Радиус: Изключено
Радиус: km
Set radius for geolocation
post-title Галерия „Структура“ представя филма на Нено Белчев: Моето сърце е октопод или баща ми на брега на Черно море

Галерия „Структура“ представя филма на Нено Белчев: Моето сърце е октопод или баща ми на брега на Черно море

Галерия „Структура“ представя филма на Нено Белчев: Моето сърце е октопод или баща ми на брега на Черно море

Галерия „Структура“ представя филма на Нено Белчев: Моето сърце е октопод или баща ми на брега на Черно море

Галерия СТРУКТУРА

представя

Моето сърце е октопод или баща ми на брега на Черно море

Видео-арт филм или автобиографична пародия от Нено Белчев. Въз основа на романа на Безмер Багрянов „Моята последна абстрактна картина“

17 януари 2018, сряда, 19.00 часа

Галерия СТРУКТУРА – ул. Кузман Шапкарев 9, София

 

„Всичко е безсмислено, дори в случаите, когато смисълът е очевиден!
С други думи: Смисъл има дори и в най-безсмислените начинания!“
Баща ми (художник)

 

Нено Белчев работи върху пълнометражния филм „Моето сърце е октопод или баща ми на брега на черното море“ (93 минути) от началото на 2014 година. Работата продължава близо 2 години и половина, защото това е независима, нискобюджетна продукция. Единствено глава N6 „Хаос“ е подкрепена частично от фонд Култура на община Варна. Всички други разходи по целия филм са покрити от Нено Белчев. По-късно глава N6 е изрязана от филма.

Синопсис в един ред:
Опитът на един човек, който се чувства емигрант в родината си, да направи документален филм за своя баща.

За филма:
Като структура на повествованието филмът напомня постмодерен роман: фрагментиран, безсюжетен,
разпокъсан и на пръв поглед: хаотичен. Отделните парчета могат да бъдат преподреждани и всяко едно
има свой собствен живот. Жанрово филмът стои на границата между псевдо-документалното кино,
видео-арта, пънка (като отношение) и черната комедия. Филмът ползва изразните средства на докумен-
талистиката, но всъщност не е документален, дори съдържа някои фантастични елементи и криминални
моменти, които умело съчетава с гротескна анимация и поетичен визуален език. Целта на проекта е да
даде плът и кръв на Неновото разбиране относно изкуството и неговата новаторска позиция като човек,
боравещ с движещия се образ.

По-дълъг синопсис:
Историята се развива предимно в хипотетична балканска страна, където комунистическият режим се
срива в края на 80-те години, но след няколко десетилетия отново се „възражда“, чрез осъществяването
на контра-революция. „Моето сърце е октопод или баща ми на брега на черното море“ разглежда проблема-
тиката на изгубеното в прехода поколение, през очите на един негов представител, но всъщност засяга
общочовешки проблеми. Главният герой (човек на средна възраст) е имигрант в Берлин от хипотетична
Балканска държава, в която се завръща нелегално, за да направи документален филм за своя баща (извес-
тен, но позабравен художник от близкото минало), а се завръща нелегално, поради това, че на младини е бил
замесен в банков обир. Синът цял живот пламенно е отстоявал своя творческа позиция, но не е достигнал
известността и успеха на своя родител, а същевремено е пропуснал да открие своето място в общество
и да се справи с хаоса в личния си живот. Неговият глас (глас зад кадър) води повествованието като поре-
дица от коментари върху спомени за неговия баща, чрез които той ненатрапчиво излага своето разбиране
за живота, изкуството и смъртта. Същевременно той поднася и един личен прочит на историята от края
на 20-ти и началото на 21-ви век. Също така деликатно, но и леко иронично, разказът съпоставя живота на
бащата с живота на сина и представя техните взаимоотношения, запознавайки ни с тях през призмата на
различни културни и времеви контексти.

 

Фрагмент от филм на Нено Белчев

 

Продуценти: ВИДЕОХОЛИКА и Нено Белчев
Режисура, камера и монтаж: Нено Белчев
Сценарий: Безмер Багрянов и Нено Белчев
Звук: Мартин Евстатиев

В ролите по реда на тяхната поява във филма: Павел Шанов, Нено Белчев, Петър Атанасов, Цонка Белчева, Павлина
Младенова, Радул, Белчо Белчев, Ирена Димитрова, Полина Милчева, Петър Костадинов, Румен Рашев, Алекси Иванов,
Емил Йовев, Пламен Димитров (в ролята на майор Дамянов), Мариана Шиеверсka, Иван Бараков, Калин Белчев, Красимир
К. Костов, Елен Сабатини, Милка Юдова, Веселин Начев, Илина Славова и Якуб Шиеверсkи.
Участия във фестивали:
23 November 2017 – VII CINERAMABC – International Film Festival in Balneário Camboriú, Balneário Camboriú, Brazil
25 октомври 2017 – VIII Софийски фестивал на независимото кино „Така Независим“ фестивал, София, България
1 октомври 2017 – ПЪРВА НАГРАДА в категория „НАЙ-ДОБЪР ЕКСПЕРИМЕНТАЛЕН ФИЛМ“, Първи руски филмов
фестивал в Москва, Русия;
24 септември 2017 – IV Международен Лисабонски филмов фестивал, Лисабон, Португалия
22 септември 2017 – „Надежда“ Международен филмов фестивал, Тексас, САЩ
4 септември 2017 – 12 месеца филмов фестивал, ВТОРА НАГРАДА в категория BEST FILM, Клуж-Напока, Румъния
17 юли 2017 – XXXVIII (38-ти) Международен филмов фестивал в Дърбан, Дърбан, Южна Африка
29 юни – 2 юли 2017 – 1-ви „Пейзажи“ Международен филмов фестивал в Север до Вуга, Север до Вуга, Португалия
2 май 2017 – IV Международен филмов фестивал Дерби 2017, Дерби, Обединено Кралство
18 май 2017 – XXIII (23) Международно биенале на хумора и сатирата в изкуството, Габрово, България
17 май 2017 – Филмов фестивал „Спирка-Свирка“, Нашвил, Тенеси, САЩ
25 април 2017 – Награди на българската филмова академия, 2017 г., София
11 Март 2017 – XXI-ви София Филм Фест 2017 международен филмов фестивал, София, България
25 Януари 2017 – VII-ми Уашуант международен филмов фестивал 2017, Мумбай (Бомбай), Индия
16 Януари 2017 – в XV-тия Международен филмов фестивал в Пуна 2017, Пуна, Индия
24 Септември 2016 – премиерата на XXXIV-ти Националния фестивал за български игрални филми „Златна роза“, Варна, България

Относно sofia-art-galleries

„Sofia Art Galleries“ стартира в началото на месец март 2015 година.Той е създаден с некомерсиална цел, на доброволни начала и е резултат на доброто сътрудничество между софийските галерии.