Галерия „Академия“
представя
„Проф. Андрей Даниел и ученици“
Трета част от цикъла изложби в град София
Изложбата е част от проекта на фондация „Въпреки“ – „Учители и ученици в изобразителното изкуство“
21 юни – 9 юли 2018
Откриване: 21-ви юни (четвъртък) от 18:00 ч.
Дискусия и прожекция на филм за проекта от 16:00 ч., в галерия „Академия“
В изложбата участват: Проф. Андрей Даниел
и ученици /по азбучен ред/ Адриан Войводов, Аглика Радковска, Александър Петков, Ангелика Радева, Антоанета Гълъбова, Десислава Костадинова, Десислава Унгер, Деян Янев, Доника Кирова, Елена Калудова, Екатерина Раденкова, Зоран Георгиев, Ива Вачева, Ивана Петрова, Камен Стоянов, Кейт Джелингхаус, Константин Костов, Костас Ангелакис, Ленче Андонова, Мария Бичакджиян, Мая Стойкова, Миглена Йончева, Мирослав Миронов, Николай Занев, Нора Ампова, Орлин Неделчев, Правдолюб Иванов, Свилена Колева, София Хаджипапа, Стела Калоянчева, Тина Хамзе, Яна Стойчева.
За проекта „Учители и ученици в изобразителното изкуство” на фондация „Въпреки” провокацията идва от проф. Андрей Даниел и неговите ученици. Не че той специално се е обръщал към основните организатори на събитието от фондация „Въпреки” – Зелма Алмалех и Стефан Джамбазов. Провокацията идва за тях от всичко, което виждат от неговите студенти и него самия. Като че ли по особен начин неговият дух присъства в творбите на младите, които са се докоснали до него. Без разбира се, да копират неговия стил или почерк. Има нещо от него в картините им като усещане и като изразяване. На пръв поглед всеки е различен, но носи нещо от посоката на учителя. А предложението тази изложба да бъде във Варна идва от самия Андрей Даниел.
Интересно е как си взаимодействат учителят и ученикът, какво си предават един на друг като контакт и до каква степен ученикът подражава на своя учител или обратното, опитва се да се еманципира от него. Какво иска да изгради в своите ученици един преподавател? Какво ученикът приема или отхвърля от своя ментор? Ако се еманципира, какво остава в неговото творчество от обучението? До къде трябва да е провокацията за изграждане на собствен стил и позиция? Полезна ли е претенцията на учителя за моделиране на ученика по свой образ и подобие? Какво учителят приема от своите ученици? Има ли нещо, което трябва да се промени в образователната система, за да се изградят силни творци, а не епигони? Важно ли е съществуването на творчески ателиета?
Това са въпросите, които се обговорят в поредицата изложби и дискусии. Поставени в изложба едно до друго произведенията на учителя и учениците дават възможност да се видят приликите и разликите, и да се осмислят в една дискусия. Освен това, много важно е, че става дума за жив контакт между учители и ученици, а не за покойни майстори. Това е стара европейска традиция, която и днес е жива и не само в най-големите и европейски галерии.
Художниците – професорите Емил Попов, Вихрони Попнеделев, Андрей Даниел, Николай Майсторов и техни ученици са участниците в този проект, подкрепен финансово от Министерството на културата и Програма „Култура” на Столична община. На пресконференцията, дискусията и откриването ще присъстват проф. Андрей Даниел и част от неговите ученици с творби в изложбата.
Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата, Програма „Култура” на Столична община, в партньорство с Националната галерия в София, Градските галерии във Варна и Кюстендил, частните галерии „Арт Алея” и „Стубел” в София, галерия „София прес” и галерия „Академия” в НХА. Както и със спомоществователството на фондация „Процес – Пространство”, хотел „Аргищ Палас”, Eurostill и Винарска изба „Русе”. Включен е и в Културния календар на София, както и в Календара на културните събития във връзка с българското Европредседателство.
От организаторите от фондация „Въпреки”
Предговор на проф. Андрей Даниел от каталога към изложбата „Проф. Андрей Даниел и ученици“
Каталогът е издаден по програмата за научна и художествена-творческа дейност на НХА
„Защо сините сливи са червени? – Защото са още зелени!“
Стара художническа смешка
“Учител и ученик – колко просто, колко класическо, едно от най-основните взаимоотношения между хората. Столетия, хилядолетия предаване на щафетата, изграждане на пластовете култура, развиване на цивилизацията. Но дали всичко това е толкова праволинейно, движено от простата логика – учителят знае и предава, а ученикът не знае, учи и приема?
Сигурно има и такива области на познанието, в които този принцип на учене е основния, логичния, сигурния. В науката, медицината, инженерните професии има стандарти, които задължително трябва да се достигнат и категорично да се усвоят. С развитието на дадената област стандартите прогресивно се променят, но остават като основно изискване.
В областта на изкуството, процесът на учене, като че ли протича иначе. Техниките на занаята и тяхното изучаване, създават впечатлението, че и това си е едно обикновено учебно усилие – не можеш – учиш – можеш. Но целта на обучението не е стандарта, а точно обратното – уникалността на отделния човек и неговия талант…”
Проф. Андрей Даниел