 ноември 2022, 14 часа - гр. Банкя

Изпълнени сме с многообразни, различни, провокиращи ни и противоречиви изживявания оставящи отпечатък негативен или позитивен в нашият личен свят и действителност. Емоционални изживявания, които понякога е трудно да изразим с думи, те са невидими, усещат се и се улавят чрез емоционалните състояния на душата, отразяват се ежедневно и изпълват живота с мигове спомени, които можем да разкажем или да премълчим, да изпеем, да нарисуваме, да напишем или изтанцуваме. Чрез моите картини създавам мигове реалност различна от ежеднвената, провокирана от моменти, състояния, теми, които са разнообразни, мигове на вдъхновения, въображение, свобода, на непознат свят пречупен от моменти реалност и палитра емоции, обединени от стилистика характерна за мен и претърпяваща промени. Чрез картините всеки може да направи опит за разпознаване на мигове чрез своето въображение, да се вдъхнови или просто да се потопи в светове извън реалността.

***

Живописец с изключителна чувствителност към цвета, Деница Михайлова изследва в своите картини фрагменти от природата и света, който ни заобикаля. Причудливите и понякога незабележими за човека елементи стават основен обект на творчеството й, пречупени през призмата на личните й възприятия. Те олицетворяват един дълбок и вътрешен свят, който остава встрани от очите на хората. Затова с изкуството си Деница се опитва да го разкрие пред тях с цялата му красота и очарование.

С импресионистичен подход и поантилистични мазки тя изгражда своите образи върху платното, изпълнени с трептяща светлина и отблясъци. И ни отвежда ту в дълбините на морската шир, ту върху финните власинки на падналото случайно от някоя птица перо, под пръските на някой водопад или на морския бряг, където играта на светлини и сенки върху вълните се превръща в безграничен извор на вдъхновение.

Арт критик: Румена Калчева

***

Деница Михайлова е художник oт София, България.

Завършила е магистърска степен през 2004 г. в Националната художествена академия в София, специалност “Дизайн на детската среда”. Работила е в областта на интериорния и продуктов дизайн, но продължава да се развива като живописец.

Има няколко самостоятелни изложби: през 2018 г. в галерия "Лампион", София и галерия Банкя, през 2011 г. - кафе - галерия "GR6", София и Art club cafe-bar, София, през 2010. Участва в различни групови художествени проекти и изложби както в България, така и в чужбина. Част от тях са: Второ биенале на българския дизайн 2011 г., Софийски архитектурен салон 2011 г., Florence Design Week, Италия, 2012 г., Национална изложба Сливен, 2021, Artnumber 23, Атина, Гърция, „Пролетен Салон“ Габрово 2022, участие в ARTUP Mi италианско издание с благтворителна цел и други.

Картина "Мигове" е сред наградените Топ 30 в пролетното издание на Bruxelles Art Vue, 2022

Член е на Съюза на българските художници.
... Виж още | See MoreВиж по-малко | See Less

22/11/22
Галерия КОНТРАСТ
и Фондация “Цанко Лавренов “
 представят
 “Нестинарка. Голямата среща на Марин Големинов и Цанко Лавренов”

24 ноември - 1 декември 2022
Откриване: 18:30 часа, 24 ноември 2022 г.
София, ул. „Цар Самуил“ 49 

Фондация “Цанко Лавренов “ представя изложбата “Нестинарка. Голямата среща на Марин Големинов и Цанко Лавренов”

„Доста време преди да започна да работя върху танцовата драма „Нестинарка, се рових в нашата художествена литература, за да намеря сюжет за опера. На оперен сюжет не попаднах. Но търсенията ми не останаха напразни. Когато прочетох разказа на Константин Петканов „Нестинарка“, нещо стихийно и неудържимо бликна в мен. Тогава започнах да скицирам сцените, идеята придобиваше яснота и внушителност, а драматичната наситеност – онова напрежение, което така властно и неудържимо ще се разрази в буйните ритми и трагични акценти на нестинарското хоро.“ 
Тези спомени на Марин Големинов отвеждат към предисторията за наричаните от някои “най-българско” музикално произведение - танцовата драма “Нестинарка”. Представена за първи път на 4 януари 1942 г., танцовата драма според отзивите в пресата се превръща в триумф на българската култура и предизвиква възторг у публиката. Художници на декорите и костюмите на тази и няколкото следващи постановки са Никола и Нева Тузсузови, а хореографията на Мария Димова и до днес се счита за едно от съществените постижения на националната ни танцова форма. 
През 1968 година „Нестинарка“ става причина за творческа среща (наречена от проф. Розалия Бикс „лъвска“) между композитора Марин Големинов и художника Цанко Лавренов. С премиера на 17 ноември 1968 г., под диригентската палка на самия композитор, тя по символичен начин отбелязва 40-годишнината от първото балетно представление в България („Копелия“от Лео Делиб). Цанко Лавренов изработва проекти за декори на постановката, голяма част от които грижливо се съхраняват в архива на едноименната фондация - именно те ще бъдат представени в рамките на изложбата „Нестинарка. Голямата среща на Марин Големинов и Цанко Лавренов“. 
Публиката ще има възможност да надникне зад завесата на една по-малко позната част от творчеството на Цанко Лавренов, част от което ще бъде представено пред публика за първи път. Изложбата ще предложи на посетителите да преминат през бързи скици с моливи, да разглеждат размислите на художника върху различни композиционни решения и да ги сравнят  със завършените маслени произведения, послужили за изработване декорите на постановката от 1968 година. 
Обогатена с музиката на Марин Големинов и подкрепена с богата информационна част, изложбата обещава едно мултимедийно изживяване, посветено на срещата между музиката, изобразителното изкуство и танца. 
Организаторите на изложбата са убедени, че 80 години след премиерата си, спектакълът „Нестинарка“ не спира да предизвиква интерес, възкръсвайки като феникс из пепелището на нестинарската жарава - каквато асоциация неведнъж прави самият композитор Марин Големинов. 

Екип на изложбата: Елисавета Станчева - куратор, Лаврен Петров - организатор, Лилия Големинова - консултант музикално съдържание, глас зад кадър, Любен Ковачев - звукорежисьор,  Емил Данаилов - фотограф, Нигрита Дейвис и Филип Дейвис - превод на английски език, Антония Серафимова - асистент проучване, студио Depikkt - дизайн, Радослав Нейчев - редене и окачване на изложбата, Зорница Василева - логистика. Рамки: ателие  „Арковна“
—
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“  по „Програма за възстановяване и развитие на частни културни организации“.

Галерия КОНТРАСТ
и Фондация “Цанко Лавренов “
представят
“Нестинарка. Голямата среща на Марин Големинов и Цанко Лавренов”

24 ноември - 1 декември 2022
Откриване: 18:30 часа, 24 ноември 2022 г.
София, ул. „Цар Самуил“ 49

Фондация “Цанко Лавренов “ представя изложбата “Нестинарка. Голямата среща на Марин Големинов и Цанко Лавренов”

„Доста време преди да започна да работя върху танцовата драма „Нестинарка", се рових в нашата художествена литература, за да намеря сюжет за опера. На оперен сюжет не попаднах. Но търсенията ми не останаха напразни. Когато прочетох разказа на Константин Петканов „Нестинарка“, нещо стихийно и неудържимо бликна в мен. Тогава започнах да скицирам сцените, идеята придобиваше яснота и внушителност, а драматичната наситеност – онова напрежение, което така властно и неудържимо ще се разрази в буйните ритми и трагични акценти на нестинарското хоро.“
Тези спомени на Марин Големинов отвеждат към предисторията за наричаните от някои “най-българско” музикално произведение - танцовата драма “Нестинарка”. Представена за първи път на 4 януари 1942 г., танцовата драма според отзивите в пресата се превръща в триумф на българската култура и предизвиква възторг у публиката. Художници на декорите и костюмите на тази и няколкото следващи постановки са Никола и Нева Тузсузови, а хореографията на Мария Димова и до днес се счита за едно от съществените постижения на националната ни танцова форма.
През 1968 година „Нестинарка“ става причина за творческа среща (наречена от проф. Розалия Бикс „лъвска“) между композитора Марин Големинов и художника Цанко Лавренов. С премиера на 17 ноември 1968 г., под диригентската палка на самия композитор, тя по символичен начин отбелязва 40-годишнината от първото балетно представление в България („Копелия“от Лео Делиб). Цанко Лавренов изработва проекти за декори на постановката, голяма част от които грижливо се съхраняват в архива на едноименната фондация - именно те ще бъдат представени в рамките на изложбата „Нестинарка. Голямата среща на Марин Големинов и Цанко Лавренов“.
Публиката ще има възможност да надникне зад завесата на една по-малко позната част от творчеството на Цанко Лавренов, част от което ще бъде представено пред публика за първи път. Изложбата ще предложи на посетителите да преминат през бързи скици с моливи, да разглеждат размислите на художника върху различни композиционни решения и да ги сравнят със завършените маслени произведения, послужили за изработване декорите на постановката от 1968 година.
Обогатена с музиката на Марин Големинов и подкрепена с богата информационна част, изложбата обещава едно мултимедийно изживяване, посветено на срещата между музиката, изобразителното изкуство и танца.
Организаторите на изложбата са убедени, че 80 години след премиерата си, спектакълът „Нестинарка“ не спира да предизвиква интерес, възкръсвайки като феникс из пепелището на нестинарската жарава - каквато асоциация неведнъж прави самият композитор Марин Големинов.

Екип на изложбата: Елисавета Станчева - куратор, Лаврен Петров - организатор, Лилия Големинова - консултант музикално съдържание, глас зад кадър, Любен Ковачев - звукорежисьор, Емил Данаилов - фотограф, Нигрита Дейвис и Филип Дейвис - превод на английски език, Антония Серафимова - асистент проучване, студио Depikkt - дизайн, Радослав Нейчев - редене и окачване на изложбата, Зорница Василева - логистика. Рамки: ателие „Арковна“

Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по „Програма за възстановяване и развитие на частни културни организации“.
... Виж още | See MoreВиж по-малко | See Less

22/11/22
Галерия СТУБЕЛ  
представя
КАМЕН СТАРЧЕВ / KОРАБЪТ НА КАЛИГУЛА
24 ноември - 17 декември 2022
Куратор - Йово Панчев 

Изложбата може да съдържа остатъци от представи за хипотетични и действителни места, събития и артефакти, свързани с неуспешни опити за възкресяване на миналото в името на бъдещето.
                                                                                                                                                           Камен Старчев
Историята за „Неми“
В статия на списание Discovery се говори за един случай, в който историята проявява своето усърдие да запази тайните си, а легендата да си остане такава. Да не се поддаде на разглобяването на факти и рационализирането от модерната епоха. Важна страна от поведението на историята, която рядко показва такава опърничавост пред съвременния порив за разбиране и намиране на отговорите за всичко, дори когато това означава избистряне на хоризонта до пълна безнадеждност. Ето какво пише в статията по темата:
В продължение на векове средновековните рибари, които плавали в спокойните води на езерото Неми близо до Рим, знаели една тайна. Говорело се, че под тихата повърхност на водата се крият гниещите дънери на гигантски древен потънал кораб. Но езерото било миниатюрно, с площ от около квадратен километър. И тъй като нямало друг водоем, свързан с него, какво би могъл да прави там кораб с такива размери? Въпреки това историите за гигантския кораб продължавали да се разказват.  Рибарите не са могли да знаят, че на дъното на това малко езеро се намират два от най-уникалните артефакти, откривани някога от древния свят. Тяхната история, свързана с ексцентричността на най-прочутия император на Рим и един от най-отявлените владетели на ХХ век, ще продължи хилядолетия - само за да бъде изгубена завинаги в огъня на войната.
През 1446 г. младият кардинал и племенник на папата Просперо Колона решил да провери сам слуховете за невероятно корабокрушение на дъното на езерото Неми. Той отплавал към езерото и установил, че може да различи просторна решетка от дървени греди. Той и хората му се опитали да спуснат въжета с куки на края, за да извлекат части от тази мистериозна структура, но на дълбочина от 20 м нямали голям късмет. Успели единствено да откъснат няколко дъски. Колона потвърдил, че потъналото корабче съществува, но мистерията се задълбочавала.
През 1535 г. италианският изобретател Гулиелмо де Лорена и Франческо де Марки се завърнали при потъналите кораби с нова и вълнуваща технология: водолазна камбана. Те се спуснали през мрака и тъмнината и видели огромна дървена надстройка, много по-обширна от всичко, което си представяли. Двамата събрали артефакти по дъното на езерото и успели да извадят скулптури от мрамор и бронз, разпръснати по калното дъно. Много други ентусиасти се опитвали да изследват и проучат потъналите кораби, но без особен успех. Едва когато Италия паднала под властта на фашисткия диктатор Бенито Мусолини, корабите  щели бъдат открити.
Мусолини бил човек, обсебен от наследството на императорския Рим, и работил усилено, за да използва археологическите останки като катализатор на култа към личността си. Мусолини се заел с амбициозни проекти около столицата като разкопаването на мавзолея на император Август, за да построи площад около него, разчистването на сградите, скупчени около театъра на Марцел, и разкопаване пода на Арената на Колизеума, за да се разкрие хипогеят под него. В пропагандните депеши той често бил описван като нов Август, напомняйки за римския император, който възстановява голяма част от града по време на управлението си. Било е само въпрос на време вниманието на диктатора да се насочи към мистериозните кораби на дъното на езерото Неми. През 1929 г. Мусолини наредил нещо безпрецедентно: цялото езеро Неми да бъде източено и пресушено. Инженерите активирали древна римска цистерна, която заедно с модерна помпа намалила нивото на водата в езерото с над 20 м. В тинята италианските инженери открили не един, а два огромни кораба. Разкопките отнели години, като вторият кораб бил изваден едва през 1932 г.
Корабите били огромни, едни от най-големите, откривани някога в древния свят. Най-големият от тях бил дълъг 73 м и широк 24, колкото е дължината на самолет Airbus A380. От надписите върху оловни тръби и плочки скоро станало ясно, че откритите кораби са плаващите дворци за удоволствия на римския император Калигула. Император само за четири години - от 37 до 41 г., Калигулa оставил името си в историята заради склонността си към садизъм, хедонистични ексцесии и жестокост. 
Изглежда, че Калигула е построил корабите си на малкото езеро Неми, тъй като то било свързано с богинята Диана Неморенсис - подходящо място за жив бог, на което да разположи своите баржи за удоволствия. По-големият, наречен prima nave (първият кораб), бил огромен плавателен съд с весла от над 10 м. Вторият представлявал гигантска плаваща платформа с мраморни дворци, градини и водопроводна система за бани. На тези кораби Калигула организирал пиршества, на които се развихрял неговият див апетит за развлечения. 
През 1940 г. реставрираните кораби са изложени за посетители край езерото в специално построен за целта музей. В нощта на 31 май 1944 г., по-малко от четири години след влизането на Мусолини във Втората световна война, музеят и корабите са напълно унищожени от пожар. Италия е на ръба на поражението. Страната е почти капитулирала, а Съюзническите войски приближават. Не е известно дали пожарите са започнали в резултат на ударите на американската артилерия или на германски палежи. 
                                                                                                                                                          Йово Панчев 
 
Изложбата е реализирана с подкрепата на  Национален фонд „Култура”  по програма Творчески стипендии.

Галерия СТУБЕЛ
представя
КАМЕН СТАРЧЕВ / KОРАБЪТ НА КАЛИГУЛА
24 ноември - 17 декември 2022
Куратор - Йово Панчев

Изложбата може да съдържа остатъци от представи за хипотетични и действителни места, събития и артефакти, свързани с неуспешни опити за възкресяване на миналото в името на бъдещето.
Камен Старчев
Историята за „Неми“
В статия на списание Discovery се говори за един случай, в който историята проявява своето усърдие да запази тайните си, а легендата да си остане такава. Да не се поддаде на разглобяването на факти и рационализирането от модерната епоха. Важна страна от поведението на историята, която рядко показва такава опърничавост пред съвременния порив за разбиране и намиране на отговорите за всичко, дори когато това означава избистряне на хоризонта до пълна безнадеждност. Ето какво пише в статията по темата:
В продължение на векове средновековните рибари, които плавали в спокойните води на езерото Неми близо до Рим, знаели една тайна. Говорело се, че под тихата повърхност на водата се крият гниещите дънери на гигантски древен потънал кораб. Но езерото било миниатюрно, с площ от около квадратен километър. И тъй като нямало друг водоем, свързан с него, какво би могъл да прави там кораб с такива размери? Въпреки това историите за гигантския кораб продължавали да се разказват. Рибарите не са могли да знаят, че на дъното на това малко езеро се намират два от най-уникалните артефакти, откривани някога от древния свят. Тяхната история, свързана с ексцентричността на най-прочутия император на Рим и един от най-отявлените владетели на ХХ век, ще продължи хилядолетия - само за да бъде изгубена завинаги в огъня на войната.
През 1446 г. младият кардинал и племенник на папата Просперо Колона решил да провери сам слуховете за невероятно корабокрушение на дъното на езерото Неми. Той отплавал към езерото и установил, че може да различи просторна решетка от дървени греди. Той и хората му се опитали да спуснат въжета с куки на края, за да извлекат части от тази мистериозна структура, но на дълбочина от 20 м нямали голям късмет. Успели единствено да откъснат няколко дъски. Колона потвърдил, че потъналото корабче съществува, но мистерията се задълбочавала.
През 1535 г. италианският изобретател Гулиелмо де Лорена и Франческо де Марки се завърнали при потъналите кораби с нова и вълнуваща технология: водолазна камбана. Те се спуснали през мрака и тъмнината и видели огромна дървена надстройка, много по-обширна от всичко, което си представяли. Двамата събрали артефакти по дъното на езерото и успели да извадят скулптури от мрамор и бронз, разпръснати по калното дъно. Много други ентусиасти се опитвали да изследват и проучат потъналите кораби, но без особен успех. Едва когато Италия паднала под властта на фашисткия диктатор Бенито Мусолини, корабите щели бъдат открити.
Мусолини бил човек, обсебен от наследството на императорския Рим, и работил усилено, за да използва археологическите останки като катализатор на култа към личността си. Мусолини се заел с амбициозни проекти около столицата като разкопаването на мавзолея на император Август, за да построи площад около него, разчистването на сградите, скупчени около театъра на Марцел, и разкопаване пода на Арената на Колизеума, за да се разкрие хипогеят под него. В пропагандните депеши той често бил описван като "нов Август", напомняйки за римския император, който възстановява голяма част от града по време на управлението си. Било е само въпрос на време вниманието на диктатора да се насочи към мистериозните кораби на дъното на езерото Неми. През 1929 г. Мусолини наредил нещо безпрецедентно: цялото езеро Неми да бъде източено и пресушено. Инженерите активирали древна римска цистерна, която заедно с модерна помпа намалила нивото на водата в езерото с над 20 м. В тинята италианските инженери открили не един, а два огромни кораба. Разкопките отнели години, като вторият кораб бил изваден едва през 1932 г.
Корабите били огромни, едни от най-големите, откривани някога в древния свят. Най-големият от тях бил дълъг 73 м и широк 24, колкото е дължината на самолет Airbus A380. От надписите върху оловни тръби и плочки скоро станало ясно, че откритите кораби са плаващите дворци за удоволствия на римския император Калигула. Император само за четири години - от 37 до 41 г., Калигулa оставил името си в историята заради склонността си към садизъм, хедонистични ексцесии и жестокост.
Изглежда, че Калигула е построил корабите си на малкото езеро Неми, тъй като то било свързано с богинята Диана Неморенсис - подходящо място за жив бог, на което да разположи своите баржи за удоволствия. По-големият, наречен "prima nave" (първият кораб), бил огромен плавателен съд с весла от над 10 м. Вторият представлявал гигантска плаваща платформа с мраморни дворци, градини и водопроводна система за бани. На тези кораби Калигула организирал пиршества, на които се развихрял неговият див апетит за развлечения.
През 1940 г. реставрираните кораби са изложени за посетители край езерото в специално построен за целта музей. В нощта на 31 май 1944 г., по-малко от четири години след влизането на Мусолини във Втората световна война, музеят и корабите са напълно унищожени от пожар. Италия е на ръба на поражението. Страната е почти капитулирала, а Съюзническите войски приближават. Не е известно дали пожарите са започнали в резултат на ударите на американската артилерия или на германски палежи.
Йово Панчев

Изложбата е реализирана с подкрепата на Национален фонд „Култура” по програма "Творчески стипендии".
... Виж още | See MoreВиж по-малко | See Less

22/11/22
Гьоте-институт България
представя
La Puente
Фотографска изложба на Шарлоте Шмиц
24.11.2022 – 13.01.2023
Откриване: 24.11., четвъртък
17:30 ч. – кураторски тур,
18:30 ч. – вернисаж
Дискусия: 25.11., петък, 18:00 ч.
Гьоте-институт България - ул. „Будапеща“ 1, София

Как отразяваме сложните социални теми през призмата на изкуството днес и може ли то да ни подтикне към социално ангажирано действие? В търсенето на тези и други отговори, Гьоте-институт България и галерия Синтезис представят изложбата La Puente на германската фотографка Шарлоте Шмиц. Последната за тази година изложба в галерийното пространство на института е курирана от Надежда Павлова и ще бъде официално открита на 24-ти ноември от 18:30 часа. Ден след вернисажа ни очаква и отворен разговор с Шарлоте Шмиц и Светлана Бахчеванова, посветен на трудните и нелицеприятни теми в полето на фотографското отразяване на насилие, травма и борбата срещу тях.
La Puente е най-големият публичен дом в южната част на Еквадор. Намира се в град Мачала и в него работят над 150 жени. Фотографиите са създадени в партньорство с тях – сами избират как да позират, а след това рисуват върху полароидните си снимки с лак за нокти. В началото функцията на лака е да прикрие самоличността им, но той бързо се превръща в творческо средство.
Участието на моделите е в основата на художествената практика на Шарлоте Шмиц. Тя свежда до минимум структурите на неравнопоставеност, които предполага фотографският процес, и по този начин позволява по-дълбоко и комплексно разбиране на участващите хора.
Серията, за която тя получава първата награда FotoEvidence W, представя една нова перспектива към иначе клишираната тема. Тя създава пространство за по-сложно и лично разбиране на личностите, разказващи своите истории, които се противопоставят на съществуващите стереотипи за секс работничките. По света повечето от тях са жени, докато авторите на арт и фотографски проекти на тази тема обикновено са мъже. Творбите често не
показват жените така, както те биха искали да бъдат видени, и допринасят за дисбаланса във възприемането на секс работниците и жените като цяло.
Освен полароидни снимки и видео документация в изложбата ще бъдат включени още едноименната книга, както и личните чаршафи на моделите, които те са подарили на Шарлоте Шмиц. Тези лични вещи са единствената собственост, която жените притежават в стаите на La Puente.
За авторката:
ШАРЛОТЕ ШМИЦ е документална фотографка, чийто артистичен подход предизвиква традиционните документални практики. По този начин тя изразява личните си възгледи по теми, свързани с жените и миграцията. Авторката израства в датското малцинство в Германия и учи документална фотография във Университета в Хановер. Работите на Шарлоте се публикуват в международни медии, сред които Der Spiegel и The Washington Post. Имала е самостоятелни изложби в САЩ, Турция, Австрия и Япония. The British Journal of Photography я определя като един от авторите, „които да следим през 2019-а“. Тя е първата носителка на наградата FotoEvidence W за нейната серия La Puente, публикувана като книга през 2019 г. В средата на март 2020 г. основава The Journal - глобален фотографски колектив от няколкостотин жени и небинарни фотографи. Понастоящем Шарлоте се намира на германско-датската граница и е изследовател за National Geographic.
FotoEvidence Women е нова инициатива на агенцията FotoEvidence Press, чиято съоснователка е българо-американската фотожурналистка Светлана Бахчеванова. Наградата е посветена на ангажирани жени фотографи, които искат да разказват истории под формата на фотокнига. През последните дванадесет години екипът на FotoEvidence e публикувал 34 книги, за да привлече вниманието към теми като човешките права, насилието, подтисничеството и нарушаването на човешкото достойнство.
Наградата FotoEvidence W за лична история през 2019 г. беше присъдена от престижното жури на германската фотографка Шарлоте Шмиц за нейния дългосрочен проект La Puente. Книгата с твърди корици е издадена от FotoEvidence с подкрепата на VII Academy. Повече за FotoEvidence W Award можете да прочетете тук. Повече за фотокнигата La Puente, която ще може да бъде закупена на място по време на двете събития в института - тук.
ПРОГРАМА:
Откриване: 24.11.2022
– 17:30 часа – тур с авторката и кураторката
– 18:30 часа – откриване с плейлист от La Puentе
Разговор: 25.11.2022
– 18:00 часа – разговор с Шарлоте Шмиц и Светлана Бахчеванова, основателка на FotoEvidence, език: български. Тема на дискусията: Фотосвидетелства за насилието, травмата и борбата срещу тях. Модератор на събитието ще бъде Надежда Павлова.
– 19:30 часа – подписване на книгата
Към събитието ще има и ден на отворените врати в Библиотека Фотосинтезис: 12.12.2022 г., от 17:00 до 20:00 часа. Тогава ще можете да разгледате част от селекцията от книги, издадени от Международното издателство за социално ангажирана фотография FotoEvidence. Локация: галерия Синтезис, бул. „Васил Левски“ 55, София.

Гьоте-институт България
представя
La Puente
Фотографска изложба на Шарлоте Шмиц
24.11.2022 – 13.01.2023
Откриване: 24.11., четвъртък
17:30 ч. – кураторски тур,
18:30 ч. – вернисаж
Дискусия: 25.11., петък, 18:00 ч.
Гьоте-институт България - ул. „Будапеща“ 1, София

Как отразяваме сложните социални теми през призмата на изкуството днес и може ли то да ни подтикне към социално ангажирано действие? В търсенето на тези и други отговори, Гьоте-институт България и галерия Синтезис представят изложбата La Puente на германската фотографка Шарлоте Шмиц. Последната за тази година изложба в галерийното пространство на института е курирана от Надежда Павлова и ще бъде официално открита на 24-ти ноември от 18:30 часа. Ден след вернисажа ни очаква и отворен разговор с Шарлоте Шмиц и Светлана Бахчеванова, посветен на трудните и нелицеприятни теми в полето на фотографското отразяване на насилие, травма и борбата срещу тях.
La Puente е най-големият публичен дом в южната част на Еквадор. Намира се в град Мачала и в него работят над 150 жени. Фотографиите са създадени в партньорство с тях – сами избират как да позират, а след това рисуват върху полароидните си снимки с лак за нокти. В началото функцията на лака е да прикрие самоличността им, но той бързо се превръща в творческо средство.
Участието на моделите е в основата на художествената практика на Шарлоте Шмиц. Тя свежда до минимум структурите на неравнопоставеност, които предполага фотографският процес, и по този начин позволява по-дълбоко и комплексно разбиране на участващите хора.
Серията, за която тя получава първата награда FotoEvidence W, представя една нова перспектива към иначе клишираната тема. Тя създава пространство за по-сложно и лично разбиране на личностите, разказващи своите истории, които се противопоставят на съществуващите стереотипи за секс работничките. По света повечето от тях са жени, докато авторите на арт и фотографски проекти на тази тема обикновено са мъже. Творбите често не
показват жените така, както те биха искали да бъдат видени, и допринасят за дисбаланса във възприемането на секс работниците и жените като цяло.
Освен полароидни снимки и видео документация в изложбата ще бъдат включени още едноименната книга, както и личните чаршафи на моделите, които те са подарили на Шарлоте Шмиц. Тези лични вещи са единствената собственост, която жените притежават в стаите на La Puente.
За авторката:
ШАРЛОТЕ ШМИЦ е документална фотографка, чийто артистичен подход предизвиква традиционните документални практики. По този начин тя изразява личните си възгледи по теми, свързани с жените и миграцията. Авторката израства в датското малцинство в Германия и учи документална фотография във Университета в Хановер. Работите на Шарлоте се публикуват в международни медии, сред които Der Spiegel и The Washington Post. Имала е самостоятелни изложби в САЩ, Турция, Австрия и Япония. The British Journal of Photography я определя като един от авторите, „които да следим през 2019-а“. Тя е първата носителка на наградата FotoEvidence W за нейната серия La Puente, публикувана като книга през 2019 г. В средата на март 2020 г. основава The Journal - глобален фотографски колектив от няколкостотин жени и небинарни фотографи. Понастоящем Шарлоте се намира на германско-датската граница и е изследовател за National Geographic.
FotoEvidence Women е нова инициатива на агенцията FotoEvidence Press, чиято съоснователка е българо-американската фотожурналистка Светлана Бахчеванова. Наградата е посветена на ангажирани жени фотографи, които искат да разказват истории под формата на фотокнига. През последните дванадесет години екипът на FotoEvidence e публикувал 34 книги, за да привлече вниманието към теми като човешките права, насилието, подтисничеството и нарушаването на човешкото достойнство.
Наградата FotoEvidence W за лична история през 2019 г. беше присъдена от престижното жури на германската фотографка Шарлоте Шмиц за нейния дългосрочен проект La Puente. Книгата с твърди корици е издадена от FotoEvidence с подкрепата на VII Academy. Повече за FotoEvidence W Award можете да прочетете тук. Повече за фотокнигата La Puente, която ще може да бъде закупена на място по време на двете събития в института - тук.
ПРОГРАМА:
Откриване: 24.11.2022
– 17:30 часа – тур с авторката и кураторката
– 18:30 часа – откриване с плейлист от La Puentе
Разговор: 25.11.2022
– 18:00 часа – разговор с Шарлоте Шмиц и Светлана Бахчеванова, основателка на FotoEvidence, език: български. Тема на дискусията: Фотосвидетелства за насилието, травмата и борбата срещу тях. Модератор на събитието ще бъде Надежда Павлова.
– 19:30 часа – подписване на книгата
Към събитието ще има и ден на отворените врати в Библиотека Фотосинтезис: 12.12.2022 г., от 17:00 до 20:00 часа. Тогава ще можете да разгледате част от селекцията от книги, издадени от Международното издателство за социално ангажирана фотография FotoEvidence. Локация: галерия Синтезис, бул. „Васил Левски“ 55, София.
... Виж още | See MoreВиж по-малко | See Less

22/11/22
Галерия Depoo
 представя:
ЮЛИАНА ТЕКОВА | Временен пейзаж
изложба - инсталация
22 ноември - 5 декември 2022 Откриване: 22 ноември, 18-20 часа

Изложбата Временен пейзаж разсъждава върху оношенията жива/нежива природа, вътрешно/външно пространство и отношението ни към растителния свят, изграждайки своеобразен пейзаж в галерийното пространство, като включва живопис, рисунки и инсталация от живи растения.
Изложбата е продължение на проект в развитие, който се фокусира върху идеята за утопични визии и въображаеми пространства, които преформулират и разширяват мисленето за реалността.
Присъствието на живи растения (в изложбата) препраща към разнообразни възможни смисли, отнасящи се до растителния свят и природата в епоха на климатична и екологична нестабилност, както и до промяна в мисленето ни спрямо останалите живи организми и системи на планетата.
Отделно от символния смисъл, в който обикновенно ги натоварваме, растенията присъстват и като живи създания, които изискват нашето внимание.
Събитията през последните две години, както и личното ми отношение към природата, също са част от възможните препратки, с които мога да обясня обсебеността си от растенията и зеления цвят в настоящите ми работи.
(Поради чувствителността и крехкостта на живите растения инсталацията може да претърпи известни промени през времетраенето на изложбата. Ако на някои растения не им понася, ще бъдат заменени с други)
_____________
Юлиана Текова е родена и работи в София. Завършва специалност живопис (бакалавър, магистър, докторска степен) в НХА. Работи предимно в сферата на живописта и рисунката. Участва в многобройни изложби в страната и чужбина. Има осъществени и няколко кураторски проекта с фокус върху понятието за утопия, както и върху присъствието на жените артистки на съвременната арт сцена.
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура”

Галерия Depoo
представя:
ЮЛИАНА ТЕКОВА | Временен пейзаж
изложба - инсталация
22 ноември - 5 декември 2022 Откриване: 22 ноември, 18-20 часа

Изложбата "Временен пейзаж" разсъждава върху оношенията жива/нежива природа, вътрешно/външно пространство и отношението ни към растителния свят, изграждайки своеобразен пейзаж в галерийното пространство, като включва живопис, рисунки и инсталация от живи растения.
Изложбата е продължение на проект в развитие, който се фокусира върху идеята за утопични визии и въображаеми пространства, които преформулират и разширяват мисленето за реалността.
Присъствието на живи растения (в изложбата) препраща към разнообразни възможни смисли, отнасящи се до растителния свят и природата в епоха на климатична и екологична нестабилност, както и до промяна в мисленето ни спрямо останалите живи организми и системи на планетата.
Отделно от символния смисъл, в който обикновенно ги натоварваме, растенията присъстват и като живи създания, които изискват нашето внимание.
Събитията през последните две години, както и личното ми отношение към природата, също са част от възможните препратки, с които мога да обясня обсебеността си от растенията и зеления цвят в настоящите ми работи.
(Поради чувствителността и крехкостта на живите растения инсталацията може да претърпи известни промени през времетраенето на изложбата. Ако на някои растения не им понася, ще бъдат заменени с други)
_____________
Юлиана Текова е родена и работи в София. Завършва специалност живопис (бакалавър, магистър, докторска степен) в НХА. Работи предимно в сферата на живописта и рисунката. Участва в многобройни изложби в страната и чужбина. Има осъществени и няколко кураторски проекта с фокус върху понятието за утопия, както и върху присъствието на жените артистки на съвременната арт сцена.
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура”
... Виж още | See MoreВиж по-малко | See Less

20/11/22
Галерия НЮАНС
представя
Греди Асса
“Мигове светлина”
живопис
22 ноември – 11 декември 2022

От 22 ноември до 11 декември галерия Нюанс има удоволствието да Ви представи за първи път в своето пространството изложба на художника Греди Асса – “Мигове светлина”. Автор, чиито творчество и биография нямат нужда от разказване, не само защото той е сред големите художници на нашето време, а и защото неговите произведения говорят сами за себе си.
Темата на настоящата изложба е често срещана в търсенията на художника през годините, а именно светлината. Заглавието на експозицията “Мигове светлина” напомня на зрителя за мимолетността на един лъч светлина, който ако не бъде забелязан на момента, изчезва без време. Напомня на публиката също така и за необходимостта по-често да се радваме на малките моменти от забързаното ни сиво ежедневие, които често пропускаме, а те ни носят доза радост и жизненост. Вглеждайки се в картините, зрителят ще открие, освен светлината, една конкретна история и случка, разказваща специфичен момент от живота на художника.

Галерия НЮАНС
представя
Греди Асса
“Мигове светлина”
живопис
22 ноември – 11 декември 2022

От 22 ноември до 11 декември галерия Нюанс има удоволствието да Ви представи за първи път в своето пространството изложба на художника Греди Асса – “Мигове светлина”. Автор, чиито творчество и биография нямат нужда от разказване, не само защото той е сред големите художници на нашето време, а и защото неговите произведения говорят сами за себе си.
Темата на настоящата изложба е често срещана в търсенията на художника през годините, а именно светлината. Заглавието на експозицията “Мигове светлина” напомня на зрителя за мимолетността на един лъч светлина, който ако не бъде забелязан на момента, изчезва без време. Напомня на публиката също така и за необходимостта по-често да се радваме на малките моменти от забързаното ни сиво ежедневие, които често пропускаме, а те ни носят доза радост и жизненост. Вглеждайки се в картините, зрителят ще открие, освен светлината, една конкретна история и случка, разказваща специфичен момент от живота на художника.
... Виж още | See MoreВиж по-малко | See Less

20/11/22