Current and upcoming exhibitions in Sofia, Bulgaria
Sofia Art Galleries
Художествени галерии и музеи в София - информация, адреси и актуални изложби.
O5 Events & Culture
представя
Татяна Болов
VERSO
самостоятелна изложба
3 - 12 ноември 2026
Откриване: 3 ноември 2026 г. (вторник) от 18:30 ч. пространството на O5 Events & Culture (ул. „Оборище“ 5)
Изложбата включва живописни творби в смесена техника и скулптурни композиции, чрез които авторката изследва как средата, модерността и динамиката на съвременния живот влияят върху начина, по който възприемаме себе си, желанията си и собствените си избори. В центъра на тази тема стои въпросът: колко от решенията, които вземаме всеки ден, са действително наши?
В произведенията на Татяна се преплитат образи на маски и тела, брандови лога, текст и символи на игра и контрол. Чрез тях художничката изследва връзката между вътрешния свят на човека и социалните механизми, които оформят представите ни за статус, потребление и лична идентичност.
Когато представям работата си: Искам да провокира по-проницателен поглед към нещата, които приемаме за естествена част от съвременния живот - желанията, образите, статуса, избора. Не търся категоричен извод, а пространство за собствена мисъл“, споделя Татяна Болов.
За художничката:
Татяна Болов (р. 2001 г. във Варна) живее и работи в София. Създава живописни творби и колекционерски арт обекти в смесена техника, включително с акрил и колаж. Чрез взаимодействието между цвят, образ и текст тя изследва теми като желание, статус, потребление и себевъзприятие.
Художественото ѝ развитие започва със специализирано обучение по изобразително изкуство, последвано от индивидуални занимания под наставничеството на утвърдени български художници. След завършването на средното си образование живее и работи в Рим, Цюрих и Котор, където развива техниката си и изгражда собствен визуален език. В момента следва „Изкуствознание и арт мениджмънт“ в НБУ.
През ноември 2024 г. представя дебютната си самостоятелна изложба My Atelier в Tereza Zikovska Gallery във Варна. Сред участията ѝ са Emergence Art Fest в Радио Варна (2024 г.) и международен проект в Casa del Arte в Палма де Майорка (2025 г.). През май 2026 г. представя постоянна самостоятелна експозиция в „Гранд Хотел Терме“ в с. Баня, а през юли същата година — самостоятелна изложба в GYPSY в с. Лозенец като част от фестивала „Арт Поток“.
Галерия СЕРДИКА
представя
Вълка Парушева
"Наслоения"
3 - 21 ноември 2026г.
Представям на вниманието на публиката 26 творби, създадени през последните 2 години и обединени под заглавието "Наслоения".
Това са пластовете, които се натрупват с времето в съзнанието и емоциите на всеки от нас, слоеве от малки частици оформящи нашето възприятие на света.
Това е и принципът по който са изградени творбите.
Те са изцяло в полето на абстрактното. Опит да намеря крехкият баланс между минималното и сложното в композицията..търсенето на техниката и материалите, които да изразяват най-точно моите идеи.
Специфична тъкан, в която нишката отблизо се възприема като пиксел, а с увеличаването на дистанцията се превръща в по-големи полупрозрачни цветни секции, преминаващи една в друга като форма и цвят, променяйки интензивността и ритъма.
Материалът, с който са изпълнени творбите добавя деликатност и тих блясък, омекотявайки строгите геометрични форми.
Бих искала тази изложба да носи усещане за топло човешко присъствие и да бъде едно чисто естетическо преживяване.
Галерия ПАГАНЕ
представя
Стоян ВИТАНОВ
ЛИЦА
фотографска изложба
Откриване: 3 ноември, 18 часа - бил. "Черни връх" 35, етаж II
Стоян Витанов е пътешественик по душа, прекосил над 70 държави в търсене на нови хоризонти, непознати култури и срещи, които оставят следа. Особено място в сърцето му заема Югоизточна Азия.
Във всяко пътешествие с iTravel Стоян събира истории и запечатва в уникални фотографии магията на посетените места и лицата на хората, които среща по пътя си. С богатия си опит и любопитство към света той е не само вдъхновяващ спътник, но и ценен съветник за всеки, който мечтае да открива нови хоризонти.
Галерия ЛОРАНЪ
представя
МАГДА АБАЗОВА И ГЕОРГИ ЯНАКИЕВ
РАЗЛИЧНИТЕ
Куратор Лобен Домозетски
Организатори: Галерия „Лоранъ“ и Ангел Ганев
3 – 28 ноември 2026 г.
Различието е една от категориите, чрез които изкуството разкрива своята вътрешна свобода. То съчетава индивидуалността на художествения език с принадлежността към общото културно поле на своето време. В изложбата „Различните“ срещата между Магда Абазова и Георги Янакиев в Галерия „Лоранъ“ очертава два самостоятелни свята, две пластически чувствителности и два пътя към автономията на живописта. В контекста на българското изкуство от втората половина на ХХ век техните произведения разкриват различни възможности за преосмисляне на образа, формата и пространството.
При Магда Абазова живописта се разгръща като пространство на преобразувания, в което фигуративното и абстрактното съществуват в подвижно равновесие. Цветът, жестът и композиционният ритъм превръщат видимия свят в емоционално преживяване, наситено с асоциации. Образът придобива характера на спомен, състояние или вътрешен пейзаж, а активната фактура и цветните акценти изграждат самостоятелна визуална реалност.
При Георги Янакиев геометричната абстракция организира художествения смисъл чрез форма, линия, пропорция и ритъм. Антропоморфният мотив се превръща в силует и знак, насочващ към вътрешния свят на съзнанието. Геометричният ред придобива психологическа и метафорична плътност, съчетавайки конструктивна яснота с отвореност към асоциативни прочити.
Съпоставянето на живописта на Янакиев с неговите рисунки и колажи разкрива последователното развитие на една пластическа идея. Линията, формата, цветът и материалът изграждат различни етапи от художественото мислене, в които конструктивното и асоциативното начало се допълват.
В срещата между Абазова и Янакиев различието се оказва пространство на художествен диалог – от поетичната чувствителност към цвета и пластическото преживяване до геометричната дисциплина и интелектуалната организация на формата. „Различните“ разкрива многопосочността на абстрактното изкуство и утвърждава творческата свобода като възможност за среща между самостоятелни художествени светове.
Изложбата може да бъде видяна от 3 до 28 ноември в салона на Галерия „Лоранъ“ на ул. „Марин Дринов“ № 30.
OBJECT OF MINE
Самостоятелна изложба на Самуил Велев
03.11—26.11.2026
Откриване: 3 ноември (вторник), 18:00–21:00 ч.
Място: Atelier Trotoar, бул. „Патриарх Евтимий“ 21Б, София
OBJECT OF MINE
Кога погледът на другия превръща тялото в обект? И може ли образът, създаден от този поглед, да бъде присвоен отново — като източник на сила, а не на подчинение?
В „Object of Mine“ Самуил Велев изследва връзката между сексуализирането, обектизирането и личното усещане за стойност. Серията включва осем картини, изпълнени с акрил върху полиуретанов плат, които представят фрагменти от човешкото тяло, жестове и детайли, натоварени със сексуално значение. Изолирани от цялостния човешки образ, тези фрагменти придобиват самостоятелно присъствие и се превръщат в носители на желание. Пластмасовата повърхност на материала допълва темата за превръщането на човека в обект.
Изложбата разглежда противоречието между сексуализацията като форма на ограничение и желанието като възможност за утвърждаване. Да бъдеш видян и пожелан може да носи усещане за стойност и принадлежност, но и да поставя човека в зависимост от чуждия поглед.
Стъпвайки върху есето на Одри Лорд „Uses of the Erotic: The Erotic as Power“, Велев разглежда еротичното като възможност за себепознание и възвръщане на контрола върху собствения образ. Сексуализираното тяло не е освободено от погледа на другия, но вече не се определя единствено от него.
„Object of Mine“ поставя под въпрос границата между обект и субект, между образа, който другите виждат, и смисъла, който човек сам му придава.
Серията е създадена по време на артистичната резиденция KulturBahnhof в Клайн Варнов (Klein Warnow), Германия.
Изложбата се представя от галерия Little Bird Place в пространството на Atelier Trotoar на бул. „Патриарх Евтимий“ 21Б, София (от към ул. "6ти септември").
Галерия АРТЕ
представя
Николай Стоев
ПОЛЕТ ЗА ИЗБРАНИ
живопис
3 – 14 ноември 2026 г.
Откриване на 3 ноември от 18.00 ч.
За четвърти път галерия „Арте“ има привилегията да отвори вратите си за вълшебния свят на Николай Стоев. Настоящата експозиция – „Полет за избрани“ е бягство от сивия делничен прагматизъм и покана за пътешествие в една паралелна реалност, където гравитацията отстъпва пред силата на човешката фантазия.
Творчеството на Николай Стоев е територия, в която хармонично съжителстват магическият реализъм, приказният сюжет и изтънченото живописно изкуство. Неговите платна не просто се гледат – те се съпреживяват като визуално приключение. В тях оживява забавен, поетичен и дълбоко хуманен свят, населен от странни, понякога смешни, но винаги одухотворени и искрени персонажи. Сюжетите му умело преплитат хумористични, библейски и митологични мотиви, превръщайки детайлите в метафори: летящи хора, невъзможни за изкачване кули, среднощни серенади и облаци, натежали от човешки копнежи. Това е изкуство, заредено с изключителна светлина, топлина, уют и позитивна енергия.
Зад привидната лекота на приказния разказ обаче се крие респектиращо техническо майсторство. Николай Стоев демонстрира завидна, виртуозна техника, боравейки с маслените бои по законите на старите майстори. Творецът изгражда формата чрез сложни класически похвати, фини линии, прецизен детайл и деликатни велатури, постигайки кадифена палитра и удивително триизмерно, материално усещане на обектите. Цветовете в картините му са ярки, плътни и искрящи, а плавните преходи от тон в тон карат поврхността на платното буквално да трепти.
Настоящата колекция разкрива пълния диапазон на автора – от общочовешкото и философско внушение до интимния, камерен свят на мъжа и жената. Един от акцентите в експозицията е голямоформатната картина „Обичам те!“ – лиричен мотив на най-чистото човешко чувство. В пълна хармония с него е изящното камерно платно „Най-сладкото изкушение“, което доказва, че големият майсторлък не зависи от мащаба на рамката. Наративът се допълва от многопластовите теми в картините „В очакване на новото време или Апокалипсисът“ и „Парнас“, където митологичното и съвременното се сливат в търсене на вечните истини. Картините „Малката летяща Райска градина, или полет за избрани“, „Празник на виното“ и „Летен следобед“ пък улавят мигове на безвремие и чиста радост от съществуването.
Кой има право на този полет?
В изкуството на Николай Стоев „избраните“ са тези, които са успели да запазят способността си да мечтаят, да се удивляват и да гледат на света с чистотата на дете. В днешния прагматичен, забързан и често агресивен свят да съхраниш добротата, наивността и вярата в чудеса е истинска рядкост. Картината „Малката летяща Райска градина, или полет за избрани“ подсказва, че до този Рай се допускат само онези, които носят светлина в душите си. Полетът тук е метафора за свобода и духовно въздигане. Той е централен мотив в цялото творчество на Стоев – чрез летящи хора, летящи градини и облаци от желания художникът ни напомня, че в неговата живопис гравитацията не съществува, защото духът не може да бъде окован. Полетът е освобождаване от оковите на битието, от страха и от тежестта на ежедневието. Да полетиш означава да избереш метафизичното пред материалното. Платна каквито са „Парнас“ (планината на поетите и музите) и „Летен следобед“ въвеждат зрителя точно в това състояние на безтегловност и духовно блаженство.
Самият автор споделя, че се забавлява, докато рисува, и „пътува заедно със своите герои“. Заглавието на изложбата е топла покана към публиката да се присъедини към това споделено пътуване. Всеки посетител на галерия „Арте“, който успее да се откъсне от реалността пред някое от платната на Николай, автоматично става част от „избраните“.
„Полет за избрани“ е красив парадокс. Изложбата е напълно отворена за всички, но само онези, които престъпят прага с отворено сърце и се оставят на магията, ще преживеят истинското пътуване над земята.
Гергана Борисова, октомври 2026 г.
ГАЛЕРИЯ ПАРИЖ
представя
СВИЛЕНА ТЕНЕВА
„ИЗВЪНВРЕМИЕ“
изложба-живопис
02.11 – 14.11.2026
Вернисаж от 18.00 до 20.00ч. – ул. „Цар Самуил“ 47, София
На 2 ноември 2026 г. от 18.00 ч. за първи път в галерия „Париж“ ще се открие изложбата на младата, но вече добре позната на българската публика художничка Свилена Тенева. Експозицията озаглавена с интересната дума „Извънвремие“ ще се състои от тринадесет картини, от които единадесет живописни платна и два акварела.
Свилена Тенева е родена през 1987 г. в Стара Загора. Завършва графика в Национална Художествена Гимназия за изящни изкуства в Пловдив, а след това и специалност „плакат и визуална комуникация“ в Национална Художествена Академия в София. Има две самостоятелни изложби и множество участия в общи експозиции в столицата и страната. Свилена Тенева владее изключително прецизна и майсторска техника, като всеки детайл е ювелирно изведен, а това отнема много време, поради което „Извънвремие“ се явява едва третата ѝ самостоятелна изложба, но пък има изградена вярна публика, която с нетърпение очаква новите ѝ творби. Свилена твори в една амалгама от стиймпънк, сюрреализъм и магически реализъм, като безспорно силно влияние оказва декоративността и знаковостта на плаката, както и характерните елементи на викторианската епоха, сецесионът и готиката.
Думата „извънвремие“ насочва вниманието към нещо футуристично и утопично. Малки зъбчати колела присъстват почти във всяка картина, а те задвижват невидими бутала и механизми. Водно конче, пеперуди, бръмбари, риби, древни насекоми, полускъпоценни камъни и музикални инструменти - всичко се преплита в една красива симбиоза от технология и живот слети в едно. Това е любопитният свят на стиймпънка, в който машината е претворена в красиво бижу, което като вълшебен ключ отваря нови светове, а в тях всичко съжителства в своя си съвършена хармония, която трепти на една друга, непозната честота. Минало, което прескача в бъдещето, история, която препуска с машина на времето - всичко е възможно в извънвремието на Свилена Тенева.
Изложбата може да се разгледа на живо както и онлайн в сайта на галерията.
www.gallery-paris.com Надя Павлова
НАЦИОНАЛНА ГАЛЕРИЯ/
СОФИЙСКИ АРСЕНАЛ – МУЗЕЙ ЗА СЪВРЕМЕННО ИЗКУСТВО
представя
ПРОФ. Д.А.Н. АРХ. БОЙКО КАДИНОВ
АРХИТЕКТУРАТА – ВЪЗМОЖНО(ТО) ИЗКУСТВО
29 октомври–6 декември 2026
Куратор: д-р Надежда Джакова
САМСИ, бул. „Черни връх” 2
След последователните си авторски изложби в Лондон, Париж и Женева проф. д.а.н. арх. Бойко Кадинов показва 27 проекта в пространството на Софийския арсенал, чиято реконструкция по негов проект в музей е осъществена през 2011 г.
Имерсивни инсталации, видеа, макети, скици, чертежи и фотодокументация представят многообразието на архитектурната дейност на автора – от театрални и спортни съоръжения до филхармонични и оперни сгради, публични пространства и индивидуални жилищни сгради. Значителна част от тези проекти са реализирани или са в процес на изграждане.
Експозицията включва и табла за архитектурните скулптури – архитектони на автора, сред които „Never, Never Land“, „Abode“, „Паметник на берлинската стена“ в София и други. Творбите са показвани в галерии, музеи и обществени пространства в Лисабон, Прага, Брюксел, Лондон, Париж и София.
При откриването на изложбата публиката ще има възможност да се запознае и с най-новата книга на арх. Бойко Кадинов – Extra Green Architecture: 21 обекта за XXI век. Изданието събира негови архитектурни проекти от последните няколко години, допълнени от размисли и анализи на проф. Тодор Кръстев и доц. Георги Лозанов за творческия процес на автора и предизвикателствата при проектирането и реализацията им.
Изложбата се превръща в своеобразен архитектурен форум с богата съпътстваща програма, която включва лекции на международно признати архитекти: арх. Данте О. Бенини от Милано, Италия, проф. арх. Октавио Местре от Барселона, Испания, арх.Фани Данаджиева-Хансен, САЩ и др.
Най-новият ноемврийски брой на списание „Философия“ е посветен на темата „Архитектура и философия“. Гост-главен редактор на изданието е арх. Бойко Кадинов, а сред участниците в предвидената дискусия са философи, медийни експерти, архитекти, университетски преподаватели и студенти. Списанието ще бъде представено на 10 ноември в сградата на музея в рамките на експозицията.
В своята цялост изложбата обхваща архитектурата в нейните най-съвременни проявления и предизвикателства. Заедно с това се поставя темата „ възможно(то) изкуство архитектура“ и днес, когато в публичното пространство у нас често тя се възприема като квадратни метри строителство за продан. Това я лишава от основната й функция и мисия – да създава качествена среда, респектирайки природата, културната памет и човека.
Това е творческа, преподавателска позиция и кредо, която проф. д.а.н. арх. Бойко Кадинов последователно защитава през дългогодишния си професионален път.
Изложбата се осъществява с творческата и организационна подкрепа на: УАСГ, INSTITUTO SERVANTES, АЛУКЬОНИГЩАЛ, ОСА 2000, MP-STUDIO, БУЛГЕД, ROCA, LAUFFEN, PHOENIX, KONICA MINOLTA.
Медийни партньори: БТА / Българска телеграфна агенция, Българска национална телевизия, Българско национално радио, списание „Elle“ и онлайн списанието „Rozali.com“.
НАЦИОНАЛНАТА ГАЛЕРИЯ
представя
ХРИСТО СИМЕОНОВ (1935–2020)
МЕЖДУ МАТЕРИЯТА И АНТИМАТЕРИЯТА
28 октомври–31 декември 2026
Квадрат 500 - Пл. „Св. Александър Невски“, ул. „19-ти февруари“ №1
Христо Симеонов (1935–2020) принадлежи към поколението художници, чиито търсения се развиват в условията на променящия се визуален език през втората половина на ХХ век. В контекста на българското изкуство живописецът се откроява със своя творческа система, която е резултат от дългогодишни търсения в сферата на физиката, астрологията и космологията и се разполага на границата между живопис, философия, наука и въображение.
Изложбата „Между материята и антиматерията” представя селекция от над 60 произведения, създадени в рамките на пет десетилетия – от натюрмортите, интериорите, портретите и пейзажите, чрез които авторът остава свързан с реалността, до неговия magnum opus – париореализма.
В по-ранните творби предметите, светлината и пространството са изградени с прецизност, а всекидневното се превръща в поле за изследване на взаимоотношението между човека и заобикалящия го свят. Пейзажите, създавани през целия му живот, разкриват природата и градската среда като постоянен източник на вдъхновение. Търсейки нова артистична посока, в края на 1970-те години художникът формулира концепцията за париореализма. Чрез възможностите на аерографа, необичайните пространствени решения и разсъжденията за ритъма, материята и Вселената той изгражда образи отвъд познатите закони на физическата реалност.
В историята на българското изкуство името на Христо Симеонов е тясно свързано с художниците фантасти като Стефан Лефтеров, Васил Иванов, Текла Алексиева и Димитър Янков.
Медийни партньори: БТА / Българска телеграфна агенция, Българска национална телевизия, списание „Elle“ и онлайн списанието „Rozali.com“.
НАЦИОНАЛНАТА ГАЛЕРИЯ
и
НАЦИОНАЛНИЯТ ДАРИТЕЛСКИ ФОНД „13 ВЕКА БЪЛГАРИЯ“
представят
ИВАН ТОМАНОВ (1956–2017)
ВДЪХНОВЕНИЕ
27 октомври–31 декември 2026
Квадрат 500, зала 24 - вход от бул. „Васил Левски“ №95
Националният дарителски фонд „13 века България“ гостува на Националната галерия с изложбата „Вдъхновение“ на карловския художник Иван Томанов (1956–2017). Събитието е част от програмата, с която фондът отбелязва 45 години от създаването си.
В изложбата са включени над 20 скулптурни произведения и над десет рисунки на автора, както и негов портрет от живописеца Димитър Лалев. Сред експонатите е и вариант на композицията „Памет“ (2004), специално поръчана от посолството на САЩ в София, където се намира и днес.
Иван Томанов завършва художествената гимназия в София през 1974 и специалността „Скулптура“ в Националната художествена академия през 1983 в класа на проф. Борис Гондов.
Изкуствоведът и куратор на изложбата доц. Борис Данаилов споделя за твореца:
„Следва да подчертаем, че наред с необичайната си широта, творчеството на Иван Томанов ни среща с една рядка за нашите географски ширини рефлексивна прозорливост по отношение на проблемите на съвременното изкуство.
Неговата изложба „Untitled; Рисунки, симулакруми“ (Карлово – 2015, София − 2016) и досега остава уникална в историята на нашата култура. Преди всичко с това, че драматизира въпроса за излишността на човека на изкуството и за края на самото изкуство. Без да въздава окончателни оценки за тези проблеми, Иван Томанов налага нещо съществено, коeто е валидно и за цялостното му творчество – произведенията на изкуството не са предназначени за мимолетно любуване, а изискват напрежение в процеса на тяхното възприемане, което е свързано с размисли за тяхното раждане, съзряване и пластично съзидание. Откъдето и основният акцент на неговото творческо вдъхновение – не толкова да се хареса на публиката, колкото да я накара да мисли...“.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.
Галерия DEPOO
представя
Изложба на Йохана Траянова
Музикална среда: Деян Цвятков
Куратор: Юлия Стефанова
30.10 – 10.11.2026
Авторски тур: 07.11 от 17:00ч
Финисаж: 10.11 с музикална импровизация на живо от Das Doffelgänger от 17:00ч до 19:00ч 0 Галерия Depoo, ул. Врабча 12Б
Изложбата е финансово подкрепена от фондация Зингер-Захариев.
Репрезентациите на мъжете често се движат в сравнително тесен кръг от разпознаваеми образи и роли. От напрежението между външното и това, което остава отвъд образа, се ражда „ТОЙ". Местоимение, което насочва към конкретен човек, но едновременно с това оставя индивидуалността му напълно неразкрита. Това разминаване присъства и в идеята на Юнг за необходимия социален образ, който не изчерпва всички пластове на психиката, но всеки изгражда и представя пред другите, за да функционира в света. В този „своеобразен компромис между индивида и обществото" се очертава разминаването между външния и вътрешния свят и ограниченията на утвърдените социални модели.
В рамките на своята фотографска серия Йохана Траянова създава поредица от портрети на мъже от различни поколения и сфери на живота. Близкият кадър на полуосветното лице представлява само един пласт от присъствието им. Авторката провежда разговор с всеки, който застане пред нейната камера, като така разширява черно-белия образ с индивидуалните нюанси. Тя се фокусира върху очакванията и нормативните представи за мъжествеността, свързани със самодостатъчността, контрола, издръжливостта, нежеланието да се показва уязвимост, способността за понасяне на натиск. Те често се оказват и основните бариери пред споделянето, но в този разговор остават настрана. Портретът е резултат от взаимодействие, при което мъжът пред обектива участва в изграждането на собствения си образ. Независимо колко близък или далечен е за нея, от мислите, спомените и впечатленията му се раждат представи, които тя превежда в своеобразен втори, непряк портрет. Листа, клони, разцъфнали цветя, текстури и пейзажни фрагменти образуват паралелен език от асоциативни реакции на споделените думи. Откъси от проведените разговори създават звукова среда, която от своя страна разширява портретите извън визуалното и ги допълва с друга форма на присъствие.
Проектът е изграден около идеите за преобразуването и променянето, поради невъзможността за създаване на едно изчерпателно, окончателно фиксирано изображение на човека. Използваната техника включва буквалното пренасяне от една повърхност на друга. В процеса на трансфер остават следи и се образуват несъвършенства, издаващи крехкостта на образа. Деликатната емулсия се отделя от своя първоначален носител и се полага върху друга повърхност, като остава чувствителна към механиката на преместването и се разделя, прегъва или разкъсва. Основата на изображението е камък със собствена плътност, структура, естествена нееднородност, следи от промените, натрупани с времето. Върху него нестабилността на образа е видима и в изградената визуална и смислова конструкция между двата материала устойчивостта и уязвимостта могат да бъдат разбирани като взаимно свързани характеристики.
В галерията зрителят се среща с отделни фрагменти и е поканен сам да установи връзки, съчетаващи в едно лицето и неговия разказ. Инсталацията обединява различни форми на разгръщане на едно присъствие, отразяващи вътрешната многослойност, сблъсъка с онова, което човек трудно може да представи непосредствено пред света. „ТОЙ" е едновременно близък и непознат. Множество от мисли и преживявания, събрани около едно лице, без да бъдат част от единен модел на мъжката идентичност. Това е пространство, в което той може да бъде видян и чут, без да е необходимо да се придържа към определена роля.
-
Галерия 88 :: Фондация "КАМЕН ПОПОВ"
представя
БРАЙО - брайко брайков
ОТВЪД ЛИНИЯТА
и аз бях тук
29 октомври - 2 декември 2026
Гьоте-институт България
представя
The Ground We Left Behind
(Земята, която оставихме)
Изложба на Лидия Чешелски
23 октомври – 25 ноември 2026
Откриване: петък, 23 октомври, 18:00 часа - ул. „Будапеща“ 1, София
Куратор: Бояна Джикова
Гьоте-институт България представя изложба на германската художничка Лидия Чешелски, която изследва темите за паметта, общността и грижата през една от най-слабо видимите последици на демографските промени в България – изоставените училища.
През последните десетилетия стотици училищни сгради в страната остават празни вследствие на обезлюдяването на малките населени места и промените в образователната инфраструктура. Някога центрове на знание, социален живот и общностна памет, днес тези места често съществуват единствено като физически следи от отминали истории.
В своята изложба Лидия Чешелскинасочва вниманието именно към тези пространства и към следите, които те продължават да носят. Вместо да документира изоставените училища, тя работи с пръст, събрана от техните дворове и терени, превръщайки я в основен материал на изложбата. От нея възникват серия от обекти, инсталации и живописи, които разглеждат земята като своеобразен носител на памет и свидетелство за живота, протичал някога на тези места.
Изложбата се интересува не толкова от самите сгради, колкото от хората и общностите, които са ги обитавали. Глинените форми, създадени от художничката, напомнят за отсъстващите ученици и учители, но едновременно с това съхраняват следите от техните истории. Между присъствие и липса, между документ и художествена интерпретация, работите поставят въпроси за това какво остава след разпадането на една общност и по какви начини паметта продължава да обитава пространството.
В изложбата следите от отсъстващите общности постепенно се преплитат с присъствието на нови посетители. Пръстта, събрана от терените на изоставени училища, е пренесена в галерийното пространство, където отново се среща с човешко движение, жестове и присъствие. Координатите на стотици изоставени училища в България се появяват като своеобразна карта на отсъстващи, но не забравени пространства, а звукова инсталация препраща към движенията и ежедневните ритуали, които някога са изпълвали тези сгради с живот.
Работата на Лидия Чешелски предлага размисъл върху образованието не само като институция, а като форма на грижа и изграждане на общност. Вместо да се фокусира единствено върху липсата и загубата, изложбата насочва вниманието и към потенциала за бъдеще, към възможността празните пространства да бъдат преосмислени и изпълнени с ново съдържание.
За художничката:
Лидия Чешелские художничка и дизайнерка. След професионално обучение по дърводелство тя изучава продуктов дизайн в Университета по изкуствата Берлин-Вайсензее, а по-късно специализира керамика и стъкло в UNArte в Букурещ.
В своята практика работи с обекти, инсталации и пространствени намеси, чрез които изследва отношенията между хора, материали и места. Интересува се от скритите истории, натрупани в предметите, и от начините, по които паметта се съхранява и предава чрез материалната среда.
Нейни творби са представяни в Баухаус Десау, галерия „Galateea“ в Букурещ, Grassimesse в Лайпциг и други международни изложбени пространства.
Проектът е второто одобрено предложение от отворената покана на Гьоте-институт България за артистични проекти на млади автори в началото на тяхното професионално развитие, които се реализират в галерията на института през 2026 година.
Галерия АРОСИТА
представя
Instructions for Falling / Ivaylo Saraliyski
Самостоятелна изложба
22.10.26 – 04.11.26 2026
„Instructions for Falling“ започва от картата XVI. Кулата в Таро, като се дистанцира от традиционните ѝ интерпретации, свързани с внезапна катастрофа или освобождение след разрушението. Тук картата функционира като модел на система, която в определен момент губи равновесието си.
Падането на кулата прави видими отношения, които преди това са оставали скрити: напрежението между частите, зависимостите, които конструкцията е удържала, прекъсванията в повторението и границата, след която стабилността се оказва само добре поддържана форма.
Изложбата измества вниманието от зрелищността на разрушението към процесите, които то разкрива. Сривът се превръща в момент на видимост, в който онова, което дълго е било потискано, излиза на повърхността.
ЗА АВТОРА
Ивайло Саралийски (р. 1993) е визуален артист, изследовател и преподавател в Нов български университет. Художествената и изследователската му практика се развива в пресечната точка между символни системи, дигитално изкуство, орнамент и нови технологии.
В основата на работата му стои дългогодишно изследване на Таро не като инструмент за предсказание, а като визуален архив от образи и архетипи, които непрекъснато променят своите значения. През 2023 г. защитава докторска дисертация, посветена на символите в картите Таро и тяхната трансформация в съвременното изкуство.
ЗА КУРАТОРА
Гери Минкова е куратор, изкуствовед и изследовател, базиран в София. Завършва „История на изкуството“ и магистърска програма по съвременно изкуство в Националната художествена академия, както и дигитални медии в Софийския университет. В момента е докторант и преподавател в НХА. Кураторската ѝ практика е насочена към политически ангажираното изкуство и работата с млади автори.
ONE Gallery
представя
Тереза Зиковска
“ДИХАНИЕ”
22.10.-19.11.2026
В изложбата „Дихание“ Тереза Зиковска изследва движението като първооснова на живота и като път към вътрешното равновесие. Дишането задава ритъма на това търсене — поемане, задържане, освобождаване. Между тези състояния се разгръща живопис, в която преживяването на света и движението на вътрешния живот се срещат.
Отправна точка за художничката е съзерцанието на природата — светлината, вълната, вихърът, непрестанната промяна на стихиите. Техните импулси преминават през сетивата и се преобразуват в цвят, жест и живописен ритъм. Видимото се превръща в пространство за изразяване на трудно уловими усещания, интуиции и емоции.
Експресивният почерк на Зиковска носи напрежението на този процес. Формите се появяват, разпадат се и отново се свързват; цветните полета изграждат отношения на привличане и противопоставяне. Композициите събират различни посоки и сили, създавайки усещане за непрестанно преобразуване. В тях радостта от съществуването съжителства с екзистенциалната тревога, а насладата от светлината и цвета — с потребността да бъде намерен порядък в хаоса.
В своя прочит на живописта на Тереза Зиковска проф. Чавдар Попов откроява именно тази връзка между сетивната отвореност към света и стремежа към ритъм и подреденост. В „Дихание“ тя придобива и личностно измерение: движението на природата отеква в променливите състояния на човека, в неговите страхове, пориви и опити да намери опора.
Картините насочват вниманието към нашата принадлежност към общия кръговрат. Вълната, която се надига и отдръпва, и вихърът, който разрушава граници, се превръщат в образи на вътрешното преобразуване. В това движение личността непрестанно преоткрива своите очертания.
В центъра на изложбата стои търсенето на неподвижна точка сред промяната — онзи кратък миг между вдишването и издишването, в който напрежението отстъпва място на тишината. „Дихание“ кани зрителя да се вслуша в собствения си ритъм и да открие в срещата с живописта възможност за съзерцание, покой и близост с красотата на света.
Галерия НЮАНС
представя
Гергана Минкова
„Вплетени пространства“
22 октомври – 15 ноември
Хармония от фрагменти, тишина и деликатни образи – такива са „Вплетените пространства“ на Гергана Минкова. Тя е художник, който изследва света около себе си и го интерпретира съвсем пряко през емоциите. Работите ѝ са плод на почти заличеното разграничение между образ и усещане. В настоящата си изложба Гергана Минкова работи с теми, свързани с конкретни географски места – Кападокия и Париж. Тя ги възприема като отправна точка, за да разгърне собствения си художествен език. Всички образи са условни, всички цветове са там с мисия да пресъздадат едно точно усещане, изживяно от художник в момент на съзерцание.
В подготовката за изложбата в галерия „Нюанс“ над ежедневните ми мисли надделяха преживени моменти, образи и състояния от две пътувания. Толкова далечни и различни не само културно и географски, а и емоционално – Кападокия и Париж – контрастни, но заживели в хармония в мен. Неуловимите състояния на духа и усещането за време, оставили своя отпечатък върху личния ми свят по време на тези пътувания, силно ме вдъхновиха. В стремежа да ги уловя разказвам за пространствата и връзките между тях чрез моите нишки, които вплитам в платната. Отварям пред зрителите вратата към вътрешния ми диалог с тези спомени и привидения. Размишленията ми за връзката между усещанията, породени от тези две пътувания, остават в мен като едно ново емоционално място.”
Гергана Минкова
НАЦИОНАЛНАТА ГАЛЕРИЯ
представя
ВЕРА НЕДКОВА – КИРИЛ ЦОНЕВ
СЪПРИКОСНОВЕНИЯ
21 октомври–20 ноември 2026
Вернисаж на 21 октомври, сряда, от 17.00 до 19.00 часа
Къща музей „Вера Недкова“
Ул. „11-ти август“ 2, втори етаж
Вера Недкова и Кирил Цонев принадлежат към поколението художници, които през 30-те години на ХХ век променят облика на българската пластична култура, като внасят в нея модерен европейски дух. Дълбоката връзката между тях е едно от най-значимите колегиални и творчески приятелства в българското изкуство за периода. Запазените спомени, текстове и документи свидетелстват за техните изключителна култура и ерудиция, чрез които се откриват и се ценят взаимно.
Вера Недкова и Кирил Цонев, независимо един от друг, прекарват младостта си в едни от големите художествени центрове – Виена и Мюнхен. Свободното движение из пътищата на Европа е характерно за тяхното поколение. Това до голяма степен изиграва водеща роля за формиране на техния мироглед, като ги откъсва от традиционния български битов реализъм и ги възпитава в духа на модерната западна пластична култура.
През 1934 година Вера Недкова се завръща окончателно в България. След дългият си престой във Виена, тя попада в твърде консервативна и затворена художествена среда. Личност, в чието лице открива истински европейски мащаб и модерно мислене, е художникът Кирил Цонев. Именно той я въвежда в художествените среди и ѝ помага при организирането на първата ѝ самостоятелна изложба в София в галерия „Преслав“ (1934). На него Вера Недкова дължи предговора, превода и подготовката на каталога с австрийските рецензии, както и познанството си с Никола Мавродинов, една от авторитетните фигури на българското изкуство.
Близкото й творческо сътрудничество с Кирил Цонев се оказва ключово. Той разпознава нейния изключителен талант и европейски изказ, и през същата година я кани в най-прогресивното за 30-те години на ХХ век в България Дружество на новите художници.
Тяхната среща, започнала като колегиална подкрепа за дебюта на една млада художничка, прераства в съюз между двама творци, които със своя талант и модерни възгледи променят насоката на българската живопис за дълъг период.
Отдавна получило признанието на публиката и критиката, изкуството на Вера Недкова и Кирил Цонев има значителен принос за развитието на българската култура.
Медийни партньори: БТА / Българска телеграфна агенция; Българска национална телевизия, списание „Elle“ и онлайн списанието „Rozali.com“.
Галерия SPAZIO
представя
Ваня СТЕФАНОВА
„Където ветровете имат среща“
изложба, живопис и керамика
21 октомври – 6 ноември 2026
НАЦИОНАЛНАТА ГАЛЕРИЯ
представя
СТЕНАТА Vol.7
Невелин Иванов
ОСВЕН РАЗОЧАРОВАНИЕ НЕ ИЗПИТВАМ НИЩО ДРУГО
20.10.2026 – 20.10.2027
Квадрат 500, атриум
Вернисаж на 20 октомври (вторник), от 18:00 до 20:00 часа
Квадрат 500, атриум
Вход от бул. „Васил Левски“ 95
Галерия РИВОЛИ
представя
ЕКСПАНЗИОНИЗЪМ, ЕДНОАКТНО ДЕЙСТВИЕ (Espansionismo atto unico). Самостоятелна изложба на Албино Пити (Albino Pitti)
От 20 октомври 2026
Представените творби отразяват философското и жестово търсене на художника Албино Пити. Всяко платно се оформя като проекция на вътрешния опит, в която цветът, материята и жестът се сливат в експлозия от чиста енергия с международен размах.
Галерия РАКУРСИ
представя
„Посоки“
Румен Рачев
20 октомври – 7 ноември 2026
Румен Рачев – живопис, която звучи
„В изкуството на Румен Рачев светът се разгръща като многопластова сцена, в която цветът, линията и ритъмът на композицията водят тих диалог помежду си. С творчеството си художникът изследва тънката граница между човешката чувствителност и модерната визуална експресия. В неговите платна тишината и динамиката съжителстват в пълна хармония, а реалността, пречупена през чувствителността на художника, се превръща в нова, по-дълбока форма на преживяване.
Рачев изгражда визуален език, който умело съчетава фигуративност, символика и съвременна абстракция. В центъра на този художествен космос стои човекът със своите светли и тъмни страни, уловен в деликатния менует на човешкото ежедневие. Композициите му пулсират със силна вътрешна енергия, родена от сблъсъка между външната суета и духовната чистота. Персонажите му притежават специфична театрална декоративност, която ги превръща в условни, графични силуети, натоварени с дълбока вътрешна експресия. Реалните обекти са стилизирани с лекота, за да зазвучат като чисти визуални кодове в пространството. Пейзажите, натюрмортите и портретите му носят психологическа дълбочина чрез деликатни преливания и наситени, живи багри.
Голямата магия в творчеството на Рачев се крие в неговата синестезия — в способността му да превръща цветовете в звук, а звуците в образ. Като творец и музикант, той освобождава колорита от традиционните му рамки и му придава пулсираща енергия. Неслучайно в неговите „джазови“ композиции ултрамаринът, огненочервеното и слънчевото жълто звучат като чисти тонове, превръщайки фигурите във визуални контури на усещането. Самият Рачев нарича тази своя естетика „фюжън“ — сплав между интелектуална концептуалност и топла емоционалност.
Този иновативен синестетичен поглед е високо оценен в Германия, където изкуствоведите го сравняват с ранния поп-арт на Дейвид Хокни. Международното му признание включва над трийсет самостоятелни изложби и откупки от престижни институции като MoMA в Ню Йорк и Кунстхале Бремен. Емблематичен остава и съвместният му проект с Найджъл Кенеди, чийто албум печели наградата BRIT с визуалното оформление от Рачев.
Оставайки верен на своя вроден оптимизъм, художникът балансира между мекотата на нощните полутонове и яркия дневен ритъм. Неговото изкуство не просто се гледа — то се слуша, усеща и преживява.“
Теодора Петева
Галерия АБСЕНТ
представя
„След лятото“
изложба, акварел
20 – 30 октомври 2026
Галерия ПАРИЖ
представя
АНЕТА ЯЛАМОВА
„Цветовете на изминалото време“
изложба-живопис
19 - 31 октомври 2026 г.
*Вернисаж не се предвижда!
На 19-ти октомври галерия Париж ще представи за пореден път изложбата на отдавна утвърдената художничка Анета Яламова озаглавена „Цветовете на изминалото време“. Двадесет и три живописни платна ще озарят с ярките си цветове изложбеното пространство и ще разкажат за красотата на отминалото време.
В тази експозиция художничката ще представи за пръв път два софийски градски пейзажа. Това ще е изключително интересно за софийската публика - да види претворени своите любими улици в духа на двадесетте и тридесетте години на миналия век. Разбира се основният герой, родният град на художничката – Велико Търново отново ще преобладава, но ще има и много селски пейзажи с присъщите празненства за тях – Коледата с уютната зима, сватбите с носии и с много празнуващи, селският панаир с голямата въртележка и още много щастливи празници, които обединяват цялото село. Такива са картините на Анета Яламова – рисуващи отминалите времена, в които всички са били по-близки, по-човечни, по-задружни, докато всъщност е било много по-трудно да се живее. Но хората са се женели, раждали са по много деца и са се обединявали както в трудността, така и в празника. Тези цветове на изминалото време все повече избледняват, все по-малко хора ги помнят, но именно в картините на Яламова те заживяват своя втори живот и възкресяват паметта за тях. И така, тази връзка автор – картина – зрител създава един нов свят, в който градът е красив, мъжете и жените са влюбени, а селото е пълно с веселие и живот.
Анета Яламова е родена през 1958 г. и е възпитаник на Великотърновския университет, като през 1981 завършва „живопис“ при големия художник Янаки Манасиев. Има огромен брой самостоятелни изложби зад гърба си, а творбите й се отличават с изключително фина техника и прецизен детайл, изпълнени в стила на наивизма.
Изложбата може да бъде видяна на живо, както и онлайн в сайта на галерията. Вернисаж не се предвижда!
www.gallery-paris.com Надя Павлова
@последователи
Галерия АРТЕ
представя
ГЪЛЪБ ГЪЛЪБОВ
Морски дневник
живопис
16-30.10.2026
Откриване на 16 октомври 2026 от 18.00
Дневникът започва там, където познатите координати вече не са достатъчни. Понякога един поглед от брега е способен да разкрие неизследвани територии на добре познатия пейзаж.
„Морски дневник“ събира фрагменти от поредица свободни дни на Гълъб Гълъбов – бликовете по вълните, конкретното синьо, хоризонта и човешкото присъствие. Това са мигове на покой и на движение, уловени чрез радикално вглеждане в привидно обикновената повърхност на ежедневното.
В тази изложба Гълъб Гълъбов отхвърля класическата хронология, за да представи паметта за онова, което обикновено остава извън големия разказ. Неговата живопис се превръща в съзнателна практика на вниманието – начин да задържиш погледа върху света милиметър по милиметър, докато той разкрие своите невидими пластове и предложи нова гледна точка към пейзажа и човешката фигура. Художникът изгражда чист, автономно структуриран и ясно четим образ, който няма нужда от допълнителни обяснения или концептуални бележки под линия.
Така морето функционира едновременно като конкретно място и като отворено пространство, отвеждащо към въображаеми географии отвъд границите на познатото. Авторът утвърждава неповторимостта на тези свободни, съзерцателни мигове, фиксирайки ги преди погледът да ги превърне в готово обяснение.
Яна Братанова, октомври 2026
„Как го правя ли? Обичам репортажният стил, искам да хвана емоцията която съдържа момента. Тъй като не знам от какво се е получила рисувам всичко с еднакво внимание. Опитвам се да разбера всяка част от него и наистина откривам неочаквани проявления на формите и цвета. Не обичам контрастите и гледам да ги избегна защото те скриват част от онази красота на нещата която изобразявам /Опитвам се да се кефя по време на целия процес и това е най-важното... понякога успявам !/. Обикновено знам къде е контрапункта , той може да е смислов или визуален, но без него нямаш нищо. Тези картини са създадени докато си почивах от други картини и от живота си.“
Гълъб Гълъбов, октомври 2026
ГЪЛЪБ ГЪЛЪБОВ е роден 1956г. в гр. Батак, България. Завършил е Художествената гимназия в София, а през 1982 г. – специалност „Графика“ в Националната художествена академия в София.
ИЗБРАНИ САМОСТОЯТЕЛНИ ИЗЛОЖБИ:
2024 Живопис, галерия „УПАРК“ Пловдив
2020 галерия „Стубел“ София –„Пълна анонимност“
2019.Г Х Галерия Варна и A&G ART MEETING –„Някъде до мен“
2018. Изложба живопис галерия „Йордан Кювлиев“ Сливен, България
2016 Изложба живопис, галерия „Арт Плеис Интерпред“ София, България
2012. „Златно”, изложба живопис, галерия „Сезони” София, България
2011. „Все по дебел”, изложба живопис, галерия „Йордан Кювлиев” Сливен, България
2009. ‘’Обратно броене’’, изложба живопис, галерия „Арт 36”, София, България
2007. „Комикс на деня”, инсталация, галерия „Арт 36”, София, България
2003. Живопис, Български културно-информационен център Берлин, Германия
1986. Живопис, галерия „Раковски 108”, София
СБХ и галерия-книжарница „София Прес“ представят
ЖИВИ ЛИНИИ / Мирела Събева
15 – 30.10.2026
Вернисаж: 15 октомври, 17:30 – 20:00 ч.,
Галерия-книжарница „София Прес“, ул. „Славянска“ 29
„Живи линии“ на Мирела Събева е интерактивна изложба за личния смисъл и многопластовото чувство за свързаност със света, спасяващо ни в съвременната дигитална епоха. Изложба израз на несъзнаваните импулси и несигурността, стопяваща се в усещането за интегралност, и втора самостоятелна изложба на младата авторка.
„Живи линии е тема, която изследвам в последните месеци. В основата ѝ се крие връзката с корена, усещането за принадлежност, което те връхлита като нещо по-силно, по-голямо от теб и забързаното ежедневие. Усещаш, че имаш връзка, че има живи линии, които са навсякъде около теб – като нишка на идентичността, на паметта, на връзката и на живота.
В част от произведенията се вплита и шевицата. Тя присъства като културен код, но е разклатена и пречупена през личното възприятие. Образът съществува само през начина, по който го преживявам, давайки воля на връщането към удоволствието от самата живопис. В серията цветът и жестът не описват, а изригват като психично състояние. Живописта се превръща в поле, в което знакът и образът се срещат и тръгват заедно по следите на живите линии.
Тръгвайки по тяхната нишка, те ни отвеждат както в живописни композиции на платно, така и в рисунки върху фотографии, дигитални рисунки и интерактивни произведения – визуално разказвайки пътя си. В тази серия се радвам на свободата формата да се ражда от порива, а не да го предшества.
Живите линии са навсякъде около нас, вплетени в начина, по който помним, принадлежим и вървим напред. Поканата към зрителя е да се остави да бъде преведен от тях през изложбата, а след това да продължи пътя на собствената си нишка.“ – Мирела Събева
Галерия САРИЕВА
представя
Стефан Николаев
The Price of Love
самостоятелна изложба
15 октомври – 15 ноември 2026
Откриване: 15 октомври, четвъртък, 18:00 - 20:00 ч., в присъствието на художника
Финисаж: 15 ноември, неделя, 13:00 - 17:00 ч., в присъствието на художника
Sarieva/Gallery @ DOT Sofia
ул. „Братя Миладинови“ 46, Женски пазар, 1303 София, България
Работно време по време на изложбата: сряда–събота: 13:00 - 19:00 ч.; неделя: 13:00 - 16:00 ч.
Галерия „Сариева“ има удоволствието да представи самостоятелната изложба на Стефан Николаев „The Price of Love“, която ще се проведе от 15 октомври до 15 ноември 2026 г. в пространството на галерията в DOT Sofia.
По време на изложбата за първи път ще бъде представена и новоизлязлата мащабна триезична монография (на френски, английски и български) Stefan Nikolaev: Monographie de référence | Reference Monograph, посветена на творчеството на Стефан Николаев. Тя включва текстове и интервюта от Кристин Масел (Christine Macel), Роз Видал (Rose Vidal) и Ханс Улрих-Обрист (Hans-Ulrich Obrist) – куратори и автори с водеща роля в международния контекст на съвременното изкуство, както и Светлана Куюмджиева – утвърден български куратор и критик. Техните изследователски приноси позиционират работата на Николаев в широк културен и институционален хоризонт.*
Изложбата „The Price of Love“ продължава сътрудничеството между Стефан Николаев и галерията, започнало преди 13 години, като съчетава нови, непоказвани пред българска публика, както и специално създадени творби, които изразяват дългогодишното му изследване на образи, символи и трансформацията на познатите форми. Експозицията обединява живопис, скулптурни обекти и композиции, създадени от кована мед, бронз, златен лист, мрамор, неон, муранско стъкло и акварел - материали, чрез които художникът изразява напрежението между трайност и крехкост, монументалност и интимност.
Заглавието на изложбата препраща към „World (The Price of Love)“ (1993) на New Order и емблематичния видеоклип към песента, режисиран от Бейли Уолш и заснет в хотел „Карлтън“ в Кан. Идеята за „цената“ на любовта се разгръща като размишление за стойността на онова, което желаем, в което вярваме и което даваме на другия, както и за готовността ни да приемем онова, което получаваме.
Изхождайки от историята на изкуството, религиозната иконография, популярната култура и всекидневните предмети, Николаев преобразува разпознаваеми образи в многозначни форми, които едновременно привличат и поставят под въпрос. Стремежът му да представи живота в неговата простота и спокойствие оставя място и за емоционален пласт или лична история.
Темата на изложбата намира най-пряк израз в едноименния новосъздаден обект „The Price of Love“, 2026 - червено памучно въже с бронзови монети. Напомнящ талисман и броеница, той придава монументален мащаб на предмет, свързан с лична надежда и упование. Любовта се появява като отдаване, което не предполага непременно взаимност, а нейната „цена“ остава отворен въпрос.
През последните години утвърдени жанрове, като натюрморта и голото тяло, заемат важно място в работата на Николаев. Чрез тях художникът се обръща към простотата на всекидневния живот, към света такъв, какъвто е. В неоновите композиции „Welcome Home“, 2024 и „La buveuse absente“, 2024, както и в новата творба с акварел и муранско стъкло „Still Life With Fried Eggs“, 2026, съдове, плодове и семпла храна са сведени до няколко линии и форми. Стремежът към чистота и опростеност на формите намира израз и в голото тяло в „Odalisque rouge“, 2026, както и в очертанията на водната лилия в неоновата композиция „Nymphéa Tondo“, 2026. Познатите художествени жанрове и мотиви, вдъхновени често от знакови автори, като Моне, Сезан или Пикасо, дават възможност за ново вглеждане в познатото и обикновеното, натоварват го с нов смисъл. В неоновите произведения образите излизат отвъд плоскостта на картината и придобиват триизмерно присъствие и собствена светлина. Простотата на формите и колоритът носят красота и спокойствие, но заглавията оставят място и за други усещания – за дом и близост, но и за липсващо присъствие; за надежди, но и за прекършени очаквания и празнота.
Между спокойствието на всекидневните сцени и надеждата, вложена в талисмана, между яркият, експлозивен колорит на „Priceless Copper“, 2026 – абстрактна живопис в тежка рамка от кована мед и изявлението „No Way“, 2026, гравирано в златно върху мраморен къс, „The Price of Love“ отваря пространство за размисъл върху стойността на взаимоотношенията: кое си струва да допуснем в живота си, от кое да се откажем и какво можем да имаме - но може би не на всяка цена.
-
* Монографията „Stefan Nikolaev: Monographie de référence | Reference Monograph“, издание на Éditions Dilecta, Париж, съдържа 368 страници с цветни илюстрации, както и отделна секция с каталогова документация на произведенията, включваща цветни винетки и информация за отделните работи. Замислена като референтно изследване, книгата предлага задълбочен критически прочит на неговата практика чрез аналитични текстове, разговори и обширен визуален архив, проследяващи развитието на работата на художника в различни периоди и контексти. Графичен дизайн: Светлана Мирчева. Изданието е с твърди корици в син и червен цвят, формат 23 × 27 см и в тираж от 1500 екземпляра. Цена: 39 евро.
Партньори / Спонсори: AM EYE ART Dotation, MFG Foundation, Michel Rein, Sarieva/Gallery.
-
Стефан Николаев (р. 1970, София) живее и работи в Париж и София. Завършва Художествената гимназия в София, École des Beaux-Arts в Париж и Winchester School of Art.
През 2007 г. представя България на 52-рото Венецианско биенале. Основател и съ-ръководител на артистичното пространство Glassbox в Париж (1997). Носител е на наградата на ЮНЕСКО за изкуство от 4-тото Цетинско биенале.
Работите му са представяни в редица международни изложби и институции, сред които Венецианското, Лионското, Гуанджоуското и Цетинското биенале, Palais de Tokyo, Centre Pompidou, Kunsthaus Zürich, National Gallery Sofia и други.
Творбите му са част от публични и частни колекции във Франция, България, Великобритания, Турция, Нидерландия и други страни. Sarieva/Gallery репрезентира Николаев от 2013 г.
Галерия „ЛИК“
представя
ДИАНА ДЕЗИР
„БЕЗ МЕН“
Самостоятелна изложба живопис
14.10. - 03.11.2026
Откриване на 14.10. /сряда/ от 17.30 ч до 20.30 ч.
Щастливи сме да открием шестата самостоятелна изложба на Диана Дезир при нас! Обичан и харесван автор, винаги пълна с изненади, с много цвят, емоции, талант и божествено вдъхновение!
„Рисуването е мое призвание, но неговата задача и постиженията, които е направило с мен, надхвърлят границите на термини и обяснения.
Може да го наречете шрап терапия, инструмент за себепознание, метод за вътрешна констелация, забавление, игра, радост, Любов, вдъхновение, изцеление и още много.
През годините в дълбочина изследвам чрез себе си магията, която се случва в творческия процес и със самите картини, които веднъж изведени на бял свят, заживяват свой живот.
Всяка една е автентична и неповторима, самодостатъчна и същевре-менно всяка една е част от по-голяма картина.
От 2012 до 2018 г. рисувах, без да осъзнавам това. Докато узря мигът, в който можах да свържа отделните части на пъзела и да разчета там история, която е пътят на всеки от нас като вътрешно пътуване.
Свързването с потока и интуицията кара ума да притихне, а ние да огледаме себе си чрез цветове, символи и Свобода. Годините опит ми показаха и как всичко това работи за мен на всички нива.
Впоследствие започнах да наблюдавам и изследвам как творчеството ми работи за вас. Чрез лични споделяния, чрез практиката ми с деца и в самото поле на изложбите.
Ако си Човек, който се чувства цялостен, удовлетворен, без противоречие в абсолютно нищо, може би ще се радваш да изживееш тази пълнота в още един вариант.
Ако си Човек, който понякога изпитва страх, несигурност, тревога, гняв, ревност и си разбрал, че не можеш да ги изрежеш и изхвърлиш от себе си.
Тук съм за да ти покажа, че не е нужно да "убиваш" части от себе си.
Тук е полето, в което имаш възможност да научиш повече, да срещнеш подкрепа и Заедно да прегърнем всичко това.“
Диана Дезир
Галерия СТУБЕЛ
представя
ГРАНИЧНО
Момчил Георгиев
14 – 31 октомври 2026
Вернисаж: 14 октомври (сряда), 18 – 20 часа
Галерия „Стубел“ представя за втори път художника Момчил Георгиев. Три години след изложбата Bonjour Paris през 2023, авторът продължава да изследва границата между нощта и деня, но градът е различен. „Гранично“ включва 14 живописни платна, които създават специфично усещане за застинало време и самота. А дали не за уют и убежище в зараждащата се утрин?
„Милост, милост за нас, които се сражаваме на границата с безграничното“ проси гръмко Гийом Аполинер. Момчил Георгиев се плъзга строго и волно по бръснача на Окам и жонглира на заскрежена граница между фигуративното и абстрактното. Съзерцаваме гирлянди върху призрачни сенки, зарева над провинциалните софийски булеварди. Тук-там изкуква семпъл Мирò да ни напомни, че обичаме краплак. Иван-милевските игри с декоративни хоризонти по смътните граници между монохромност и финото нюансиране на сложен колорит. Лъснатите тротоари на (не)познатите софийски пейзажи тъмнеят в истеричното примигване на старото злато. Четката сякаш отказва да приеме границата между реалното и спомена за невидяното. Момчил ни води уверено по синора между традиционния рисунък и ониричното блуждаене с архетипите, за да размие границата между фигурите и формите, пише за изложбата литературоведът Николай Кирилов.
• За автора
Момчил Георгиев е роден през 1974 г. в Пловдив. През 1993 г. завършва Средното специално художествено училище за сценични кадри в родния си град, а през 1998 г. –специалност „Металопластика“ в Националната художествена академия.
Работи предимно в областта на живописта. Има над 17 самостоятелни изложби, както и участия в множество групови изложби и проекти.
Отличен е с редица награди, сред които диплом от Националната младежка изложба „Четири държави“ с куратор Галина Лардева (2000), втора награда за живопис на Националния конкурс за млади художници (2005), почетен диплом за живопис на Биеналето на малките форми, Плевен (2010), награда на Съюза на художниците на IX биенале на малките форми, Плевен (2018), Награда на СБХ от Националната изложба за изобразително изкуство, Сливен (2021).
Творби на Момчил Георгиев са притежание на Националната художествена галерия, фондация „Св.св. Кирил и Методий“, колекцията за съвременно изкуство на М-тел.
Галерия СЕРДИКА
представя
Н А Р А Т И В И
Анатоли Ванчев • Данил Йорданов • Иво Бистрички • Стойко Даскалов
13 – 31 октомври 2026
Откриване: 13 октомври /вторник/ от 18:00-20:00 часа - ул. "Цар Самуил" 90 Б, етаж 2, обновената част на Женски пазар, гр. София
Четиримата автори – Анатоли Ванчев, Данил Йорданов, Стойко Даскалов и Иво
Бистрички – са състуденти и завършват заедно Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ (ВТУ) със специалност „Живопис“ и „Скулптура“, през втората половина на 90-те години на XX век. Именно там, в артистичната среда на Велико Търново, те се сближават концептуално и създават арт група „Слънце“. В началото на техния път групата служи като платформа за първите им смели експерименти и търсения в областта на неконвенционалните форми, когато те тепърва изграждат модерния си визуален език.
Проектът „Наративи“ изследва възможностите за визуално разказване на истории извън конвенционалните граници на живописта, скулптурата и традиционния разказ. В него авторите Анатоли Ванчев, Данил Йорданов, Стойко Даскалов и Иво Бистрички се обединяват около идеята за деконструкция на образа и превръщането на арт обектите в носители на лични, социални и философски съждения.
Централната идея на проекта се фокусира върху „визуалния наратив“ като алтернативен език. Вместо да разчита на ясна литературна или хронологична история, изложбата поставя тезата, че: Картината и обектът са фрагменти от разказ. Художественото произведение провокира зрителя сам да довърши липсващите сюжетни линии. Авторите използват експериментални подходи – наслояване на материали, издрасквания, колажиране на дигитални елементи, индустриални текстури, редимейт обекти и работа в „крайните зони“ на живописта. Творбите не илюстрират събития директно, а създават специфична психо-емоционална среда и усещане за наситено присъствие.
Художниците се вълнуват от темите за преходността, паметта на материалите и влиянието на глобалния свят върху отделния индивид. Те търсят знаци и символи, които работят на границата между абстрактното усещане и разпознаваемия сюжет.
Философско-аналитично мислене, при което изкуството е по-скоро изследване, отколкото декорация.
Проектът „Наративи“ не е случайна среща на автори, събрани от куратор, а резултат от над 30-годишно приятелство, започнало от студентските скамейки и ателиета във Велико Търново.