Арт-Къща „КУКЛИТЕ”

представя

Ралица Филипова –  „Усмивката на клоуна”

От 14-ти до 28-ми април

Колекционерката притежава над 200 клоуна и всеки й е скъп като дете

Ралица Филипова е трето поколение журналист. От тийнейджърка започва да пише за деца и така е до днес. Автор е на приказки, радиопиеси, репортажи, авторски радио и телевизионни предавания за БНР и БНТ. Повече от 10 години води предаването за тийнейджъри по БНТ “Дневникът”. Издала е трилогията “Тийнейджърски дневник”. Документалните й филми “Дрога” и “Изгубеното поколение” имат международни награди. От 5 години преподава в НБУ в департамент “Масови комуникации”. Женена е, има двама сина (и едно куче). Страстен колекционер е на кукли клоуни. В Арт-Къща „Куклите” през 2012 г. представихме първата й изложба на клоуни, а на 14-ти април се открива втора – с нови 100 куклени герои клоуни.

От кога и как се зароди любовта към клоуните? 

Като малка живеех съвсем близо до цирка. (От прозорците на вашата Куклена къща се вижда прозорецът на моята някогашна детска стая.) Не пропусках цирково представление. Привличаше ме светът, в който невъзможното ставаше възможно, цветовете искряха и контрастираха с тогавашната соц сивота. Най-много обаче ме привличаше клоунът. Като дете съм усещала интуитивно това, което сега емоционално осъзнавам – клоунът олицетворява житейското умение да се изправяш след всяка трудност и препятствие, да посрещаш с усмивка всичко, което животът ти поднася. И да продължаваш напред.

Кой е първият ти клоун?

С него се срещнахме в един дъждовен октомврийски ден в центъра на Прага преди повече от 25 години. Отдалече го видях. Дадох толкова крони, колкото ми поискаха. Оказах се с почти празно портмоне в началото на пътуването си, но с човече, което върви и досега с мен при всичките ми премествания.
Кой ти е любимият и защо? 
Кръстила съм го Влюбения. Той не е пъстроцветен като другите. Облечен е в зелено и кафяво, с оръфана плетена шапка, но има невероятно лъчезарно излъчване. Погледът му е отправен нанякъде, усмихва се загадъчно и е възторжен, влюбен в живота и всичко около себе си. Сутрин като си отворя очите виждам първо него.
Според теб, коя е родината на клоуна?
Тази страна я няма на географската карта и до нея няма прокарани пътища. Можеш да стигнеш до там само, следвайки сърцето си.
Усмихват ли се или плачат клоуните?
Клоунът е философия, която трябва да се изучава. Той никога не се предава и винаги намира сила да се усмихне, дори и когато го „сритат“ от манежа на живота. Ако плаче, никой не го разбира…
Искала ли си ти самата да бъдеш клоун? Защо? 
Като артистична изява – не. Като човек обаче се опитвам да давам сили на хората да намерят усмивката си. Да се държат като клоуните.
Какво според теб хората не знаят за клоуните? 
В актьорски план – че това е много трудно изкуство и не всеки може да го овладее. За тази професия трябва да имаш призвание, в теб да гори огънче, което другите го нямат.
Коя е най-старата кукла в колекцията ти? 
Не мога да я датирам, защото няма етикет, но по начина на изработка, пълнежа и физиономията си мисля, че е на повече от 70 години.
Как ги намираш? Или те теб откриват… 
Привличането е взаимно. Имам безпогрешен нюх да ги откривам в купчините с предмети и играчки, а и те мен. Много от тях ми ги подаряват. Приятелите ми също се запалиха и току някой ми се обади, че е видял клоун на някоя витрина или пък направо ми ги носят. Едни от последните ме „чакаха“ в стар очукан куфар на Битака. Искаше ми се да ги взема всичките…
Клоуните стават ли за игра? 
Те са чудесни провокатори на фантазията и не е нужно да ги движиш и разиграваш, за да си създадеш истории за тях, да оживеят и „заговорят“.
Най-странният път, по който клоун е “дошъл” при теб? 
В един оклюмал ден влязох в стаята си в БНТ и видях, че на бюрото ми, седнал на малко дървено детско столче ме чакаше един стар, стар усмихнат клоун. Беше ми го оставила Алекс, една от репортерките, които работят с мен. Денят смени цветовете си.
Най-странното място, където може да се открие клоун? 
Намирането на кукла клоун е като търсене на съкровище, но не подлежи на никаква логика и затова е още по-вълнуващо като го видиш да наднича отнякъде. Привличаме търсенето им, а не да отида до стандартен магазин и да го купя срещу касов бон.
Силната и слабата страна на клоуна…
Аз виждам само силната му страна, слабата той умело я крие…
Какво се крие зад маската на клоуна според теб? 
Богато, голямо човешко сърце.
Посланието ти към хората, които се страхуват от клоуни? 
Съжалявам, че са допуснали една книга и филм да ги лишат от радостта да се потопят в невероятния свят на цирка. Нека вместо да гледат ужаси, да си облекат веселите дрехи, да си купят билет и захарни пуканки и да отидат на цирк.
Колко кукли си събрала до сега? 
Над 200…
Обичаш ли да подаряваш клоуни? 
Не. От тези, които имам всеки е с история, необикновен и не мога да се разделя с никой. Трябва човекът, на когото реша да подаря клоун също да е толкова необикновен колкото куклата и да имат усет за уникалността точно на тези кукли.
Кръщаваш ли си куклите и как им избираш имена? 
От всичките само три имат имена – просто са ми заприличали на някого и съм ги нарекла на него. Мислила съм си защо не ми се получава да им измислям имена (за животните, които съм имала съм се справяла винаги чудесно). Стигнах до извода, че куклите са толкова ярки, силни, толкова характерни и цветни, че едно име би ги вкарало в клише.
С какво втората изложба е по-различна от първата ти? 
В първата преобладаваха шутовете и големите, висящи клоуни. Сега повечето са малки или средни, цели цикли и типажи. Почти всички са с порцеланови лица и това, което е най-важното, с големи усмивки :)