Радиус: Изключено
Радиус: km
Set radius for geolocation
post-title Димитър Войнов – син открива изложбения салон на галерия ВАЛЕР

Димитър Войнов – син открива изложбения салон на галерия ВАЛЕР

Димитър Войнов – син открива изложбения салон на галерия ВАЛЕР

Димитър Войнов – син открива изложбения салон на галерия ВАЛЕР

Галерия ВАЛЕР

представя

Димитър Войнов – син

„Парче дърво“

изложба, живопис

16 ноември – 12 декември 2017

Вернисаж: 16 ноември, 18:30 – 20:30 – Галерия ВАЛЕР, ул. Княз Борис I 86

 

ПАРЧЕ ДЪРВО

Историята на една муза

Беше един съвсем обикновен ден, може би преди повече от седем години. Както винаги, станах рано сутринта – около 10:00 -11:00 и започнах да прилагам върху себе си всякакви стимуланти – кафе, цигари…, опитвайки се да събудя, освен тялото, и душата си. Разбира се, всичко приключи благополучно след около час и бях готов да поема към ателието си – моя храм, което по това време се намираше доста далеч от мястото, на което живеехме. Разстоянието беше повече от 200 метра и затова винаги ходех до там с колата си. И слава Богу, защото в този съвсем обикновен ден, след като потеглих, на не повече от 100 метра, внезапно, рязко натиснах спирачките и спрях по средата на улицата с абсолютната увереност, че съм видял нещо. Нещо, което е изключително, нещо, което прободе съзнанието ми. Разбира се, спирайки толкова необмислено, предизвиках умилението на няколко колеги – шофьори, които много мило изпратиха поздрави на цялата ми фамилия. Естествено, аз като възпитан европейски гражданин, се извиних, помахвайки свенливо с ръка и след като ситуацията се поуспокои, включих задна и се върнах на мястото, където нещото привлече вниманието ми. Спрях до една голяма, мръсна, препълнена и воняща кофа за боклук, слязох от колата и взех парче дърво, което беше подпряно там. Не се замислих, не го гледах дълго, не се чудих какво е това, за какво ми е, какво ще го правя… Просто го взех, отворих багажника на колата и го сложих внимателно вътре. Поех дълбоко въздух с облекчение. Имах усещането, че съм открил част от себе си… В този момент видях възрастен човек, който явно беше станал свидетел на цялата ситуация и ме гледаше изключително странно. По това време, по стечение на обстоятелствата, карах много нова, много голяма, много черна и много лъскава кола и най-вероятно съм изглеждал като бандит, който спира ненадейно до кофа за боклук, взима нещо оттам и бързо го слага в багажника на голямата си черна кола. Като се замисля, отстрани наистина случилото се е изглеждало като нескопосан филм от деветдесетте години… Както и да е…Тогава не си давах сметка за абсурдността на ситуацията, просто се качих в колата, тръгнах и след 100 метра паркирах пред ателието си. Отворих багажника, извадих парчето дърво и горд и щастлив, все едно бях намерил дясната си ръка, закрачих към моя храм. Отключих вратата, влязох вътре и веднага сложих новата си придобивка на централно място. След дълго разместване, намерих точната хармония, която търсех. Погледнах часовника, беше около 3 часа. Запалих си цигара и седнах мълчаливо, съзерцавайки нещото, което толкова силно привлече вниманието ми. Харесваше ми – беше старо, благородно, белязано от времето, беше красиво… Тишината заливаше всичко… Запалих си цигара, погледнах часовника, беше 6 часа… Времето минаваше неусетно, тишината продължаваше да бъде огромна… Запалих си цигара… Погледнах часовника – беше 9:00, просто станах и си тръгнах…

Всеки ден, или почти всеки, бяхме заедно с моя „приятел” , поради простата причина, че споделяхме едно и също работно място. Понякога го гледах и се наслаждавах, понякога, доста често, се питах „за какво, по дяволите, ти е този боклук?! Защо просто не го изхвърлиш?…” Но не го изхвърлих.
Минаха няколко години. Парчето дърво седеше все там, а аз продължавах да се питам какво да правя с него… Един ден, просто взех платно и го нарисувах. Хареса ми. Намерих някакъв смисъл…Нарисувах го пак. И пак… И пак…Така минаха две години, а аз продължавам да го рисувам и това продължава да ми харесва…

Парчето дърво се превърна в мое вдъхновение, в моя муза, в моя същност…

Сега, всяка сутрин се събуждам, разбира се, рано – около 10:00-11:00, с усмивка и вътрешно спокойствие, защото очаквам момента, в който съдбата ще ме дари със следващото парче дърво…

Димитър Войнов – син

 

Относно sofia-art-galleries

„Sofia Art Galleries“ стартира в началото на месец март 2015 година.Той е създаден с некомерсиална цел, на доброволни начала и е резултат на доброто сътрудничество между софийските галерии.