Галерия Римини / Арена ди Сердика
представя
ИВАН ИВАНОВ – ЙОАНИЙ
изложба, живопис
Откриване: 22.02. 2016г. ( понеделник ), от 19.00ч. в хотел „Арена ди Сердика”, ул. „Будапеща” 2, / в залата с руините/. Ще Ви представим художника Иван Иванов – Йоаний и неговата анахронистична живопис. По време на откриването ще има пърформанс на Johanimos de Rousse – калиграфия с руски черен хайвер, китайски туш и немско шампанско.
Иван Д. Иванов – Йоаний работи в областта на класическата, европейска изобразителна традиция и е с повече от 100 самостоятелни изложби в страната и чужбина: Виена /Австрия; Ню Йорк, САЩ; Франкфурт (Ханау ам Майн)/ Германия; Прага /Чехия; Лондон /Англия; Дюселдорф, Германия; Москва /Русия; Има множество реализирани икони в православни, християнски храмове (Осветени от Светейшия Български Патриарх Неофит) . Прави концептуални акции, пърформанси, инсталации. Има многобройни негови и за неговото творчество публикации в Български и международни издания. Автор е на първата в България регистрирана анахронистична изложба в Русе в края на 20 век. Организира Международния Симпозиум за съвременно изкуство „ЕКОАРТ” (Ломеа) – Русе , Конференции,Обучения , Съвместно с ИКОМОС България реализира първия в България „ Европейски Клас на Наследството”, както и много други иновативни Проекти, Уъркшопове, Майсторски класове с негови ученици и последователи.
Живописните платна на Йоаний ни карат да сънуваме с отворени очи. Очарован и привлечен от добре премерените колоритни решения, след по-продължително взиране, посетителят отново се изправя пред кривото огледало: “А времето жестоко завива в нощта”, в която голото женско тяло – странна смесица с други форми- е инструмент за удоволствие и мъчение, изтънчен уред за инквизиране. Нежните, изящни женски тела са фигуроиди, които помнят своето предчовешко минало. Те очароват и плашат, размесват копнеж и ужас, еротизмът им е подобен на природен трус. Kрият страха на тялото от смъртта зад сюжета на удоволствието. В тях правото на изобразяване на вътрешната светлина е освидетелствано с любов и изпълнено с анахронистична маниерност. Очите на Йоаний са обърнати дълбоко навътре, в тъмното на предсъзнанието и далече навън – в едно илюзионно пространство, където хармонията е следчовешка, където непрекъснатото движение по границата между въображаемата и реална действителност създават богат материал зa тълкувания.
