Галерия СТУБЕЛ

представя

КИРИЛ ЧОЛАКОВ

“Дисекция на спомените”

самостоятелна изложба

4 – 20 декември 2017

Откриване: 4 декември 2017 г., 18.30 ч. – ул. “Коста Лулчев” 2В

В проекта “Дисекция на спомените” Кирил Чолаков изследва сложните отношения между личната памет като част от колективната памет и историческото време. През текстове и изображения в рисунки (2014), а по-късно в голямоформатни платна (2017), той разказва истории от различни периоди на живота си, които са се появили спонтанно и разбъркано, в зависимост от това по какъв начин креативното въображение е взаимодействало с образите от миналото. Ако тези спомени трябва да се датират исторически, то те са от периода на държавен социализъм (1944 – 1989 ), но много малко от историите в този проект могат директно да бъдат отнесени към политическото съдържание на онези години. Родените през социализма ще разпознаят времето в интериорите и екстериорите, превозните средства, тягостната обреченост на малките общности, олицетворена в изчезващите силуети на жителите на село Извор и далечния на съвременната градска динамика мизансцен на кв. “Гео Милев” в София. Това са две места, които за Кирил Чолаков не само обобщават спомена, свързан с България (от 1997 г. той живее и работи в Италия), но са предвидени и като локации за бъдещите изложби. Изложбата в с. Извор (2014), в която бяха показани първите рисунки от “Дисекция на спомените”, бе под формата на символичен жест – в старата постройка за помени към гробището на селото. Втората – в галерия “Стубел” (2017), в сграда, построена на мястото на детска площадка в родния квартал на Кирил, добавя към рисунките платна с образи от най-ранните години на автора. Първоначалната реакция, която предизвикват картините, направени по семейни черно-бели фотографии, е не толкова вглеждане в майсторската работа на артиста, колкото наблюдението, че тук вече се появяват конкретни персонажи, чиито лица пробиват пелената на изминалото време. Това, което изчезва, е мизансценът, състоящ се от типична за времето соц. архитектура, руският дядо Мраз – заместник на дядо Коледа в онези години и главен персонаж в новогодишните училищни празненства, специално търсените пейзажи, на чиито фон семействата запечатваха спомени от летните си ваканции или най-общо казано – конкретните обстоятелства, при които е направена всяка една от фотографиите. Фокусът във всички работи е върху малкото момче и уловените емоции в отношенията с баща му, майка му, първата любов…Погледът назад през тъканта на новата културна принадлежност, новата семейна и приятелска среда е като поглед през камера обскура – на листа се появяват реални изображения, защото лъчът-памет, преминал през тъмната кутия на емоциите, прожектира само образите, които трайно са се запечатали в нашето съзнание. В този смисъл “Дисекция на спомените” е една илюстрация за това как се ситуира индивидуалната памет в рамките на колективното битие в полето на изкуството – не е възможно изображенията на спомените да бъдат изчистени напълно от емоцията, свързана с уникалните факти на всяка една биография, но всеки един наратив, появил се при тези изключителни обстоятелства, е още един фрагмент от историята.

Ирина БАТКОВА