Галерия АРТЕ

представя

ВЕСА ВАСИЛЕВА

(1926  -2016)

живопис

18  –  30 ноември 2016 г.

Запознанството ни с Веса Василева беше силно емоционално. Трудно може да се опише чувството да контактуваш с толкова харизматична личност, да се потопиш в артистичния свят на една дама – работила в областта на графиката, оформлението на книги, пощенски марки и най-вече изградила своя ярка индивидуална живопис. Тази дребничка наглед жена излъчваше дори на достолепните 86 години бурен нрав и непокорен характер. Успяхме да организираме две изложби в Арте /2013 и 2014г./, но най-хубавите й картини все още висяха на стените в хола. Всеки път когато искахме и те да стигнат до галерията получавахме един и същи отговор: „Това е за юбилейната ми изложба“. Тези 90 години станаха като крайна цел на Веса. Мечтаеше за изложба с най-хубавото, което е правила през годините, искаше представяне достойно за целия й бурен житейски и творчески път. Така и се договорихме – юбилейна изложба с най-доброто от Веса. Планирахме две години предварително, отделихме най-представителните „Кукери“, пейзажи, натюрморти – от 80-те години на миналия век до наши дни. Само два месеца не достигнаха на тази невероятна жена до голямото събитие, експозицията – толкова желана и чакана, сега е факт, но за съжаление без Веса. Надяваме се поне малко да отговорим на очакванията й. Картините сега са тук, красиви и въздействащи, така както живя и самата Веса Василева.

Галерия „Арте“ показва картини на Голямата Дама

в българската живопис – Веса Василева

С Веса се запознах на Общата художествена изложба в 1969 г., когато сред тематичните табла се бе приютила една нейна „Нива“ – безкрайна житна маса, изградена с поантилистична фактура, действаща преди всичко сигнално-знаково, отколкото натурно. Обагрено в златни, ритмично нанесени тонове, нейното поле внушаваше по чисто естетически път усещането за летния урожай, вместо буквалното му възпроизвеждане. Особеният похват, който тя запази и в следващите години, а именно нисък хоризонт, ѝ даваше преимуществото да застели като килим почти цялата повърхност на картината с бледожълти и светло-зелени тонове, отговарящи на пресъздаваната растителна маса.

В онези години, нейна заслуга бе и достигането по чисто интуитивен път до сигнален изказ, далеч от съзнателното осмисляне, характерно за абстрактната живопис. И макар че пейзажите ѝ на пръв поглед носят нещо от живописната абстракция, в действителност Веса остана и до днес на нивото на лиричната интерпретация на обектите, изразена чрез растерова структура, с която си служи по-нататък при развитието на този похват в серията Дървета, и в тази, посветена на морето и особено в Кукери, с които тя влезе най-дълбоко в мистерията на националния ни фолклор, намирайки неговия пластичен еквивалент. Това бяха, запечатващи се в съзнанието на всички ни, големи платна, третирани извън познатите ни маски. Особеният „ореол“ около тях бе изведен на преден план, за да ни напомня за преплитането на езичеството и християнството в народното съзнание, като един от феномените на нашето изкуство.

Тази особена живописно-пластична фактура и сигнално въздействие на работите на Веса я откроиха веднага в арт-пространството у нас, с извоюваното от нея място, което тя запази през годините. Веса си отиде от нас на 23 юли 2016 г., малко преди да навърши 90 години. До последно с нея се договаряхме да открия изложбата ѝ по този повод. Днес Галерия „Арте“ показва някои от емблематичните ѝ картини, за да напомни на нейните почитатели и приятели за Голямата дама в българската живопис.

Проф. Аксиния Джурова