„Полифонии” е звучното наименование на една изложба, представяща нова серия абстрактни живописни картини. В тези колоритни импровизации сякаш няма определена конкретност, но първоизточникът на творческото вълнение е осезаем. Природата като безкраен извор на вдъхновение покорява със своите състояния и неръкотворни гледки. Опитвам се, превръщайки ги в абстрактна живопис, да изразя драматизма на тази красота и запечатаните в съзнанието ми усещания за природните „зрелища”, за тези своеобразни спектакли на натурата. С всяка картина ми се иска да създам илюзията за отваряне на ново пространство. Неговото съществуване върху и през двуизмерния отрязък е колкото имагинерно, толкова и истинско, и зависи от способността да се възприема абстрактно действителността.

Преди да се превърнат в живописна плът, тези картини са преживени като трепет и вълнение, като емоционално и духовно движение. Живописното търсене е с разкрепостена интуиция, а постигането е следствие на самоконтрол, на постоянно повтарящи се опити да бъде обуздан творческия енергиен импулс. Понякога е леко и просто като вдишване и издишване, а друг път дъхът не стига и стъпките по пътя една след друга се повтарят в определен ритъм, докато ни отведат някъде, възможно по-близо до новата представа или изненадата.

Понятието „полифония“ по някакъв начин хармонира с относителната завършеност на всяка една творбите ми. В тази многопластова живопис хармоничната взаимозависимост и равнопоставеност на всеки от пластовете от повърхността надолу към платното или изплуването от дъното на първия живописен слой нагоре и напред, оптическото откъсване на петната от повърхността, създават илюзията за полифонична звучност. И ако разумът е този, който търси и намира обяснения, то истинската движеща сила е нещо по-различно от разума, тя е трудно определима, витаеща в пространствата на интуитивното. Намирането на смисъл е измеримо, а търсенето- необятно.

Любен Генов