Галерия АСТРИ
представя
Мария РАЙЧЕВА
ЦВЕТОВЕТЕ НА КУБА
ж и в о п и с
8 – 22 март, 2016
ОТКРИВАНЕ: 8 март, вторник, 18.00-20.00
Тази изложба не е поредния живописен пътепис на Мария Райчева.
Не е опит за доказване на уникалност и собствен почерк на художника.
Тя е заредената до крайност с цвят, чувства, енергия и характер цикъл от платна.
Тя е искреният, вълнуващ разказ на Мария за една горда и изстрадала земя.
Куба.
Случайно или не тази пролет в галерия Астри гостуват три дами с живописни тематични изложби: Мария Райчева, Живка Маринова и Нина Русева . В средата на сезона ще видим и Любен Генов.Това е поколението съвременни художници, навлизащо е зрелостта си. Те са част от художниците, които се изградиха като автори в сянката на промените , въпреки срива в духовността на обществото ни. Големият им късмет (освен таланта им, разбира се) е, че можаха да се учат при Майсторите в изкуството ни и наследиха от тях култура и отношение към живописта. Имаха и късмета на изобилието от частни галерии, които да ги показват и представят. По-долу ще Ви предложа част от текста на изкуствоведа Мариана Аврамова върху творчеството на дамския екип. Пълният вариант, обхващащ творчеството на Мария, Живка и Нина ще публикувам по-късно.
Вихра Пешева
***
Мария Райчева, Живка Маринова и Нина Русева са от едно поколение художници и имат едновременна и ясна насоченост в една жанрова посока. И трите са личности с ярко живописно чувство и усет към красивото, но различни в специфичния си личен натюрел.
До някаква степен тази вече оформена група е лишена от съвременните концептуални и контекстуални лутания. Тя продължава и запазва формата на традиционно живописното послание с утвърдени художествени стойности и пластични средства. Изкуството им не е адресирано към тесен кръг от зрители, не е в контекста на външното противоречие, а е широко приемано, което от своя страна им дава преимуществото да творят по- спокойно, да кажат, това което искат, мислят и чувстват. И не са от авторите, които се натрапват. Всяка по своему има своето място, всяка има свой изграден стил с ярки отличителни белези.
Това са автори от едно поколение, от една школа, възпитани и развили се във времевия и интелектуално – естетически стил на един кръг при едни от най-силните педагози. Школа активно определяща художествения живот в Българи, школа с добра подготовка и имидж. За някои критици това ще е придвижване по линията на отъпкана пътека. С пълното съзнание, че човек е едно цяло, с това което е било преди, и с мисълта, че понякога е трудно да запазиш собствения си облик пред авторитети, виждаме, че авторките са се откъснали от тях. Те носят от уроците на своите преподаватели и се развиват в своя посока, говорят на разбираем естетически език, с разпознаваеми естетически категории. Всяка има своите самостойни акценти, усет , находка, динамика и темп на развитие. Всяка от тях открива по нещо ново. В този смисъл са разнообразни и търсещи. Всяко едно определение за някоя тях би могло да важи със същата сила и за всяка друга.
Тяхното изкушение е пейзажът, един сравнително свободен жанр, който създава условия за импровизация и експеримент. С него емоционалните регистри, които авторът може да сподели с платното са неизчерпаеми, използването на художествения език и изразните средства също. Пейзажът създава огромни възможности за познание, но и за себепознание и себеизява.
Да, творбите им имат пейзажна основа, но това е само повод. Ясно е, че тук не става дума само за пейзаж, той е само предизвикателството, което кара или служи за изразяване на чисто емоционални състояния. Посланието се постига индиректно, опосредствано. Жанрът е само физическа среда, пространство за протичащите вътрешни процеси, отражение на авторовите желания.
Може би в контекста на трите авторки Мария Райчева изглежда мечтателна, уравновесена, точна и спонтанна. Бихме могли да я разграничим като поетът в групата, който се опира на хармонията и ритъма и работи с изпитани във времето стойности на картинното пространство. Тя е непосредствена във връзката си със зрителя и говори на различни художествени езици. Жизнерадостното настроение е изказано с вълнение. Това, което я отличава е, че творбите й излъчват светлина и топлина. В това творческо амплоа тя е най-конкретна от трите. В картините й могат да бъдат разпознати местата, мотивите, които я провокират. Интересът й към изгледа е съчетан както вече казахме с лични емоционални състояния. Използва традиционни пейзажни фрагменти и композиционни схеми, знакови места от творчеството на големите пейзажни майстори от края на 19 и началото на 20 в. Обекти – мотиви, които вече са получили своето универсално артистично значение. И ние откриваме и преоткриваме тези пространства … В творчеството на Мария те са точно определени центрове – Париж, Хавана, Малайзия. В личния й стил се впримчват пластичните уроци на импресионизма, постимпресионизма, фовизма, експресионизма и техните нео-форми. Но тя ни кара наново да ги обозрем. В едни виждаме традиционни композиции на улиците, но погледнати отгоре или в ослепителен контраст. В други срещаме впечатление като при Моне, но без да предава усещането от възприятието, а своята лична перцепция за конструиране на мотив и цвят. Няма значение дали това е пейзаж от птичи поглед или възрожденски двор ние, зрителите сме водени от един сладкодумен разказвач, в картините, на който има богатство от кадри, жива и раздвижена структура, хармонично комбиниран на цвета и най-вече на светлина , ритъм и порядък. И естествено възприемането ни е положително.
Не може да говорим за пристрастеност към определени цветови съчетания, но творбите й сякаш събират целия спектър на дъгата, искрящи червенеещи и топлеещи цветове. Цвят и композиция са в съчетание.
Създава пряк усет за движение в картината и чрез комбинацията на цвета с движението на мазките. Придава допълнителна динамика в картината. Тук си противостоят части с по-малко движение и части с повече. Това също прибавя контраст и порядък. Движещата се повърхност прибавя фактура. Да, има прилика с Ван Гог, Кокошка, но това само примамва, изкушава нашия усет за познато, за да се съсредоточим в нейния нов модел на работа с мазката. Живописното наслагване е концентрирано в най-горния слой, мазката е интензивна в определени участъци. Съществуват места с по-бързо движение, по-набраздени и релефни спрямо други, което акцентира върху участъците. И когато се вгледаме, обикновено това са детайли. Те от своя страна са разработени като своеобразна палитра и движеща се пластична материя, която има някакво по женски интимно чувство към дребния детайл, около който се завихря наслагване. В този водовъртеж попадат елементи от архитектурата: корнизи, балкони, бордюри, арки, сенници, прозорци, врати, и техни детайли, цветя, саксии с цветя, водните отблясъци, растителност между сградите, електрически стълбове и др. Авторката подминава главното и се концентрира върху принципно трудно видими или невидими неща и чрез второстепенното подсилва главното/ основното внушение (изразено с движение). Сравнени с останалите основните части са по-обобщени и силуетни. Сградите не я интересуват те са част от цялото. Това обратно приоритизиране създава усет за накъдреност, многост, движение, фактура, надребненост. Катедралата наднича през ореол от цветя, а през венец от растителност изниква къщурка. Почти всеки един мотив има такъв пъстър цветови акцент в предния план. Може би точната дума за ефекта, който поражда е бъбрив с чисто женска интимна чувствителност. Моделът е толерантен към подробностите и детайла, които се изтласкват на преден план. В панорамните пейзажи това се поема от сградите или дори селищата, които са обобщени във формата на цветна броеница или гирлянд, които едва ли не са част от природен феномен или територия. Това понякога е допълнено от деформация в перспективните линии или разтягане като през широкоъгълен обектив, което прибавя ефект на преекспониране или съкращение.
Мариана Аврамова *
* Текстът на Мариана Аврамова се публикува със съкращения. Пълния текст на изкуствоведа с поглед към живописта на Живка Маринова и Нина Русева ще бъде публикуван в средата на март./ Галерия АСТРИ