Радиус: Изключено
Радиус: km
Set radius for geolocation
post-title Пейзажите на Борис ДЕНЕВ (1883 – 1969) – изложба в галерия ЛОРАНЪ

Пейзажите на Борис ДЕНЕВ (1883 – 1969) – изложба в галерия ЛОРАНЪ

Пейзажите на Борис ДЕНЕВ (1883 – 1969) – изложба в галерия ЛОРАНЪ

Пейзажите на Борис ДЕНЕВ (1883 – 1969) – изложба в галерия ЛОРАНЪ

Галерия „Лоранъ”

представя

ПЕЙЗАЖИТЕ НА БОРИС ДЕНЕВ  (1883 – 1969)

ЕДНО ЕМОЦИОНАЛНО И НЕЗАБРАВИМО ПЪТУВАНЕ

20 април – 26 май 2017

Галерия „Лоранъ”, ул. „Оборище” 16

Експозицията ще бъде официално открита на 20 април от 18:30 ч. със слово на изкуствоведа Весела Христова – Радоева.

 

Забележителен творец, интелектуалец и гражданин, Борис Денев (1883 – 1969) е високо ценен и уважаван за приноса му към националната ни култура.

Преди 109 години за първи път в София са показани няколко негови пейзажа. Един самоук художник от Велико Търново, учител по рисуване, участва в изложбата на дружество „Съвременно изкуство”. Окуражен от оценката на своите колеги и на ценителите, през 1909 година той урежда първата си самостоятелна изложба. Със средствата от продадените картини заминава да учи в Мюнхенската художествена академия. Прекъсва обучението си, за да отиде на фронта като санитар-доброволец по време на Балканската война. Следва период на бурни събития за България, в продължение на 10 години той е военен художник към щаба на армията, но наред с военната тематика развива творчеството си като многостранен живописец, създава стотици пейзажи, портрети и композиции с исторически и библейски сюжети. Приживе организира 25 самостоятелни изложби, членува активно в дружество „Родно изкуство” и участва в организирането на няколко наши изложби в чужбина, включително като комисар на българския павилион на Венецианското биенале през 1942 година.

Картините на Борис Денев са оценявани от най-сериозните имена в българското изкуствознание и критика, които имат и забележки към стила му или конкретни произведения, но в едно са единодушни – той е родѐн художник, чийто талант се откроява преди всичко в областта на пейзажа. За първите му самостоятелни изложби пишат Александър Божинов и Васил Димов; след петата му изложба през 1919 година до средата на 40-те години – Чавдар Мутафов, Сирак Скитник, Стефан Митов, Никола Мавродинов, Васил Захариев, Георги (Жорж) Папазов, Андрей Грабар, Людмил Стоянов, Николай Райнов, Андрей Протич, Ангел Каралийчев, Никола Балабанов, Кирил Кръстев, Константин Щъркелов и др. Автор на монография за него през 1964 година е Ирина Михалчева, Ружа Маринска му посвещава отделна статия в изследването си за българското изкуство през 20-те години на ХХ век.

Художникът споделя: „Докато не затрепти нещо у мен, зная, че няма да направя добър пейзаж и не се захващам за работа.” Още през 1905 година той заявява отношението си към природата по следния начин: „Рисуванието облагородява сърцето, като вдъхва любов към природата. Живописецът изважда тези картини, тези гледки от природата, които са подействали на неговата чувствителна душа, които са подбудили в него някакви високи мисли… В такъв случай работата на зрителя е опростена и този, който не разбира и не се възхищава от природата, ще разбере картината, ще се възхищава от нея… Както поетите и философите чрез своите мисли обогатяват нашата душа, карат ни да се вглеждаме и разбираме този живот, в който се движим и ние; учат ни да се вслушваме в гласа на нашето сърце, че и в сърцата на другите… тъй и живописецът чрез своите картини ни учи да разбираме и да се вглеждаме в природата, като ни изважда от онова равнодушие и онази слепота, в която бихме останали без неговата помощ.”

Риторичен остава въпросът какво означава за такъв художник забраната да рисува на открито, последвала изключването му за десет години от Съюза на българските художници през 1945 година заради журналистическите материали, които публикува до 9 септември 1944 година…

Изпълнени сякаш на един дъх, без разлика между ескиз и завършена картина и независимо от размерите си, неговите пейзажи имат монументално въздействие. Те са изпълнени с очарованието на светлината, характерно за импресионизма, в съчетание със запленяващо експресионистично настроение. Всеки детайл подчертава природната хармония и въвлича зрителя в един повече поетичен, отколкото реален свят. Художникът и близък негов приятел Иван Пенков много точно определя това въздействие: „Твоите изложби показаха на ония, които не умееха да виждат, как изглежда светът през очите на оня, комуто е дадено да вижда.”

Изложбата „Пътуване с Борис Денев. Непоказвани пейзажи” в галерия „Лоранъ” включва ценни произведения от различни творчески периоди на големия художник – от изпълнените с присъщо лирично чувство картини, рисувани през 20-те г. на ХХ в. („Чешма”, „Поточе”, „Изглед от Бояна”), до уверения почерк на късните произведения от 60-те години („При Курило”). Посетителите на „Оборище” 16 ще се насладят на изключителна колекция от творби, запечатали впечатленията на Денев от различни очарователни кътчета на родната земя: „Търново, изглед от Царевец”, „Созопол”, „Асеновград”, „Белоградчишките скали”, „Рилският манастир”, „Витошка поляна” и други.

Изложбата може да бъде посетена от 20 април до 26 май 2017 г. в галерия „Лоранъ”, ул. „Оборище” 16. Експозицията ще бъде официално открита на 20 април от 18:30 ч. със слово на изкуствоведа Весела Христова – Радоева.

Относно sofia-art-galleries

„Sofia Art Galleries“ стартира в началото на месец март 2015 година.Той е създаден с некомерсиална цел, на доброволни начала и е резултат на едно добро сътрудничество между художествените галериите в град София.