НАЦИОНАЛНА ГАЛЕРИЯ

и

ОСМО МЕЖДУНАРОДНО ТРИЕНАЛЕ НА СЦЕНИЧНИЯ ПЛАКАТ

представят

Ищван ОРОС

Графика 

8 – 25 ноември 2017

Откриване на 8 ноември (вторник) в 18.00 часа

Среща с автора на същата дата от 17.00 часа

Квадрат 500, зала 19

Пл. „Св. Александър Невски“

Първата среща на българската публика с един толкова прочут и знаков съвременен визуален артист като Ищван Орос – Homo ludens в света на графиката – идва, макар и със закъснение, в най-подходящия момент. Той пристига в София, за да участва при определянето на наградите на Осмото международно триенале на сценичния плакат, експонирано в изложбената галерия на СБХ, ул. „Шипка“ № 6, от 6 до 30 ноември.
Десет от най-известните му плакати са част от сборната колекция на международното жури, а темата на настоящото триенале –  загадки, мистерии, фантазии –  лаконично обобщава неговото многостранно, магнетично и енигматично изкуство, представено в самостоятелната му графична изложба.

Ищван Орос (роден на 24 октомври 1951 в Кечкемет) е световно известен унгарски плакатист, график, графичен дизайнер, илюстратор и режисьор на анимационни филми. Завършва Унгарския университет по изкуства и дизайн при Ищван Балог и Ерньо Рубик през 1975. Започва кариера на сценограф и аниматор. От 1984 използва артистичния псевдоним OYTIΣ или Utisz (произнася се Утис; означава “никой” и е тайното име на Одисей в известната легенда за Циклопите). Междувременно се налага сред влиятелните имена в света на плаката.

Изкуството на Ищван Орос притежава достойнството да преодолява граници и да „пътува” във времето и пространството – Чикаго, Солун, Витлеем, Пенсилвания, Силкеборг, Истанбул, Торун, Хага, Музей на Ешер, Братислава, Есен, Йорверт, Мелбърн, Аржентина, Мар дел Плата, Будапеща, Кечкемет, Гьор, Бреша, Анкара, София са част от тази околосветстка география. Утис/Орос е редовен участник в международни изложби, биеналета, симпозиуми и филмови фестивали, а самостоятелните му изложби и участия в колективни проекти са неизброими. Носител е на множество награди за плакат, графика, анимация, изкуство на книгата.  Също така е професор в Западния унгарски университет, съосновател на Унгарската асоциация на плаката, член на Международния алианс на графиката и на Унгарската академия на изкуствата.

Творбите му, наситени с парадоксални обрати, провокативни решения, геометрични трансформации, оптически илюзии, невъзможни обекти и анаморфози са привилегия за едни от най-известните музеи и галерии.

Орос е изкушен от класическите графични техники и ги използва с вещина, а игровото начало е определящо за творчеството му, изпълнено с многозначни препратки към различки културни полета, пластове и символи.

Той осъвременява често използваната през Ренесанса техника на анаморфозата, развивайки я така, че да придаде смисъл и на изкривения образ, независимо от отражението или от гледната точка (“анаморфозис”, от гръцки “повторна трансформация”, е игра с перспективата за проектиране на изкривен образ, който изглежда естествено, само ако бъде погледнат от правилен ъгъл или с помощта на криви огледала).  Така неговите произведения стават носители на по-сложни послания и са провокация към интелекта и чувството за хумор на зрителя.