По повод Българското председателство на Съвета на ЕС, Министерството на европейската интеграция на Правителството на Република Сърбия

и Посолството на Република Сърбия в София

Фотоизложба на Драгана Удович и Христо Русев

ПРИЛОЖНА НОСТАЛГИЯ

Белград и София

Със съдействието на Посолството на Република България в Белград и Държавен културен институт към министъра на външните работи

Откриване – 7.06.2018, 17:30 часа, Галерия „Академия“ – София, ул. „Шипка“ 1

 

„Приложна носталгия“ е съвместна експозиция на двама фотографи – един от Сърбия и един от България. Автори са Христо Русев от България и Драгана Удовичич от Сърбия. Като част от проекта авторът от Сърбия Драгана Удовичич посети София – страната на Председателството на Съвета на ЕС и в продължение на 7 дни прави снимки на места, събития и хора, които й напомнят за нейния град. Българският автор Христо Русев прави снимки на Белград, като и двамата автори спазват условието да работят като фотографи, обзети от „носталгия“.  Така в експозицията са избрани по 20 снимки, които най-добре илюстрират общите черти в ежедневието на двата града.

Фотографиите ще бъдат представени в изложба „Приложна носталгия“, която ще бъде открита на 7 юни 2018, в 17:30 ч. в галерия „Академия“. Предстои показването й в Белград и други сръбски градове.

Основната идея на проекта „Приложна носталгия“ е да насърчи културния обмен между двете страни, ценностите на европейската интеграция и сътрудничество между Сърбия и България. Проектът води началото си от 2007 година и досега има реализации в Португалия, Франция, Чешката република, Швеция, Испания, Белгия, Унгария, Полша, Литва, Нидерландия, Словашката република, Малта и Естония.

Организатори на експозицията

Министерството на европейската интеграция на РСърбия е основен координатор на проекта, а за реализацията на българската му част са ангажирани Посолството на РБългария в Белград и Държавният културен институт към министъра на външните работи в Комуникационната програма за Българското председателство на Съвета на ЕС, Посолството на Р Сърбия в София.

Повече информация – на www.appliednostalgia.com

Какво разказват двамата автори в проекта:

Драгана Удовичич, фотограф от Сърбия

„София и Белград са много подобни градове, което не е изненадващо, тъй като са разположени в една и съща част на Европа и имат много общо в историята си.

Местата от ерата на римско и турско владичество напомнят на Калемегдан, подземните тунели под Белград и белградската джамия.

Планината Витоша, макар и по-голяма от Авала, е също толкова близо до града, колкото Авала, която предлага разнообразни възможности за спорт. Парковете с фонтани, цветя и паметници могат да се сравняват с Калемегдан, Тасмаджан и други паркове в Белград. Монументалните сгради на Парламента, Съдебната палата и Университета са зашеметяващо красиви и дори приличат на нашата градска асамблея, Парламента, Главната поща и други сгради. Освен това съм доволна от любезността на хората в София, която изобщо не се различава от това, което може да усетите с жителите на Белград. И накрая, щастлива съм, че имах възможността и задачата да посетя София и със сигурност ще се върна отново, когато имам шанс, защото се чувствах като в моя Белград.“

Христо Русев, фотограф от България

„Честно казано, разбрах за този проект за пръв път в началото на годината, когато той стана популярен в България. За първи път аз се сблъсках с една толкова различна и интересна идея за представянето на Белград и столицата на страната председател на ЕС. Много пъти съм минавал край Белград, но никога не съм го посещавал. “Приложна носталгия” ме накара да съжалявам, че не съм влизал в този град. Проектът беше голямо предизвикателство за мен. По време на престоя ми трябваше да изследвам всяка част от Белград, да се срещам с хора, да създавам нови приятели, да се смесвам и да усещам романтичната атмосфера на града и да намеря неща, които ми напомнят за столицата ми София. Чувствам се привилегирован да участвам в тази чудесна идея, която дава възможност на фотографите да мислят, да търсят, да бъдат творчески и уникални, да показват Белград през собствените си очи и да се самоизразяват. Това е идея, която дава възможност на посетителите да видят двете столици по различен начин, невидим за доста хора в този неистов темп на живот. Радвам се, че срещнах такива хубави хора в Белград, открих нови места, научих нови неща, ядох “плескавка” и все още чувствам болката в краката ми поради дългото бродене! Ха, просто се шегувам за краката. Отсега нататък ще имам добра причина да посетя отново Белград и да изпия чаша кафе с новите си сръбски приятели.“