Галерия АРТЕ

представя

АЛЕКСАНДЪР ПЕТРОВ

/1916-1983/

04 – 21 декември 2019

Откриване на 4 декември от 18.00 часа от проф. Чавдар Попов – ул. “Бузлуджа” 31, София

Картините на Александър Петров за пръв път от 80-те години на миналия век влизат в частна галерия. След голямата изложба в Национална галерия тази година, зрителите могат да видят забележителните му произведения и в Арте. Ще покажем почти всички основни цикли в творчеството му – „Лавандула”, „Розобер”, „Море”, „Средна Азия”, „Париж”, „Младост”, „Маски“. Важно е да подчертаем, че повечето от картините в настоящата изложба са каталогизирани. Експозицията е предоставена от семейството на художника и е съпътствана от каталог на Национална галерия, осъществен с подкрепата на Галерия Арте.

Александър Петров е един от авторите, които изграждат облика на българското изкуство през втората половина на ХХ век. Неговата живопис съчетава синтеризана пластичност на образа с националното като дух и тематика, особено характерни за изкуството ни от 1960-те.

Художникът е роден през 1916 във Варненското село Невша в семейството на железничар. През 1934 завършва гимназия в Стара Загора. Година по-късно е приет в Художествената академия, специалност „Живопис“ при проф. Борис Митов. След завършването си през 1940 започва да излага като гост в салоните на Дружеството на новите художници, а от 1943 – като редовен член.

След събитията през септември 1944 заминава за фронта като военен художник доброволец. Създава голям брой рисунки за фронтовите и централните вестници. През 1948 картината му „Десант през Драва“ е включена в българската експозиция на Венецианското биенале. През цялото си творчество Александър Петров работи върху осмислянето и синтеза между българската пластична култура и западно-европейското изкуство. През 1960 пътува до Самарканд, Бухара и Хива, където създава цикъла „Средна Азия“. В края на 1960-те художникът посещава карловското село Богдан. Вдъхновен от Розовата долина, създава един от големите си цикли – „Розобер“. Основни теми в неговото творчество са трудът, любовта, майчинството, морето. Темата за бране на лавандула се превръща в негова емблема и колегите му го наричат Александър Петров – Лавандулата. От многократните си пътувания до Париж художникът донася множество рисунки, скици, акварели. /Сузана Каранфилова, 2019/

Богатата живописна култура на Александър Петров, несъмненият природен дар спрямо цветове и тонове, извлечени както от недрата на националните традиции, така и от опита на изкуството от ХХ век, и високата „мяра“ спрямо самостойната естетика на картината дават възможност на автора да осъществи на практика този почти уникален синтез в нашето изкуство. В този смисъл Александър Петров „конвертира“ своята живопис, без да излиза извън рамките на установените конвенции. Яркият му живописен талант и впечатляващата ерудиция намират начин да съчетаят в едно органично, вътрешно непротиворечиво цяло, в една своеобразна сплав народностното, фолклора, традициите и модерното.

Александър Петров предлага оригинална и синтезирана визия за пластическо претворяване на съответния фигуративен мотив в автономен картинен организъм с общопоетично въздействие. Високият професионализъм и изисканите хармонии не влизат в противоречие с – така да се каже – непосредствената емоционална реакция на зрителя. Точно обратното. Този живописен метод логично го води почти до абстракцията („Композиция – маски“, 1980), граница, която той все пак не прекрачва.

Много показателни за почерка на автора са маслените пастели. В тях цветните щрихи, разнообразни по направление, структура и фактура, изграждат едновременно формата и пространствените планове на изображението. Удивително адекватно художникът усеща и претворява спецификите на художествения материал и умее да изтръгне максимума на неговите експресивни възможности. В пастелите си Петров понякога е по-темпераментен, някак по-разкрепостен в изразните средства, в известен смисъл по-последователен в свободата си на действие.

Мястото на Александър Петров в нашето изкуство е твърде осезаемо, значително и важно. Със своето живописно творчество той има определени заслуги за приобщаването на нашата живопис към модерното изкуство и за извисяването на естетическите и художествените критерии на картината до степен на универсални пластически стойности. И то в епоха, когато това далеч не беше безпроблемно и саморазбиращо се. Без него не би било възможно да очертаем и да завършим в пълнота сложната и богата, същевременно и достатъчно противоречива картина на нашето изобразително изкуство от втората половина на миналото столетие.

/Проф. Чавдар Попов, 2019/