Галерия ПАЛИТРА
представя
скритите таланти на Нова телевизия
Надя Ганчева и Христо Петров
графика, живопис
13 – 28 май 2017
Авторите:
Христо Петров, графичен дизайнер
Здравейте, аз съм Христо. Не ме виждате по телевизията, но виждате моите творения. Всеки ден, редом до репортерите. Аз правя графиките – за цената на хляба, тока и парното. Анимациите за катастрофите, бедствията и авариите. И защото там всичко е твърде буквално, реших малко да разчупя тези окови на правилата. С картини. Без правила, но пак с графики. Графики на красиви женски тела. Така, както ги виждам аз. А аз ги виждам съвършени. Жените. И именно това съм учил – живопис при Николай Майсторов. Майсторът, който ми показа как светът може да има различни очертания, цветове и настроения, че полутоновете могат да променят всичко. Това съм аз – графикът без окови в Нова
Интервю с Надя Ганчева, репортер
Каква е основната тема на изложбата и откъде идва вдъхновението ти да рисуваш? Защо Африка?
Тема на самата изложба няма, вдъхновението си е в нас самите, предполагам. Неща, които са ни накарали да се вдъхновим, неща, които обичаме или за които мечтаем. Именно заради това дойде и Африка. Никога не съм била там, мечтая си да отида и си представям истинска приказка, само като изрека Африка.
Кой те подкрепи в този проект? Кой ти помогна да излезеш отвъд професионалната рамка и да потърсиш нови хоризонти?
В началото тръгнах сама, просто исках и опитах. Приятелите ми, с изключение на Деси Георгиева, хич не ме подкрепиха, даже напротив. Всъщност Деси беше единственият човек, който от самото начало вярваше, че ще успея и много ме подкрепяше. Крила ми даде операторът Кирил Тасев. Случайно видя някои мои неща и просто възкликна „Искам тази”. Усещането е незабравимо някой да поиска сътворено от теб нещо. Дава толкова стимул, надежда и вдъхновение, че нищо друго няма значение. Човекът до мен също много ме подкрепя, дава ми съвети, изказва критика, за да вървя напред.
Какво те вдъхновява в творчеството ти? Историите, пътуванията, мечтите за пътувания?
Всичко може да те вдъхновява, просто зависи с какви очи гледаш на света и това, което се случва. Колкото по-голяма нужда имаш от красота и позитивни емоции, толкова повече ги търсиш и се опитваш да ги създаваш
Къде се срещат изкуството и журналистиката? Има ли според теб пресечна точка?
Една приятелка ми каза, че хората, които пишат, задължително и рисуват. Не знам дали наистина е така, но е факт, че и с думи, и с цветове всеки от нас създава светове. А в нашия нюзрум има много таланти – Мария Милкова, Велина Сашева, Ивомира Пехливанов, Живко Константинов – всички те са хора, които рисуват, при това изключително красиво. Надявам се да ги убедя скоро да направим по-голям проект, в който и те да покажат своите творения. Във всеки от нас има някакъв пламък, който може да бъде запален. Именно този пламък ни кара да живеем и да усещаме смисъл в живота си. Ако това пламъче се разгори, ще бъдат създавани много повече смислени, истински и работещи неща. А това зависи от нас самите, от всеки отделен човек зависи дали ще създава нещо градивно и позитивно, или пък ще потъне в разрушителни и негативни мисли. Аз предпочетох първото. Смятам, че твърде малко подкрепяме хората около нас в нетипични за тях начинания, а това, мисля, е грешно. На човек му трябва много малко, за да полети. Свикнали сме все да чуваме, че това не е за нас, че няма да се получи, че няма смисъл. Мисля, че този подход е грешен. Ако в самото начало бях послушала повечето хора около мен, че трябва да се откажа, че няма смисъл да се уча, че си има художници и не трябва да се бъркам в тяхната работа, никога нямаше да усетя това щастие, което изпитвам сега. Нямаше и да има осем души, които са закачили моя картина в домовете си. Трябва да вярваме и да даваме крила на хората около нас, не трябва да ги потопяваме още преди да са се научили да плуват. Всеки, който се почувства оценен, дава всичко от себе си, най-малкото, за да оправдае очакванията на другите, да ги зарадва, да ги усмихне.
Каква публика се надяваш да привлечеш – различна ли е тя според теб от хората, които гледат репортажите ти?
Нямам конкретна цел за конкретна публика. Искам да дам. Искам да дам усмивки, добро настроение и частица от мен, която да кара хората да се чувстват щастливи. Ако успея да зарадвам дори и само един човек, ще е невероятно. А вече имам осем продадени картини. Цели осем души имат моя картина на стената в домовете си, в техния дом – най-ценното и най-личното им място. Това е наистина невероятно.
Има ли място за качествена журналистика и за качествено изкуство в България?
А има ли място в ума и душата на всеки от нас за качествена журналистика и качествено изкуство? Всеки сам отговаря на този въпрос. Ако ти самият искаш да получаваш качествен продукт, ще го намериш.
Ще продължиш ли да рисуваш и какви биха били следващите ти теми?
Няма да спра да рисувам, както няма да спра и да мечтая. Следващите теми….нямам представа какви ще са, надявам се все по-добри.
Има ли хора, на които се възхищаваш отвъд журналистиката?
Има много хора, на които се възхищавам и повечето от тях са извън журналистиката. Няма да конкретизирам имена, но се възхищавам на хора, които имат сила и вяра да направят нещо градивно, да излязат извън рамките, в които са били поставени.
А в журналистиката?
И в журналистиката, разбира се, има хора, на които се възхищавам. Най-вече тези, които са запазили себе си, извън професията.
Изкуството предполага абсолютна свобода на изразяване. Това важи ли и за професията ти?
Журналистиката също е изкуство, при това много трудно. А свободата е важна във всяко начинание, тя е важна за всеки от нас, на всяко едно ниво. Независимо какво работиш, ти трябва да си свободен , иначе няма как да съществуваш наистина.