На 11.06.2022 г. се състоя четвъртото, може би последно издание на „ЧавдАрт“ в творческата база на СБХ на ул. „Рудозем“ 2 до моста „Чавдар“.
Последно, тъй като за мястото се водят дела, Столична община, район „Оборище“ отчуждава имота, собственост на СБХ. Базата съществува от десетилетия, много творци замислят, създават и реализират творбите си на това знаково място, което разполага и с леярна. Организират се събития, на които млади и утвърдени артисти имат възможност да покажат творбите си, да се срещнат с колеги и обменят идеи, да дадат начало на бъдещи проекти. Настоящият текст е и апел към държавните институции и Столична община да подкрепят културата и да съдействат за съхраняването на малкото останали ателиета и творчески бази, които поддържат артистите и им позволяват да реализират проектите си.
Изложбата „ЧавдАрт“ 4 обединява работи на 10 участника без строго формулирана концепция. Без ограниченията на строга тематичност авторите имат възможност да развихрят своето въображение и да представят себе си и своите креативни търсения в най-голяма пълнота, което е и едно предимствата на „ЧавдАрт“ и неговото открито пространство. Резултатът от тазгодишното издание е интересна амалгама от различни техники, размери и експерименти, някои от които създадени специално за събитието.
С живописни средства ни представя своята интерпретация на поемата на Константинос Кавафис ((превод Стефан Гечев) – „В очакване на варварите“ Милослав Бонов – Мибо. В неизвестност и с надежда за спасение, комично-трагичният образ на самотния, отегчен и разочарован император, чиято крепост е ограничение и тежест, бленува да бъде освободен от товара, който носи. Но спасение не идва, то дори не съществува…
В деня на една от трите най големи Задушници, Радослав Нейчев се обръща към символи, предлагайки ни ритмични композиции, изградени от знаци – църковни свещи и череши, разгърнати едновременно пластично-живописно и с декоративен ефект, породен от раздвижването на един и същи елемент.
Инсталацията на Йонко Бонов „Ремонт на линията“ поставя въпроса за съществуващото и несъществуващото, началото и края, движението и статиката, рециклирайки елементи и обекти от действителна ремонтна площадка до гара „Подуяне“ – релси, траверси и др., чрез които формира скулптурна група. Йонко Бонов създава и ярки, експресивни живописни платна („Гнездо“, „Горски силует“ и др.) специално за ЧавдАрт 4 , в които природата е трансформирана според възгледа на автора.
В непосредствена близост до инсталацията на Йонко Бонов, на фона на зелена растителност сякаш естествено се разполага „Стадото“ от гипсови фигури на овце на Сияна Дамянова. В Агнеца и в стадото като общност можем да търсим дълбока символика, но Сиана разглежда животното по-скоро като структурен елемент. Обобщени, но разпознаваеми, в различни естествени пози, фигурите оформят медитативно въздействаща скулптурна композиция.
Асоцииран често със смъртта, скелетът в работата на Андре Йорданов, напротив символизира живота. Като в „стоп кадър“, авторът проследява действието на хвърляне на гюле (от първото до последното движение) чрез 9 анатомични скелетни структури на човешка фигура от алуминий. Те са допълнени от серия по-схематични тела, повтарящи същото движение в по-малък размер. Динамичната композиция във възходяща градация иронично намигва, че има живот и след смъртта… Андре противопоставя тежестта и обема на гюлето и масивната физика на гюле тласкача на фините, издължени алуминиеви фигури, които могат да бъдат разглеждани самостоятелно или в цялостната композицията.
Впечатлява „фрагментарната“ глава на Стефан Домузов. Симбиоза между класическа и модернистична скулптура, тя напомня на Венера или Давид и същевременно препраща към „ядрения мистицизъм“ на Салвадор Дали. В скулптурната работа активно участват и материята и празното пространство около нея с редуващи се плътност и прозрачност. Нестандартния материал провокира автора, в конкретния случай формата е създадена от елементи на мивка и тоалетна чиния.
Драматизмът е характерен за произведенията на много автори, но толкова силно осезаема физическа болка, въплътена в материал (месинг), както в портрета Марк Бойчев „Меланхолия“ е трудно постижима. Нежното женско лице е прорязано от неизлечима рана, материята, плътта около него се разпада…Образът излъчва чистотата на светица и скръбта на мъченица.
От бронз, но абстрактна е и представената работа „Вълни“ на Борислав Алексиев, Той се интересува от разработването на модулни структури от солидния материал месинг, пластичните му възможности и привидното му, „измамно“ олекотяване, чрез трансформиране в прозирна конструкция.
Интересно в тази изложба е присъствието на Симон Пфайфър, завършващ художествена академия в Линц, Австрия. Намесата му в масивния гранитен блок оспорва неговата цялост и непоколебимост. „Пронизвайки“, пробивайки го, създавайки в него ниши и празни обеми, авторът съпоставя несъпоставими стойности като твърдост и монолитност с лекота и въздушност. Така Симон кара зрителя да се съмнява в устойчивостта на заобикалящия ни свят. Процесът на работа с камъка за автора е медитативно действие, чрез което той освобождава съзнанието си. Работата му , наречена „Без име“ е съпроводена от текст:
Елен плува в езеро.
Само глава му се вижда.
Флашка се смее във вода.
Ставай.Не искам да ходя
Не мога
Да ще се смея
Не мога да съблека
Себе си.Не знам, какво ще искам
Искам вкъщи
Искам haim.Вечерта се разхождах в град
Пих кафе, чаках, правих нищо.
Велеше дъжд.Аз Пеех.
„Без Име“ 2022
Симон М. Пфайфър
Най младият участник в „ЧавдАрт“ 4 е Орлин Алексиев…Той ни отвежда в своя свят на циклопи, китайски йероглифи от бронз, съвременни автомобили от 21-ри век, отлети от алуминий, човешки фигури от лего и др…В съвременния свят на все по –разширяващите се граници на изкуството често е трудно да разпознаем произведенията на професионален художник от тези на прохождащ артист. Работите на Орлин впечатляват със своята креативност, широки познания и усет за пространство и обем. Успех на младия артист и „ЧавдАрт“ , на които пожелаваме много бъдещи изложби и събития! Дори и в друго пространство…
Ани Венкова
