Sofia Art Galleries

Галерия "Little Bird Place"
представя
"Една жена седи и си рисува…"
Изложба на Текла Алексиева
Куратор: Любен Домозетски
30.03 – 20.04.2023
Откриване: 30.03.2023 (четвъртък) – 18:00 – 21:00 , ул. "11-ти Август" 7

Всяка среща с изкуството на Текла Алексиева е вълнуваща и разкрива нови хоризонти на нейните творчески търсения през годините. Безспорно емблематични остават кориците за поредицата Галактика, илюстрациите за учебниците по природознание, а също платната ѝ, в които темата за града и за градския начин на живот има съществено място. Настоящата изложба показва една нова, почти непозната страна на нейното творчество. Серия абстрактни, непоказвани до сега, произведения са обединени с няколко библейски композиции, решени с характерния за Текла предметен стил. Обединяващото между всички тези произведения, е интересът на художничката към темата за Космоса, за началото на света. Галактики и изригващи вулкани в един момент започват да придобиват очертания на двери, на фигури, на ангели, на ликове, появява се силуетът на танцуващата Саломе. Тези библейски изображения стават все по-предметни, все по-ясно очертани. Светът е създаден и идва ред на една постоянна борба на доброто със злото, на праведното с грешното, едно постоянно изпитание на вярата на човеците. Тези произведения допълват с нова посока представата ни за творчеството на Текла Алексиева, разкриват с различна светлина нейната живопис, а тя пред нас разкрива нови светове, нови галактики и нови сътворения.

Любен Домозетски ... Виж още | See MoreВиж по-малко | See Less

Sofia Art Galleries

Галерия СТРУКТУРА
представя
МО!
Проект на Мария Силвестър, Симеон Марков и Калин Серапионов
29 март - 2 април 2023
Откриване: 29 март, сряда, 18:00 - 20:00 часа

В началото на своята кариера, в ефира на две вече несъществуващи телевизии - ТV7 и ТV2, Мария Силвестър излиза на улицата и започва серия от репортажи, в които интервюира отхвърлените и отхвърляните. Подхожда към тях нахално, но не и агресивно, с грижата на воайора, който се опитва да запази обекта на наблюдението си далечен и ненарушим. Тези хора не проповядват, а споделят истините си в неприсъщо спокойствие. Те се превръщат в алтернатива на медийното говорене, а Мария се превръща в алтернатива на морализаторския журналистически маниер у нас.

„Не съм искала да ставам журналист и май не съм точно в този ресор. Аз съм нещо друго, не знаем точно какво. Точно както не можем да определим като жанр тези видеа, които разнообразяваха големи телевизионни шоута като рубрики.“

Репортажите се разполагат на границата между журналистическото, художественото и политическото, т.е. гражданското. Те могат да бъдат отнесени към концепцията за Гонзо журналистика, както и към традициите на социалния експеримент. Наивната задача на проекта е да назове тези опити, да им даде име и така да ги универсализира като журналистически или художествен принцип.

Парадоксът е непрежалимата уговорка и задължителното условие за всеки материал; сцената, на която се развива всяко действие. Затова и е невъзможно те да бъдат мислени в конкретиката на една единствена идея, около тях трябва да бъде създадена система от образи, която да осмисля реалността. Това не е ретроспективна авантюра, а възможност за реорганизация на представите – личните и обществените.

„В говоренето с хора има две важни неща: Кой пита и Кого питаш. И от двете ме беше страх. Това е процес. И вътрешен и външен. Той ползва тялото като изразно средство, влиза в образ, който е преекспониран. Кара го да търси пространство от варианти за комуникация. Така обективът на камерата неусетно се превръща в огледало. Независимо Кой пита.“

Видеоинсталацията е съставена от 3 отделни прожекции с общ звуков дизайн от Ангел Симитчиев, изграден единствено от манипулирания оригинален звук. МО! е следствие на експериментална работа с личния архив на Мария Силвестър – субективно, но и документално отношение към автентичния материал, пародиращо хаоса и принадлежащо на реда, поставящо под съмнение наративите. Преосмисля възможностите за нов прочит на репортажите, поставяйки ги в инсценирана среда - симулация на работен процес; анализира употребата им в социалните мрежи и платформите за видео споделяне днес, извън контекста на телевизията, поставяйки ги в галерийна ситуация. Разтрогва медийния образ на Мария, а после грижливо проследява принципите, по които е бил изграждан. Идеята се намира в процеса на преход от „медия“ в техника и от „техника“ в медия – трансформацията на една медия в друга.

Заглавието на произведението цитира един от най-известните репортажи на Силвестър, в който човек преминава през кадъра, прекъсва интервюто и вбесен казва по средата му: “МО!”. Това е реакцията ни на заобикалящия свят, непреводимо възклицание, превърнало се в синоним на парадоксалното, илюстрация на абсурда; точката, в която границите изтъняват – надеждата, че можем да приемем и осъзнаем дори невъобразимото.

„Никога не разбрахме какво е МО! и то стана символ на тези ситуации в живота – абсурдните. Без обяснение. Без логика. МО! или каквото и да е било…“

Мария Силвестър изказва специални благодарности на Ваня Николова, Мирослав Димитров, Красимир Николов - Стамбини, Мариела Гемишева, Коко Кръстев,
д-р Константинос Пагидас и Мария Василева ... Виж още | See MoreВиж по-малко | See Less

Sofia Art Galleries

Галерия СТУБЕЛ
представя
МОМЕНТИ И НАСТРОЕНИЯ
Изложба живопис на Велислава Гечева
27 март – 11 април 2023

На 27 март в галерия Стубел се открива осмата самостоятелна изложба на Велислава Гечева. В експозицията са включени платна, създадени през последната година.
Художничката споделя:
С тези творби обръщам поглед към моментни преживелици от всекидневието. Картините приютяват наглед банални, незначителни и невпечатляващи ситуации – случки от летните дни, сцени от монотонността на съществуванието. На пръв поглед статични и сухи. Ала изкуството вдъхва в тях динамика, впръсква им живец. „Превръща този мимолетен неповторим миг – единствения от плът и кръв – уж във вечен“ по думите на Казандзакис в „Алексис Зорба“.
Опитвам се да одушевя предметите и преживяванията, оставили знак в паметта ми.
Важна нишка през повечето картини е водата. Изкушавам се да впрегна нейната стихия, да запечатам нейните течения – били те тихи или забързани, на брега или в басейна. От четката правя гребло, а къде ще ме отведе (или вече ме е завело) – оставям на възприятието на зрителите.

Велислава Гечева е родена през 1986 в София, където живее и днес. През 2010 завършва живопис в Националната художествена академия. Специализира в Академия за изящни изкуства по Програма Еразъм в Мачерата, Италия (2009).
Сред самостоятелните изложби на Велислава Гечева са: „Разливи“, галерия Ракурси, София (2019), „Оставих се на всички места“, галерия Нюанс, София (2016), „Спорт“, Сосиете Женерал Експресбанк, Варна (2014), „Преди и след, но не сега“, галерия La Machina di San Cresci, Греве ин Кианти, Италия (2012), „Живопис“, галерия Дебют, София (2005).
Има множество участия в групови изложби.
През 2015 получава първа награда от конкурс в галерия Нюанс. Носител е на наградата за млад живописец с обещаващо развитие на фондация Едмонд Демирджиян (2012), а през 2010 - награда за постижения в изкуството и дизайна на Сосиете Женерал Експресбанк и Национална художествена академия. ... Виж още | See MoreВиж по-малко | See Less

Sofia Art Galleries

Галерия-книжарница София Прес
представя
Изложба на Иван Нинов
Графика и рисунка
вернисаж: 27 март, понеделник от 17.00 до 20.00 часа
изложбата ще продължи до 18 април 2023 г.

За събитието:
„Да рисуваш от натура не означава да копираш обекта, а да реализираш неговите усещания.“ – Пол Сезан
Иван Нинов представя в галерия-книжарница „София Прес“ изложба, простичко озаглавена „Графика и рисунка“.
Връзката му с предметите, които настойчиво „портретува“, започва още от ученическите години в художествената гимназия в София /края на 60-те години на ХХ век/ и продължава и досега. Там някъде се заразява с трудните и основополагащи уроци на Пол Сезан и Джорджо Моранди в подреждането и „реализиране на усещането на вещите“, само обаче чрез средствата на графиката и рисунката. И всеки път изненадва, въпреки че не променя генерално нито моделите, нито медията, нито възгледа си.
Къде се крие уловката в работата на автора – може би в лекотата на правенето, но и в дълбокото разбиране . Разсъждения за този понякога погрешно тълкуван смисъл на употребения предмет – усещането за историята му, за ръцете, които са го държали, за сантимента – при Иван Нинов достигат до усъвършенстване на вътрешната си идентичност. Творбите му подчиняват героите-предмети на други закони – архитектурни, музикални, скулптурни, и започват да изглеждат като сравнително пестеливи минитеатрални сцени. Съчетаването на ясните и изчистени линии с майсторския начин на осветяване ги прави мощни и същевременно тихи.
Иван Нинов съзнателно и дълго се занимава с традиционни за художника натюрморти, създадени от вещи в ателието, и извлича поетиката на материалните неща, като успява да обоснове наново тяхната красота, към която, надявам се, не сме имунизирани.

Олимпия Даниел

Повече за автора:
ИВАН НИНОВ е роден през 1946 г. в с. Цонево , обл. Варненска. Завършва Художествената гимназия в София. От 1969 г. участва в младежките национални графични изложби, през 1972 е първата му самостоятелна изложба рисунки с креда и въглен, която веднага е забелязана от ценителите на рисунката.

Портретната графика "Глава на жена" на последвалата националната младежка изложба, изпълнена с техниката на сухата игла, е отличена с първа награда и с нея художникът привлича трайно вниманието на художествената критика и категорично навлиза в художествения живот на страната. Оттогава до днес графичните творби на Иван Нинов неизменно участват в международни биеналета на графиката по света - Краков, Любляна, Ужице, Ибиза, Токио, Будапеща, Ниш. На международното биенале в Горни Милановац /Сърбия/ спечелва наградата за суха игла през 2018 г.

Графични творби на Иван Нинов са притежание освен на Националната галерия, Софийската градска галерия и редица галерии в страната, също и на Библиотеката на Конгреса на САЩ във Вашингтон, колекцията на Лудвиг в Кьолн, галериите в Прага, Краков, Канагава /Япония/ и в много частни колекции.
Художникът е носител на първа награда от международното биенале на графиката във Варна и многократно е отличаван на изложби на графиката в страната.

Философия на утешението - така покойният проф. Димитър Г. Димитров ообрисува графиките на художника:

"Творбите на Иван Нинов - дали рисунки, самостоятелни листове или графики в метал или литографии - лишени от всякаква спекулативност, затворени в себе си, за да съхранят енергията на своето въздействие, винаги успяват да отправят могъщи и подчиняващи внушения към зрителя; лаконични, изчистени от детайли, при тях има пълно покритие между графично и духовно пространство, между художествена конструкция и метафизична рефлексия. Те споделят с нас една човешка самотност. Не ни правят съпричастни на нея, не - обратното. Те ни карат да съзнаваме собствената си самотност и стават - те - съпричастни на нея. Затова тяхната философия е философия на утешението." ... Виж още | See MoreВиж по-малко | See Less

Sofia Art Galleries

КО-ОП представя:
Печатна грешка в книгата на Аза - групова изложба

Официално откриване на ФИГ. 3 – Фестивал за илюстрация и графика
24 март - 11 април 2023

Артисти: Харита Асумани, Мартин Атанасов, DAMO, Анна Хайфиш, Алина Папазова и Ариан Тусен
Куратори: Яна Абрашева и Васил Владимиров

Третото издание на ФИГ. - Фестивалът за илюстрация и графика по традиция ще бъде открито с групова изложба в КО-ОП. В унисон с основната тема "Трябва да има някаква грешка", изложбата, озаглавена "Печатна грешка в книгата на Аза", има за цел да изследва различните представи за Аз-а и тялото във връзка с тяхната репрезентация и грижата за тях в съвременното общество. Някои от творбите са в контраст с преобладаващата егоцентрична и капиталистическа представа за грижата за себе си. А други предлагат спекулативни сценарии, които разчупват този модел и създават нови неочаквани светове и начини на мислене.
Изложбата идва във време, в което върху индивида се оказва натиск не само по отношение на неговия успех, но и на отговорността му към глобалните проблеми. Тези въпроси имат психологически последици, които буквално променят тялото и се отразяват на съзнанието. Актуален пример за това е манията по отношение на "еко тревожността", която е добър пример за това как подобен процес работи. Колективните проблеми изискват колективни решения, а грижата за себе си и тялото е взаимозависима от грижата за другите и грижата на другите за нас.
Изложбата включва творби на шестима художници - Харита Асумани, Мартин Атанасов, DAMO, Анна Хайфиш, Алина Папазова и Ариан Тусен - които предлагат множество гледни точки, засягащи тази тема по косвен начин. Чрез използването на различни техники като движещи се изображения, живопис, сайт-спесифик инсталация, фотография, керамика, текстил и графика, изложбата демонстрира различните измерения на илюстрацията и графиката, но също така поставя под въпрос какво представляват те и какви са границите на техните възможности. ... Виж още | See MoreВиж по-малко | See Less

Sofia Art Galleries

FIG. Tree – Festival for Illustration and Graphics
24 март - 02 април 2023 г.
Третото издание на ФИГ. - Фестивал за илюстрация и графика стартира в София

"Трябва да има някаква грешка" е темата на третото и най-голямо издание на ФИГ. - фестивалът за илюстрация и графика, който ще се проведе в София от 24 март до 2 април

В съвременния свят на социални и икономически догми една случайна грешка често може да ни покаже нещата от нова перспектива и да ни разкрие нови възможности. Затова и ФИГ. 3 ни кани да приемем грешките като нещо необходимо и ползотворно.

Две групови изложби, една самостоятелна, серия от работилници, филмови прожекции, разговори, перформативна вечеря, представяне на книга, базар за принтове - това са част от събитията, включени в програмата на фестивала, която ще се разгърне в рамките на 10 дни. А тази година за първи път ще видим както български, така и международни участници.

ПРОГРАМА:

Откриването на ФИГ. 3 е на 24 март с представянето на груповата изложба ГРЕШКА В КНИГАТА НА АЗА в КО-ОП, в която участват Анна Хайфиш, Харита Асумани, Мартин Атанасов, DAMO, Алина Папазова и Ариан Тусен. Същата вечер Puma & The Dolphin и немският диджей и продуцент Tolouse Low Trax ще ни очакват зад пулта на TELL ME.

През деня на 25 март ще се проведе първата от две работилници за деца в Сито Студио, а от 20:00 в Bobbina ще се състои перформативна вечеря ТЕРОР КУХНЯ / CUISINE (DU) TERROR с виетнамската артистка Транг Ха, с музикално оформление от Андрей Пойканс и илюстрация на живо от Алина Папазова. На 26 март, отново в Bobbina, световната организация за филми на жени, транс и небинарни хора, Girls in Film, ще представят селекция от късометражни анимационни филми, както и кратък панел с техен представител и един от авторите.

На 28 март предстоят откриванията на две от изложбите в програмата на ФИГ. 3 - груповата изложба курирана от TINY ART GALLERY (Хага, Нидерландия) ще се настани на витрината нa ПОСТА, a в галерия ПУНТА ще ни очаква самостоятелната изложба на изгряващия колектив RAW LAB.

На 29 март София Попйорданова ще представи книгата си ТРЕПТЕНИЯ в One Book Bookstore, а на 30 март в Hyperspace Social Hub ще се проведе лекция/разговор с родената в Мелбърн и практикуваща в Берлин Моли Роуз Дайсън. Тя е илюстратор, графичен дизайнер и арт директор в Аномали Бюро Берлин, както и е работила за клиенти като Ace & Tate, Bloomberg Businessweek, Fila, Future Fonts, Herman Miller, Kunsthall Stavanger Norway, Louboutin, Medium, NTS, Office Kiko, Passport, Paul McCartney, Ray Ban, Scribe Publications, Zeit Magazin и др.
На 1 и 2 април пространството на Порт.А ще се превърне в своебразен супермаркет за принтове и други публикации, където ще можем да видим и резултатите от работилницата по моушън дизайн с графичния дизайнер Паул Вогенрайтер, част от фестивала.
По време на фестивала няколко участници, селектирани чрез отворена покана, ще участват в двудневна работилница по сито и ризо печат в No Point Atelier в габровското село Баланите, водена от Мирослав Живков - Джингиби.
www.fig.bg
СЪБИТИЕТО СЕ РЕАЛИЗИРА С ПОДКРЕПАТА НА МИНИСТЕРСТВОТО НА КУЛТУРАТА ... Виж още | See MoreВиж по-малко | See Less

Sofia Art Galleries

Галерия НЮАНС
представя
Стилиян Дичев
“Факти-Илюзия-Истина”
23 март - 09 април 2023 г.

Галерия Нюанс Ви кани на изложбата “Факти-Илюзия-Истина” на Стилиян Дичев, която можете да видите от 23 март до 09 април. Това е поредното абстрактно приключение, в което ни въвлича автора с новия си проект.

“Това е една истинска история за измислени обекти и герои. Една от основните цели, които съм си поставял през последните години в моята работа е да представя абстрактното, измисленото, несъществуващото като убедителен факт. Да накарам зрителя да не задава въпроса: „Какво искаш да кажеш“, а да съзерцава и да почувства изобразеното като неоспорима истина. Задача трудна, но заслужаваща вниманието.

Изкуството е една красива илюзия и е израз на субективния поглед на артиста, който живее в друго, свое измерение, там където съзерцанието създава образи.
Още като студент за мен бе по-интересно да изобразявам атмосферата и аурата на обекта отколкото да наподобявам физическата му прилика. Смятах и смятам и до днес, че около нас витае излъчване, което ни изразява по-силно отколкото реалният ни образ. Спомените ни за обект, човек, пейзаж са абстрактни и именно това е връзката между възприятията ни и света, в който живеем.

Продължавам да вярвам, че абстракцията е един от най-добрите способи да се изрази това чувство, илюзия или усещане за всичко, което ни заобикаля. Изконният въпрос за духа и материята продължава да е на дневен ред и да търси своето решение. Във времена, които се определят по-скоро като триумф на материята отколокото като победа на духа, ние хората на изкуството би трябвало да открием скритото от погледа ни.

Именно затова нарекох така моята настояща изложбата в желанието си да покажа погледа си затова, което витае около нас и създава образи фантастични, измислени, но някак истински.” ... Виж още | See MoreВиж по-малко | See Less

Sofia Art Galleries

Галерия СИНТЕЗИС
представя
ОГЛЕДАЛА И ПРОЗОРЦИ
Избрани фотографии от колекцията на Рафаело КАЗАКОВ
22 март – 28 април 2023 г.
Откриване:
22 март (сряда), 18:30 ч. в присъствието на Рафаело Казаков и Катерина Гаджева
Куратори: Надежда Павлова и Никола Михов

Галерия Синтезис представя изложбата „Огледала и прозорци: избрани фотографии от колекцията на Рафаело Казаков“. Началото на колекцията е поставено преди повече от трийсет години, но това е първото ѝ показване пред публика. Изложбата включва фотографии както на световноизвестни автори като Едуард Уестън, Робърт Франк, Елиът Ъруит, Ралф Гибсън, Антанас Суткус, така и на значими български фотографи, между които Гаро Кешишян, Йордан Йорданов – Юри и Станка Цонкова – Уша.

Колекционирането е естествено продължение на работата на Рафаело Казаков като фотограф, на живота му между София и Ню Йорк. Неслучайно колекцията съчетава популярни кадри от историята на фотографията с непознати, но близки до сърцето на съставителя имена, творби на негови приятели и фотографии, свързани със семейството му.

Историята познава различни колекционерски подходи. Често колекционерите работят с куратори, които създават колекцията по своя преценка, водени от теми, стилове или от известността на авторите. Съществуват и колекции с чисто инвестиционен характер. Но тази на Рафаело Казаков е създадена, за да носи радост. Водещо е усещането, което фотографията създава, а не известността на автора ѝ. Вероятно това e причината колекцията да има така убедително кохерентен характер. Рафаело Казаков създава едно допълнително измерение на заниманията си с фотография. По негови думи колекцията му е едно емоционално и естетическо пространство, което обогатява живота му. Това е съзнавана привилегия, която трябва да бъде споделяна и изложбата е само първата стъпка в тази посока.

Заглавието „Огледала и прозорци“ е препратка към едноименната изложба, повлияла поколения фотографи. Организирана от Джон Шарковски в Музея за модерно изкуство в Ню Йорк през 1978 г., тя е поглед към американската фотография от 60-те години на XX в. и включва фотографии, разделени в две секции. Така кураторът защитава тезата, че във фотографията съществува фундаментална дихотомия между тези, които я използват като средство за себеизразяване, и тези, които я възприемат като метод за изследване. Дистанцията между тях не се измерва по отношение на относителната сила или оригиналност на творбите им, а по схващанията им за това какво е фотографията: огледало, в което се отразява портретът на фотографа, който я е направил, или прозорец, през който човек може да опознае по-добре света? Любопитна подробност е, че една от фотографиите, включена в споменатата изложбата в МoМА – „Омагьосаната ръка“(1969) на Ралф Гибсън, ще бъде показана и в галерия Синтезис като част от колекцията на Рафаело Казаков.

Мотивите си да събере под един покрив „огледала и прозорци“ от творчеството на различни фотографи Рафаело Казаков описва така: „Да колекционираш изображения означава да правиш списък на желанията и страховете си: това, което си имал, изгубил, забравил; онова, което едновременно желаеш и от което те е страх, вече съществува в завършен вид в образите на другите. Да ги направиш част от живота си е по-малко безразсъдно от това да се опиташ да изживееш всичко и по-евтино от това да бъдеш навсякъде.

Какво още виждам във фотографиите на другите? Всъщност виждам през тях и чрез тях. Малко вероятно е да изпитам лично пламъците на омразата на сборище на Ку-клукс-клан в щата Алабама или да бъда в една стая с духа на Александър Родченко, както Гаро Кешишян, когато е снимал портрета на колегата си Димитър Дилков. Няма шанс да изпитам адреналиновата експлозия в тялото на момчето, което скача в река Хъдсън от покрива на четириетажна сграда, нито пък да прескоча до 9 септември 1989 г., за да чуя последните издихания на престъпния режим, който беше част от първата половина на живота ми.

Но всъщност мога и вече съм преживял тези неща – чрез фотографиите на колегите ми. Любовта ми към фотографията живее в най-чистия си вид в снимките на другите. Вече много пъти съм се оглеждал в техните огледала и съм се взирал през техните прозорци и сега се надявам, че с първото публично представяне на фотографската ми колекция ще намеря хора, които да споделят тези мои малки пътешествия и съпреживеят поне част от радостта и страстта, с които съм събирал тези творби през годините.“

В съпътстващата програма към изложбата ще бъдат показани три документални филма, посветени на трима фотографи, включени в колекцията – Робърт Франк, Антанас Суткус и Джоел-Питър Уиткин.

“Don’t Blink - Robert Frank“ на Лаура Израел е документален филм, в който фотографът-отшелник открито споделя събитията, съпътстващи неравния му път. Робърт Франк прави революция във фотографията с книгата си „The Americans”.

“Antanas Sutkus: Scenes from the photographer’s life” на Витаутас Ландсбергис е кинематографичен портрет на най-известния литовски фотограф, който проследява неговия дързък и творчески начин на работа, дори в напреднала възраст.

“Witkin & Witkin“ на Триша Зиф, изследва световете на двамата еднояйчни близнаци, световноизвестния фотограф Джоел-Питър Уиткин и Джером Уиткин, художник и преподавател.

Автори, включени в изложбата:
Ан Ардън Макдоналд, Антанас Суткус, Антони Георгиев, Борис Янев, Виктор Отчередко, Владимир Василев, Гаро Кешишян, Георгий Пинхасов, Едуард Уестън, Елиът Ъруит, Ернст Хаас, Живко Ангелов, Игор Малиевски, Йожен дьо Салиняк, Йордан Йорданов – Юри, Коул Томпсън, Николай Василев, Ралф Гибсън, Робърт Франк, Ромуалдас Ракаускас, Рут Оркин, Станка Цонкова – Уша, Тибор Борски, Уенди Ливайн, Харви Шулман, Цветомир Трънков, Якоб Ауе Собол.

Eкипът на галерия Синтезис благодари на Рафаело Казаков, че прие поканата да представи колекцията си пред публика и да сподели мотивите си за създаването и развиването ѝ по-време на събитията от съпътстващата програма на изложбата.
Изложбата се реализира с подкрепата на Фотосинтезис и в партньорство с Дом на киното. ... Виж още | See MoreВиж по-малко | See Less

Sofia Art Galleries

Галерия РАКУРСИ
представя
Елица Баръмова – Барамó
„Най-високата точка-Вертекс”
самостоятелна изложба
21 март - 13 април 2023 г.

Д-р Ани Венкова за изложбата „Най-високата точка-Вертекс”
на Елица Баръмова – Барамó:

Какво е „Вертекс”? Най-висока точка, апогей ? Не е ли Вертекс това, към което всички се стремим, това което търсим през целия си живот? Най-висшата форма на самия себе си, най-добрата версия на Аз-а.
И ако не можем да постигнем съвършенство в рамките на собственото си съществуване, не го ли търсим в това, което създаваме, във въплътената творческа енергия? Струва ми се до такава цел се доближават и търсенията на Елица Барамó...
Изложбата „ Най високата точка -Вертекс” в галерия „Ракурси“ е част от авторски проект „Седиментен процес” и естетика на бавното движение. Художничката разработва изобразителна концепция, чрез която изгражда структура от напречни и надлъжни сечения на една или няколко форми чрез тяхното свързване в нова конфигурация. Резултатът наподобява няколко стоп кадъра на движещ се двуизмерен обект в пространството, които поставени един до друг в определен каданс създават триизмерност и усещане за движение на обекта.
„Най високата точка -Вертекс” е пети етап от концепцията, който допълва и развива първите четири („Архитекта”„Отминаващи и оставащи пейзажи”, артфилма „Споделени пространства“ и „Ангели хранители”), но и се различава от тях по няколко съществени признака. За да може зрителят да добие представа за дългогодишно разработвания проект, в настоящата изложба са включени няколко композиции от предходните подпроекти - „Семейство по италиански” и „Муза” от „Архитекта” , „Буцефал” и „Неуловима” от „Ангели хранители”. В тях ясно се откроява структурата на отделните сечения, чрез които е изградена формата, относително монохромния колорит – пестеливата палитра, търсенето на скулптурно въздействие, илюзията за движение, които са основни принципи в структурирането на творба от предходните подпроекти (с изключение на „Отминаващи и оставащи пейзажи”).
В проекта „Вертекс” авторката разширява границите на своето изследване, разгръща и трансформира визуалния език на концепцията „Седиментен процес”. С изключение на няколко работи, които са със сходна стилистика („Вертекс (Стремеж) ”, „Скейските порти (Палиндром)”, „Свободен мислител”), композициите в настоящия проект имат стилистично развитие, включват по-богат колорит. В някои от тях визуалният език „Седиментен процес” е основополагащ, другаде загатнат или комбиниран с други техники в търсене на хармония („Бойният танц на зората“, „Отлитане“, „Огледални образи“, „Подходящи обстоятелства“, „Фантазми”), а например във„Вещи и идеали“ е изключен като изобразителен похват. Проектът „Най-високата точка – Вертекс” се характеризира с по-голямо формално многообразие на художествения език. В част от творбите живописното третиране надделява или е равнопоставено на концептуалната структура без да се нарушава баланса между тях.
Барамó не ни предоставя директно декодирани своите концепции. Не ни поднася опростени и лесно смилаеми визуализирани идеи. (Самият подбор на проблематика не предпоставя опростяване.) Тяхното разшифроване изисква от зрителя реципрочност и задълбоченост в разчитането на посланието, подобна на авторската при създаването на творбите, с цел дългосрочна комуникация с тях. Символите са завоалирани, посланията загатнати и представени по асоциативен път, фигуративното често е трансформирано до неузнаваемост. Но тя ни нашепва код за тяхното разгадаване...Насочва ни чрез визуална или текстова метафора.
Творбите ú провокират логическото ни мислене. Времето в тях е нелинеарно. Минало, настояще и бъдеще се срещат в една точка, върху една ос. Въвлечени сме в мисловни ребуси, загадки и тълкувания. Когнитивните ни способности разпознават в един и същ образ едновременно - кон и сърце („Буцефал”). Но това са алегории и на устрем, и на бяг и на отзвук... В друга композиция виждаме очертания на раковина, гълъб, шапка - каска, но в същността на тези символи стоят войната и мирът, самоунищожителната способност на човека („Раковината на гълъба”). Силуети върху постаменти, наподобяващи шахматни фигури се вглеждат в своите трансформирани отражения, за да заискрят и се слеят („Огледални образи”). Прототипът е симплифициран, черно-бял, истинен. Често се идентифицираме с рафинирания образ в огледалото. Ставаме продукт на собствените си желания, стремежи, копнежи, които определят идентичността ни. Дали обаче този продукт е усъвършенствана наша версия, или жертва на непостижимото и фалша, които погубват същността ни?
Прилагайки синтетичен метод на няколко нива, авторката съчетава фигуративно и нефигуративно. Размивайки границите на формата (или самата форма), тя придобива флуидност, постепенно се трансформира в абстракция. („Пикантен пейзаж, /Разстояние/“, „Безметежна ос“). Образът е изграден чрез свързване на отделни елементи и техники – рисунка и живопис, прибавяне и отнемане на боя, замъглени и стриктно фиксирани очертания - още един метод определя спецификата на творбите на Елица Барамó от проекта „Седиментен процес”. Анализирайки структурата, тя разгражда формата на отделни фрагменти, които впоследствие композира наново в различна последователност и логика, понякога непроследима за зрителя, неподлежаща на гравитация. Обектът, съставен от няколко форми, с различни гледни точки в определени композиции, ротира в пространството в една или няколко посоки.
Тези два противоположни, но и допълващи се подхода към живописната материя (аналитичен и синтетичен) формират неповторимия стил на Елица Барамó и поставят творчеството ѝ в полето на съвременното изкуство.
Елица Барамó не интерпретира теми от заобикалящата ни реалност. Преходността на битието с неговата условност не са предмет на изследване в нейното творчество. Присъства социална ангажираност, но не и политически дискурс. Изключение правят две работи, посветени на войната. „Вещи и идеали“ и „Раковината на гълъба“, които са реакция на парадокса, на агресията и унищожението, към които художничката не остава безразлична. Но това, което истински вълнува Елица е метафизичната перспектива на реалността. Случващото се отвъд видимото, познатото, недостъпното за сетивата. Разгръщането на Божественото начало в свръхчовешко проявление. „Вертекс“ е кулминация, връхна точка в спираловидната стълба на нашите осъществени идеали и мечти, цели, стремежи и въжделения. Зенит... „Вертекс” е и промяна (от лат. –vertere) чрез силата на свободната воля. Пресечна точка на земно и божествено, познание и приемственост.
Телесното в неговото материално измерение също не е обект в изкуството на Елица Барамó в настоящата изложба. Представен като обобщен образ, проводник на идеи, или пратеник, обитаващ паралелни светове, андрогинен, човекът присъства в най-висшата своя проекция на висока осъзнатост, индивид със свободна воля.
Картините на Барамó трептят и резонират, притежават фини вибрации, които проникват дълбоко в сетивата. Те са космически пейзажи, съновидения. Изобразената материя не е единствената реалност, в нея има прорези към друго измерение. Те са портал от едно пространство към друго. Безплътни, енигматични образи, в които истината не е абсолютизирана, а загатната.

Ани Венкова ... Виж още | See MoreВиж по-малко | See Less

Sofia Art Galleries

Галерия АРТЕ
представя
Иван Андонов /1934-2011/
изложба живопис
21 март - 3 април 2023

Изложбата ще открият Павел Койчев и Станислав Памукчиев на 21 март от 18.00 часа

Това е седмата самостоятелна изложба на Иван Андонов в галерия Арте, три от които той лично подреди. Това бяха уроци по естетика от творец с висок дух и безкомпромисно поведение, който чудесно знаеше къде започва истинското изкуство и неуморно работеше в най-високите му регистри. Неговият бърз ум и красиво слово допълват и доказват всичко това, думите му са повече от красноречиви:

„Първото нещо, с което започнах да се занимавам още в детството, бе рисуването и дълго се занимавах само с него. После дойде театъра, успоредно с киното, които ходех да гледам. Едно дете се влюбва във възможността да гледа съчинени светове. Рисувайки, аз съчинявам светове!

„Нищо не ми доставя толкова голямо удоволствие, колкото рисуването. Заспивам и сънувам живопис. Събуждам се и мисля за картини. Страхотно е! Също като да можеш да се отдадеш само на една жена. Прекрасно е! Не знам дали има толкова голяма любов.

Победен съм от простащината. Безнадеждно победен. Когато простаци идват на власт, те най-първо унищожават духовността. Духът свети и простакът се дразни от тази светлина. Човек съществува, за да развива духа си. Ако има Господ, той е дух!

Когато човекът не се докосва до изкуство, тогава и човечността намалява. Нещата са вързани-човечност, морал, изкуство-това е верига от духовни ценности, които губим ден след ден.

Слава Богу има книги, музика, хората са рисували и рисуват прекрасни неща и аз мога да ги гледам и да им се възхищавам. Стремежът към съвършенство всъщност е прогреса - причина за всички световни открития. Няма да има постижения в света, ако хората не се стремят към съвършенство.“ /части от интервюта на Иван Андонов/

С обич и вълнение ще наредим близо 20 от маслените картини на живописеца Иван Андонов, от голямо-форматни до кавалетни, от ранни пейзажи до поетични абстрактни платна /след 2000-та година/. Да, Иван е при нас със силното си духовно присъствие, с големия си талант, с безпогрешното си чувство за цвят и композиция. Яркият му творчески дух ще изпълни пространството на Галерия Арте, ще усетим тънката му усмивка, оригиналното му мислене и обичта му към красивото.

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура”. ... Виж още | See MoreВиж по-малко | See Less