Софийска Градска Художествена Галерия
представя
Румен Гашаров. Бруто – нето
8.12.2022 – 12.02.2023 г.
Откриване – 7 декември, сряда, 18.00 ч.
Изложбата „Бруто – нето“ представя творчеството на Румен Гашаров, като проследява промените в живописта му през годините – от ранните творби, в които реалността вече е поставена под съмнение, до добре познатите негови знакови мащабни платна. Тя представя на публиката и най-вече на младите зрители тематичния кръг на този ярък творец, в който основно място заема малкият човек. Тема, която последователно защитава и досега в българската живопис.
За 60 години творчески път Румен Гашаров създава значително количество живописни платна, колажи, илюстрации. Брутото в творческото ежедневие на художника стъписва. Това е едно неизменно постоянство – творческо постоянство в търсенето на нетото – нетото на неговото изкуство. Онова чисто изкуство като есенция на творческата мисъл и вглеждане в многообразието на живота.
Живописта на Румен Гашаров през годините е будила различни спорове – за пристрастието му към кича, за вкуса му към гротеската, за отношението му към масовата култура и „градския фолклор“, за смисъла на неговите картинни послания. Но в полето на интересите му остават градските мотиви, фигуралните композиции, женските персонажи и натюрморти. На преден план винаги излиза концепцията на художника за човека и за отношението му към предметите и визуалната среда. Животът на предметите, които носят следата от човешкото, е това, което го интересува. В картините му присъстват предмети от бита, бродерии, ковьорчета, афиши, картички и други разновидности на попкултурата – включени като колажи направо в живописта, умело нарисувани и втъкани в ново единство. Творчеството му продължава да интригува с иронията и особеното чувство за хумор, с богатата ерудиция, с наивизма, с теми, които и днес се оказват актуални.
В експозицията са включени над 90 творби, сред които и знакови произведения, като „Час пик“ (1979), „Спирка по пътя“ (1966), „София – триптих“ (1989), „Централна гара“ (1987), „Служебен банкет“ (1984), „Синият манекен“ (1986), „Стрелбище“ II и III, „Семейство“ (1967) и др. За пръв път се показват и част от рисунките на художника, разкриващи процеса на работа – от спонтанния момент на вдъхновение, скициран набързо, до прецизираните и добре обмислени композиции.
Изложбата се организира със съдействието на:
Семейство Румен и Таня Гашарови
Национална галерия, Национален дворец на културата, Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, Градска художествена галерия – Пловдив, Музей „Дом на хумора и сатирата“ – Габрово, Регионален исторически музей – Видин, Регионален исторически музей – Кърджали, Регионален исторически музей – Монтана, Художествена галерия „Борис Денев“ – Велико Търново, Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“ – Кюстендил, Художествена галерия „Димитър Добрович“ – Сливен, Художествена галерия – Добрич, Художествена галерия „Илия Бешков“ – Плевен, Художествена галерия – Казанлък, Художествена галерия „Никола Маринов“ – Търговище, Художествена галерия „Петко Задгорски“ – Бургас, Художествена галерия „Проф. Илия Петров“ – Разград, Художествена галерия „Проф. Теофан Сокеров“ – Ловеч, Художествена галерия – Русе, Художествена галерия – Силистра, Художествена галерия – Смолян, Художествена галерия – Стара Загора, Художествена галерия „Христо Цокев“ – Габрово, частни колекции.
Експозицията е съпътствана от двуезичен албум „Румен Гашаров. Бруто – нето“, реализиран с подкрепата на Министерството на културата.
Екип на изложбата
Куратори: Аделина Филева, Станислава Николова, Ана Топалова (асистент куратор), дизайн: Надежда Олег Ляхова
Румен Гашаров е роден в Пловдив, но по-голямата част от живота му преминава в София. Той е един от първите възпитаници на новосъздадената през 1954 г. Художествена гимназия. Сред съучениците му са Любен Прахов, Боян Димитров, Радослав Лилов, Стефан Гацев, Румяна Ганчева, Бисера Дженева (Прахова), Димитър Казаков, Никола Заров, Генчо Симеонов, Георги Кьосеилиев. Дипломата му е първата, издадена от Художествената гимназия – № 1. През 1956 г. е приет във Висшия институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“ (Художествената академия) в София. Първите две години учи рисуване при проф. Борис Митов, а от трети курс – живопис в класа на проф. Илия Петров. Завършва с отличен през 1962 г. Участва активно в художествения живот. През годините подготвя повече от петнадесет самостоятелни изложби и представя свои произведения в различни общи художествени експозиции в България и в чужбина. Удостоен е с различни награди за своя принос в българското изкуство.
1977 Получава първа награда за живопис от първата международна изложба „Хуморът и сатирата в живописта“ – Габрово ’77 за картината „Прогноза“.
1984 Удостоен е с годишната награда на СБХ „Владимир Димитров – Майстора“ за изложбата в Габрово.
1985 Удостоен със званието „заслужил художник“.
1987 Удостоен е с „Наградата на София“ за юбилейната му изложба от 1986 г.
1989 Получава първа награда за живопис от Национална изложба „100 години София – столица на България“ за триптиха „София“.