Радиус: Изключено
Радиус: km
Set radius for geolocation
post-title „Ателието“ – Величко Минеков в Галерия „Контраст“

„Ателието“ – Величко Минеков в Галерия „Контраст“

„Ателието“ – Величко Минеков в Галерия „Контраст“

„Ателието“ – Величко Минеков в Галерия „Контраст“

Галерия КОНТРАСТ

представя

АТЕЛИЕТО

ВЕЛИЧКО МИНЕКОВ

рисунки, литографии, пластики

15 март – 28 април 2017

 

Защо избрах темата за Ателието, за да покажем Величко Минеков, един от най-ярките представители на поколението, родено между двете Световни войни на ХХ век, това, което пое последиците от тях и ги пресъздаде в своето творчество, белязало втората половина на отишлия си век и началото на нашия.

Изборът стана не само поради обективния факт, че Ателието на Величко Минеков е близо половин век и негов дом и не само заради отговора, който даде, запитан какво е за него Ателието – „друг живот няма“.

Известна истина е, че Ателието е собственият храм на всеки творец. И ако те допуснат да влезеш в него, тръпката да повдигнеш завесата на интимните подбуди, които са накарали художника или скулптора да направи една или друга творба, са най-малко – привлекателни. Кой не би се съблазнил да се доближи до тръпката, до това събитие, което „те е стреснало“ и предизвикало преживяното да се превърне в артефакт?

Идеята възникна още преди години, когато за пореден път влязох в Ателието на Величко Минеков и заварих непроменения аскетичен бит. Високи прозорци през пролуките на който зимата вееше студ, а през лятото нищо не можеше да те спаси от жегата. Този път обаче, то бе препълнено повече от обичайното, с подредени на рафтове малки пластики и плътно легнали на пода една до друга масивни негови скулптури. Книгите по лавиците се бяха още повече сгъстили, на стативите стояха увити в напоени парцали пластиките, които работеше в момента, на стената бе отново старата карта на България и закачена голяма синия, напомняща ореол. Интериорът се допълваше от стари предмети и фотоси, с каквито се обгражда всеки, когото съдбата е дарила с по-дълъг живот и спомени.

След дългия разговор с Величко, реших да се възползвам от разположението му и да предложа темата за изложбата – Ателието. В нея трябваше да покажем освен пластиките му, но и това, което той пазеше в папките и не бе излагал досега. Това бяха неговите рисунки. Тези, които регистрират началото на настроението, на събитието, което те е „стреснало“, както сам се изрази Вельо. Именно тези негови съкровени рисунки, уловили първичното усещане за хрумката, магията на единствеността на дадено решение, бележещо личността и стила, бяха от изключително значение за влизането в неговата „светая светих“.

Ателието е мястото, в което всеки остава насаме със себе си и съответно, то е пазено като негова неприкосновена свободна територия. Допускането до нея е много трудно, особено за човек като Величко Минеков. Той не е никак лесен. Суров и първичен, той минава през живота с оформени и твърдо устоявани през годините разбирания, със своя лична позиция, независимо от последиците ѝ. Скулптурите, освен рисунките, са също част от този негов характер, като че ли родени от директния досег със земята, по която той стъпва и днес твърдо и тежко, въпреки годините си. Те са мощни и едновременно приканващи да ги докоснеш и прокараш ръката си по овалните форми, затворили мощни обеми. В ръцете му материалът е буквално послушен, оставен безпрекословно да го вае, доверявайки се на умението му да изтръгне от него светлина, така че да му придаде една чисто негова, пластична партитура.

Така, жените на Величко Минеков, положили в скута си децата, надвесени над водата, пиещи, поднасящи хляб, очакващи с ръце под престилките близките си, или освободени в своята земна еротика – свенлива, но и естествена, подобна на тази във фолклора, излъчват спокойствие и хармония със себе си. А мъжките фигури, хванати в моменти на върховно изпитание и саможертва или в делника, излъчват една завладяваща сурова естетика. Тази, на която още алтернатива не е намерена. Тя е резултат от принадлежността към късчето земя, на което си роден и в което трябва не само да осмислиш своето време, но и да станеш част от него и от това, което предстои. Те носят и един чисто негов оптимизъм, присъщ на хората с историческа памет, към която се връщаме, за да почерпим вяра в изпитанията.

Представяйки го чрез непоказвани рисунки, литографии и пластики, обхващащи периода от началото на 60-те години на ХХ век до днес, част от които емблематични за нашето изкуство, Галерия „Контраст“ съвършено съзнателно е оставила този път творбите без названия и дати. Водили сме се от една единствена цел, а тя е, че в този над половин вековен път, минавайки през различни етапи – от класически до чисто структурни решения, напомнящи абстрактни форми, Величко Минеков остава в рамките на една неофигуративност и, смея да твърдя, романтична поетика. Той е свързващата фигура между традиционната и модерната риторика в съвременното ни изкуство, нещо което бележи началото на неговия път и се проследява и днес. А за това дати и названия не са нужни.

Проф. Аксиния Джурова

 

Величко Минеков е майстор с голям диапазон – от малката пластика и портрета до внушителните монументални паметници, между които са релефните композиции от Паметника на Априлското въстание в Панагюрище (1976), Гранитните композиции от Арката на свободата, Беклемето (1977), Сердика (1977), Паметникът на Ивайло (1978), скулптурният ансамбъл Спартак (1979), Паметникът на хан Аспарух (1981), Паметникът на Съединението в Пловдив (1981) и др. Той е от малцината наши творци, имали шанса да учат едновременно при тримата големи класици на съвременната българска скулптура – Андрей Николов, Марко Марков и Любомир Далчев и да познава лично и да пребивава в ателиетата на Марсел Жинон – последният от големите класици в европейската скулптура, Хенри Мур, Задкин, Асен Пейков, Мацини.

Сред емблематичните негови пластики са „Селянка“ (1956), „Почивка“ (1957), „Майчинство“ (1957), „Жажда“ (1958), „Орфей“ (1969), „Родина“ (1982), „Майсторът“ (1982), „Прегръдка“ (2006).

Величко Минеков е роден на 13 октомври в село Мало Конаре, Пловдивско. Негови творби се намират в Националната художествена галерия в София, в Софийска градска художествена галерия, в редица областни галерии в страната, както и в Русия, Швейцария, САЩ, Унгария, Германия, Австрия, Италия, Иран, Египет и др.

Със своето творчество той е свързващата фигура между традиционната и модерната риторика в съвременната пластична култура у нас.

Относно sofia-art-galleries

„Sofia Art Galleries“ стартира в началото на месец март 2015 година.Той е създаден с некомерсиална цел, на доброволни начала и е резултат на едно добро сътрудничество между художествените галериите в град София.